Постинг
17.06.2011 00:22 -
СЪДБАТА НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ
hoolmer 
каза:
преди 1 ден 6 ч. в група ,,България за българите"
Българи са първите в света, който нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло. По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си... татари(оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ...
"....И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи"- Ибн Ал Хасир
Наследниците на Котраг стават мюсюлмани само няколко десетилетия след като потомците на Аспарух са прегърнали християнството. Малко след това киевският княз Светослав Игоревич слага край на хазарската държава. Земите на Волжко-Камска България са напълно освободени и това полага началото на голям разцвет. До ХII в. тя обхваща огромна територия от днешната Самарска област в Русия до Северна Чувашия и Южното Приуралие. Мощната държава контролира прочутия Път на коприната от Азия към Европа по Волга. Това й дава възможност да развива търговията и да натрупа несметни богатства. Издигат се яки каменни градове като първата столица Биляр, по-късната Болгар, Сувара и др. Арабските автори Ибн Фадлан, Ибн Руста и руските хроники с удивление разказват за приказната страна България.
Естествено нейното богатство привлича много нашественици. Особено агресивни са руските князе. Отново съдбата прави знак на двете разделени от хиляди километри държави. През 970 г. победителят на хазарите Светослав завзема центровете на Дунавска България. А през 977 г. е първата голяма война на русите с българите на Волга. От ХI в. основен враг на Волжко-Камска България става Владимиро-Суздалското княжество, предшественикът на Московска Русия. Въоръжените сблъсъци продължават повече от 200 години - чак до 1229 г., когато най-сетне е сключен мир. Двете страни се помиряват пред идващата от изток смъртна опасност - монголското нашествие. Волжко-Камска България става първата преграда към Европа срещу страшните азиатски воини. Макар да е завладяна и да влиза в границите на Златната орда, тя запазва значителна автономия.
Българските първенци бързо се издигат в управляващия елит и през ХIII-ХIV в. наследниците на Котраг преживяват втори разцвет. Именно тогава се издига северната част на Волжко-Камска България с главен град Казан. През ХV в. обаче напълно освободилото се от монголската власт Казанско ханство отново се сблъсква с руските войски, този път на Московското княжество. Последната дата е 1552 г., когато след тежка обсада войските на Иван IV Грозни вземат града.
След историческите перипетии днешните потомци на кан Кубрат на Волга отново търсят българския си корен. Откритието на проф. Фаяз Хузин даде възможност да се стигне до честването на хилядолетния юбилей. Заедно с разкопаването на столиците Биляр и Болгар и с разкриването на древните селища от руски археолози в Самарска област то е важна стъпка в изследването на историята на българския народ.
metalvr 
каза:
преди 2 ч. 16 мин. в група ,,България за българите" :
Като се заговорихме за Волжка България:
Падането на Казанското Канство и българофобията на съседите му
Иван Грозни, срива град Казан и се провъзгласява за "цар на Българи и Руси". По късно в България се развива култ към "бате Иван", който уж цял да ни спаси от Турция. Но как може Българоубиец, да спаси българи... не може! Това е един от многото случай в който Бъулгари са избирали за герой, своят палач.
/град Казан/
Вместо встъпителни думи, спомените на един от руснаците обсаждали Казан: ,,Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащити от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените... Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници... сечта престана но кръвта се лееше... Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката..."
След затриването на Златната Орда, която държала българите под робство, нашите братя въстават и създават Казанското Канство. То е пряк наследник на Волжка България, и за това свидетелства дори най първото име на град Казан - Булгар-Ал-Джахид - Новият Булгар. Според редица волжки историци от днешните идел-уралски републики, единстветана съществена разлика между Казанаското Ханство и Волжка България е че столицата се е преместила. и Тъй като Казанското Канство е било на ключов търговски път, то е било апетитна хапка за Руснаците в техните амбиции, да засвадеят цяла Азия. Входната врата за това е именно Волжка България. За съжаление тя става жертва на Руската имперска политика.
Всъщност днес историята ни я представят много лаконично. Опитват се ако може да я подминат. Да кажат само с едно изречение "тогава и тогава, великият Иван Грозни, смачка нищожните българи...". Да,ама не! И макар руснаците да се оправдават с това, че: "Българските Канове са направили 40 последователни атаки над Руски Територии, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на 16 век", това е просто една бегъл опит да се оправдае варварското избиване на населението на многолюден град и търговски център. Докато човек разгръща страниците на книгата "Пълна колекция на руските хроники", може да се удиви от небивалиците. В своите бълнувания се стига дотам че се твърди че Иван Грозни е нападнал Казанското Канство, не заради имперска политика, а защото "българите предвождани от Крал Мохамед Гирай пленили 150 000 роби". От това човек би заключил че половината население на тези северни земи е отишло в плен на Българите. Някак си не се връзва...
Гербът на град Казан от 16 век Бараджът(Драконът) е бил свещенно животно за Волжките Българи
Гербът на Москва - Руски войн пронизка Барадж - символ на победата над Волжка България.
Всъщност гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над Волжките България. Самият Иван IV Грозни като човек, във висша степен мегаломан заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато "светът не е виждал". Катердралата "Свети Василий", по руски известна като "Собор Покрова", се издига през 1588 в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание, че заповядал да убият архитекта - Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по красиво. Яковлев е човекът който създава плановете на стените на Казанският Кремъл, с който добил славата си. Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на Волжките Българи, върху който е бил забивано копие(респективно - Кръст). Цялото сдание е като един своеобразен паметник на българското падение и всеки който има някога път до Москва трябва непременно да отиде и да заплюе поне веднъж паметникът на нашето поражение...
/Църквата паметник на Унищожението на Волжка България/
Обсадата на Казан продължила 40 дни като града паднал на 2 октомври 1552 година. В историята е останало името на последната Българска царица - Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю - любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама. Царицата остава вдовиза през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на син й. В летописът "Казанска история", написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна Духовна Опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки през мавзолея на супруга си, ден преди да падне града тя започва да ридае: "Досега аз бях ханска съпруга - ридае тя - а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача - сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!"Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: "О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!"
След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В "казанска история" говорят за 16 кораба злато, а самите руснаци само споменават несметни богатства.
Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб,мед,домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите... къщите бяха красиви и богати... в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата.
За съжаление, съдбата на българите е вечно да се сблъскват с брутален примитивизъм и както Българските така и Волжките Българи градят историята си върху низ от войни с народи на ниско цивилизационно равнище, за което знанието е по - низшо от златото. За това свидетелства и изгарането на Казанската библиотека. Явно че на руският владетел книги и мъдрост не са му трябвали ..... но злато - винаги.
http://samoistina.com/2/ivangroznikazan.htm
каза:
преди 1 ден 6 ч. в група ,,България за българите"Българи са първите в света, който нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло. По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си... татари(оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ...
"....И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи"- Ибн Ал Хасир
Наследниците на Котраг стават мюсюлмани само няколко десетилетия след като потомците на Аспарух са прегърнали християнството. Малко след това киевският княз Светослав Игоревич слага край на хазарската държава. Земите на Волжко-Камска България са напълно освободени и това полага началото на голям разцвет. До ХII в. тя обхваща огромна територия от днешната Самарска област в Русия до Северна Чувашия и Южното Приуралие. Мощната държава контролира прочутия Път на коприната от Азия към Европа по Волга. Това й дава възможност да развива търговията и да натрупа несметни богатства. Издигат се яки каменни градове като първата столица Биляр, по-късната Болгар, Сувара и др. Арабските автори Ибн Фадлан, Ибн Руста и руските хроники с удивление разказват за приказната страна България.
Естествено нейното богатство привлича много нашественици. Особено агресивни са руските князе. Отново съдбата прави знак на двете разделени от хиляди километри държави. През 970 г. победителят на хазарите Светослав завзема центровете на Дунавска България. А през 977 г. е първата голяма война на русите с българите на Волга. От ХI в. основен враг на Волжко-Камска България става Владимиро-Суздалското княжество, предшественикът на Московска Русия. Въоръжените сблъсъци продължават повече от 200 години - чак до 1229 г., когато най-сетне е сключен мир. Двете страни се помиряват пред идващата от изток смъртна опасност - монголското нашествие. Волжко-Камска България става първата преграда към Европа срещу страшните азиатски воини. Макар да е завладяна и да влиза в границите на Златната орда, тя запазва значителна автономия.
Българските първенци бързо се издигат в управляващия елит и през ХIII-ХIV в. наследниците на Котраг преживяват втори разцвет. Именно тогава се издига северната част на Волжко-Камска България с главен град Казан. През ХV в. обаче напълно освободилото се от монголската власт Казанско ханство отново се сблъсква с руските войски, този път на Московското княжество. Последната дата е 1552 г., когато след тежка обсада войските на Иван IV Грозни вземат града.
След историческите перипетии днешните потомци на кан Кубрат на Волга отново търсят българския си корен. Откритието на проф. Фаяз Хузин даде възможност да се стигне до честването на хилядолетния юбилей. Заедно с разкопаването на столиците Биляр и Болгар и с разкриването на древните селища от руски археолози в Самарска област то е важна стъпка в изследването на историята на българския народ.
metalvr
каза:
преди 2 ч. 16 мин. в група ,,България за българите" :Като се заговорихме за Волжка България:
Падането на Казанското Канство и българофобията на съседите му
Иван Грозни, срива град Казан и се провъзгласява за "цар на Българи и Руси". По късно в България се развива култ към "бате Иван", който уж цял да ни спаси от Турция. Но как може Българоубиец, да спаси българи... не може! Това е един от многото случай в който Бъулгари са избирали за герой, своят палач.
/град Казан/
Вместо встъпителни думи, спомените на един от руснаците обсаждали Казан: ,,Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащити от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените... Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници... сечта престана но кръвта се лееше... Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката..."
След затриването на Златната Орда, която държала българите под робство, нашите братя въстават и създават Казанското Канство. То е пряк наследник на Волжка България, и за това свидетелства дори най първото име на град Казан - Булгар-Ал-Джахид - Новият Булгар. Според редица волжки историци от днешните идел-уралски републики, единстветана съществена разлика между Казанаското Ханство и Волжка България е че столицата се е преместила. и Тъй като Казанското Канство е било на ключов търговски път, то е било апетитна хапка за Руснаците в техните амбиции, да засвадеят цяла Азия. Входната врата за това е именно Волжка България. За съжаление тя става жертва на Руската имперска политика.
Всъщност днес историята ни я представят много лаконично. Опитват се ако може да я подминат. Да кажат само с едно изречение "тогава и тогава, великият Иван Грозни, смачка нищожните българи...". Да,ама не! И макар руснаците да се оправдават с това, че: "Българските Канове са направили 40 последователни атаки над Руски Територии, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на 16 век", това е просто една бегъл опит да се оправдае варварското избиване на населението на многолюден град и търговски център. Докато човек разгръща страниците на книгата "Пълна колекция на руските хроники", може да се удиви от небивалиците. В своите бълнувания се стига дотам че се твърди че Иван Грозни е нападнал Казанското Канство, не заради имперска политика, а защото "българите предвождани от Крал Мохамед Гирай пленили 150 000 роби". От това човек би заключил че половината население на тези северни земи е отишло в плен на Българите. Някак си не се връзва...
Гербът на град Казан от 16 век Бараджът(Драконът) е бил свещенно животно за Волжките Българи
Гербът на Москва - Руски войн пронизка Барадж - символ на победата над Волжка България.
Всъщност гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над Волжките България. Самият Иван IV Грозни като човек, във висша степен мегаломан заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато "светът не е виждал". Катердралата "Свети Василий", по руски известна като "Собор Покрова", се издига през 1588 в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание, че заповядал да убият архитекта - Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по красиво. Яковлев е човекът който създава плановете на стените на Казанският Кремъл, с който добил славата си. Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на Волжките Българи, върху който е бил забивано копие(респективно - Кръст). Цялото сдание е като един своеобразен паметник на българското падение и всеки който има някога път до Москва трябва непременно да отиде и да заплюе поне веднъж паметникът на нашето поражение...
/Църквата паметник на Унищожението на Волжка България/
Обсадата на Казан продължила 40 дни като града паднал на 2 октомври 1552 година. В историята е останало името на последната Българска царица - Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю - любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама. Царицата остава вдовиза през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на син й. В летописът "Казанска история", написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна Духовна Опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки през мавзолея на супруга си, ден преди да падне града тя започва да ридае: "Досега аз бях ханска съпруга - ридае тя - а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача - сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!"Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: "О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!"
След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В "казанска история" говорят за 16 кораба злато, а самите руснаци само споменават несметни богатства.
Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб,мед,домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите... къщите бяха красиви и богати... в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата.
За съжаление, съдбата на българите е вечно да се сблъскват с брутален примитивизъм и както Българските така и Волжките Българи градят историята си върху низ от войни с народи на ниско цивилизационно равнище, за което знанието е по - низшо от златото. За това свидетелства и изгарането на Казанската библиотека. Явно че на руският владетел книги и мъдрост не са му трябвали ..... но злато - винаги.
http://samoistina.com/2/ivangroznikazan.htm
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
Родния край на дядо -
Приключение по река Места- от извора й в...
Родния край на дядо -
Приключение по река Места- от извора й в...
Следващ постинг
Предишен постинг
Днешното положение там е по-интересно. Има български организации в различни градове. Хората казват че са българи - интересно е, че нашенци са ходили там по работа и преди това не са чували за такова нещо и го научават от домакините си там.
цитирай
