В книгата си “Колапсът: човешките общества между успеха и провала” видният историк на цивилизациите Джаред Даймънд изследва как загиват обществата. Как ли? Като унищожават природната си среда. Покъртителен е разказът за Великденските острови - онези, с каменните истукани по брега, направени известни още от пътешественика Тор Хайердал.

Та когато хората се заселили на островите, заварили ги покрити с вековни гори. От дърветата започнали да правят лодки, да ловят риба за прехраната си. Развили се, появили се елитни родове, които тръгнали да си мерят могъществото по това кой може да сложи на брега повече и по-големи каменни идоли. За правенето на идолите отивало огромно количество дървесина. И дърветата свършили.

Хората измрели от глад - от хиляди станали дузини. И когато пристигнали европейците, към техните кораби се устремили разпадащите се лодки на местното население, вързани с лиани и треви, за да не потънат. Местните викали нещо на белите, които решили, че са поздравявани с обичайното: “Добре дошли, бели братя отвъд водата”.

Много по-късно разбрали, че местните викали: “Абе, пичове, да ви се намират малко дъски да си оправим лодките, че ни се разката фамилията тука...”

И Джаред Даймънд задава въпроса: “Какво си е мислил човекът, отсичащ последното дърво? Казвал си е: хората преди дърветата? Или: нашите могъщи шамани ще измислят нещо, което да замени дърветата?”

Нито шамани, нито атомни физици ще ти измислят нещо да замени природата, когато си я унищожил. А без природа - ще мреш. Ще се молиш за някоя и друга летва.

Доживяхме момента, в който вече не стоим пред избора: хората или природата. Това беше изборът на нашите родители - на поколението, което “избра хората” и отрови реките,почвите и въздуха с индустриални миазми. Ние нямаме този избор. Докарали сме я дотам, че ако не си пазим природата, ще измрем. За да има хора, първо трябва да направим така, че да има природа.

Най-вероятно все пак ще измрем. Не можем да оцелеем, когато черноморски селяни нападат природозащитници с колове и с аргументи: “Хората са по-важни от патките”. Добре, това са селяни и си мислят, че ако си продадат нивите на мутрите, а те им направят хотели - ще си живеят по яхти, без да работят.

Авторът на следния цитат (“Труд” от 11 юни) обаче очевидно иска да мине за грамотен: “Когато стартира някой инфраструктурен проект, по трасето или на негова територия, ако не са мечки и зайци, избуява блатно кокиче, появяват се водни кончета, точно там летят червеногуши гъски, кацат белоглави орли или пък кряка кафявата крастава жаба”.

По-надолу се разбира, че иде реч за ски писти и спа хотели - не че и отпреди не знаехме за какво се бори авторът.

Да вземем, наистина, въпроса с жабите, крастави или не.

В последното десетилетие измират с милиарди по цялата земя.Стотици видове са изчезнали завинаги. “Голяма работа”, ще кажете. Голяма е. Щом няма жаби - има милиарди неизядени насекоми и милиони измрели от глад змии. А значи: демографски взрив при птиците и мишките. Които ще ви изядат реколтата и никакви шамани няма да ви я спасят. А жабите ги убиват плодовете на човешката дейност.

Или: от години по света изчезват пчелите. “И какво от това?”, ще речете. Ето какво: ако няма пчели,ще измрете от глад. Освен ако лично не се захванете да опрашвате реколтата. Ако няма пчели, ще си ловите мишки и косове за вечеря. А пчелите също измират заради нас, хората.

Разберете най-сетне онова, което го знае всеки полугол индианец. Дишате, защото има гори. Когато ги изсечете, няма да можете да дишате ски писти и хотели.

Ядете само докато има пчели. Ако си хвърляте фекалиите в реката, а после пиете от нея - ще сте болни. Ако ползвате водата за заводи и атомни централи - изобщо няма да има какво да пиете.

Пазейки природата, пазим хората. Пазим себе си и нашите деца. Играейки си на господари на природата го докарахме дотам, че във всеки даден момент може да изчезнем. Едно погрешно решение - и край. Свят без хора.

Защото не сме никакви господари на природата, а нахални и алчни егоисти, които живеят така, все едно нямат деца.

Закачени сме за природата както болният за системата, която го държи жив. Ако някой отрови глюкозата, която му влиза във вените, той ще умре. Тровим природата, после тя влиза в нас, а ние се чудим: какви са тия болести, откъде се взеха тия щамове незнайни? От нас се взеха. Пъхаме си лайната в реката, пием от нея и после - ама какво стана?

Всеки път, прочее, когато започнат да ви обясняват колко важно е горите да бъдат изсичани и защитените зони - разкопавани за строителството на ски писти, голф игрища и хотели хвърляйте по едно око на “Колапсът” от Джаред Даймънд.

И си задайте въпроса колко дълго бихте просъществували вие, ако: няма мечки и зайци; не избуява блатно кокиче; не се появяват водни кончета; не летят червеногуши гъски; не кацат белоглави орли; и никак, ама хич не кряка кафявата крастава жаба?