Блогът на allvin ::, , Via triumphalis" - мечтата на цар Симеон I

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.04.2012 16:46 - ,,Via triumphalis" - мечтата на цар Симеон I

Автор: allvin Категория: История

Прочетен: 2954 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.08.2014 13:00

Този откъс от книгата на Андрей Гуляшки ,,Златният век" се посвещава в чест на празника на българската армия и на онези бойци,които на 20 април 1941 година осъществиха националния идеал на България за обединение на българските земи.

Мощна държава се гради със силна и дисциплинирана армия и от високопросветени граждани - цар Симеон I отлично знаеше това и не е никак случайно,че точно по негово време България се превърна в Империя и достигна върхът на своето средновековно развитие,като всичките тези славни години бяха наречени по-късно от признателните потомци ,,златният век" на България.

===================================

,,   ... Князът изкачи една заоблена могила и се спря на билото "и. На това място вятърът беше по-силен,въздухът - бистър и в далечината се открояваха кулите и стените на престолния град. Беше тихо на хълма,прохладно,а белите кули на Преслав изглеждаха недействителни и въздушни в синкавата далечина,поразително приличащи на кулите на Цариград,и това видение извика в умът му споменът за Via triumphalis ...

                    Via triumphalis !!!

И той като базилевсите ще има в столицата си една такава централна улица,посветена на победите,на славата,украсена с триумфални арки,паметници,водоскоци,забележителна с форумите си,с петкуполните си храмове,с терасовидните си вили и мраморни дворци. Тя се провира като сребърна река между сенките на вечно зелени градини и паркове,през пролуките на пирамидалните кипариси и между стволовете на кокосовите палми блестят цветните мрамори на колонадите,блестят златните дантели на огради,решетки,врати. Ето я черквата ,,Светите апостоли" - под нейните пет величествени купола,пет малки небеса,слезли на Земята,сини и спокойни като южния привечерен здрач,под нейните пет купола почиват в порфирните си саркофази базилевсите,напуснали отдавна земния свят ...

Оттук чак до форумите на Теодосий и Константин тази улица кипи от живот,пренаселена е с пъстър човешки свят,от двете и страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни,претъпкани със стоките на цялата земя - със скъпите кожи на Севера, със ананасите,смокините и фурмите на Юга, със слоновата кост на Изтока, със пурпурни платове,атлази и коприна,седефи и бисери,с рубините на далечна Азия,с червеното благоуханно дърво на африканските гори,с искрящото сицилийско и критско вино,запечатано в буренца и глинени амфори и какво ли още не ... Ето ги и форумите с водоскоците си и със цветните си мозайки,със златните си решетки и със статуите на императори,господарували някога над половината свят; тук има и произведения на древни ваятели,съвременници на Софокла и Вергилия - Атина Палада и Артемида,Афродита и Венера; атлети със съвършенни рамене и хълбоци; цезари от мрамор с потъмнял през вековете бронз ...

Най-после! Защото на тази улица са си дали среща три континента,стари и нови светове и не е лесно да си проправиш път през тълпи от празноскитащи безделници,забързани търговци,моряци,чуждестранни посолства,актьори,проститутки,калугери и попове; тази най-весела и най-чудесна улица в света завършва славния си живот,като се влива в просторния и царствен Августовски площад.

    Августеон !!! Той може да побере десетхилядна тежка конница и пак да остане място за още. В северната му страна издига огромен ръст божествената ,,Света София",а в южната му покрайнина блестят императорските дворци с двадесет и пет църкви във вътрешните им дворове. Толкова са колосални тия сгради,,,августовски",че човеците,които се мяркат на площада,приличат на невзрачни насекоми.Оттатък дворците е Триклиниумът,издигнат на гигантски колонади,а още по-нататък - гордостта и лудостта на Империята - стохилядният хиподром!!!

Князът въздъхна,тръсна глава - като да отпъждаше насила чудните видения, - после пришпори коня си по валога,който леко се спущаше към източната порта на града.

Всеки път,когато помисляше за Цариград или си спомняше някоя своя преживелица от ония години,когато учеше в Магнаурския университет сред принцовете и наследниците на престолите на половината свят,докоснеше ли се с мисли,макар и случайно,до ,,столицата на столиците",в душата му тозчас нахлуваха пороища от най-противоречиви чувства,като че ли се отприщваха язове на запрени реки. Имаше в тоя въртоп и тъга по хубостите на града - дори насън не можеха да се видят такива приказни творби на човешкия дух като храмовете ,,Света София" и ,,Светите апостоли";като необгледния Августовски площад или гигантският,украсен с мрамори хиподром. Имаше у него и неутолим,страстен копнеж по безсмъртните огнища на човешката култура -библиотеките,съхранили в хиляди томове мъдростта и знанията на човечеството;школите,където се изучаваха науките за небето и земята;паметниците,свидетели на най-чудните страници от хилядолетната човешка история.

За всичките тези неща душата на княза не беше престанала да копнее и да тъгува още от мига,когато на път за родината беше оставил зад гърба си златната адрианополска врата. Но той не беше по природа някакъв кротък и замечтан съзерцател,за да се примирява със тъгата си и унесен в спомени,да въздиша по изгубеното. Нищо не му беше повече по-противно и по-чуждо,нищо не мразеше с такава страст,колкото въздишките на примирението.Князът беше по природа упорит човек,неотстъпчив,по господарски нападателен; завладяваше ли го някакво силно желание - вървеше към удовлетворението му стремително,даже брутално,като подсигуряваше успеха си със всички възможни средства,каквито можеше да измисли изобретателният му ум. Тънкият и поетичен усет по красивото съжителстваше в душата му с една груба и властна страст да прегазва волята,която се изпречваше насреща му. В това отношение за него всички средства - дипломация или меч - бяха еднакво добри.

Поетичното,влечението към красотата и изяществото,възторженото преклонение пред културата - тая негова склонност беше само негова,личен дар от Създателя. Страстта му да властва,да гази волята,която противостои,с огън и меч да осъществява господарските си намерения - това идеше от дедите му и преди всичко от Крум. А умението да си служи в борбата с добре замислени дипломатически уловки беше наследил направо от миролюбивия си,но непреклонен и мъдър баща.

====================================

P.S.   Всеки българин може да изгради вътре в ,,сърцето си" един такъв свой Цариград и една такава своя улица ,,Via triumphalis" и когато в края на земния си път след много житейски битки положи мечът на своя дух и щитът на своята християнска вяра пред трона на Бога,Исус ще постави на главата му царска корона като знак за това,че вече е приет като равен сред равните - народът на ангелите и всички други цивилизации във необятния Всемир.