Постинг
01.05.2012 17:12 -
1 май - ден на гнева
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 6080 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2012 12:00
Прочетен: 6080 Коментари: 7 Гласове:
4
Последна промяна: 14.10.2012 12:00
На 1 май преди 136 години българинът въстана! С пушки кремъклийки и с черешови топчета срещу модерно въоръжената армия на Турция,но въстана! Вярно е,че въстанието не успя,но задвижи поредица от събития,които доведоха руските и българските войски чак до Сан-Стефано на ,,хвърлей-място" от Цариград и Слънцето на свободата изгря над България след 5 века тъмна нощ!!!
Днес България отново е в тежко положение,само че вместо ятагани днес се използват от предателският елит така наречените ,,икономически мерки за подобряване благосъстоянието на народа".
А сянката на войната надвисва над Близкия Изток ... На мястото на Русия аз не бих чакал да ми дойдат до границата,а бих им спретнал един малък ,,Пърл Харбър". Основна цел биха ми били газовите и петролни танкери на Катар и големите разпределителни газ-станции,пристанищата и летищата му,а и всички други летища и пристанища в съседните страни,военните им бази. Ако бях на мястото на Русия не бих си правил никакви илюзии за истинските намерения на Щатите и Израел спрямо Руската федерация. Достатъчно е да се погледне какво е положението днес в България. Същото ще стане и в Русия,ако тя допусне мултинационалните компании за търговия с петрол и газ да изместят руските петролни и газови търговски фирми от пазара за газ и петрол. Тези същества(именно същества,а не хора!),се интересуват единствено от блясъкът на златото. Аз бих ударил и Израел. Навремето те подлъгаха руснаците с измисления от тяхните старейшини комунизъм,вследствие на което загинаха милиони руснаци и европейци ...
Освен строенето на нови самолети аз бих използвал и ,,пчелния рой" . Нали знаете какво става,когато гладна мечка надуши пчелен кошер с мед? Фрас една лапа на кошера,разбива го и почва да яде. Да,ама пчелите не спят! Почват да жилят и не след дълго мечката се изнася по възможно най-бързия начин. Искам да кажа,че не е лошо да се помисли да се въведе на въоръжение старите модели изтребители от Втората Световна Война - ,,мустанги"; ,,спитфайъри"; ,,Ла-5"; ,,месершмит"; ,,фоке-вулф-190",като съчетаете в един нов модел най-хубавото от всички тези модели и ги модернизирате. Това ще бъде един лесен и ефтин за производство,лесен за подръжка и най-вече масов изтребител. Разбира се,сам такъв ,,стар" модел не би имал никакви шансове срещу съвременните изтребители както сама хиена срещу лъв,защото моментално ще бъде сгризана,но я вижте ако се съберат 20-30 хиени дали лъвът няма да бяга,а? Виждал съм го с очите си във филмите на ,,АNIMAL PLANET". И ,,тигърът" на Щаудегер излезе сам срещу 50-ина Т-34 по време на битката за Курск през юли 1943 г.,но накрая свърши снарядите и беше принуден да се оттегли,макар че преди това успя да попилее почти половината от вражеските танкове. Тук основната сила ще е именно в масовостта,както основната сила на пчелите е именно в тяхният голям брой.Докато тежките съвременни изтребители се гонят един друг във въздуха,стотици от ,,старите" модели (,,леката кавалерия")могат да се промъкнат край тях и да се насочат към корабите и самолетоносачите на НАТО и щом се приближат,пускат ракетите,бомбите и торпедата,пускат димна завеса и се изнасят по най-бързия начин.Разбира се,първо трябва да се ,,види сметката" на радарните и зенитни системи,иначе ,,леката кавалерия" ще бъде попиляна.Тази работа могат да я свършат например безпилотните самолети. За още по-голяма сигурност на ,,кавалерията" самолетите не е лошо да бъдат покрити с антирадарен слой по технологията ,,стелт". Даже и да не бъдат потопени,повредените кораби и самолетоносачи ще бъдат лесна плячка за идващите след ,,леката кавалерия" най- новите модели - свръх-модерните 5-то поколение Су-та(Су-50) и Миг-ове(Миг-29). Сега това са разни стратегии и тактики,които сега няма тук да се обсъждат,но най-важното е,за което ви дадох за потенциален пример ,,пчелният рой",е да умеете да съчетавате бойния опит от миналото с настоящето и бъдещето. А най-вече си развийте вътрешните сили,защото иначе ще бъдете само ,,бързи и яростни",а това няма да ви оттърве от ,,Конниците на Апокалипсиса",които ще се появят на Земята независимо коя страна ще започне първа войната. Ако искате да победите,трябва да станете ,,господари на времето".
==================================
bulgarian.ruvr.ru/2012_03_26/69654472/
===================================
===================================
Потопете корабите на ислямизма,комунизма,ционизма и демо(НО)крацията!!!
==================================================
Младши лейтенант(2ри лейтенант) Хиро Онода
Накратко:
През 1945 няколко месеца преди капитулацията на Япония,съюзническите войски завземат филипинският остров на който е Хиро Онода с отряда си,като много от японските войници се предават. Онода и трима от отряда му хващат гората (джунглата).След няколко месеца Япония капитулира и скоро след това съюзниците разпръскват листовки от самолет с информацията за краят на войната.Хиро Онода и тримата му другари решават,че това е дезинформация и пропаганда на врага с цел да ги подлъжат да излязат и да ги хванат или убият. И така до 1974-та година (почти 30 години). Местните филипинци знаели,че в гората има още японски войници и информацията стига до Япония,като един млад студент решава да проучи въпроса.Отива на острова и успява да намери Онода като му разказва за отдавнашният край на войната и т.н. Онода отказва да се предаде без да получи заповед от прекият си началник. Студента се връща в Япония и успява да намери прекият му командир,който се оказва все още жив.И така отиват на острова и Онода получава заповед да се предаде.Но де юре той не се предава и това е обяснено в статиите в линковете по-долу и в книгата на Онода която се казва "No Surrender".
lubomir33.blog.bg/history/2011/01/26/hiro-onoda-quot-posledniiat-samurai-quot-chast-i.674199
Уникално интервю с японския офицер Хиро Онода от 2007 г. на руския вестник "Аргументи и Факти", показващо докъде стигат човешките възможности, когато някой е твърдо убеден в това което върши.
На 5.03.1974г. целият свят е потресен от една сензационна новина:
На филипинският остров Лубанг се предава на командира си 52 годишният подпоручик от японската армия Хиро Онода, укривал се в джунглите на острова ….. от края на 1944г.
Именно тогава майора от армейското разузнаване Танигучи го оставя в горската база заедно с други трима войници със задачата да водят партизанска война против армията на САЩ. През цялото това време Хиро Онода не вярвайки че Япония е капитулирала, извършва нападения на военните патрули. След пет години се предава първият войник, други двама загиват в престрелки и през 1972г. Онода остава сам. По някакво чудо на самурая се натъква японския турист Норио Судзуки и подпоручика му разказва историята си. От Япония спешно довеждат майор Танигучи станал междувременно търговец на книги.
Онода излиза от джунглата и президента на Филипините го помилва. У дома го посрещат като национален герой и го произвеждат в чин генерал.
Сега / 2007г./ 85-годишният ветеран живее в Токио, избягвайки общуването с пресата. Пред август 2004г. "АиФ" публикува статията "Последният самурай" за съдбата на подпоручика, която предизвика небивал читателски интерес и стотици писма с въпроси:
- Как е могъл да преживее толкова години в екстремални условия ? Да отговори на тези въпроси може само Онода. След тригодишни преговори той се съгласява да се срещне с кореспондент на "АиФ".
"Боледувах само един път"
- Честно казано, не мога да си представя, как е възможно 30 години да се укривате в джунглата...
- Хората в мегаполисите са се откъснали от природата. Всъщност в джунглата има всичко за оцеляване. Много лечебни растения повишаващи имунитета, служещи като антибиотици и за дезинфекция на раните. Да умреш от глад също е невъзможно, главното за здравето е да спазвате нормален режим на хранене.
Например, от честата консумация на месо телесната температура се повишава, а при пиенето на кокосово мляко - напротив, се понижава. През цялото време боледувах само един път. Не трябва да се забравят елементарни правила - сутрин и вечер си чистих зъбите с палмова кора. Когато след време ме прегледа зъболекар, той се порази - за 30 години аз нямах нито един кариес.
- Какво на първо време трябва да се научи човек за да оцелее в джунглата?
- Да си запали огън. Отначало запалвах огъня с барут от патроните, но те трябваше да се пестят и затова се опитах да получа пламък с триене на две бамбукови пръчки. След известно време се получи. Огъня е нужен за преваряването на речната и дъждовната вода – това е задължително, в тях има вредни бацили.
- Когато се предадохте, заедно с винтовката си предадохте на филипинската полиция 500 патрона в отлично състояние. Как успяхте да съхраните толкова боеприпаси ?
- Пестях ги. Патроните отиваха само за престрелките с военните и за добиване на прясно месо. Дебнехме по покрайнините на селата за отбили се от стадото крави. Убивахме ги само с един изстрел и то по време на силен дъжд, за да не се чуват изстрелите от местните селяни. Месото го изсушавахме на слънце и го разпределяхме така че да стигне за 250 дни. Винтовката и патроните ги смазвах с маста и разбира се, я чистех редовно. Въобще отнасях се с нея като с дете - прикривах я с тялото си когато валеше.
- Какво друго ядехте освен сушено говеждо ?
- Варехме каша от зелени банани в кокосово мляко. Ловехми риба в ручейте и от време на време правихме набези по магазините в селата и взимахме от там ориз и консерви. Залагахме капани за мишки. По принцип във всяка тропическа гора няма нищо толкова опасно за човека.
- А как се справяхте с отровните змии и насекоми ?
- Когато прекарвате в джунглата години наред се сблъсквате често с тях.И разбирате че те никога не нападат просто така - самата змия се бои до смърт от Вас. Така е и с паяците - те никога не нападат целенасочено хора. Достатъчно е да не ги настъпвате, тогава всичко ще е нормално. Разбира се, отначало джунглата е много страшна. Но след месец свиквате с всичко. Ние се опасявахме не от хищници или змии, а от хората - даже супите от банани ги варяхме изключително през нощта - за да не се вижда дима.
" Най-много от всичко ни липсваше сапун"
- Не съжалявате ли че сте загубили най-хубавите си години в безсмислена партизанска война в самота и то при положение че Япония отдавна е капитулирала?
- В императорската армия не е прието да се обсъждат заповедите. Майора ми заповяда:
“ - Ти си длъжен да останеш докато не се върна да те взема. Тази заповед мога да я отменя само аз”.
Аз съм войник и изпълнявам заповедите – какво удивително има тук? Оскърбяват ме определенията че борбата ми е била безсмислена. Аз воювах за да може моята страна да стане могъща и процъфтяваща. Когато се върнах в Токио видях че Япония е станала силна и богата – даже по-богата от преди. И това успокои моето сърце.
А за останалото …. Откъде мога да знам че Япония е капитулирала? Аз и в най-страшните си сънища не можех да си го представя. През цялото време докато се сражавахме в джунглата бяхме уверени че войната продължава.
- Хвърляли са Ви вестници от самолет, за да разберете за капитулацията на Япония.
- Съвременното полиграфическо оборудване може да напечата всичко, което е нужно на спецслужбите. Аз реших че тези вестници са фалшиви, врага ги е напечатал за да ме подмами да изляза от джунглата. През последните две години ми хвърляха писма от моите близки от Япония, които ме приканваха да се предам, аз разпознах почерка им, но си помислих че американците са ги пленили и са ги накарали насила да ги напишат.
- В продължение на тридесет години Вие воювахте в джунглата против цяла армия- против Вас в различно време са действали батальон войници, отряди спецназ, вертолети. Направо казано - сюжет за холивудски екшън. Нямате ли чувството че сте супермен?
- Не. С партизани винаги е било трудно да се воюва – в много страни не са могли в продължение на десетилетия да се справят с въоръжената съпротива, особено в труднодостъпни местности. Ако се чувстваш в гората като риба във вода - то противника ти просто е обречен. Аз много добре знаех че на някои открити местности трябва да се маскирам със сухи листа, на други - само със свежи. Филипинските войници не бяха наясно с тези тънкости.
- Какво най-много Ви липсваше от битовите удобства?
- Трудно е да се каже. Сапун може би. Перях си дрехите в течаща вода като използвах пепелта от огъня като измиващо средство и се миех всеки ден, но …. много ми се искаше да се насапунисам. През дъждовния сезон живеех в пещерите, а в сухия си строех “квартира” от бамбук, като я покривах с палмови листа – в едното помещение беше кухнята, в другото спалнята.
- Как изживяхте завръщането си в Япония?
- Трудно. Как от едно време да се пренесеш в друго? – небостъргачи,девойки, неонова реклама, непозната музика. Аз си помислих че ще получа нервен срив – всичко беше много лесно достъпно – питейната вода тече от крана, продават я по магазините. Не можех да спя на легло - през цялото време лежах на голия под. По съвет на психотерапевта заминах за Бразилия, където направих кравеферма. Само след това можех да се върна у дома. Но и сега три месеца в годината прекарвам в гористите местности на остров Хокайдо- там основах училище за малчугани – уча ги на изкуството за оцеляване.
- Как мислите, възможно ли е и сега някои от японските войници да се крият в джунглите, не знаейки че Втората световна война е свършила?
- Възможно е, моят случай да не е последният. През април 1980г. се предаде капитан Фумио Накахира, който 36 години се е крил в джунглите на филипинският остров Миндоро. Не е изключено в джунглите да са останали и още войници....
- Но ако майор Танигучи не беше отменил заповедта си…. щяхте ли да воювате и досега?
- Да.
Днес България отново е в тежко положение,само че вместо ятагани днес се използват от предателският елит така наречените ,,икономически мерки за подобряване благосъстоянието на народа".
А сянката на войната надвисва над Близкия Изток ... На мястото на Русия аз не бих чакал да ми дойдат до границата,а бих им спретнал един малък ,,Пърл Харбър". Основна цел биха ми били газовите и петролни танкери на Катар и големите разпределителни газ-станции,пристанищата и летищата му,а и всички други летища и пристанища в съседните страни,военните им бази. Ако бях на мястото на Русия не бих си правил никакви илюзии за истинските намерения на Щатите и Израел спрямо Руската федерация. Достатъчно е да се погледне какво е положението днес в България. Същото ще стане и в Русия,ако тя допусне мултинационалните компании за търговия с петрол и газ да изместят руските петролни и газови търговски фирми от пазара за газ и петрол. Тези същества(именно същества,а не хора!),се интересуват единствено от блясъкът на златото. Аз бих ударил и Израел. Навремето те подлъгаха руснаците с измисления от тяхните старейшини комунизъм,вследствие на което загинаха милиони руснаци и европейци ...
Освен строенето на нови самолети аз бих използвал и ,,пчелния рой" . Нали знаете какво става,когато гладна мечка надуши пчелен кошер с мед? Фрас една лапа на кошера,разбива го и почва да яде. Да,ама пчелите не спят! Почват да жилят и не след дълго мечката се изнася по възможно най-бързия начин. Искам да кажа,че не е лошо да се помисли да се въведе на въоръжение старите модели изтребители от Втората Световна Война - ,,мустанги"; ,,спитфайъри"; ,,Ла-5"; ,,месершмит"; ,,фоке-вулф-190",като съчетаете в един нов модел най-хубавото от всички тези модели и ги модернизирате. Това ще бъде един лесен и ефтин за производство,лесен за подръжка и най-вече масов изтребител. Разбира се,сам такъв ,,стар" модел не би имал никакви шансове срещу съвременните изтребители както сама хиена срещу лъв,защото моментално ще бъде сгризана,но я вижте ако се съберат 20-30 хиени дали лъвът няма да бяга,а? Виждал съм го с очите си във филмите на ,,АNIMAL PLANET". И ,,тигърът" на Щаудегер излезе сам срещу 50-ина Т-34 по време на битката за Курск през юли 1943 г.,но накрая свърши снарядите и беше принуден да се оттегли,макар че преди това успя да попилее почти половината от вражеските танкове. Тук основната сила ще е именно в масовостта,както основната сила на пчелите е именно в тяхният голям брой.Докато тежките съвременни изтребители се гонят един друг във въздуха,стотици от ,,старите" модели (,,леката кавалерия")могат да се промъкнат край тях и да се насочат към корабите и самолетоносачите на НАТО и щом се приближат,пускат ракетите,бомбите и торпедата,пускат димна завеса и се изнасят по най-бързия начин.Разбира се,първо трябва да се ,,види сметката" на радарните и зенитни системи,иначе ,,леката кавалерия" ще бъде попиляна.Тази работа могат да я свършат например безпилотните самолети. За още по-голяма сигурност на ,,кавалерията" самолетите не е лошо да бъдат покрити с антирадарен слой по технологията ,,стелт". Даже и да не бъдат потопени,повредените кораби и самолетоносачи ще бъдат лесна плячка за идващите след ,,леката кавалерия" най- новите модели - свръх-модерните 5-то поколение Су-та(Су-50) и Миг-ове(Миг-29). Сега това са разни стратегии и тактики,които сега няма тук да се обсъждат,но най-важното е,за което ви дадох за потенциален пример ,,пчелният рой",е да умеете да съчетавате бойния опит от миналото с настоящето и бъдещето. А най-вече си развийте вътрешните сили,защото иначе ще бъдете само ,,бързи и яростни",а това няма да ви оттърве от ,,Конниците на Апокалипсиса",които ще се появят на Земята независимо коя страна ще започне първа войната. Ако искате да победите,трябва да станете ,,господари на времето".
==================================
bulgarian.ruvr.ru/2012_03_26/69654472/
===================================
===================================
Потопете корабите на ислямизма,комунизма,ционизма и демо(НО)крацията!!!
==================================================
Младши лейтенант(2ри лейтенант) Хиро ОнодаНакратко:
През 1945 няколко месеца преди капитулацията на Япония,съюзническите войски завземат филипинският остров на който е Хиро Онода с отряда си,като много от японските войници се предават. Онода и трима от отряда му хващат гората (джунглата).След няколко месеца Япония капитулира и скоро след това съюзниците разпръскват листовки от самолет с информацията за краят на войната.Хиро Онода и тримата му другари решават,че това е дезинформация и пропаганда на врага с цел да ги подлъжат да излязат и да ги хванат или убият. И така до 1974-та година (почти 30 години). Местните филипинци знаели,че в гората има още японски войници и информацията стига до Япония,като един млад студент решава да проучи въпроса.Отива на острова и успява да намери Онода като му разказва за отдавнашният край на войната и т.н. Онода отказва да се предаде без да получи заповед от прекият си началник. Студента се връща в Япония и успява да намери прекият му командир,който се оказва все още жив.И така отиват на острова и Онода получава заповед да се предаде.Но де юре той не се предава и това е обяснено в статиите в линковете по-долу и в книгата на Онода която се казва "No Surrender".
lubomir33.blog.bg/history/2011/01/26/hiro-onoda-quot-posledniiat-samurai-quot-chast-i.674199
Уникално интервю с японския офицер Хиро Онода от 2007 г. на руския вестник "Аргументи и Факти", показващо докъде стигат човешките възможности, когато някой е твърдо убеден в това което върши.
На 5.03.1974г. целият свят е потресен от една сензационна новина:
На филипинският остров Лубанг се предава на командира си 52 годишният подпоручик от японската армия Хиро Онода, укривал се в джунглите на острова ….. от края на 1944г.
Именно тогава майора от армейското разузнаване Танигучи го оставя в горската база заедно с други трима войници със задачата да водят партизанска война против армията на САЩ. През цялото това време Хиро Онода не вярвайки че Япония е капитулирала, извършва нападения на военните патрули. След пет години се предава първият войник, други двама загиват в престрелки и през 1972г. Онода остава сам. По някакво чудо на самурая се натъква японския турист Норио Судзуки и подпоручика му разказва историята си. От Япония спешно довеждат майор Танигучи станал междувременно търговец на книги.
Онода излиза от джунглата и президента на Филипините го помилва. У дома го посрещат като национален герой и го произвеждат в чин генерал.
Сега / 2007г./ 85-годишният ветеран живее в Токио, избягвайки общуването с пресата. Пред август 2004г. "АиФ" публикува статията "Последният самурай" за съдбата на подпоручика, която предизвика небивал читателски интерес и стотици писма с въпроси:
- Как е могъл да преживее толкова години в екстремални условия ? Да отговори на тези въпроси може само Онода. След тригодишни преговори той се съгласява да се срещне с кореспондент на "АиФ".
"Боледувах само един път"
- Честно казано, не мога да си представя, как е възможно 30 години да се укривате в джунглата...
- Хората в мегаполисите са се откъснали от природата. Всъщност в джунглата има всичко за оцеляване. Много лечебни растения повишаващи имунитета, служещи като антибиотици и за дезинфекция на раните. Да умреш от глад също е невъзможно, главното за здравето е да спазвате нормален режим на хранене.
Например, от честата консумация на месо телесната температура се повишава, а при пиенето на кокосово мляко - напротив, се понижава. През цялото време боледувах само един път. Не трябва да се забравят елементарни правила - сутрин и вечер си чистих зъбите с палмова кора. Когато след време ме прегледа зъболекар, той се порази - за 30 години аз нямах нито един кариес.
- Какво на първо време трябва да се научи човек за да оцелее в джунглата?
- Да си запали огън. Отначало запалвах огъня с барут от патроните, но те трябваше да се пестят и затова се опитах да получа пламък с триене на две бамбукови пръчки. След известно време се получи. Огъня е нужен за преваряването на речната и дъждовната вода – това е задължително, в тях има вредни бацили.
- Когато се предадохте, заедно с винтовката си предадохте на филипинската полиция 500 патрона в отлично състояние. Как успяхте да съхраните толкова боеприпаси ?
- Пестях ги. Патроните отиваха само за престрелките с военните и за добиване на прясно месо. Дебнехме по покрайнините на селата за отбили се от стадото крави. Убивахме ги само с един изстрел и то по време на силен дъжд, за да не се чуват изстрелите от местните селяни. Месото го изсушавахме на слънце и го разпределяхме така че да стигне за 250 дни. Винтовката и патроните ги смазвах с маста и разбира се, я чистех редовно. Въобще отнасях се с нея като с дете - прикривах я с тялото си когато валеше.
- Какво друго ядехте освен сушено говеждо ?
- Варехме каша от зелени банани в кокосово мляко. Ловехми риба в ручейте и от време на време правихме набези по магазините в селата и взимахме от там ориз и консерви. Залагахме капани за мишки. По принцип във всяка тропическа гора няма нищо толкова опасно за човека.
- А как се справяхте с отровните змии и насекоми ?
- Когато прекарвате в джунглата години наред се сблъсквате често с тях.И разбирате че те никога не нападат просто така - самата змия се бои до смърт от Вас. Така е и с паяците - те никога не нападат целенасочено хора. Достатъчно е да не ги настъпвате, тогава всичко ще е нормално. Разбира се, отначало джунглата е много страшна. Но след месец свиквате с всичко. Ние се опасявахме не от хищници или змии, а от хората - даже супите от банани ги варяхме изключително през нощта - за да не се вижда дима.
" Най-много от всичко ни липсваше сапун"
- Не съжалявате ли че сте загубили най-хубавите си години в безсмислена партизанска война в самота и то при положение че Япония отдавна е капитулирала?
- В императорската армия не е прието да се обсъждат заповедите. Майора ми заповяда:
“ - Ти си длъжен да останеш докато не се върна да те взема. Тази заповед мога да я отменя само аз”.
Аз съм войник и изпълнявам заповедите – какво удивително има тук? Оскърбяват ме определенията че борбата ми е била безсмислена. Аз воювах за да може моята страна да стане могъща и процъфтяваща. Когато се върнах в Токио видях че Япония е станала силна и богата – даже по-богата от преди. И това успокои моето сърце.
А за останалото …. Откъде мога да знам че Япония е капитулирала? Аз и в най-страшните си сънища не можех да си го представя. През цялото време докато се сражавахме в джунглата бяхме уверени че войната продължава.
- Хвърляли са Ви вестници от самолет, за да разберете за капитулацията на Япония.
- Съвременното полиграфическо оборудване може да напечата всичко, което е нужно на спецслужбите. Аз реших че тези вестници са фалшиви, врага ги е напечатал за да ме подмами да изляза от джунглата. През последните две години ми хвърляха писма от моите близки от Япония, които ме приканваха да се предам, аз разпознах почерка им, но си помислих че американците са ги пленили и са ги накарали насила да ги напишат.
- В продължение на тридесет години Вие воювахте в джунглата против цяла армия- против Вас в различно време са действали батальон войници, отряди спецназ, вертолети. Направо казано - сюжет за холивудски екшън. Нямате ли чувството че сте супермен?
- Не. С партизани винаги е било трудно да се воюва – в много страни не са могли в продължение на десетилетия да се справят с въоръжената съпротива, особено в труднодостъпни местности. Ако се чувстваш в гората като риба във вода - то противника ти просто е обречен. Аз много добре знаех че на някои открити местности трябва да се маскирам със сухи листа, на други - само със свежи. Филипинските войници не бяха наясно с тези тънкости.
- Какво най-много Ви липсваше от битовите удобства?
- Трудно е да се каже. Сапун може би. Перях си дрехите в течаща вода като използвах пепелта от огъня като измиващо средство и се миех всеки ден, но …. много ми се искаше да се насапунисам. През дъждовния сезон живеех в пещерите, а в сухия си строех “квартира” от бамбук, като я покривах с палмови листа – в едното помещение беше кухнята, в другото спалнята.
- Как изживяхте завръщането си в Япония?
- Трудно. Как от едно време да се пренесеш в друго? – небостъргачи,девойки, неонова реклама, непозната музика. Аз си помислих че ще получа нервен срив – всичко беше много лесно достъпно – питейната вода тече от крана, продават я по магазините. Не можех да спя на легло - през цялото време лежах на голия под. По съвет на психотерапевта заминах за Бразилия, където направих кравеферма. Само след това можех да се върна у дома. Но и сега три месеца в годината прекарвам в гористите местности на остров Хокайдо- там основах училище за малчугани – уча ги на изкуството за оцеляване.
- Как мислите, възможно ли е и сега някои от японските войници да се крият в джунглите, не знаейки че Втората световна война е свършила?
- Възможно е, моят случай да не е последният. През април 1980г. се предаде капитан Фумио Накахира, който 36 години се е крил в джунглите на филипинският остров Миндоро. Не е изключено в джунглите да са останали и още войници....
- Но ако майор Танигучи не беше отменил заповедта си…. щяхте ли да воювате и досега?
- Да.
Следващ постинг
Предишен постинг
Още ли има будали в тази държава?На САЩ не им пука за нас и никога не им е пукало.Всичко е за влияние,за власт,за петрол и природни богадства.Тези изказвания,че сме приятели и пр.са чиста проба популизъм и лицемерие.Имам чувството,че знаят доста неща за управляващите и ги държат в шах с някой и друг компромат.Иначе няма логика правителството да им се подлагат по този начин.А Ъорлик го отзоваха не от държавния департамент а от Шеврон,защото прибра парата а пък не свърши работа.Да си вземат базите и дим да ги няма ако ме питат мене.Където минат,само разруха и смърт има след тях.Швейцария като не са член на НАТО и на ЕС,да не са пропаднали?Със сходно по брой сме население,ама хората са на светлинни години от нас.От такива държави трябва да вземаме пример и да се учим от тях а не от тези които ни потупват по гърба и ни използват за ракетна площадка.
цитирайМай да. Какво друго, естествено че идват тука и ни търсят само когато търсят будали. Подобно на Хамериканските инвестиции в базите (полигоните) дето ги искаха от нас, дето обучаваха "антитерористите" за войната в Ирак - какво беше, помните ли? Плащаха по 45 лв на ден на нашенец, да бяга из полигона и да го гонят, естествено и да гърмят по него, (е, вероятно с халостни патрони) ТА ТУЙ ТО С ТЕХНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ ТЪЙ ГИ РАЗБИРАТ ТЕ НЕЩАТА МАМ.А ИМ, а иначе всички приказки за живване икономически на района на базата - с български фирми доставчици на храната им, и т.н. всичко това после изчезна яко дим като думи на вятъра. Те всичко си доставяха отвън през техни фирми, да не са луди да дават пара на нашенеца БУДАЛА(според тия тарикатчета!) Това само може да се очаква от Хамериката, нищо друго! Вънка!
цитирайНаистина си прав за за тежките думи, които използваш за да охарактеризираш днешното състояние на народите(тук освен немците, българите трябва да се добавят и всички европейски), но само донякъде. Ако духът е ликвидиран, то ние сме мъртви, а все още, по-дяволите не сме, ето-виж ние за какво си говорим дори в момента. Това на заупокойна ли прилича или на реакция на жив нерв? Не сме мъртви, поне не всички. Духът никой не може да го убие, защото само Един го контролира. Той Го дава, Той Го и взема. А руснаците... какво да кажа за тях? Те са един фалшификат (fake). Прав си, че ги помпят изкуствено с невероятно мръсен въздух под налягане, но какво носи това на самите тях? Продължават да живеят в същата мизерия (изключая москва и санкт петербург), в същата нищета и духовна недостатъчност не, ами направо пустош. Цялата "идеология", която нивият им стар кагабейски "елит" успя да "сътвори" е старата панславистка идея, само че сега малко префасонирана и преименувана. Бездарна и безплодна работа. А в същото време англо-саксите(консорциумът сащ, нато, под егидата на бабето в Бъкингам) им готвят най-свирепият геополитически капан, който като щракне сигурно ще доразпарчети русия. Виж каква гигантска "дъга" се е спуснала от Норвегия през Полша, България, турция плюс базите в афганистан, от другата страна е сащ, канада, япония, корея...примката около врата на рашъните се стяга и стяга. Те в същото време нищо не могат да направят. Военно са несъпоставими с американците, а какво да говорим като добавим и останалото НАТО, че и япония? икономически? Смях! Един руснак, произвежда в доларово изражение стоки и услуги, колкото един Българин. При вс етова, че първия разполага с огромни ресурси и огромна територия. Коментарът е излишен, както се казва Е, какво им остава? Ами газ и нефт, с които да притискат, шантажират и да отлагат финалното стягане на примката, ама и на това е намерена цаката. Англия е брутална, хитра и подмолна империя с многовековен опит.
цитирайТака че ченгетата от кремъл са бити, ако и да не го осъзнават все още. Ще се провалят с гръм и трясък, но с тях и остатъка от русия. Така че руснаците с малко повече усет и интелект, вече са напуснали русия. Тука чета из блога (а и не само)смешните, по детски наивни, хлипливи възторзи по това как русия се надигала, ведно с бразилия индия...Как кризата е последния смъртен гърч на Запада. Нищо подобно! Ако ми позволиш едно скромно мнение или по-скоро заключение, базирано на вижданията на крупни, световно известни учени-икономисти, финансисти, а и на личните си познания върху системите за управление и администриране. Та- кризата не е нищо друго освен концентрация капитала(парите) и пренастройване на финансите (правните връзки, по които текат пари) от публичноправен контрол (правителствен и официален, институционален) към частно-административен, неконституционен и ненационален, съответно и несъдебен. Или казано по-просто: от държавните бюджети бяха изкарани пари (събрани от данъци) и предадени на частни лица. Сега, другарите социалисти ще довършат тази схема. другарят оланд вече увеличава данъците, но това ще засегне не някой друг а средната класа, а после паричките пак ще бъдат налети в тези частни лица. Едно дежа вю. Обаче за какво с атези пари? сами пос ебе си безсмислени, ако не се използват. Отговорът е прост- война! Концентрацията на капитала винаги предшества войната. Западът (към когото и ние спадаме, без значений кой какво си говори, ще му се и фантазира) се готви за финално настъпление към сърцето на Азия. Към Хартланда. Не знам колко време ще продължи тази реорганизация, дали година, две , три или пет, но воната е неизбежна. Русия вече няма съюзници сред арабите, освен сирия. Това й е последната крепост в Средиземноморието. Обаче сирия ще рухне- неизбежно е. После идва ред на иран. С него ще се оправят също бързо, не се съмнявай. После....После е русия. Та с какво им помпят празните кратуни на рашъните? С "Ден пабедъй"?
цитирайТрябва наистина да са абсолютни дебили, ако си мислят, че някой значим световен играч се впечатлява от това. Какво могат да правят руснаците?Какви им силите? Ами освен чрез агентурите си и оплетените с тях мафии, да правят мизерии в страни като България, друго не им остава. Ама и на тези агентури и мафии малко по-малко им режат крилцата. Това е.
цитирайallvin каза:
Коментарът е убийствен! Жалко за ,,мад Рашън"защото все пак те ни освободиха от чалмалиите,но Русия няма да се даде без бой,обаче Москва май най-накрая ще се окаже под обсада като последният град на елфите в Средната земя - Гондолин (който е чел Толкин,ще ме разбере); а после новият свтовен ред като дойде, за НС(истинските НС!!!) ще останат само две възможности - или затвор,или бягство в пущинаците .......
цитирайКоментарът е убийствен! Жалко за ,,мад Рашън"защото все пак те ни освободиха от чалмалиите,но Русия няма да се даде без бой,обаче Москва май най-накрая ще се окаже под обсада като последният град на елфите в Средната земя - Гондолин (който е чел Толкин,ще ме разбере); а после новият свтовен ред като дойде, за НС(истинските НС!!!) ще останат само две възможности - или затвор,или бягство в пущинаците .......
allvin каза:
Май Москва в бъдеще ще стане като Берлин през 1945 г.- само дето сега над Кремъл ще се развее масонското знаме на ,,благодетелите на човечеството" - U.S.A.,както едно време съветското над Райхстага,без ,,Мад Рашън" да се усети,че всъщност върши мръсната работа на масоните от Запад ....
цитирайМай Москва в бъдеще ще стане като Берлин през 1945 г.- само дето сега над Кремъл ще се развее масонското знаме на ,,благодетелите на човечеството" - U.S.A.,както едно време съветското над Райхстага,без ,,Мад Рашън" да се усети,че всъщност върши мръсната работа на масоните от Запад ....
