http://dimenzed.blog.bg/history/2012/03/03/quot-toz-koito-ni-osvobodi-toi-shte-da-ni-i-porobi-quot.913793

Тази война на практика беше спечелена от нашето Опълчение на връх Свети Никола!

Турците са фанатични, тъпи, лениви и развратни

"Досущ е безполезно да се говори за реформи, за конституция, за правосъдие, за безопасност на живота и собствеността в такава страна, дето властта е съсредоточена в ръцете на подобни хора. Невежествени, фанатични, тъпи, лениви и развратни до последна крайност, турците не знаят що ще каже честност, благородство, знание, патриотизъм. Ако да имаше статистически цифри, то можеше да се докаже, че полвината от турските чиновници по-горе от мюдюрина на знаят да четат и пишат на свой роден език…."

Из писмата на специалния кореспондент на "Дейли нюз" Макгахан, издадени в София през 1880 г.

Турците са най-нехуманният човешки вид

"..Какво е редовното състояние на 8 или 10 милиона души от подчинените племена, които в продължение на 15 човешки поколения робуват на турците…

В основата на кланетата в България не лежи нито слабост, нито случайност, нито невежество, нито случайна ярост..Те са израз на на духа и политиката на турското правителство…То изчерпва всички средства на едно зло по...-скоро сатанинско, отколкото човешко…

Ще се опитам да направя, накратко и най-общо, преглед на турското племе - каквото е било то и какво е сега. Въпросът тук не се заключава само в мохамеданството. Ние имаме тук работа не с кротката мохамеданска раса в Индия и не с образованите испански маври. Още от онзи черен за човечеството ден, когато кракът им за първи път стъпи на европейска земя, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появили, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила, в противоположност на властта, основана на закони…"

Уйлям Гладстон, "Българските ужаси и Източния въпрос", Пловдив, 1881 г.

Че "силата" на исляма е в корана.Който е една магьосническа книга,"подарък" от юдите,и техните демони.Затова исляма напредва,ма корана вече почва да им пари в ръцете и главите.Та не се знае!!!

Захари Стоянов: "В това време кръвопиецът Барутанлия се явил тържествено на мястото, гдето били събрани нещастниците, възседнал на кон и заобиколен от по-главните главорези. Погледнал той кръвнишки към беззащитните, разиграл напредя им своя ат, за да покаже на полуубитите своето могъщество, махнал с ръка да отстъпят жените още по-надалеч от мъжете, които възлизали на брой около триста души (мъжете), и издал трета заповед: „Теглете ятаганите!“...
Около хиляда ножа, издръпнати от своите капии, произвели грозен шум, лъснали тия във въздуха, нарочно намазани с масло, като ледена гора, и били пуснати в ход. Главорезите заобиколили от всяка страна тристата мъченици и налетели отгоре им като същински зверове. Тия, мъчениците, като познали вече своята горчива участ, поприбрали се безсъзнателно един до други; свили се тия накуп, като стадо пред силната вихрушка, изпищели болезнено, чули се няколко гласове изпомежду им, които приличали на молба, понавели си главите надолу, за да не гледат с очите си онова, що става зад гърба им, затреперали им коленете, прекръстили се няколко от тях, които помнели още себе си, и преклонили глава тихо и спокойно пред смъртта. Тоя ден кланието вървяло много по-правилно и определено, първо, защото се вършело деня, под открито небе, без никакви съпротивления от страна на жертвите, както ставало в черковата; и, второ, че то ставало под личното наблюдение на Барутанлияга, под негова непосредствена команда. Трясъкът на костите и звънтението на ятаганите се чували няколко крачки надалеч.
Когато нещастните жени, които стоели малко по-настрана, видели ужасната участ на своите съселяни, мъже, братя и бащи, на минутата още примрели на своето място. Тия изпищели от своя страна колкото им глас достига, обърнали се сгърбом и закрили си очите с ръце, да не гледат кръвопролитието, да не бъдат очевидци на сърцераздирателните мъки и охкания.

Вероятно тия са се готвили вече да припаднат на колене пред кръвопиеца Барутанлия, за да измолят тристате души мъченици, но дивата тълпа не пощадила и тяхната женска неприкосновеност. И те били нападнати от башибозуците, както и мъжете, които почнали своята варварщина от най-напред с обезчестявание на моми и жени, по начин твърде възмутителен,.. Посред пладне, всред бял ден, белобрадат някой отвратителен кръвник стискал в окървавените си костеливи ръце дванадесетгодишно дете, което се хвърляло и пищяло като мряна риба; а сладострастната свиня го утешавала и смесвала своите лиги с бистрите сълзи на невинната душа... Утешавал го той дотогава, докато му трябвало, а после забивал ножа си или изпразвал кобура си в осквернените гърдички, от които бликвала алена кръв! По-нататък друг, по-милостив башибозук придумвал с гол ятаган в ръката млада мома да стане назлъм ханъма, която, като не склонявала, падала на земята разсечена на две половини. На друго място няколко души се карали живо около заробената девойка, която проливала сълзи в това време — кой да я вземе по-напред за удовлетворение на скотските си страсти — и като не можели да дойдат до никакво споразумение, работата се свършила с разиграванието на ятаганите, които разсичали невинната пленница! Въобще башибозуците са убивали всичките момичета и жени след обезчестяванието. Убивали са те така също и ония, които са водили из селото да им показват заровените си богатства. Най-хубавите момичета са били отведени от башибозуците по селата.
Тристата мъченици били довършени тоя ден до крак на дървения мост пред училището по начин твърде варварски, като последньо отмъщение. Най-напред им се отрязвали ръцете, ушите, носовете, раменете, а после са ги доубивали."

Захари Стоянов: "Съмнало по едно време, захванал се достопамятният за батачени ден — 3 май; слънцето огряло по обикновено и осветило с първите си лучи ужасната картина, която то не видяло вечерта, когато се закривало зад високите доспатски върхове. Тая ужасна картина произвела двояко впечатление на едни и същи зрители, на едни и същи хора, с еднакви образи и чувства. На останалите живи батачени тя замразила кръвта в жилите, когато тия съгледали от черковата натъркаляните по двора свои съселяни, които спали преспокойно, които не мислили вече за нищо. Тия потреперали втори път, въобразили си, че същата участ ще да постигне и тях, и много пресипнали гласове изпомежду им изревали отчаяно, когато познали кой своята рожба, кой жена си и майка си, коя мъжа си и своя стар баща. Малко по-надалеч стоели наредени чалмоносните зверове, подпрени на пушките си. Тия се любували на картината, кикотили се безобразно, подигравали се с положението на издъхналите вече трупове.
— Машалла бе, Хасан Пехливан! Аз не мислех, че сте знаели да жънете дотолкова бързо гяурски глави — кривял си устата един одрипан читак, голите плещи на когото се покривали вече от една българска аба.
Той бил на стража през нощта и като съмнало, дошел да се поомаже с нещо от плячка.
— Дясната ми ръка има да ме боли цяла неделя — говорело друго едно белобрадо почти страшилище, едното око на когото приличало на мастилница, защото го нямало на своето място.
— Виждате ли там оня стар пергишин, с отсеченото рамо, който е паднал по коленете си — говорела друга една краста с маймунска физиономия, като сочела на един убит старец, паднал до стената. — Докато му отрежа врата, ножът ми заприлича на сърп — прибавил той.
— Свински врат — потвърдили няколко гласа.

—Я погледнете, аркадашлар, каква хубава черноока гяурка сме направили зян тая нощ по невнимание! — говорел друг един башибозук, като подигал с края на пушката си полите на една седемнайсетгодишна мома, на която хубавата главица била разсечена на две половини и изтеклият мозък из черепа се виждал размесен с дългите й коси.
— Язък — избърборили няколко чалми, като че разговорът ставал не за заклана мома, а за стъпкванието или изпасванието на един карък чесън от добитъка.
Така хладнокръвно, така спокойно се разговаряли шеговито героите на Барутанлията, пред очите на които лежали избити стотини жертви! Имало мнозина измежду тия последните още живи, но смъртоносно ранени, които се молели умилително главорезите да ги доубият, за да не се мъчат, но тия последните ги оставили нарочно да се мъчат."

Захари Стоянов: "Наместо пратеници от страна на провидението, наместо ангелски гласове, както това се е случило с дяда Авраам, когато щял да коли сина си — зад черковния зид се слушало: „урун“, „тутун“, „сарън“! Няколко жени, които имали злочестината да мислят, че и чалмата има сърце, отворили вратата и извикали колкото им сила стига: „Милост! Милост!“ На минутата още башибозуците се показали в черковния двор с голи ятагани в ръка и — о, боже! — сега се захваща вече оная сърцераздирателна, оная кървава сцена, която помрачава ума, която замразява кръвта и от която човек изгубва за минута и безпристрастие, и хладнокръвие; неволно се поколебават понятията му за человеческото превъзходство над безсловесните зверове, захваща той да се съмнява: има ли нещо разлика между тигъра и турчина? И заиграли ножовете. Въртели се тия и направо, и наляво, и нагоре, и надолу, както прилягвало на костеливата кръвнишка ръка. Звънтели тия, когато се случвало да се посрещнат два на едно място, на въздуха, във време на замахванието, и топлата кръв, която течала по острилата им като по улей, сипела се над главите на жертвите като дребна роса... Три разнообразни звукове определяли хода на клането. Първият от тях бил „Олеле, майчице!“, „Где остана, мило рожбо!“ „Смили се, пресветая Богородице!“ и пр. Вторият бил: „Удряйте, чоджуклар!“, „Не правете разлика между стари и млади — всичките са неверни кучета!“ А третият, третият бил грозният трясък, чупението и трошението на костите и черепите, произвеждан от ятаганите. Според разказванието на очевидци можало да се определи приблизително кога ножът удрял на заякнал и стар кокал, кога на крехка детинска кост. В първия случай трясъкът бил ясен и твърд, като кога се разсича говеждо месо, ударът се съпровождал с хвърчението на искри, произвеждани от посрещанието стоманата с костта; а във втория случай се чувало само леко и глухо трещение, като че се чупели тънки и сухи пръчки.
Клането се е продължавало почти цялата нощ.

Поклон! Слава! Вечна памет на героите на България!
Велик е нашият войник!
Моят прадядо Стоил е бил там, при боевете на Шипка! Слава Богу, върнал се е жив и здрав! В къщи е разправял на моя дядо Илия (на майка баща й), че е било нещо страшно! Но с Божията помощ са защитили прохода! Получил е орден за храброст!
Кръст, на него пише: "С нами Бог!" Майка е запазила ордена за спомен!

Petko Vatsev Един кръгъл сирак от Пазарджик , Ангел Иванов никому непознат , отива на Шипка да даде живота си за България . Тежко ранен на Орлово гнездо , едвам го изравят от мъртвите за да го лекуват в лазарета . Там лично минава генерал Столетов да види ранените и да раздаде медали за храброст .... Спира се при Ангел , пита го кой е , от къде е и какво иска .... ? Ангел казва : Искам да вляза още в другото сражение пак ... Засмял Столетов и казал на висок глас ..: Хорошо солдат .. ! Ну , етот солдат !.... И връща се Ангел от Шипка , победител и орден и с истинска фамилия СОЛДАТСКИ подарени от Столетов .. Така пра дядо ми Ангел Солдта , започва историята си един от най - бойните и почитани пазарджишки родове Солдатски , на който съм потомък и аз !:)

Antonia Boneva

Един от храбрите опълченци на Шипка - най-малкият брат на Васил Левски!
Петър Иванов Кунчев (ок. 1844-1881) е най-малкият брат на Васил Левски. През 1876 година го виждаме в четата на Христо Ботев. След разбиването й той попада в групата на Никола Войновски. Успява да се спаси и заедно с Костадин Димитров се укрива в София, след което заминава за Одеса. Участва и в Освободителната война (1877-1878). Ранен е в боевете при Шипка. След Освобождението се завъръща в Карлово, където изпада в тежко материално положение, разболява се от туберкулоза и умира през 1881 година.