Храни убийци
  Дата: 26.05.2010; рубрика: Наука; автор: 168 часа  

от Доротея Валентинова

"ГОТОВИТЕ храни могат да убиват!

Група съставки в тях, наричани ексцитотоксини, са част от причините за съвременната пандемия от неврологични заболявания!

Според клинични и експериментални изследвания тази група вещества са отключващ фактор за мигрени, инфекции и сривове на имунитета, анормално неврологично развитие в детска възраст, ендокринни и психиатрични разстройства, епизодични изблици на насилие, гърчове и припадъци с неизяснен произход, чернодробна енцефалопатия, патологично напълняване, паркинсон, алцхаймер, оливопонтоцеребрална дегенерация и деменция при заразени със СПИН" - разкрива американският неврохирург Ръсел Блейлок, професор от департамента по биология на университета "Белхейвън" в Джаксън, Мисисипи.

Сред най-известните ексцитотоксини

са натриевият глутамат (monosodium glutamate - MSG), хидролизираният растителен протеин (hydrolyzed vegetable pro­tein) и аспартамът. Количеството им в храните нараства правопропорционално на апетита за печалба. От 1948 г. с всяко поредно десетилетие производителите употребяват двойно повече натриев глутамат. До 1972 г. в продукти са излети 262 000 т от него. Над 363 милиона килограма аспартам са консумирани от момента, в който той е одобрен за пръв път. При поглъщане всеки милиграм би могъл да предизвика ексцитотоксичност - патологичен процес, в резултат на който глутаматът или подобните на него субстанции убиват нервните клетки.
"Иронията е, че тези хранителни подобрители нямат нищо общо с качеството на храната и с нейното съхраняване. Те се използват, за

да променят вкуса

 да маскират неприятните нюанси и да засилят в пъти онези, които ни пристрастяват към даден продукт. Крайната цел е повече продажби и, естествено, по-бързи и по-сигурни пари. Аспартамът е свръхопасен изкуствен подсладител, който се среща дори в лекарства, сиропи и десерти за деца! Поводите за тревоги са много. Първо, освен глутамат са известни още 70 ексцитотоксина. Второ, добавките не присъстват просто в някои видове храни, а в почти всички готови. Затова трудно бихме избрали здравословна стока или поне нерискова. Трето, умишлено се маскират с други имена - "естествени аромати", подправки, екстракт от мая, текстуриран или хидролизиран растителен протеин, екстракт от соев протеин, белтък, натриев и калциев казеинат, автолизирана мая, хидролизирано овесено брашно и т.н. Животните се тровят с тях дори и да са в ниски дози.

Плъховете надебеляват

 гротескно и се раздуват от MSG. По-токсични са в течности - супи, сокове и диетични безалкохолни напитки, отколкото в твърди храни. Причината е, че по-бързо и пълно се абсорбират и достигат до по-високи нива в кръвта. Четвърто, не си обръщаме внимание, защото невинаги тялото ни реагира веднага на MSG и така с годините поемаме колосални количества!" - предупреждава Блейлок.
Негативните ефекти от глутамата са открити още през 1954 г. от японския учен д-р Теруо Хайяши, експерт от Националните институти по здравеопазване на САЩ. Хайяши установява, че MSG влияе пряко върху централната нервна система, провокирайки припадъци и гърчове. Три години никой не обръща внимание на изследванията му. През 1957 г. офталмолозите Лукас и Нюхаус описват как натриевият глутамат разрушава невроните и води до бърза дегенерация на вътрешния слой на ретината при новородени мишки. 12 години по-късно професорът по психиатрия, невропатология и имунология от Вашингтонския университет Джон Олни доказва, че феноменът не е ограничен само до ретината, а

засяга целия мозък

Той нарича този процес на невронна смърт - ексцитотоксичност и вече 20 години настоява за строг законодателен контрол върху MSG, аспартама и останалите ексцитотоксини.
Днес търговският натриев глутамат се произвежда чрез ферментация на скорбяла, захарно цвекло, захарна тръстика и меласа. През 2001 г. са продадени над 1,5 млн. тона с годишен ръст на продажбите от 4%. Това означава, че за 9 години печалбите и производството на MSG са скочили многократно. Глутаматът се използва масово в ресторантьорския бизнес и веригите за бързо хранене, както и от производителите на готови супи и бульони, сосове за барбекюта и салати, консервирани, замразени или изсушени храни, месни продукти, снаксове и чипсове.
"Нискомаслените и обезмаслените млечни продукти и пастьоризираното мляко нерядко съдържат MSG. Безалкохолни, бонбони, дъвки са потенциални източници на скрити MSG, аспартам и неотам (E961). Неотамът е рисков изкуствен подсладител.

Аспартамовата киселина

 която изолираме в неотама и аспартама, предизвиква често негативните реакции, наблюдавани и след употреба на MSG от по-чувствителни хора. Освен това аспартамът е стимулант на мозъчните лимфоми, левкемията, мултипленната склероза и туморите" - изброява професор Блейлок.
През декември 2009 г. Европейският орган за безопасност на храните позволи използването на неотам като подсладител и овкусител, но при установена допустима дневна доза от 0,2 мг на килограм телесно тегло.
"Неотам е особено силен подсладител - описва Директива 2009/163/ЕС на Европейската комисия от 22 декември 2009 г. - с подслаждащо действие, надхвърлящо от 7000 до 13000 пъти действието на захарозата. Той може да замества захарозата или другите подсладители в редица продукти. Допустимо е да се прилага самостоятелно или заедно с тях и да променя аромата на храните и напитките."

Довиждане на нервите

ГЛУТАМАТЪТ е естествен невротрансмитер в мозъка, тоест химично сигнално вещество на нервната система. Той се намира в извънклетъчната течност и е в изключително малки концентрации. Когато те се завишат с прием отвън, невроните се активират анормално. При още по-високи нива клетките "прегарят" и навлизат в процес на забавена клетъчна смърт - ексцитотоксичност. Симптомите след поглъщане на храни с такива субстанции не са внезапни. Само при някои хора се наблюдават рязко и критично влошаване, включително и смърт. В повечето случаи тялото претърпява бавни трансформации, които постепенно се задълбочават.

Алцхаймер по поръчка

НАТРИЕВИЯТ глутамат и аспартамът засилват и ускоряват нервнодегенеративните заболявания като алцхаймер, паркинсън и амиотрофичната латерална склероза и влошават общото състояние на пациенти с такива диагнози. Според Блейлок, ако те не са имали "късмета" да се хранят с токсични храни, шансът им да останат здрави или поне в поносима норма е бил реален. Неврохирургът препоръчва преживелите удар, наранявания в областта на главата и ХИВ позитивните да избягват контакт с тези вещества.

Никой не е застрахован

"ИМУНОЛОГЪТ и алергологът Алън Бок лекуваше 11-годишно момиче в критично състояние, след като бе преглътнала само хапка от хотдог - закуска, към която до този момент не е имала непоносимост. Секунди по-късно е усетила силно изтръпване на устните. След минути устните, лицето и езикът є се надули до такава степен, че не е можела да диша. В спешното отделение є бият подкожно епинефрин и мускулно хидроксизин. Свързват се с компанията производител и оттам си признават, че са променили рецептата - включили натриев казеинат, за да подобрят вида на месото. Големият риск за всички ни идва от това, че Администрацията за храни и лекарства не задължава производителите да изписват в етикетите си натриевия казеинат. Ето защо никой не е застрахован. Разследвахме и случай на 10-годишно момче, което си отчупило късче от десерт. Беше с ангиоедем, силна ринорея с кихане, хрема и кашляне, сърбеж по цялото тяло и възпаление на хроничната му екзема. Месеци след лечението го отвеждат отново на носилка - този път не може да диша и е с уртикария, подуване и обрив на лицето и устните. Причината - ял замразен сладкиш. И в двата случая продуктите са съдържали "естествени аромати". Под този израз производителите маскират натриев казеинат и други подобнисъставки, които не просто водят до алергични реакции и непоносимост към храни, но и увреждат неврологично" - разказва Питър Снайдер, специалист по сигурността и качеството на храните от университета в Минесота.

Навсякъде

ОПАСНИЯТ MSG се открива в съставки със следните наименования: глутамат, калциев казеинат, текстуриран протеин, екстракт от мая, автолизирана мая; хидролизиран протеин, хидролизиран царевичен глутен, натриев глутамат, глутаминова киселина (E620), гуанилинова киселина (E626), калиев глутамат (E622) - причинява стомашни разстройства и проблеми с храносмилателната система; натриев казеинат (E469) - предизвиква силни алергични реакции; желатин (E441) - алерген за астматици и хора, алергични към сулфити. Често MSG се получава като страничен продукт при обработката на храни с малтодекстрин, малцов екстракт, лимонена киселина, соев протеинов изолат, соев сос, ечемичен малц, пектин, соев протеин, протеаза, суроватъчен протеинов изолат, подправки с модифицирани ензими или ферменти и карагенан (Е407), който отключва раковите заболявания и се разпада в червата до токсични химични съединения.

ИЗМАМИ КЛИЕНТА

ОСТРИ реакции на MSG са наблюдавани не само при консумация на храни и напитки, но и при контакт със сапуни, шампоани, балсами за коса и козметика, в които MSG е прикрит под думичките "хидролизиран", "аминокиселини" и "протеин".
За да избегнат проблеми, фирмите обозначават хидролизираните протеини като грахови, суроватъчни, царевични и соеви. Ако грахът се използва цял за приготвянето на даден продукт, той се изписва именно така, а не като протеин. Грахов протеин означава, че грахът е хидролизиран поне частично и че в него има свободна глутаминова киселина (E620). Динатриевият гуанилат (E627) и динатриевият инозинат (Е631) са скъпи хранителни подобрители, които работят в комбинация с евтиния натриев глутамат (E620). Присъствието им в даден продукт почти винаги е показател за MSG. Българското законодателство разрешава напълно употребата и на трите. Те са включени в списъка с

"безвредните" Е-та

на Наредба №8 от 16 април 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните. В нейния член 3 четем, че не са добавки по смисъла на наредбата аминокиселините и техните соли освен глутаминовата киселина, а в приложените таблици откриваме динатриевия гуанилат, динатриевия инозинат и натриевия глутамат с разрешено съотношение 500 мг MSG на 1 кг хранителен продукт. Тук е и аспартамът (Е951), за който е допустима още по-висока концентрация от 2500 мг/кг в храни и 600 мг/л в напитки. След безкрайно дългия списък с разрешени Е-та, за вредността на които има достатъчно научни изследвания, член 6 от същия нормативен акт звучи, меко казано, странно. Той забранява "употребата на добавки, когато това води до: заблуждаване на потребителя по отношение качествата и произхода на храната" и "вредно влияние" върху здравето му.

само така...