Има много мъдрости и цитати, има много изписани книги-но какво е всъщност приятелството? До каква степен то определя живота, прави ли ни по добри? По истински? И не е ли онова нещо което ни прави хора? Умението да общуваме, да бъдем открити и пълноценни! Да се чувстваме ценени и потребни! Да бъдем необходими! Да ни кара да не се чувстваме самотници! Да със сигурност е така, това е може би най-силната връзка съществуваща между хората, онова красиво чувство, което ни кара да се усмихваме, да сме щастливи! Ние хората сме ангели, но с по едно крило и трябва да се прегърнем за да полетим! А истинското приятелство е точно това, то е трудно постижимо и трудно можеш да се довериш, трудно се изгражда и най лошото е че лесно може да се разруши. Един ден любовта казала на приятелството:- Защо съществуваш ти когато мен ме има ? А приятелството отговорило:- За да донеса усмивка, там където ти остави сълзи! Всичко което мога да добавя е че, човек има нужда от приятел-истински приятел, поне един, за да бъде животът му изпълнен с усмивка, за да може когато се събуди сутрин и погледне навън да знае за какво живее,  за кого живее и защо живее!!!!!!!!  Когато има някой...не зад теб, не пред теб, а до теб...когато има някой, който винаги ще бъде там във време на трудности, във време на нужди...когато има някой, който ще ти прати светъл лъч, когато си тъжен...някой който ще ти се усмихне, ще те прегърне и ще стои заедно с теб...тогава можеш да бъдеш сигурен че имаш така наречения приятел...! Ако разтвориш доверчиво ръце ще разбереш кой би искал да те прикове към кръста, и кой да те прегърне.