Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2011 12:16 - 300 - 2 - ра част - поуки
Автор: allvin Категория: Политика   
Прочетен: 1092 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 03.08.2011 10:10


В първата част разкрих как Гедеон с подкрепата на Бога  разгромява 120 000 езическа армия само с 300 бойци !!! Но във втората част е разкрита хитроста на силите на злото,които успяха да го впримчат и повалят,така както успяваха да повалят и най-великите Империи на древноста ...


,,Благодарен за освобождението си от мадиамците, израилевият народ
предложи на Гедеон да му стане цар и тронът да бъде утвърден за неговите
наследници. Това предложение беше в пряко нарушение на теократичните
принципите. Бог бе Царят на израилтяните и да поставят човек на трона би
означавало да отхвърлят Божествения си Владетел. Гедеон призна този
факт. Отговорът му показва колко истински и благородни бяха подбудите
му: “Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас - заяви
той; - Господ ще владее над вас.”

Но Гедеон бе въвлечен в друг грях, който донесе бедствие на дома му и на
целия Израил. Времето на бездействие, което следва една голяма битка,
често заплашва с по-голяма опасност от времето на самата битка. На тази
опасност бе изложен сега Гедеон. Облада го дух на безпокойство. До този
момент бе доволен да изпълнява дадените от Бога нареждания, но сега,
вместо да почака за Божествено ръководство, започна сам да планира
нещата. Когато войските на Господа спечелиха една толкова забележителна
победа, Сатана се постара с удвоени усилия да съкруши Божието дело. И
внуши в ума на Гедеон мисли и планове, чрез които израилевият народ бе
отклонен да отстъпи.

Тъй като получи заповед да принесе жертва на скалата, където му се яви
ангелът, Гедеон си направи заключението, че е определен да действа като
свещеник. Без да дочака Божествено одобрение, реши да намери подходящо
място и да установи система на поклонение, подобна на тази в скинията.
Имайки на своя страна силната привързаност на народа, той не срещна
трудности в провеждането на плана си. По негова молба всички златни
обеци, взети от мадиамците, му бяха дадени като негов дял от плячката.
Народът събра и много други скъпи материали, както и богато украсените
дрехи на мадиамските князе. От така събрания материал Гедеон направи
ефод и нагръдник по подобие на носените от първосвещеника. Поведението
му послужи за примка на самия него и за семейството му, както и на
Израил. Незаконното поклонение подведе мнозина от народа окончателно да
оставят Господа, за да служат на идоли. След смъртта на Гедеон много
хора, сред които и собственото му семейство, отстъпиха от Бога. Така
същият този човек, който по-рано бе съкрушил идолопоклонството, подведе
народа да се отклони от Господа.

Малцина осъзнават колко далеч достига влиянието на думите и делата им,
колко често грешките на родителите довеждат децата и внуците им до най-
бедствени резултати дълго след като те са легнали в гроба. Всеки влияе
на другите и ще отговаря за резултата от това влияние. Думите и делата
имат определена сила и след дълго време ще се покаже плода от нашия
живот тук. Впечатлението, създадено от нашите думи и дела, със сигурност
ще се отрази върху самите нас като благословение или проклятие. Тази
мисъл разкрива огромната отговорност на живота и тя трябва да ни
притегли към Бога в скромна молитва, за да ни води Той чрез мъдростта
Си.

Стоящите на най-високи постове могат да отклонят мнозина. Най-мъдрият
греши, най-силният може да се разколебае и да падне. Нужно е върху нашия
път постоянно да се излива светлина отгоре. Единствената ни безопасност
е да доверяваме пътя си изключително на Този, Който е казал: “Следвай
Ме!”

След смъртта на Гедеон “израилтяните не си спомниха Господа, своя Бог,
Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели, нито
показаха благост към дома на Ероваала (който е Гедеон) съответно на
всичките добрини, които той бе сторил на Израиля”. Забравяйки всичко,
което дължаха на Гедеон - техния съдия и избавител, израилтяните приеха
незаконородения му син Авимелех за свой цар, а той, за да укрепи властта
си, уби всички законни деца на Гедеон с изключение на едно. Когато
хората отхвърлят страха от Господа, не след дълго отстъпват от почитта и
благочестието. Благодарността за Господнята милост ще ни води да
оценяваме хора, които подобно на Гедеон са били използвани като
инструменти за благославяне на Божия народ. Жестокото отношение на
Израил към семейството на Гедеон можеше да се очаква от един народ,
който показа толкова голяма неблагодарност към Бога.

След смъртта на Авимелех управлението на боящи се от Господа съдии
спомогна идолопоклонството да се прекрати за известно време; но скоро
народът пак се върна към делата на околните езически народи. Боговете на
Сирия и Сидон имаха много поклонници сред северните племена. Идолите на
филистимците на югозапад и на моавците и амонците на изток отклониха
сърцата на Израил от Бога на бащите му. Но това отклонение бързо доведе
до наказание. Амонците покориха източните племена и пресичайки Йордан,
завзеха териториите на Юда и Ефрем. На запад филистимците навлязоха в
тяхната равнина край морето, изгаряйки и ограбвайки надлъж и шир. Израил
отново изглеждаше изоставен под властта на безмилостните си врагове.
Народът отново потърси помощ от Този, Когото бе отхвърлил и оскърбил.
“Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казаха: Съгрешихме Ти,
защото оставихме нашия Бог, та служихме на ваалимите” (Съдии 10:10-16).
Но скръбта им не ги бе довела до истинско покаяние. Народът тъгуваше,
защото греховете му бяха донесли страдания, а не защото бе обезславил
Бога с престъпването на Неговия свят закон. Истинското покаяние е нещо
повече от скръб за греха. То е решително отхвърляне на злото.

Господ им отговори чрез един от пророците Си: “Не избавих ли ви от
египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците? Също и когато
сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене,
Аз ви избавих от ръката им. А въпреки това вие Ме оставихте, та служихте
на други богове; затуй няма да ви избавям вече. Идете, викайте към
боговете, които сте си избрали. Те нека ви избавят във време на
утеснението ви.”

Тези тържествени предупредителни думи насочват ума към една друга сцена
- великия ден на последния съд, когато отхвърлилите Божията милост и
презиращи Неговата благодат ще бъдат поставени лице срещу лице с
Неговата справедливост. На този съд те трябва да дадат сметка кому са
посветили дадените им от Бога таланти - време, средства или интелект - с
които са служили на боговете на този свят. Те са изоставили своя
Приятел, Който истински ги обича, за да следват пътя на удобството и на
светското удоволствие. Възнамерявали са по някое време да се върнат към
Бога, но светът с неговите суети и измами е погълнал вниманието им.
Празните забавления, гордостта на облеклото, задоволяването на апетита
закоравяват сърцето и заглушават съвестта, така че да не чуе гласа на
истината. Дългът се презира. Безкрайно скъпи неща не се оценяват, докато
сърцето загуби желание да принася жертви за Този, Който е дал толкова
много на човека. Но във времето на жетва всеки ще събере каквото е
посял.

Господ казва: “...Аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже простирах
ръката Си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета Ми и не приехте
изобличението Ми... Когато ви нападне страхът като опустошителна буря и
бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,
тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря. Ревностно ще Ме търсят,
но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от
Господа, не приеха съвета Ми и презряха всичкото Ми изобличение. Затова
ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си
измислици... Но всеки, който Ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде
спокоен, без да се бои от зло” (Пр. 1:24-31, 33).

Сега израилтяните се смириха пред Господа. “И те отмахнаха отсред себе
си чуждите богове, та служиха на Господа.” И обичащото сърце на Господа
се изпълни с мъка - “Неговата душа се смили за окаянието на Израиля”. О,
колко дълготърпелива е милостта на нашия Бог! Когато народът отстрани
греховете си, които го отделят от Неговото присъствие, Той чува
молитвите му и веднага започва да действа за него.
Бе издигнат избавител в лицето на Ефтай - един галаадец, който воюва
против амонците и успешно съкруши силата им. В продължение на 18 години
вече Израил бе страдал от потисничеството на враговете си, но отново
забрави урока, научен от страданието.

Когато народът се върна към злите си пътища, Господ допусна да бъде още
потискан от могъщите си врагове - филистимците. В продължение на много
години евреите бяха постоянно притеснявани и понякога напълно
подчинявани от този жесток и войнствен народ. Бяха се смесили с тези
идолопоклонници, обединявайки се с тях в удоволствието и в поклонението,
докато заприличаха напълно на филистимците по дух и по интереси. Тогава
тези престорени приятели на Израил ставаха най-злите му врагове и се
опитваха с всички средства да постигнат унищожението му.

Подобно на Израил християните твърде често се поддават на влиянието на
света и се съобразяват с неговите принципи и обичаи, за да придобият
приятелството на безбожните. Но накрая ще се открие, че тези престорени
приятели са най-опасните им врагове. Библията учи ясно, че не може да
има хармония между Божия народ и света. “Недейте се чуди, братя, ако
светът ви мрази.” Нашият Спасител каза: “Ако светът ви мрази, знайте, че
Мене преди вас е намразил” (1 Йоан 3:13; Йоан 15:18). Сатана работи чрез
безбожните под маската на престорено приятелство, за да подведе Божия
народ към грях, да го отдели от Господа и когато защитата му се
отстрани, ще поведе агентите си да се обърнат против него и ще се опита
да го унищожи.

.......................................................................................................................................

Книга на Еремия:


6:6 Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

6:7 Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

6:8 Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

6:9 Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

6:10 Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

6:11 Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

6:12 Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;

6:13 Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456174
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031