Прочетен: 1935 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2011 13:29
Йосия Стемп - председател на Банк ъф Ингланд и вторият най-богат човек във Великобритания от 20-те години та миналия век: Банковото дело е заченато в несправедливост и родено в грях. Земята вече принадлежи на банкерите. Отнемете им Земята, но им оставете правото да създават пари, и те ще се справят с едно щракване на мишката, ще създадат необходимите депозити и ще я купят обратно. Но ако ги лишите от възможностите за правене на пари, всичките им големи богатства ще изчезнат и самите те ще изчезнат. Светът ще бъде по-добър и по-щастлив. А ако искате да останате роби на банкерите и да плащате за собственото си робство, оставете ги да продължат да си създават пари"!
Ротшилд. Шарж 1898 год.
Финансови икономии е това, от което има нужда Гърция. Това е просто поредната прекрасна академична фраза, за да се прикрие ужасът, който се случва с Гърция. Другото име на този фалш е "валутно стимулиране".
Плановете за финансова помощ се правят срещу много пари, от което държавите-членки умират от финансово изнасилване. Недвижими имоти и земя се продават на изгодни борсови цени, за да се покрият дълговете създадени от нищото. Живота на хората ще бъде унищожен, за да се платят тези дългове, създадени от нищото. И разбира се, че е време за прибиране на реколтата от банкерите престъпници и тези, които им продават собствения си народ.
Мнозина вярват, че банкерите правят пари чрез предоставяне на пари в заем, но тяхната цел е контрол на конфискуваните недвижими активи, тъй като това са пари, които те никога не са имали. В паричната ни система, основана на дългове, и нашите пари имат дългове. Когато създавате дълг създавате пари. Когато дългът е платен, няма пари. Ако някога сте се чудили как така се е случило, че всички са затънали в дългове, имайте предвид следното. Всеки път, когато имат нечий дълг, банкерите получават още и власт, защото това е техен актив... Това, което банките наистина искат, е контрол. Контрол над правителствата, бизнеса, държавите, градовете и в крайна сметка, над вас. Те искат всички да работят и произвеждат реални активи и работна ръка, за да могат да упражняват правомощията си. Основното нещо в тази игра, е да не можете да излезете от нея. Ние работим на бягаща пътека, която се движи все по-бързо и по-бързо, заради един прост факт, до който никой не може да се доближи. Всяка година дълговете трябва да са по-големи от миналата година, и то - с лихва.
В нашата система, към всеки долар появяващ се на бял свят е прикрепен дългов долар, като лихва към този дълг. Огромен трик е, че единственият начин за плащане на лихвата е, следващата година да вземете повече пари назаем.
Тази игра е добра и работи в продължение на много години, ако хората са твърде млади и заблудени, за да "бягат по пътеката" все по-бързо и по-бързо. В края на краищата се оказва, че системата продължава да расте, жаждата й за нови дългове също расте, тъй като хората вече не могат да се справят с нея. Това води до унищожаване на консуматорството, което ще забави растежа на бизнеса и намаляване на нуждата от кредити. Поради това, единственото нещо, което остава на правителството е да изтръгне последните сокове от системата. Ако хората не харчат пари, това ще прави правителството. Банкерите обичат държавните дългове, тъй като благодарение на тях, те могат да използват властта на държавата, за да сложат ръка върху неприкосновенине държавни активи. Това винаги е била любимата игра на банкерите. Разбира се, преди те се радваха на няколко милиарда долара "бонуси" и къщи в Gemptone, но сега е време да се превърнат в господари на вселената.
Ето как банкерите конфискуват земята, и нещо повече. Ние разбираме, че дългът е пари, и парите на целия свят, няма да са достатъчни, за да се изплати дълга с лихвите (ако целия световен дълг се изплати, то тогава света, буквално, няма да има пари, но пак ще трябва да плаща лихвите.) За банкера е важно да направи всеки човек - длъжник, и да получи достъп до неговата собственост. Реалните активи, пораждат реален контрол, който е крайната цел на играта.
...
На първо място, както и наркодилърът, вие трябва да зарибите обществото и да го заробите с дългове. Зарибяването на хората е съвсем лесно - като им предлагате кредитни карти при изгодни условия. По този начин, обществото приема, че става дума за "купи сега, плати по-късно."
- Реалните активи, веднъж закупени от хора се обвързват с дълга и стават собственост на банката.
- След осигуряване на достатъчно активи, затегнете условията за кредитиране и спукайте създадения от вас балон.
- След това се обръщате към правителството да отпусне заем в размер на парите на данъкоплатците (социализъм за богатите, капитализъм за останалите, както през 2008 г.).
- Следващата стъпка е да изстискате колкото е възможно повече пазара, за да донесе възможно най-много фалити. След това можете да сложите ръцете си върху новите активи.
- Използвайте публични средства за покриване на собствените разходи.
- Поддържане на високо напрежение, докато правителството не фалира. След това можете да си купите активи на държавата, а тя ще падне под ударите на хиперинфлацията.
- След като всички активи са под контрол, обявявате нова парична парадигма, продажба на активи, натрупани под формата на обезпечение.
- Новият дълг ще се емитира с нова валута, това е парадигмата за банкерите, полагащи основите за нов срив на системата.
Ето това е бъдещето на нашия свят. Процесът не може да спре на национално ниво...
Quid leges sine moribus vanae proficiunt – каква е ползата от закони, когато няма морал
автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Влиятелна синдикална централа в Ирландия призова за обща ипотечна стачка. Ипотечна стачка, както обясни един от лидерите на синдиката Дейвид Хюс, означава хората да спрат да плащат вноските по ипотечните си кредити, да принудят банките, които сами сътвориха тази криза, да платят поне част от цената за нея.
За разлика от Гърция, която потъна в кризата заради безумно раздути държавни разходи, чудовищна корупция и популистки подаръци за електората, Ирландия се сгромоляса заради алчността на банките.
Ирландия е сред най-високо развитите страни в света. Обаче тъкмо защото е високоразвита, високоразвити са и банките й. И като всички високоразвити банки и те се увлякоха по банковата мода, предимно създавана отвъд океана. И те се хвърлиха на “модерните финансови инструменти”, раздаваха необезпечени кредити, пазаруваха деривати, инвестиционни пакети, изобщо всичко онова, на което на “Уолстрийт” му викат “пържен въздух”.
Когато балонът в Америка се спука, банките, включително в Ирландия, но също и в цяла Европа, установиха, че са глътнали вода. Ама много вода.
За да ги спаси, ирландското правителство беше принудено да налее в тях много пари - около 170 процента от брутния вътрешен продукт, който е около 260 милиарда долара, значи – около 450 милиарда долара. Част от тях, 85 милиарда евро, дойдоха като заем от ЕС и от финансови институции, част от тях са изстискани от самите ирландци.
За да бъдат спасени банките от собствената им алчност.
Това, което става в Ирландия, става и в Европа. От началото на кризата до края на 2010 година Европейската комисия е одобрила капиталова помощ, главно за закъсали банки, в размер на 1 билион, това значи хиляда милиарда евро, от които са усвоени 677 милиарда. Дадени са гаранции за 3,6 билиона, от които са използвани 1,6 билиона. Все за банките.
В същото време от населението, което няма удоволствието да притежава банки, се искат непрекъснато икономии, съгласие за замразяване или дори намаляване на доходите, налага се по-висока пенсионна възраст, орязват системата за социално подпомагане и т.н. Все за банките.
Технически помощта за банките става, като Европейската централна банка просто печата банкноти и ги раздава на закъсалите.
Следствието от това печатане е, че банките отново плуват в комфорт, а хората могат да си купят по-малко неща с парите си. И това е още един начин да бъдат накарани да платят за кризата, след като веднъж вече са го направили с данъците си.
Сега от Европа към България.
Анализът на публичните данни показва, че от началото на кризата до ден днешен в нито един момент банковият сектор като цяло не е бил на загуба. За май 2011 година например според данни на БНБ печалбата на сектора е била 66 милиона лева. Това значи, ако тази тенденция се запази, а няма причина да не са запази, понеже лихвите вървят нагоре, а не надолу, че през май догодина годишната печалба на банките в България ще бъде 792 милиона лева, около 400 милиона евро.
Егати кризата.
Какво може да се направи?
Идеята за ипотечна стачка е атрактивна, но е трудно осъществима, изисква координирани действия от милиони хора. Но дори и да стане, тоягата ще е пак за тези милиони хора, понеже те ще загубят имуществото си, а банките ще бъдат отново спасени по описания вече начин.
В европейски мащаб всичко зависи от решенията на ЕС, а там България, макар да се води пълноправен член, е все още непробитата дупка на кавала.
Има обаче какво да се направи тук, в България.
БНБ например има лостове да принуди търговските банки да се съобразяват с основния лихвен процент, който периодично обявява. Или поне с този на Европейската централна банка. Има начини да бъдат пресечени нелоялните практики, например едностранното покачване на лихвите по вече сключени договори. И много други неща, само мерак трябва.
Обаче банките ще ги заболи най-много и ще разберат най-лесно, че нещо не е наред, ако им намалеят печалбите.
Предишният финансов министър Пламен Орешарски например беше предоставил на различни търговски банки над 1 милиард лева като депозити. В тези банки тези депозити се използват както и останалите – раздават се кредити и се взема горница като лихва.
Наследникът на Орешарски Симеон Дянков първо се закани, че ще оповести тази сделка, после си затрая.
Какво пречи на българската държава да си вземе тези пари, да притури още малко и през държавната си Банка за развитие, например, да почне да дава евтини кредити, с 3 процента лихва, както е в цивилизованата част на континента? Да прехвърли всички бюджетни сметки в тази държавна банка, през нея да минават всички данъци, такси, глоби и т.н.? С няколко милиарда лева, които при това не трябва да бъдат изсипвани веднага, банковият сектор в България за нула време ще бъде вкаран в правия път и ще се държи цивилизовано, а не като в завоювана страна.
Нищо не пречи, разбира се. Но никой не го прави.
Аз знам защо. Вие знаете защо. Всички знаят защо.
И какво от това?
източник:
http://www.ekipnews.com/news/mnenia/komentari_na_georgi_daskalov/vsichko_za_bankite_kak_platihme_i_prodylzhavame_da_plashtame_za_krizata_koqto_bankite_napraviha_/111537/
=====================================================================
Във видението, дадено ми в Батъл Крийк, щата Мичиган, на 25.10.1861 г. ми бе показана земята - тъмна и мрачна. Ангелът каза: "Гледай внимателно!" Видях хората по земята. Някои бяха обкръжени от Божии ангели, а други бяха в пълна тъмнина, обкръжени от зли ангели.
Протегната от небето ръка държеше златен скиптър, на чийто връх имаше корона, обсипана с диаманти. Всеки диамант блестеше с чиста и великолепна светлина. На короната бяха изписани думите: "Всеки, който ме спечели, е щастлив и ще има вечен живот."
Под короната се виждаше друг скиптър, където също бе поставена корона, в чийто център имаше диаманти, злато и сребро, излъчващи съвсем малко светлина. Надписът на короната гласеше: "Земно съкровище. Богатството е сила. Всеки, който ме спечели, ще има почит и слава."
Видях голямо множество, което се втурна напред, за да спечели тази корона. Всички вдигаха голям шум и в желанието си да получат короната изглеждаха като обезумели. Блъскаха се един друг, изтласкваха по-слабите назад и прескачаха падналите в бързината. Много от тях алчно сграбчваха съкровищата вътре в короната и ги стискаха здраво. Косите на някои бяха посивели, а лицата им - набраздени от грижи и безпокойство. Те не зачитаха собствените си роднини, които бяха кост от костта им и плът от плътта им; и когато към тях бяха отправени очакващи погледи, стискаха още по-здраво съкровищата си, сякаш се бояха да не би в момент на невнимание да загубят нещо или да бъдат принудени да ги разделят с роднините си. Алчните им погледи бяха приковани към земната корона и те смятаха и пресмятаха нейните съкровища. Сред тълпата се появяваха, белязани от нужда и нещастие хора, и поглеждаха с копнеж към съкровищата в короната. Но се отдалечаваха безпомощни, защото по-силните надвиваха и изтласкваха по-слабите. Въпреки това те не се отказваха напълно, а заедно с групата от болни, стари и обезобразени се опитваха да си пробият път към земната корона. Някои умираха в стремежа си да я достигнат. Други падаха в мига, когато вече се протягаха, за да я вземат. Мнозина я държаха само за кратко време преди да паднат. Мъртви тела покриваха земята, а множеството продължаваше да върви напред, прескачайки падналите и мъртвите тела на техните ближни. Който достигнеше короната, ставаше притежател на съкровищата, а насъбралата се група от хора шумно го аплодираха.
........................................................................................................................................................
Една голяма група от зли ангели бяха много заети. Сатана беше в средата и всички гледаха с огромно задоволство борещите се за короната. Той като че ли особено окуражаваше онези, които жадно се стремяха към нея ...
,,Двете корони" - глава 26 от том 1 ,,Съкровищница от свидетелства" - Елена Вайт ( Елън Уайт)
