Постинг
13.07.2011 13:01 -
ПРИЗВАНИЕТО НА МАЙКАТА
Автор: allvin
Категория: Политика
Прочетен: 1357 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2012 10:05
Прочетен: 1357 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.10.2012 10:05
ДОМЪТ Е СЪРЦЕТО НА ВСЯКА ДЕЙНОСТ.
Обществото се състои от отделни семейства, които определят неговия цялостен облик, и то е такова, каквото тези семейства го направят. От сърцето са “изворите на живота”, а сърцето на обществото, на църквата и на нацията е домът. Благоденствието на обществото, успехът на църквата и благополучието на нацията завият от влиянието на дома.
Бъдещето на обществото, неговото положително развитие или упадък, се определят от навиците и морала на младежта, която израства около нас. Ако младите се възпитават правилно още от детинство и техните характери се оформят в стремеж към придобиване на добродетели и благородни навици (като самоконтрол, въздържание и др.), влиянието им върху обществото наистина ще бъде положително. Ако обаче те лъжат оставени непросветени и неконтролирани, в резултат на което станат своенравни, невъздържани в желанията, апетита и страстите си, тяхното бъдещо влияние върху изграждането и развитието на обществото няма да бъде положително. Приятелските връзки, които младите сега поддържат, средата, в която живеят и се развиват, навиците ,които оформят принципите, които възприемат, са показател за това, какво ще бъде състоянието на обществото в идните години.
,,Quid leges sine moribus vanae proficiunt " – каква е ползата от закони, когато няма морал.
НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНИЯТ ОБРАЗ НА НЕБЕТО.
Домът трябва да стане всичко най-хубаво и привлекателно, което тази дума означава. Трябва да бъде малко небе тук на земята - място, чувствата се възпитават и проявяват, без да се подтискат. В него трябва да се възпитава любов, съчувствие и дълбоко уважение един към друг. Нашето щастие зависи от всичко това.
Най-хубавият образ на Небето е онзи дом, в който обитава Божият Дух. Ако се изпълнява волята на Бога, мъжът и жената ще се уважават взаимно и между тях ще съществува трайна любов и доверие.
АТМОСФЕРАТА В ДОМА Е ВАЖНО НЕЩО.
Атмосферата, която създават бащата и майката, изпълва целия дом и се чувства навсякъде.
До голяма степен именно на родителите се дължи атмосферата в домашния кръг и когато между тях има неразбирателство, децата израстват и се възпитават в същия дух. Направете нашата домашна атмосфера да ухае с приятния аромат на нежност и внимание. Ако сте се отчуждили един от друг и не сте успели да бъдете библейски християни, обърнете се; защото характерът, който проявяват по време на изпит, ще бъде същият характер, който ще имате и при идването на Христос. Ако трябва да бъдете светии на небето, трябва да бъдете най-напред светии на земята. Чертите на характера, които изграждате в живота си, няма да бъдат променени при смъртта или при възкресението. Вие ще излезете от гроба със същите наклонности, каквито сега проявявате във вашия дом и в обществото. Исус не променя характера при Своето идване. Делото на преобразяване трябва да бъде извършено именно сега. Нашият ежедневен живот определя вечната ни участ.
====================================================
... свидетелстват колко е важна работата на майката
християнка. Нейното дело няма равно на себе си. В огромна степен майката
държи в собствените си ръце съдбата на своите деца. Тя борави с
развиващи се умове и характери и работи за постигане не на временни
цели, но на вечността. Сее семена, които ще покълнат и ще дадат плод или
за добро, или за зло. Не е призвана да нарисува някаква красива фигура
на платно, нито пък да я извае от мрамор, а да отпечати Божествения
образ в една човешка душа. Върху нея лежи отговорността да формира
характера на децата си особено в ранните им години. Впечатленията в
техните развиващи се умове ще останат за цял живот. Родителите трябва да
направляват обучението и подготовката на децата си от най-ранната им
възраст до края с цел те да станат християни. Нашите деца са оставени на
нашите грижи, за да бъдат обучени не за престолонаследници на земна
империя, а за царе на Бога, които да царуват през безкрайните векове.
Нека всяка майка разбере, че миговете й са безценни; работата й ще бъде
изпитана в тържествения ден на равносметката. Тогава ще се открие, че
много от паденията и престъпленията на мъже и жени са резултат от
безразличието и пренебрежението на майката, чиято длъжност е била да
насочва стъпките на децата си в правия път. Тогава ще се открие, че
мнозина, благословили света със светлината на гения, истината и
светостта, дължат принципите, от които произтичат влиянието и успеха им,
на една молеща се майка християнка.
Използвани са откъси от книгите на Елена Вайт ,,Християнският дом" и ,,Патриарси и Пророци"
--------------------------------------------------------------
В едно малко индианско село в джунглата са се загубили две момиченца на по годинка възраст.Считали са ги за мъртви. Но пет години по-късно те са били открити - тях ги е отгледало стадо маймуни.Радостта на родителите от тяхното спасение е била краткотрайна: момичетата са били в състояние да бягат само на четири крака, събличали са дрехите си и не са могли да научат нито една човешка дума -само са крещяли като маймуни ... Всички опити да ги превърнат в нормални хора са се оказали напразни: възприели модела на поведение на маймуните те са се държали като такива до края на живота си ...
Това е съвсем истинска история. Има много такива. Какво казват те?
Възрастта до пет или шест години е много "специална" : именно тогава се усвоява модела на поведение, който остава за цял живот ... И това не е просто способността да се ходи на два крака,да се използва лъжица и да се говори на човешки език -това се отнася до всичко: отношение към хората ,към света, разбиране на своето място в него и много други неща ... И ето какво е важно: след като е научило определен модел на поведение в крехка възраст, бебето го възприема веднъж и за винаги - след това не може да бъде пренаучено. Не е възможно никакво "рестартиране" - записът е направен,да се изтрие или презапише повторно е невъзможно! (Между другото народната мъдрост която гласи, че" едно дете може да се научи на нещо докато лежи напречно на креватчето,а когато започне да лежи надлъжно е твърде късно", е в съответствие с това заключение).
До тук беше уводът , а приказката започва сега ...
Винаги и навсякъде по света децата отглеждани в семейство са израснали като нормални деца. И след като започнахме да експериментираме с обучението на малките деца в групи под влияние на съветската система (което впоследствие за мой ужас се разпространи и на Запад),вече не можем да се спрем. Детето все още смуче биберон-залъгалка, а около него вече кръжат като лешояди всякакви "доброжелатели" : "Защо все още не сте дали детето в ясла? Не сте го изпратили в детската градина? Какъв ужас! Дайте го сега! Детето е длъжно да расте в екип ". И питам този "приятел" - защо детето "е длъжно", след като не е взело на заем от никого- и той не може да отговори нещо разумно .
Не искам да се впускам в това защо родителите сами неистово искат да "вкарат" с всички средства децата си в яслите и детските градини...
И така, нека си припомним историята на индианските момичета и спокойно да поразмислим.
Малкото дете копира това, което вижда. В семейството то вижда около себе си възрастни , които се държат като такива. Ако се абстрахираме от всички видове крайни случаи когато мама и татко пият напрекъснато, а вземем едно обикновено нормално семейство,какво вижда едно дете в такава среда? Много даже добри неща!Например: бабата прави баница и казва: "Виж чедо, ще стане вкусно, ще дойдат мама и татко и всички ще бъдем щастливи!" И детето се научава: имаме нужда от добри дела за близките си. Ако някой е болен - дават му се лекарства, грижат се за него и детето научава-за болните и немощните трябва да се грижим.Започва ремонт, преместване на мебелите - и детето се научава-ние решаваме проблемите заедно, а взаимната помощ е нещо добро. И накрая, в случай на разминаване между възгледите в нормалните семейства хората сядат и обсъждат как да се намери изход от ситуацията, която да удовлетворява всички.Това е модел на поведение на "възрастните" - по отношение на отговорността за другите, състраданието и взаимопомощта. И растейки с този модел на поведение детето го отнася и в зряла възраст. И не се притеснявайте, от него ще се получи добър човек и в семейството и в работата той ще се справи достойно
Е, какво в този смисъл дава така наречената " детска група"?
Между другото, след като толкова дълго говорим за екипността - нека започнем с определение на думата. Всеки тълковен речник ще ви каже, че екипът -това е "общност от съмишленици, доброволно обединени с обществено полезна цел". Разбирате ли? Първо, това не са случайни хора, и сътрудници, т.е. хора с общи становища, нагласи и вкусове. На второ място - те се събират доброволно,съзнателно, а не ги тика някой насила . Трето, те имат някаква обща цел. Извод: да се нарече "екип" сбирщина от хора, които са насилствено подкарани заедно, които са чужди един на друг и не си симпатизират, които нямат обща цел- е абсолютен нонсенс.
Можете да определите като екип група учени които са се събрали заедно да намерят лек против СПИН-а, група катерачи, които са събрани заедно да изкачат Еверест, и най-накрая, група селяни, които са събрани заедно да създадат цех за производство на плетени кошници (доста полезна цел). Но двадесет деца, които, преодолявайки техните викове и протести са влачени до детската градина и там са оставени на грижите на възпитателките -това не е екип.Нито доброволност,нито взаимна симпатия, нито някаква обща цел имат те. Това не е отбор - това е тълпа, която живее в съответствие със законите на тълпата ...
И точно в тълпата цари правото на най-силния. Ако се вгледате в група от детската градина без розови очила и "колективистични" теории,ще видите, че там веднага започва разслояване - на тези, които бият и тези които са бити. На такива, които вземат играчките - и такива от които отнемат. Първите чувстват безнаказаност, с всеки изминал ден стават все по- нагли ,а последните, чувствайки своята уязвимост, стават все по-потиснатите, депресирани и нещастни. Между първия и втория слой е "средното ниво ", които са страхливци пред тези, които са по-силни, но щастливи да унижават тези, които са по-слаби. До това всъщност се свежда прословутата "способност да се работи в екип", необходимостта които ние повтаряме непрекъснато. Излишно е да казвам, този модел на поведение не означава нито компромис, нито взаимопомощ, нито умение за решаване на зараждащите се конфликти по мирен път. Напротив - всички въпроси се разрешават чрез сбиване, или те удрят или ти биеш, никакви компромиси и консенсуси! И този модел на поведение те пренасят в зряла възраст ... Решете сами: добър съпруг ли ще се получи от момче, добра съпруга ли ще се получи от момиче, които не са само не са в състояние да отстъпват или да търсят мирно решение на проблема - но, напротив, по всякакъв начин се стремят да "потискат" другия човек? Ще имат ли нормално семейство? Не, никога!
Униженията в армията? Какво се твореше там когато имаше всеобща военна служба,а и сега? Нищо полезно- просто началници с дебели вратове внесоха инфантилен манталитет и невъзможност за разрешаване на проблемите чрез мирни средства, първо в детските градини , след това в училището ,по -нататък в армията, а след това нерядко- в затвора ... уви.
Между другото - аз съзнателно споменавам затвора.Да вземем домовете за сираци-там детето се радва на общуването в детските групи денонощно! И какво става? Ето какво: според статистиката, шест от десет възпитаници на нашите центрове за грижи за децата попълват редиците на престъпниците.Един се самоубива. Двама обикновено бедстват (клошарстват и подсмърчат на врата на социалните услуги). И само един се подрежда добре. И това не е защото се финансират недостатъчно сиропиталищата - не, те са добре финансирани.Просто образованието на децата "в екип" създава не възрастни, а "вечни деца" инфантилни и безотговорни същества не можещи да решат нито един проблем в живота. И защо да се изненадваме? Поведението на възрастните като модел може да бъде копирано,наблюдението на възрастните създава поведение на отговорни хора. В детската група може само да се копира поведението на другите деца, а това не дава нищо-само незрялост на децата, безотговорност и некомпетентност. И израства продукт на " образованието на децата в екип" - "брадясало дете": на ръст пораснал,а не е станал възрастен. Най-лошото - никога няма да стане.
В един стар филм интелигентен войник казва: "Фанфарът, коня и съпругата си - аз няма да дам на никого." Логично е, нали? Гнусно е ако с мундщука Ви се лигавят чужди устни, ако с коня Ви жестоко и с насилие се отнася друг човек, да не говорим за съпругата-да я ползва някой друг меко казано съвсем не е добре.
Тогава защо своето дете... Собствената му МАЙКА която след това цял живот ще живее заедно с него,дава в чуждите държавни ръце?
Нима образованието на вашето дете - не е същото като с бизнеса, който не може да бъде даден на когото и да било?
http://achoachev.blog.bg/drugi/2012/10/01/shtastieto-na-kolektivnoto-obrazovanie-ili-za-kakvo-mu-e-na-.1004976
Обществото се състои от отделни семейства, които определят неговия цялостен облик, и то е такова, каквото тези семейства го направят. От сърцето са “изворите на живота”, а сърцето на обществото, на църквата и на нацията е домът. Благоденствието на обществото, успехът на църквата и благополучието на нацията завият от влиянието на дома.
Бъдещето на обществото, неговото положително развитие или упадък, се определят от навиците и морала на младежта, която израства около нас. Ако младите се възпитават правилно още от детинство и техните характери се оформят в стремеж към придобиване на добродетели и благородни навици (като самоконтрол, въздържание и др.), влиянието им върху обществото наистина ще бъде положително. Ако обаче те лъжат оставени непросветени и неконтролирани, в резултат на което станат своенравни, невъздържани в желанията, апетита и страстите си, тяхното бъдещо влияние върху изграждането и развитието на обществото няма да бъде положително. Приятелските връзки, които младите сега поддържат, средата, в която живеят и се развиват, навиците ,които оформят принципите, които възприемат, са показател за това, какво ще бъде състоянието на обществото в идните години.
,,Quid leges sine moribus vanae proficiunt " – каква е ползата от закони, когато няма морал.
НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНИЯТ ОБРАЗ НА НЕБЕТО.
Домът трябва да стане всичко най-хубаво и привлекателно, което тази дума означава. Трябва да бъде малко небе тук на земята - място, чувствата се възпитават и проявяват, без да се подтискат. В него трябва да се възпитава любов, съчувствие и дълбоко уважение един към друг. Нашето щастие зависи от всичко това.
Най-хубавият образ на Небето е онзи дом, в който обитава Божият Дух. Ако се изпълнява волята на Бога, мъжът и жената ще се уважават взаимно и между тях ще съществува трайна любов и доверие.
АТМОСФЕРАТА В ДОМА Е ВАЖНО НЕЩО.
Атмосферата, която създават бащата и майката, изпълва целия дом и се чувства навсякъде.
До голяма степен именно на родителите се дължи атмосферата в домашния кръг и когато между тях има неразбирателство, децата израстват и се възпитават в същия дух. Направете нашата домашна атмосфера да ухае с приятния аромат на нежност и внимание. Ако сте се отчуждили един от друг и не сте успели да бъдете библейски християни, обърнете се; защото характерът, който проявяват по време на изпит, ще бъде същият характер, който ще имате и при идването на Христос. Ако трябва да бъдете светии на небето, трябва да бъдете най-напред светии на земята. Чертите на характера, които изграждате в живота си, няма да бъдат променени при смъртта или при възкресението. Вие ще излезете от гроба със същите наклонности, каквито сега проявявате във вашия дом и в обществото. Исус не променя характера при Своето идване. Делото на преобразяване трябва да бъде извършено именно сега. Нашият ежедневен живот определя вечната ни участ.
====================================================
... свидетелстват колко е важна работата на майката
християнка. Нейното дело няма равно на себе си. В огромна степен майката
държи в собствените си ръце съдбата на своите деца. Тя борави с
развиващи се умове и характери и работи за постигане не на временни
цели, но на вечността. Сее семена, които ще покълнат и ще дадат плод или
за добро, или за зло. Не е призвана да нарисува някаква красива фигура
на платно, нито пък да я извае от мрамор, а да отпечати Божествения
образ в една човешка душа. Върху нея лежи отговорността да формира
характера на децата си особено в ранните им години. Впечатленията в
техните развиващи се умове ще останат за цял живот. Родителите трябва да
направляват обучението и подготовката на децата си от най-ранната им
възраст до края с цел те да станат християни. Нашите деца са оставени на
нашите грижи, за да бъдат обучени не за престолонаследници на земна
империя, а за царе на Бога, които да царуват през безкрайните векове.
Нека всяка майка разбере, че миговете й са безценни; работата й ще бъде
изпитана в тържествения ден на равносметката. Тогава ще се открие, че
много от паденията и престъпленията на мъже и жени са резултат от
безразличието и пренебрежението на майката, чиято длъжност е била да
насочва стъпките на децата си в правия път. Тогава ще се открие, че
мнозина, благословили света със светлината на гения, истината и
светостта, дължат принципите, от които произтичат влиянието и успеха им,
на една молеща се майка християнка.
Използвани са откъси от книгите на Елена Вайт ,,Християнският дом" и ,,Патриарси и Пророци"
Откъс от книгата на д-р Джеймз Добсън ,,Брак и Сексуалност -д-р Добсън отговаря на вашите въпроси"-глава 7-,,Сексуалността":
Казахте, че сексуалната революция може да ни унищожи като нация. На какво се основава това ваше мнение?
Най-малко от 50 века човечеството интуитивно знае, че неконтролираният сексуален живот представлява опасност за оцеляването както на отделния индивид, така и на цялото общество. Историята доказва същото. Антропологът Дж.Д.Ънуин е провел изследвания върху 88-те цивилизации, съществували в човешката история. Всяка култура, заявява той, притежава сходен жизнен цикъл, който започва със стриктна система от правила за сексуално поведение и завършва със стремеж към пълна "свобода" на желанията и страстите. Ънуин твърди, че всяко общество, което разширява границите на сексуалната етика, скоро загива. Изключения не е имало.
Защо смятате, че сексуалното поведение на един народ е свързано с неговата сила и стабилност? Не мога да разбера каква е връзката.
Оцеляването е свързано със секса, тъй като енергията, която поддържа съществуването на един народ, е сексуална! Физическото привличане между мъжете и жените ги подтиква да създават семейства и да се посвещават на тяхното развиване. Това привличане ги насърчава да се трудят, да спестяват и да се бъхтят, за да осигурят оцеляването на семействата си. Тяхната сексуална енергия им дава стимул за отглеждане на здрави деца и за предаване на ценности от поколение на поколение. Половият нагон подтиква мъжа да работи, когато му се забавлява, а жената -- да спестява, когато й се харчи. Накратко, сексуалната страна на нашата природа -- но само когато се изявява вътре в семейството -- дава стабилност и отговорност, които иначе не биха съществували. Когато една нация притежава милиони посветени и съзнателни семейства, цялото общество е устойчиво, отговорно и репродуктивно.
И обратно, необузданото освобождаване на сексуална енергия извън семейството води до потенциална катастрофа. Същата сила, която свързва един народ, може да се превърне в причинител на собственото му унищожение. Това може да се илюстрира, като сравним сексуалната енергия в семейството и физичната енергия в ядрото на атома. Електроните, неутроните и протоните се поддържат в динамично равновесие от електрически сили в атома. Когато атомът и неговите съседи се разцепят (както в атомната бомба), енергията, която е осигурявала вътрешната стабилност, се освобождава с невероятна разрушителна сила. Имам достатъчно причини да вярвам, че аналогията между атома и семейството е нещо повече от случайно съвпадение.
Кой може да оспори факта, че обществото отслабва сериозно, когато силното сексуално привличане между мъжете и жените придобива формата на подозрения и интриги в милиони семейства. Когато жената не знае какво прави мъжът й извън дома; когато мъжът не се доверява на жена си в свое отсъствие; когато половината от булките застават бременни пред брачния олтар; когато двамата младоженци предварително са преспали с множество партньори, изгубвайки по този начин изключителното тайнство на брачното легло; когато всеки върши каквото си иска, т.е. каквото му носи незабавно чувствено удовлетворение.
За нещастие най-беззащитната жертва на неморалното общество е малкото дете, което чува как родителите му крещят и се карат. Неразбирателството и огорчението им се изливат върху неговия свят и нестабилността на дома оставя грозните си белези върху младото съзнание. После то вижда родителите си да се разделят и казва сбогом на баща си, когото обича и от когото така се нуждае. Да не споменавам хилядите деца, които се раждат всяка година от самотни млади майки, повечето от които никога не узнават какво е топъл и уютен дом. Или да се замислим над неконтролируемия бич на венерическите болести, достигащи размерите на епидемия сред съвременната младеж. Това е истинското лице на сексуалната революция и ми е омръзнало да слушам да я превъзнасят и величаят. Бог съвсем ясно забранява безотговорното сексуално поведение -- не за да ни лиши от удоволствия, а за да ни предпази от катастрофалните последствия от този гнил начин на живот. Отделни хора или цели нации, избрали да се отрекат от Неговите заповеди в това отношение, рано или късно ще платят скъпо за глупостта си.--------------------------------------------------------------
В едно малко индианско село в джунглата са се загубили две момиченца на по годинка възраст.Считали са ги за мъртви. Но пет години по-късно те са били открити - тях ги е отгледало стадо маймуни.Радостта на родителите от тяхното спасение е била краткотрайна: момичетата са били в състояние да бягат само на четири крака, събличали са дрехите си и не са могли да научат нито една човешка дума -само са крещяли като маймуни ... Всички опити да ги превърнат в нормални хора са се оказали напразни: възприели модела на поведение на маймуните те са се държали като такива до края на живота си ...
Това е съвсем истинска история. Има много такива. Какво казват те?
Възрастта до пет или шест години е много "специална" : именно тогава се усвоява модела на поведение, който остава за цял живот ... И това не е просто способността да се ходи на два крака,да се използва лъжица и да се говори на човешки език -това се отнася до всичко: отношение към хората ,към света, разбиране на своето място в него и много други неща ... И ето какво е важно: след като е научило определен модел на поведение в крехка възраст, бебето го възприема веднъж и за винаги - след това не може да бъде пренаучено. Не е възможно никакво "рестартиране" - записът е направен,да се изтрие или презапише повторно е невъзможно! (Между другото народната мъдрост която гласи, че" едно дете може да се научи на нещо докато лежи напречно на креватчето,а когато започне да лежи надлъжно е твърде късно", е в съответствие с това заключение).
До тук беше уводът , а приказката започва сега ...
Винаги и навсякъде по света децата отглеждани в семейство са израснали като нормални деца. И след като започнахме да експериментираме с обучението на малките деца в групи под влияние на съветската система (което впоследствие за мой ужас се разпространи и на Запад),вече не можем да се спрем. Детето все още смуче биберон-залъгалка, а около него вече кръжат като лешояди всякакви "доброжелатели" : "Защо все още не сте дали детето в ясла? Не сте го изпратили в детската градина? Какъв ужас! Дайте го сега! Детето е длъжно да расте в екип ". И питам този "приятел" - защо детето "е длъжно", след като не е взело на заем от никого- и той не може да отговори нещо разумно .
Не искам да се впускам в това защо родителите сами неистово искат да "вкарат" с всички средства децата си в яслите и детските градини...
И така, нека си припомним историята на индианските момичета и спокойно да поразмислим.
Малкото дете копира това, което вижда. В семейството то вижда около себе си възрастни , които се държат като такива. Ако се абстрахираме от всички видове крайни случаи когато мама и татко пият напрекъснато, а вземем едно обикновено нормално семейство,какво вижда едно дете в такава среда? Много даже добри неща!Например: бабата прави баница и казва: "Виж чедо, ще стане вкусно, ще дойдат мама и татко и всички ще бъдем щастливи!" И детето се научава: имаме нужда от добри дела за близките си. Ако някой е болен - дават му се лекарства, грижат се за него и детето научава-за болните и немощните трябва да се грижим.Започва ремонт, преместване на мебелите - и детето се научава-ние решаваме проблемите заедно, а взаимната помощ е нещо добро. И накрая, в случай на разминаване между възгледите в нормалните семейства хората сядат и обсъждат как да се намери изход от ситуацията, която да удовлетворява всички.Това е модел на поведение на "възрастните" - по отношение на отговорността за другите, състраданието и взаимопомощта. И растейки с този модел на поведение детето го отнася и в зряла възраст. И не се притеснявайте, от него ще се получи добър човек и в семейството и в работата той ще се справи достойно
Е, какво в този смисъл дава така наречената " детска група"?
Между другото, след като толкова дълго говорим за екипността - нека започнем с определение на думата. Всеки тълковен речник ще ви каже, че екипът -това е "общност от съмишленици, доброволно обединени с обществено полезна цел". Разбирате ли? Първо, това не са случайни хора, и сътрудници, т.е. хора с общи становища, нагласи и вкусове. На второ място - те се събират доброволно,съзнателно, а не ги тика някой насила . Трето, те имат някаква обща цел. Извод: да се нарече "екип" сбирщина от хора, които са насилствено подкарани заедно, които са чужди един на друг и не си симпатизират, които нямат обща цел- е абсолютен нонсенс.
Можете да определите като екип група учени които са се събрали заедно да намерят лек против СПИН-а, група катерачи, които са събрани заедно да изкачат Еверест, и най-накрая, група селяни, които са събрани заедно да създадат цех за производство на плетени кошници (доста полезна цел). Но двадесет деца, които, преодолявайки техните викове и протести са влачени до детската градина и там са оставени на грижите на възпитателките -това не е екип.Нито доброволност,нито взаимна симпатия, нито някаква обща цел имат те. Това не е отбор - това е тълпа, която живее в съответствие със законите на тълпата ...
И точно в тълпата цари правото на най-силния. Ако се вгледате в група от детската градина без розови очила и "колективистични" теории,ще видите, че там веднага започва разслояване - на тези, които бият и тези които са бити. На такива, които вземат играчките - и такива от които отнемат. Първите чувстват безнаказаност, с всеки изминал ден стават все по- нагли ,а последните, чувствайки своята уязвимост, стават все по-потиснатите, депресирани и нещастни. Между първия и втория слой е "средното ниво ", които са страхливци пред тези, които са по-силни, но щастливи да унижават тези, които са по-слаби. До това всъщност се свежда прословутата "способност да се работи в екип", необходимостта които ние повтаряме непрекъснато. Излишно е да казвам, този модел на поведение не означава нито компромис, нито взаимопомощ, нито умение за решаване на зараждащите се конфликти по мирен път. Напротив - всички въпроси се разрешават чрез сбиване, или те удрят или ти биеш, никакви компромиси и консенсуси! И този модел на поведение те пренасят в зряла възраст ... Решете сами: добър съпруг ли ще се получи от момче, добра съпруга ли ще се получи от момиче, които не са само не са в състояние да отстъпват или да търсят мирно решение на проблема - но, напротив, по всякакъв начин се стремят да "потискат" другия човек? Ще имат ли нормално семейство? Не, никога!
Униженията в армията? Какво се твореше там когато имаше всеобща военна служба,а и сега? Нищо полезно- просто началници с дебели вратове внесоха инфантилен манталитет и невъзможност за разрешаване на проблемите чрез мирни средства, първо в детските градини , след това в училището ,по -нататък в армията, а след това нерядко- в затвора ... уви.
Между другото - аз съзнателно споменавам затвора.Да вземем домовете за сираци-там детето се радва на общуването в детските групи денонощно! И какво става? Ето какво: според статистиката, шест от десет възпитаници на нашите центрове за грижи за децата попълват редиците на престъпниците.Един се самоубива. Двама обикновено бедстват (клошарстват и подсмърчат на врата на социалните услуги). И само един се подрежда добре. И това не е защото се финансират недостатъчно сиропиталищата - не, те са добре финансирани.Просто образованието на децата "в екип" създава не възрастни, а "вечни деца" инфантилни и безотговорни същества не можещи да решат нито един проблем в живота. И защо да се изненадваме? Поведението на възрастните като модел може да бъде копирано,наблюдението на възрастните създава поведение на отговорни хора. В детската група може само да се копира поведението на другите деца, а това не дава нищо-само незрялост на децата, безотговорност и некомпетентност. И израства продукт на " образованието на децата в екип" - "брадясало дете": на ръст пораснал,а не е станал възрастен. Най-лошото - никога няма да стане.
В един стар филм интелигентен войник казва: "Фанфарът, коня и съпругата си - аз няма да дам на никого." Логично е, нали? Гнусно е ако с мундщука Ви се лигавят чужди устни, ако с коня Ви жестоко и с насилие се отнася друг човек, да не говорим за съпругата-да я ползва някой друг меко казано съвсем не е добре.
Тогава защо своето дете... Собствената му МАЙКА която след това цял живот ще живее заедно с него,дава в чуждите държавни ръце?
Нима образованието на вашето дете - не е същото като с бизнеса, който не може да бъде даден на когото и да било?
http://achoachev.blog.bg/drugi/2012/10/01/shtastieto-na-kolektivnoto-obrazovanie-ili-za-kakvo-mu-e-na-.1004976
Няма коментари
