Постинг
15.04.2011 14:18 -
ПРИБЛИЖАВАЩА СЕ ГИБЕЛ
Автор: allvin
Категория: Политика
Прочетен: 1193 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2011 14:29
Прочетен: 1193 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.08.2011 14:29
Разорението на Израил и Юда - (използвани са откъси от книгата на Елена Вайт ,,Пророци и Царе")
През първата годината от царуването на Йоаким бяха дадени много
предупреждения за надвисналата опасност. Изговореното от пророците
Господне слово щеше да се изпълни. Мощното асирийско царство на север с
отдавнашна огромна власт нямаше повече да владее народите. Египет на
юг, на чиято сила царят на Юда се уповаваше напразно, скоро щеше да
получи решителен отпор. Съвсем неочаквано една нова световна сила,
Вавилонската империя, щеше да се издигне от изток и бързо да засенчи
другите народи.
Само след няколко години вавилонският цар щеше да бъде използван като
средство за изливане на Божия гняв над непокаяния Юда. Много пъти
Ерусалим щеше да бъде нападан и завладяван от обсаждащите го армии на
Навуходоносор. Хората - отначало в групи само от няколко души, а по-
късно хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди - щяха да
бъдат отведени като пленници, обречени на принудително изгнание в
Сенаарската земя. Йоаким, Йоахин, Седекия - всички тези еврейски царе
щяха да станат васали на вавилонския цар, а после да въстанат срещу
него. Освен това няколко още по-ужасни бедствия щяха да сполетят
непокорния народ, докато накрая цялата страна щеше да се превърне в
пустош, Ерусалим - разрушен и изгорен, Соломоновият храм - съборен, а
Юдовото царство щеше да падне и завинаги да бъде лишено от предишното
си влияние сред земните народи.
В тези времена на промяна, изпълнени с опасности за израилевия народ,
Небето даде чрез Еремия много вести. Така Господ откри на юдеите
достатъчно възможности да се освободят от обвързващия съюз с Египет и
да избегнат конфликта с вавилонските управници. Когато заплахата стана
съвсем реална, пророкът представи на народа низ от нагледни притчи,
надявайки се по този начин да го събуди и да му припомни задълженията
към Бога, както и да го подтикне към запазване на приятелски отношения
с Вавилон.
За да илюстрира необходимостта от послушание към Божиите изисквания, в
една от стаите на храма Еремия повика някои от рихавовците, постави
пред тях вино и ги покани да пият. Както можеше да се очаква, те
реагираха и категорично отказаха. “Не щем да пием вино, защото Йонадав,
син на праотеца ни Рихав, ни заповяда, казвайки: Да не пиете вино, нито
вие, нито потомците ви до века...
... Тогава дойде Господнето слово към Еремия и рече: Така казва Господ
на Силите, Израилевият Бог: Иди, та речи на Юдовите мъже и на
ерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поука, та да
слушате Моите думи? Думите на Йонадава Рихавовия син, който заповяда на
потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият,
защото слушат заповедите на праотеца си.”
Бог пожела по този начин да покаже контраста между послушанието на
рихавовците и непослушанието и бунта на народа Му. Рихавовците бяха
изпълнявали заповедта на своя праотец и сега не се подмамиха да
съгрешат. Но юдовите мъже не се вслушваха в думите на Господа и затова
щяха да понесат страшните Му наказания.
“Аз обаче говорих на вас, като ставах рано и говорех - каза Господ, -
но вие не Ме послушахте. Пратих при вас и всичките Си слуги пророците,
като ставах рано и пращах да казват: Върнете се сега всеки от лошия си
път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите
и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви; но вие не
приклонихте ухото си и не Ме послушахте. Понеже синовете на Йонадава
Рихавовия син изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а тия
люде не слушат Мене, затова така казва Господ, Бог на Силите,
Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски
жители всичкото зло, което произнесох против тях; защото говорих им, но
те не чуха и виках им, но те не отговориха.”
Когато са стоплени и покорени от влиянието на Светия Дух, човешките
сърца се вслушват в съветите, но когато човек не обръща внимание на
порицанието и сърцето му се затвърди, Господ го оставя да бъде
ръководен от други влияния. Отказвайки истината, той приема заблудата,
която се превръща в средство за погубването му.
Бог бе апелирал към Юда да не предизвиква гнева Му, но евреите не се
вслушаха. Накрая срещу тях бе произнесена присъда - отведени бяха във
вавилонски плен. Той щеше да използва халдеите, за да накаже непокорния
Си народ. Страданията на юдеите щяха да бъдат съразмерни на светлината,
която бяха имали, и на предупрежденията, които бяха презрели и
отхвърлили. От дълго време Бог забавяше наказанието, но сега щеше да
покаже неодобрението Си в едно последно усилие да прекрати нечестието
им.
..........................................................................................................................................
Книга на Еремия:
6:6 Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.
6:7 Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.
6:8 Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
6:9 Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.
6:10 Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.
6:11 Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.
6:12 Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;
6:13 Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
.........................................................................................................................................
В деветата година от царуването на Седекия “вавилонският цар
Навуходоносор дойде, той и цялата му войска против Ерусалим”, за да го
обсадят. Положението на Юда бе безнадеждно. “Ето, Аз Съм против тебе” -
заяви Господ чрез Езекиил. “Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му;
няма да се върне вече... всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще
отслабват, всеки дух ще примре и всичките колена ще станат като вода...
Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху
тебе и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да
погубят.”
Египтяните се опитаха да дойдат на помощ на обсадения град и за да ги
отблъснат, халдеите изоставиха за известно време обсадата на юдейската
столица. В сърцето на Седекия се породи надежда и той изпрати вестител
до Еремия с поканата да се моли за еврейския народ.
Ужасният отговор на пророка бе, че халдеите ще се върнат и ще разорят
града. Указът бе издаден. Непокаялият се народ не можеше вече да
избегне Божиите наказания. “Недейте се мами да казвате: Халдейците
непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят. Защото
даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас,
и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си
и ще изгорят тоя град с огън.” Остатъкът от Юда трябваше да бъде
отведен в плен, за да научи в трудности урока, който отказваше да научи
при много по-благоприятни обстоятелства. Издадената от небесния
Наблюдател присъда не подлежеше на обжалване.
Сред все още живеещите в Ерусалим праведни, на които бе разкрито
Божието намерение, имаше и хора, решили да не допуснат безмилостните
завоеватели до свещения ковчег с написани върху каменните плочи
заповеди от декалога. Успяха да сторят това. С жалеене и мъка поставиха
ковчега в пещера, където поради греховете на людете на Израил и Юда
трябваше да остане скрит и никога повече да не им бъде върнат.
Свещеният ковчег е все още скрит и не е бил докосван оттогава досега.
През първата годината от царуването на Йоаким бяха дадени много
предупреждения за надвисналата опасност. Изговореното от пророците
Господне слово щеше да се изпълни. Мощното асирийско царство на север с
отдавнашна огромна власт нямаше повече да владее народите. Египет на
юг, на чиято сила царят на Юда се уповаваше напразно, скоро щеше да
получи решителен отпор. Съвсем неочаквано една нова световна сила,
Вавилонската империя, щеше да се издигне от изток и бързо да засенчи
другите народи.
Само след няколко години вавилонският цар щеше да бъде използван като
средство за изливане на Божия гняв над непокаяния Юда. Много пъти
Ерусалим щеше да бъде нападан и завладяван от обсаждащите го армии на
Навуходоносор. Хората - отначало в групи само от няколко души, а по-
късно хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди - щяха да
бъдат отведени като пленници, обречени на принудително изгнание в
Сенаарската земя. Йоаким, Йоахин, Седекия - всички тези еврейски царе
щяха да станат васали на вавилонския цар, а после да въстанат срещу
него. Освен това няколко още по-ужасни бедствия щяха да сполетят
непокорния народ, докато накрая цялата страна щеше да се превърне в
пустош, Ерусалим - разрушен и изгорен, Соломоновият храм - съборен, а
Юдовото царство щеше да падне и завинаги да бъде лишено от предишното
си влияние сред земните народи.
В тези времена на промяна, изпълнени с опасности за израилевия народ,
Небето даде чрез Еремия много вести. Така Господ откри на юдеите
достатъчно възможности да се освободят от обвързващия съюз с Египет и
да избегнат конфликта с вавилонските управници. Когато заплахата стана
съвсем реална, пророкът представи на народа низ от нагледни притчи,
надявайки се по този начин да го събуди и да му припомни задълженията
към Бога, както и да го подтикне към запазване на приятелски отношения
с Вавилон.
За да илюстрира необходимостта от послушание към Божиите изисквания, в
една от стаите на храма Еремия повика някои от рихавовците, постави
пред тях вино и ги покани да пият. Както можеше да се очаква, те
реагираха и категорично отказаха. “Не щем да пием вино, защото Йонадав,
син на праотеца ни Рихав, ни заповяда, казвайки: Да не пиете вино, нито
вие, нито потомците ви до века...
... Тогава дойде Господнето слово към Еремия и рече: Така казва Господ
на Силите, Израилевият Бог: Иди, та речи на Юдовите мъже и на
ерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поука, та да
слушате Моите думи? Думите на Йонадава Рихавовия син, който заповяда на
потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият,
защото слушат заповедите на праотеца си.”
Бог пожела по този начин да покаже контраста между послушанието на
рихавовците и непослушанието и бунта на народа Му. Рихавовците бяха
изпълнявали заповедта на своя праотец и сега не се подмамиха да
съгрешат. Но юдовите мъже не се вслушваха в думите на Господа и затова
щяха да понесат страшните Му наказания.
“Аз обаче говорих на вас, като ставах рано и говорех - каза Господ, -
но вие не Ме послушахте. Пратих при вас и всичките Си слуги пророците,
като ставах рано и пращах да казват: Върнете се сега всеки от лошия си
път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите
и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви; но вие не
приклонихте ухото си и не Ме послушахте. Понеже синовете на Йонадава
Рихавовия син изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а тия
люде не слушат Мене, затова така казва Господ, Бог на Силите,
Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски
жители всичкото зло, което произнесох против тях; защото говорих им, но
те не чуха и виках им, но те не отговориха.”
Когато са стоплени и покорени от влиянието на Светия Дух, човешките
сърца се вслушват в съветите, но когато човек не обръща внимание на
порицанието и сърцето му се затвърди, Господ го оставя да бъде
ръководен от други влияния. Отказвайки истината, той приема заблудата,
която се превръща в средство за погубването му.
Бог бе апелирал към Юда да не предизвиква гнева Му, но евреите не се
вслушаха. Накрая срещу тях бе произнесена присъда - отведени бяха във
вавилонски плен. Той щеше да използва халдеите, за да накаже непокорния
Си народ. Страданията на юдеите щяха да бъдат съразмерни на светлината,
която бяха имали, и на предупрежденията, които бяха презрели и
отхвърлили. От дълго време Бог забавяше наказанието, но сега щеше да
покаже неодобрението Си в едно последно усилие да прекрати нечестието
им.
..........................................................................................................................................
Книга на Еремия:
6:6 Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.
6:7 Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.
6:8 Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
6:9 Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.
6:10 Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.
6:11 Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.
6:12 Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;
6:13 Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
.........................................................................................................................................
В деветата година от царуването на Седекия “вавилонският цар
Навуходоносор дойде, той и цялата му войска против Ерусалим”, за да го
обсадят. Положението на Юда бе безнадеждно. “Ето, Аз Съм против тебе” -
заяви Господ чрез Езекиил. “Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му;
няма да се върне вече... всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще
отслабват, всеки дух ще примре и всичките колена ще станат като вода...
Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху
тебе и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да
погубят.”
Египтяните се опитаха да дойдат на помощ на обсадения град и за да ги
отблъснат, халдеите изоставиха за известно време обсадата на юдейската
столица. В сърцето на Седекия се породи надежда и той изпрати вестител
до Еремия с поканата да се моли за еврейския народ.
Ужасният отговор на пророка бе, че халдеите ще се върнат и ще разорят
града. Указът бе издаден. Непокаялият се народ не можеше вече да
избегне Божиите наказания. “Недейте се мами да казвате: Халдейците
непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят. Защото
даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас,
и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си
и ще изгорят тоя град с огън.” Остатъкът от Юда трябваше да бъде
отведен в плен, за да научи в трудности урока, който отказваше да научи
при много по-благоприятни обстоятелства. Издадената от небесния
Наблюдател присъда не подлежеше на обжалване.
Сред все още живеещите в Ерусалим праведни, на които бе разкрито
Божието намерение, имаше и хора, решили да не допуснат безмилостните
завоеватели до свещения ковчег с написани върху каменните плочи
заповеди от декалога. Успяха да сторят това. С жалеене и мъка поставиха
ковчега в пещера, където поради греховете на людете на Израил и Юда
трябваше да остане скрит и никога повече да не им бъде върнат.
Свещеният ковчег е все още скрит и не е бил докосван оттогава досега.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
