Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2011 15:00 - ПРОРОЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА
Автор: allvin Категория: Политика   
Прочетен: 2102 Коментари: 0 Гласове:
0



Елена Вайт - ,,Патриарси и Пророци" - Пророческите училища -

...................................................................................................................................

.......Този, Който сътвори човека, промисли и за неговото телесно,
умствено и духовно развитие. Затова истинският успех на обучението
зависи от верността, с която човеците провеждат плана на Създателя.
Истинската цел на образованието е да възстанови Божия образ в душата. В
началото Бог сътвори човека по собствения Си образ. Надари го с
благородни качества. Умът на човека бе добре уравновесен и всички сили
на съществото му бяха в хармония. Но грехопадението и резултатите от
него извратиха тези дарби. Грехът замъгли и почти заличи Божия образ в
човека. За неговото възстановяване бе създаден спасителният план и на
човека бе дадено пробно време. Да се върне към съвършенството, в което
отначало бе създаден - това е голямата цел на живота, стояща над всяка
друга. Делото на родители и учители е чрез обучение на младите да
сътрудничат за постигане на Божествената цел, а правейки това, те са
“съработници на Бога” (1 Кор. 3:9).

Всички различни способности на хората - на ума, на душата или на тялото
- са дадени от Бога, за да ги използват и да стигнат най-високата степен
на съвършенството. Но това не може да бъде егоистична и възгордяваща
култура, защото естеството на Божия характер, до чието подобие трябва да
стигнем, е благотворителност и любов. Всяка способност, всяко качество,
с което Създателят ни е дарил, трябва да използваме за Негова слава и за
издигане на нашите ближни. С това постигаме най-чиста, най-благородна и
най-щастлива опитност.

Ако на този принцип се отдаде необходимото според важността му внимание,
би настъпила коренна промяна в сегашните методи на образование. Вместо
да разчитат на гордостта и егоистичната амбиция с разпалване дух на
съперничество, учителите би трябвало да се постараят да събуждат любов
към добротата, истината и красотата, да пробуждат желание за
съвършенство. Тогава ученикът би се старал да развива в себе си Божиите
дарби не за да се издига над другите, а за да изпълни целта на Създателя
и да израсне в Негово подобие. Умът, подтикнат от желание за
себевъздигане, само прекъсва развитието и унижава. Ако вместо към
обикновени земни образци би се насочил към Създателя, би могъл да Го
познае и да стане като Него.

“Страх от Господа е начало на мъдростта и познаването на Святия е разум”
(Пр. 9:10). Великата задача на живота е изграждането на характера, а
знанието за Твореца е основа на всяко истинско образование. Да предаде
знание, което да оформи характер в хармония с Бога - това трябва да бъде
целта в работата на учителя. Божият закон е отражение на Неговия
характер. Затова псалмистът казва: “...всички Твои заповеди са правда” и
“чрез Твоите правила станах разумен” (Пс. 119:172, 104). Бог ни се е
открил в Своето Слово и в делата на сътворението. От книгата на
вдъхновението и книгата на природата ние трябва да извличаме знание за
Бога.

Закономерно е умът постепенно да се приспособява към предметите, върху
които свиква да размишлява. Ако бъде зает само с обикновени неща, ще
стане дребнав и слаб. Ако никога не се изисква от него да се справя с
различни проблеми, след време почти ще загуби силата си да се развива.
Като обучаваща сила Библията няма съперник. В Божието слово умът намира
предмет за най-дълбок размисъл, за най-възвишено вдъхновение. Библията е
най-поучителната история, която хората притежават. Тя идва свежа от
извора на вечната истина и една Божествена ръка е опазвала чистотата й
през всичките векове. Тя осветява най-отдалеченото минало, където
човешките изследвания напразно се стараят да проникнат. В Божието слово
виждаме силата, която лежи в основата на земята и която е разпростряла
небесата. Само тук можем да намерим историята на нашата раса,
незасегната от човешки предразсъдък или гордост. Тук са докладвани
битките, пораженията и победите на най-великите мъже, които този свят е
познавал някога. Тук се разкриват великите проблеми на дълга и честта.
Завесата, отделяща видимия от невидимия свят, е повдигната и ние
съзерцаваме конфликта на противоположните сили - на доброто и злото от
първото навлизане на греха до окончателния триумф на праведността и
истината. Всичко това е само откровение на Божия характер. В почтително
разсъждение върху истините, представени в Неговото Слово, умът на
ученика влиза във връзка с Безкрайния Ум. Такова изучаване не само
пречиства и облагородява характера, но не може да не развие, разшири и
засили умствените способности.

Библейското учение е от жизнена важност за успеха на човека във всички
сфери на живота. То разкрива принципите, които са крайъгълният камък за
успеха на един народ - принципи, с които е свързано благоденствието на
обществото и които са защита на семейството. Без тях никой човек не може
да бъде полезен, щастлив и почитан или да се надява да придобие бъдещия
безсмъртен живот. Няма такова положение в човешкия живот, нито такъв
стадий от него, за който библейското учение да не представлява
съществена подготовка. Ако Божието слово бъде изследвано и изпълнявано,
то ще даде на света по-силни хора с по-активен интелект в сравнение с
хората, най-прилежно изучаващи всички предмети, предлагани от човешката
философия. Ще създаде хора със силен и твърд характер, с остро
проникновение и здраво съждение - хора, които ще бъдат почест за Бога и
благословение за света.

Ние трябва да придобиваме знание за Създателя и с изучаване на науките.
Всяка истинска наука е разчитане на Божия почерк в материалния свят.
Чрез своите изследвания науката дава само нови доказателства за
мъдростта и силата на Бога. Разбирани правилно, и книгата на природата,
и писаното Слово ни запознават с Бога, като ни учат на мъдрите и
благотворителни закони, чрез които Той работи.
Ученикът трябва да бъде подтикнат да вижда Бога във всички дела на
сътворението. От учителите се иска да отразяват примера на великия
Учител, Който взе илюстрации от познатите житейски случки, за да предаде
по прост начин ученията Си и да ги отпечата по-дълбоко в умовете на
Своите слушатели. Чуруликащите птички по високите клони, цветята в
долината, величествените дървеса, плодородните поля, покълващото зърно,
разораната почва, залязващото слънце, позлатяващо небето с лъчите си -
всичко това служеше като средство за поучаване. Бог сля Своите видими
дела на Творец с животворните Си думи, та всеки път, когато те се появят
пред очите на слушателите Му, да връщат мислите им към уроците на
истината, които бе свързал с тях.

Отпечатъкът на Божеството, изявен в страниците на Откровението, се вижда
и във величествените планини, плодородните долини, в обширния дълбок
океан. Нещата в природата говорят на човека за любовта на неговия
Създател. Той ни е свързал със Себе Си с безброй знаци по небето и
земята. Този свят не е само скръб и нищета. “Бог е любов” е написано на
всяка разтваряща се пъпка, на венчелистчетата на всеки цвят и на всеки
стрък трева. Макар че проклятието на греха е станало причина земята да
ражда тръни и бодли, върху тръните има цветя, а бодлите са покрити с
рози. Всички неща в природата свидетелстват за нежната бащинска грижа на
нашия Бог и за желанието Му да направи децата Си щастливи. Забраните и
увещанията Му не са предназначени просто да покажат авторитета Му, но
чрез всичко, що прави, Той цели благоденствието на чадата Си. Не изисква
от тях да изоставят нещо, което би било за тяхно добро.
Царящото сред някои класи на обществото мнение, че религията не
способства за здравето и щастието в този живот, е една от най-
злонамерените заблуди. Писанието казва: “Страхът от Господа спомага към
живот. Който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло” (Пр. 19:23).
“Желае ли човек живот, обича ли благоденствие, за да види добрини - пази
езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Отклонявай се от злото
и върши доброто, търси мира и стреми се към него” (Пс. 34:12-14). Думите
на мъдростта “са живот за тия, които ги намират и здраве за цялата им
снага” (Пр. 4:22).

Истинската религия довежда психиката, разума и морала на човека в
хармония с Божиите закони. Тя поучава на себевладение, спокойствие,
въздържание. Религията облагородява ума, очиства вкуса и освещава
разсъдъка. Тя прави душата да участва в чистотата на Небето. Вярата в
Божията любов и във всемогъщото провидение облекчава бремето от
безпокойство и грижа. Тя изпълва сърцето с радост и доволство и в най-
възвишеното, и в най-унизителното положение. Религията води направо към
по-добро здраве, удължава живота и възвишава радостта ни от всички Божии
благословения. Тя отваря никога непресъхващ извор на щастие за душата.
Само да можеха необикналите Христос да осъзнаят, че Той им предлага нещо
много по-добро от това, което търсят за себе си! Човек най-много
наврежда на душата си и извършва най-голямата несправедливост към нея,
като мисли и действа против Божията воля. Никоя истинска радост не може
да се намери в забранена от Него пътека - Той знае кое е най-доброто и
планира благото на своите творения. Пътят на престъплението води към
нищета и унищожение, но колкото за мъдростта, “пътищата й са пътища
приятни и всичките й пътеки - мир” (Пр. 3:17).

Физическото, както и религиозното обучение в училищата на (пророците)
трябва да се изследва, за да се извлече поука от него. Стойността на
такава подготовка още не е оценена. Съществува тясна връзка между ума и
тялото и за да се достигне висок стандарт в моралното и интелектуалното
развитие, е необходимо да се зачитат законите, управляващи нашето
физическо естество. За постигане на силен, добре уравновесен характер е
нужно да се упражняват и развиват и умствените, и физическите сили.
Какво може да бъде по-важно за младите от това да изучават този чудесен
организъм, даден ни от Бога, а също и законите, чрез които той може да
се опази здрав?

И сега, както и в (древността), всеки юноша трябва да бъде
наставляван за длъжностите на практическия живот. Всеки трябва да получи
познания за някакъв вид ръчна работа, с която при нужда да си изкарва
прехраната. Владеенето на занаят е необходимо не само за защита против
превратностите на живота, но и поради неговото отражение върху
физическото, умственото и моралното развитие. Дори да е сигурно, че
човек никога не ще има нужда да прибегне до ръчна работа за издръжката
си, той пак трябва да се научи да работи. Без физическо упражнение никой
не може да има добра стойка, сила и жизнерадост, а дисциплината на добре
разпределената работа е не по-малко съществена за придобиване на
проницателен и действен ум и благороден характер.
Всеки ученик трябва всеки ден да посвети време за активна работа. Така
биха се формирали навици на трудолюбие и духът на увереност в себе си би
се засилил. По този начин юношата би бил защитен от много лоши и
унизителни деяния, до които така често води безделието. И всичко това се
постига чрез насочване към първоначалната цел на образованието, тъй като
поощрявайки трудолюбието, прилежанието и чистотата, ние идваме в
хармония със Създателя.
Нека юношите бъдат научени да вникват в целта на сътворението си - да
почитат Бога и да благославят ближните си. Нека виждат нежната любов на
небесния Отец и високото предназначение на дисциплината в този живот -
достойнството, почитта да станат Божии синове. Тогава хиляди ще се
отдръпнат с отвращение и ненавист от ниските егоистични цели и
лекомислени удоволствия, поглъщали ги досега. Биха се научили да мразят
греха и да го избягват не просто поради надеждата за награда или поради
страха от наказание, а от чувството за присъщата му низост - защото
грехът би унижил подарените им от Бога сили и опетнил богоподобното им
мъжество.

Бог не е поръчал на младите да бъдат по-малко амбициозни. Не трябва да
се потискат чертите на характера, които носят на човека успех и уважение
сред хората - неизразимото желание за по-голямо добро, непоколебимата
воля, ревностните усилия, неуморната настойчивост. Би трябвало чрез
Божията благодат юношите да се насочват към цели, толкова по-високи от
простите, егоистични и временни интереси, колкото небето е по-високо от
земята. А образованието, започнало в този живот, ще продължи в бъдещия.
Ден след ден ще се откриват пред ума в нова красота чудните Божии дела -
доказателства за мъдростта и силата на Създателя в сътворението и
поддържането на вселената, безкрайната тайна на любовта и мъдростта на
спасителния план. “Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко
сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го
любят” (1 Кор. 2:9). Дори още в този живот ние можем да уловим лъчите на
Неговото присъствие и да вкусим радост от близостта с Небето. Но
пълнотата на тази радост и на това благословение ще бъде достигната по-
късно. Само вечността може да открие славното предназначение, което е
възможно да достигне човекът, възстановен по Божия образ.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457670
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031