Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2011 23:52 - КАКВО ОЗНАЧАВА ВСЪЩНОСТ ТЕРМИНЪТ ЦИОН ?
Автор: allvin Категория: Политика   
Прочетен: 3681 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.05.2011 21:43


Откъс от книгата на Никола Николов ,,Тайните Протоколи"-Ционизъм

Думата е производна на Цион - името на един от двата хълма на стария Ерусалим. След като цар Давид превзема крепостта Цион, той я прави своя столица. Не е ясен произходът на името, но то най-често е употребявано от пророците и поетите и носи емоционално-религиозен смисъл поради важността на Еруселим като царски град и град на храма. Връх Цион е мястото, което Йехова (Яхве) - богът на Израел, е обитавал, в което е властвал и в което е настанил за цар Давид. Израилтяните никога не забравят Цион, тъй като според техния бог Йехова спасението им ще дойде оттам. Името на Цион много често се среща в Стария завет, както и в християнската литература, и се сочи като райски и световен град на християнската вяра.
От ХIХ-то столетие названието ционизъм се дава на движението, което се бори за създаването на Национален дом на евреите в Палестина - Hevrew Eretz Jsrael (Земята на Израел). Въпреки че ционизмът започва по-открито да се разпространява през XIX в. в Източна и Централна Европа, той всъщност е продължение на една много стара национална привързаност на евреите към Палестина, датираща още от Средните векове.
През ХIХ-то столетие евреите в Европа, предимно в Източна Европа и особено в Русия, живеят като обособени общества със собствен език, религия, бит и култура, както и със самостоятелна икономическа структура. По това време те не притежават равни по закон политически права с руснаците. Това става причина голяма част от евреите да емигрират в Западна Европа и в САЩ. Малка част еврейски младежи заминават за Палестина, където изграждат земеделски коло- нии, които успяват да просъществуват благодарение на морал-
ната и материална помощ на барон Едмонд де Ротшилд от Париж.
Преди Първата световна война в Европа започва антисемитско движение. Центърът му е в Австрия. По това време там живее и работи журналистът Теодор Херцел, който е стигнал до заключението, че единственият начин евреите да заживеят нормален живот е да се съсредоточат на една територия. Той е човекът, който оформя ционизма като политическо движение със световно значение, и става негов неуморим организатор и пропагандатор. През август 1897 година се е състоял Първият ционистки конгрес в Базел 1,
Швейцария. Изработена е Първата конституция на ционисткото движение. Нейната основна цел е пръснатите по света евреи да създадат своя собствена държава в Палестина, осигурена и защитена от техни - еврейски обществени закони. Виена става център на движението, а от всички държави Англия е единствената, която подкрепя Херцеловата идея и за тази цел предлага на ционисткотадвижение 6000 кв. мили ненаселена земя в Уганда. Това предложение се отхвърля на Седмия ционистки конгрес в 1905 г., който отказва каквато и да е колонизация извън Палестина. През 1904 г. Теодор Херцел умира. Потова време цонисткото движение обединява малко евреи. Сред еврейските общности по света е съществувала голяма опозиция на движението. Значителна част от евреите са настоявали да си останат по местата в държавите, в които живеят. В същото време започва подем и на религиозното движение - юдеизма, по отношение на който Ционизмът се обявява за неутрален.
Еврейските земеделски колонии в Палестина започват да нарастват. В 1914 г. там вече са се заселили над 90 000 евреи. Извънредно благоприятно заразвитието на ционистките планове повлияха Балфурската декларация от 2 ноември 1917 г. Англичаните по политически съображения искат да привлекат в Палестина по-голяма маса от еврейския народ, като по този начин подсигурят приближаването си до Суецкия канал, респективно до Индия, и по тази причина подкрепят ционистките инициативи. През 1925 г. еврейското население в Палестина вече наброява 108 0002, а само десет години по- късно, в 1935 г. - 300 000. Притежаваната от евреите земя от 177 кв. мили през 1914г. нараствапрез 1936 г.на 500 кв. мили, а Тел Авив, бивше предградие на Яфа, вече наброява повече от 100 000 жители. Арабите започват да се страхуват от превръщането на Палестина в еврейска държава, в която те да се окажат малцинство на собствената си земя. Дейците на ционисткото движение са тези, които успяват да убедят арабите, че единствената им цел е да образуват нова модерна Палестина, в която палестинците - араби и евреи, ще живеят приятелски.
Арабите многократно въстават срещу ционизма и английската официална политика на арабска подкрепа, докато неофициално англичаните помагат на ционистите. В отговор на разрастващия се и укрепващ се ционизъм възниква антисемитското движение.
През Втората световна война гонението на евреите в Европа ги сплотява и ги принуждава масово да я напуснат и се заселят в Палестина или в САЩ. Разделят Палестина между араби и евреи, а Ерусалим става международен град. Мечтата на ционистите да имат своя държава в Палестина става реалност.
Икономическото съществуване на Израел се основава на навременното навлизане на милиарди долари, подарени от евреи, живеещи в САЩ, от американското правителство, както и от репарациите, получени от Германия.
Опозиция срещу ционизма сред евреите винаги е съществувала. Тя продължава да съществува и днес. Поддържам напълно ционисткото движение в смисъла, в който го интерпретира Британската енциклопедия: тежненията и идеята на евреите, както на всеки друг народ, да се борят за осъществяване на националните си интереси и създаване на собствена държава. Разбира се, това в никакъв случай нетрябва да става за сметка на друг народ, какъвто в случая е палестинският. Възниква друг въпрос: ционизмът наистина ли цели да събере на едно място евреите, пръснати по света?... На а този въпрос дават отговор Протоколите на ционските мъдреци, които преведох от английското им издание и които тук предоставям на читателя.
Думата протокол произлиза от двете гръцки думи proto (пръв) и kolla (лепило), което ще рече един свободен лист, залепен върху официален документ. В конкретния случай Протоколите са като чернова на плана за действие на еврейските лидери. В различни периоди от еврейската история е имало много такива чернови, но изключително малко от тях са видели бял свят.
Мисля, че за да станат по-ясни някои неща, трябва да се спра, макар и накратко, на юдеизма. Юдеизмът е обяснен и описан от големия еврейски учен Мойсей Менделсон3. Той го характеризира така: "Юдеизмът не е религия. Той е религиозен закон".

Основната трудност да се пише нещо по еврейския въпрос е свръхчувствителността към този въпрос както на евреи, така и на неевреи. Съществува едно смътно чувство, че дори и откритото използуване на думата евреин е някакси неуместно. Най-учтивите и изискани думи за това понятие в миналото са били "хабро" и „семит ". По-късно обаче тези понятия са критикувани и отхвърлени като неточни. Впоследствие еврейските мислители се спират на хубавата стара дума евреин. Тази дума не е епитет, тя е старо и почтено име, носещо определено значение през всички периоди на човешката история в миналото, в настоящето и в бъдещето. Евреите са извънредно чувствителни, когато се разглеждат и обсъждат техни въпроси, особено от неевреи. Те предпочитат всичко засягащо ги да бъде забулено в мълчание. Ето защо
неевреите обикновено избягват да засягат каквито и а са еврейски въпроси. Подобна ситуация доказва, че
даже да
съществува някакъв проблем, който трябва да бъде обяснен.
По цял свят съществува еврейски въпрос. В миналото най-изразен е бил в Русия, а днес той още продължава да съществува в републиките от бившия Съветски съюз. Независимо от факта, че евреите са само 2% от населението на Земята, те с комбинативността си контролират обществения живот не само в Русия, но и в САЩ, Германия, Австрия и в още много други държави, и точно в това се състои еврейският въпрос - в контрола, упражняван от тях върху целия свят.
По времето на Версайския договор евреите присъстваха в тайния съвет на „четиримата големи". Днес те присъстват във върховните съдилища, в Съвета на Белия дом и във всички световни финансови организации, навсякъде, където може да се използва някаква власт или сила. Те са абсолютно навсякъде, и то по върховете. Евреинът притежава нюх, инициативност и пробивност, които като че ли автоматично го изкачват на върха, вследствие на което той става по-бележит и биещ на очи от представителя на който и да било друг народ. И точно оттук започва еврейският въпрос: как обикновено евреинът без голяма съпротива достига до най-високите места; какво го поставя там; защо той е поставен там; какво прави там; от какво значение е за света именно той да бъде там. Ето това поначало е еврейския въпрос, отговорът на който е или проеврейство, или антисемитизъм.
Като следствие от факта, че евреите дълго време са били разпръснати по света и все още са, те са привикнали постоянно да мислят за себе си, само за себе си. Сега, когато вече имат собствена държава, следва да помислят и за останалите хора, за цялото човешко общество. Да се върнат назад и да видят колко безпомощни са били самите те срещу антисемитските тълпи. В Русия, в САЩ, както и в целия свят
бедният евреин е този, който страда заради вината на богатия експлоататор от своя народ.
Световното еврейство ще си направи най-голямата услуга като спре да крещи без повод и по всякакъв повод - антисемитизъм! За уважение са всички народи в света и аз съм твърдо убеден, че всеки народ има право на държава и на съществуване, защото пред Всевишния народите са равни.
Въпросът се състои не в това, че между световните финансови магнати има евреи, а в това, че абсолютно вcuчки, които контролират света, са евреи. Поставя се въпросът за явление, което за съжаление създава не особено благоприятна обстановка за повечето евреи, които нямат нищо общо с тези по върховете, за обикновените хора от еврейския народ. И понеже, както казах, Световното управление е съставено единствено от евреи, въпросът неизбежно засяга този забеле- жителен народ.
Международната еврейска мафия управлява света не само защото евреите са извънредно богати - те притежават и
много по-големи предимства - те носят търговските, финансови и майсторски способности на своя народ, лоялност и солидарност помежду си, каквито никой друг народ не притежава. Това е народ, издържал на извънредно силния натиск да бъде унищожен, народ, който стриктно съблюдава всички природни закони, чието нарушаване е в основата на неимоверно голямото смесване между етносите, народ, който излиза и се издига от миналото с две действително големи традиционни морални и древни стойности -монотеизъм и моногамия. И тази съвкупност от мисъл, вяра и обичаи не може да го промени, да го направи нещо друго. Евреинът е евреин, и докато живее със своите непристъпвани традиции, той ще си остане евреин. И винаги ще има самочувствието, че
да бъдеш евреин, означава да принадлежиш на по-висш народ.
Категорично отхвърлям общоприетото твърдение, че този голям еврейски успех не се дължи само на качествата им. В търговията евреинът е по натура много по-бърз, по- проницателен и по-инициативен от другите и преуспява по- бързо, а бавният честен търговец постоянно се съмнява в почтеността на преуспелия. Връзката, която съществува между самите евреи, липсва между хората в останалите народи, рто още едно голямо преимущество на еврейската общност.
Евреите твърдят, че не са обичани по следните причини: религиозни предубеждения, икономическа завист, социална антипатия и др. Не мисля, че съществува религиозно предубеждение по отношение на евреите, докато иконо- мическата завист наистина съществува поради това, че цялата световна финансова система се контролира от евреи, и техните решения са станали общи икономически закони. Именно икономическата завист обяснява някои от антиеврейските настроения. Колкото до социалната антипатия - безспорно е, че в света ненавижданите неевреи са много повече от ненавижданите евреи.
Теодор Херцел, основателят на ционисткото движение, заявява: "Нue сме един народ" 4, като подчертава, че ев-рейският въпрос е политически въпрос. В своя предговор към „Еврейската държава" той казва: „Аз мисля, че разбирам антисемитизма, който в действителност е много сложно явление. Аз го разглеждам повече от еврейска гледна точка, отколкото през призмата на страха от омразата". По въпроса за еврейския народ, съпоставен с другите народи в света, д-р Херцел пише: „Когато потъваме, ние ставаме революционен пролетариат - подвластни служители на революционни партии; когато се издигаме, тогава се увеличава страшната мощ на нашата кесия " 5 . Еврейският комунизъм и ционизъм се оформиха почти ръка за ръка. Ционистката партия изигра основополагаща роля за установяването и за узаконяването на еврейската държава в Палестина. След всичко, което обяснявам по-горе, не съм съгласен с твърдението на Херцел, че еврейската нация се държи заедно и е свързана тясно поради единствената причина - общия неприятел, който е целият останал нееврейски свят.

Херман Бернщайн пише в Американ Хиброу" (Ameri- can Hebrew) от 25 юни 1920 г.: „Преди около година един представител на американското Министерство на правосъдието ми предостави препис на текст от професор Нилус, озаглавен „Еврейската опасност", и поиска моето мнение за тази работа. Той ми каза също, че текстът е превод от руска книга, публикувана през 1905 г. и по-късно забранена от Ционисткия конгрес в Базел. Той изразява мнението, че някои американски сенатори, които видели преписа, били смаяни, че виждат проектоплан, който е бил изготвен преди много години, че болшевизмът е бил замислен от евреите, които чрез него са целели да разстроят света!"
Тъй като документите обикновено се съхраняват, предполагам, че този документ и днес се намира в архивите на американското Министерство на правосъдието. С този въпрос американското правителство се е заело малко по-късно в сравнение с много други държави, които вече са притежавали документа. Екземпляр от руска публикация на Протоколите е бил депозиран в Бритиш мюзиъм още на 10 август 1906 г.
Документът е публикуван и в Англия - от Ейр енд Спотсвууд (Eyere end Spotswoode), официалната печатница на Британското правителство. Въпреки твърдението на ционистите, че Протоколите са дело на някой криминален престъпник или на някой луд човек, правителствата на много държави са им обърнали наистина сериозно внимание и са си направили необходимите изводи. Общественото мнение е било силно шокирано и книгата се е предавала от ръка на ръка, а настървеността, с която ционистите са отричали Протоколите, още повече навежда на мисълта за тяхната автентичност.
Интересът кьм Протоколите е действително оправдан, защото те неминуемо пораждат въпросите: имат ли евреите организирана система; каква е тяхната политика; как са работили и са успели досега?
Авторът на тези Протоколи не е някакъв луд или някакъв престъпник, а един изключително умен и предан на своите хора и своята вяра човек.
В момента Протоколите будят извънредно голям интерес в цял свят, защото те още са в сила. Анонимността им ме намалява тяхното значение, така както например не намалява стойността на една неподписана картина, когато в нея е вложен дълбок смисъл и майсторство. Не съществува никакво съмнение, че Протоколите по същността си са една световна програма, и в случая името на автора не е от значение. Тази програма се изпълнява успешно от 1000 години насам и резултатите и са налице. Тя се покрива напълно с предначертаното в Протоколите, които са били четени от д-р Херцел на тайни заседания. Оповестената в Протоколите врограма е била прокарвана и се изпълнява твърдо и последователно не само във Франция, но и в цяла Европа и най-явно и резултатно и САЩ. И това е неопровержимо доказателство за ционисткото авторство на Протоколите. Подробното анализиране на тези Протоколи разкрива тяхната
крайна цел - установяване на световна автокрация - диктатура. Намеренията на тази програма не са срещу аристокрацията, не са срещу капитала, не са и срещу правителствата, напротив, усилията й са за обединяване на аристокрация, капитал и методология на управлението за изпълнение на плана. Той е насочен срещу всички неевреи в света - така наречените гои. Най-ценните им помощници за осъществяване на плана са т.нар. либерали, народното „либерално" движение, всякакви подривни философии в религията, в икономиката, в политиката и в семейството, които се поощряват с единствената цел - да разлагат обществената солидарност.
Протоколите никога не казват нue, евреите, ще направим това", а гласят: „гоя ще бъде накаран да мисли и да направи тези неща". От тях лъха цинична студенина като от наказателни съдебни документи. Тези Протоколи са били предназначени не за масите и за обикновеното еврейство, а за високо подготвени, изпитани и посветени лица от висшите кръгове. По всичко личи, че разсъжденията са изразявани само във вид на беседи и речи и че това са бележки, които си е водил някой, който ги е слушал. Едни от тях са по-дълги, докато други - съвсем кратки.. Тяхната цел не е била да се приеме някаква нова програма. Протоколите са чисто информативни и по-скоро се отнасят до програма, която вече е в процес на изпълнение. Те не съдържат никаква покана за участие или за даване на нови идеи й мнения. В тях се обявява, че разисквания, обсъждания и промени са нежелателни. В първия Протокол срещаме думите „свобода, ра-венство и братство "между хората - думи, повтаряни много пъти и не донесли нищо добро на Човечеството. Спомнете си Френската революция, където са използвани най-често - те бяха мотото на революцията, и какво спечели френският народ? Обедня, разсипа благоденствието си и унищожи личната си свобода. Така че евреите са прави, като твърдят, че в природата не съществува равенство.
В Протоколите е отбелязано какво е трябвало да се направи, какво е направено до момента и какво остава да се направи.Заявеното е наистина ужасяващо, що се отнася до тайните сили, движещи обществения живот, и още по-ужасяващо със съдържащото се в него съзнание и разбиране за надмощие.
Наистина нелогично изглежда обяснението, че това може да бъде дело само на луд човек. Тези Протоколи са идеология и план за осъществяването й. Отделно стои въпросът морални ли са, или не. Бих бил много доволен, ако всеки евреин прочете Протоколите.
Крайно време е хората да знаят и да разберат как масите, също като овцете, се поддават на влияние и въздействие, което не разбират. Повече от сигурен съм, че след като хората разберат първопричината и
първоизточника на тези Протоколи, всички критики срещу гоите, изложени в тях, няма да бъдат повече валидни.
Предварително направената програма дава успешни резултати, и много от нейните по-важни фази са вече действителност. Хората трябва да знаят това. Те трябва да се събудят, да бъдат предупредени. Трябва да се повлияе на чувствата им, както се препоръчва в плана, отразен в Протоколите - това е един от техните методи. Единственото средство за противодействие е да осветлим хората за съдържа-нието им.
Трябва да се знае, че Протоколите най-често се четат от евреи. Попитах известен професор от Портландския щатски университет за причината, поради която те се четат така настойчиво от всички евреи и отговорът му ме изненада приятно; "Нue проверяваме нещата, кои-то водят до подозрение върху нашите имена". Това ясно показва, че мнозинството, средната еврейска класа, която скъпо заплати с кръвта си при холокоста, не е съгласна, няма нищо общо с тези, които се опитват да въведат „нов ред в света", който да служи само на техните интереси. Колко от „големите" се пожертваха за еврейската кауза? Нито един. Докато те винаги са жертвали еврейските маси за своя лична изгода, и то не само през Втората световна война, а и винаги преди това. Виенският Ротшилд бива задържан от Гecmaпо и още на следващия ден е посетен в килията си лично от Химлер - дясната ръка на Хитлер, и след като му предлага цигари, го запитва дали охраната се е държала прилично с него. И колкото и невероятно да изглежда, на другия ден Ротшилд и неговият доверен прислужник получават паспорти и с германска охрана заминават за Швейцария. Какво означава това - в същия момент, в който според официалните еврейски данни милиони евреи биват най-жестоко избивани, техният Първенец и ционистки водач Ротшилд с германска охрана преминава границата на Австрия на път за Швейцария?! По подобие на Ленин, който с брониран влак през финландската граница бе прехвърлен в Русия, за да оглави болшевишката революция.
Еврейският народчака много отдавна истински лидери, които да го освободят от опеката на самоналожилите му се господари в областта на религията и на политиката. Най- големите неприятели за самоосъзнаването на евреите са тези, които се облагодетелстват от еврейското закрепостяване, и
това са групите, които следват американския ционистки еврейски комитет и политическите равини. Когато истинският еврейски лидер се издигне, ще бъдат пометени всички тези егоисти, себелюбци, интриганти и безсърдечни еврейски водачи, чийто единствен идеал е да „прибират" вместо да творят.
И между самите евреи има разделение. Те не всички са евреи, както се наричат днес. Макар и да не се дава голяма гласност, вътрешни борби съществуватотдавна. Между евреите
има един татарски клон, който няма нищо общо с израелския народ. Съществуват и други евреи от нееврейско потекло, който напълно се различават от някогашните израилтяни - юдеите. Досега всички разновидности на еврейството са държани заедно, защото еврейските първенци се нуждаят от тълпи от хора с по-ниско положение, които да провеждат тяхната световна програма.
Нека видим как Протоколите идват в Русия. В 1884 г. дъщерята на един руски генерал - г-ца Юстина Глинка6, е работела в Париж по събиране на политическа и нформация, която предавала на генерал Оргевски7 в Петер- бург. За тази цел тя наела един евреин - Жозеф Шерст8 член на масонската ложа Мизраим в Париж. Един ден Шорст й предложил документ от много голямо значение за Русия срещу 2 500 франка.Сумата е получена от Петербург и е гаплатена срещу документа, който е предаден на г-ца Глинка. Тя изпратила френския оригинал, придружен с руски превод, до Оргевски, който от своя страна го предал на началника си генерал Шеревин за представяне на царя. Шеревин, който бил под опеката на много богати евреи, не го предал, а го "загубил " в архивите9.
По това време в Париж излиза една книга върху руския дворцов живот10, която не се харесва на царя. Той нарежда да се открие истинският автор. Преднамерено11 авторство-то бива приписано на г-ца Глинка, и при завръщането си в Русия тя бива осъдена на изгнание в собственото й имение в Оред. Г-ца Глинка дава копие от Протоколите на маршал Алексей Сухотин, който от своя страна ги показва на двама свои приятели - Степанов и Нилус. Степанов ги напечатва и ги пуска в обръщение в 1897 г. Проф. Сергей А. Нилус ги публикува най-напред в Царское село в 1901 г. в книга със заглавие „Великото в малкото ". Скоро след това - на 10 август 1906 г., приятел на Нилус, Ж. Бутми, депозира едно копие от книгата в Бритиш мюзиьм. По същото време чрез евреи12, работещи в руската полиция, Нилус се сдобил с ръкописа на проведените тайни заседания на ционисткия конгрес в Базел от 1897 г., които напълно съответствали на Протоколите.
През януари 1917 г. Нилус подготвя второ издание, което е подредено, подкрепено документално и предадено за публикуване лично от него. Преди обаче то да излезе от печат през март 1917 г., при идването си на власт Керенски нарежда всичко с автор проф. Нилус да бъде унищожено. В 1924 г. професорът бива арестуван от ЧК в Киев, репресиран и съден. Съдът, чийто председател бил евреин, излиза със следното обвинение: "Нанасянена неизмерима вреда на еврейството с публикуването на Протоколите". Освободек за няколко месеца, той бива отново задържан в ГПУ за около 2 години и изпратен на заточение във Владимирска област, където умира на 13 януари 1929 г.13
Друг човек, който превежда Протоколите от руски на английски език, е кореспондентът на английския вестник „Morning Post" Виктор Марсден. Революцията от 1917 г. го заварва в Русия, откъдето продължава да описва съвсем
честно и точно събитията по онова време. Многогодиш-ният му престой в Русия, както и оженването му за рускиня му помагат да научи добре руски език. Много скоро след това е арестуван и изпратен за две години в затвора „Петър u Павел". По дипломатически път е освободен и екстрадиран в Англия като английски поданик, където незабавно започва да превежда Протоколите от един запазен там екземпляр на руски език, намиращ се и днес в Бритиш мюзиъм. Когато Виктор Марсден бил към края на превода, той става специален кореспондент в свитата на Негово Височество Уелския принц, и след една обиколка из страната с принца Марсден умира скоропостижно и съвсем мистериозно. Кратките анотации, поставени над Протоколите, са лично негово дело. Те дават възможност да се добие по-ясна представа за съдържанието на всеки от Протоколите.
С превода си на английски език Марсден прави голям принос за английски говорещия свят. Това е първият английски превод на Протоколите от събранията на ционските мъд- реци. В текста им се срещат думите „агентура " и „политически ", които и носят специфичен смисъл.
Под агентура се разбира цялата система от агенти и агенции, изполвана от Старейшините, състояща се било от членове на племето, било от техни нееврейски оръдия. Под политически Марсден не разбира само управленческите органи, а цялата политическа машина.

СИМВОЛИЧНАТА ЗМИЯ НА ЮДЕИЗМА

Протокол номер 3 от 1905 г. започва със спомена-ване на Символичната змия на юдеизма. В заключението си към изданието на Протоколите проф. Нилус дава следните интересни обяснения за този символ: според документите на тайния еврейски ционизъм Соломон и други еврейски учени още в 929 г.пр. Хр. са размишлявали върху план за мирно завоюване на целия свят от Цион.
С течение на времето този план бил детайлно разра- ботен и завършен от евреи, които са се стремили активно към реализирането му. Тези мъдри старейшини са решили чрез мирни средства да покорят света за Цион с проницател-ността и с хитростта на змията. Тя е символ: главата й представлява инициаторите на плановете за еврейско ръководство, а тялото - еврейския народ. Ръководството винаги се е пазело в тайна, дори и от самия еврейски народ. Когато тази змия навлезе в сърцата на другите народи, с които се срещне, тя подкопава и поглъща цялата власт на техните държави. Предречено е, че змията все още трябва да върши своята работа, да се придържа стриктно към предначертания план, и след като проникне в Европа, да я обкръжи и да й нанесе зашеметяващ удар. След това по същия начин да нанесе такъв удар и на целия останал свят. И това покоряване на другите страни трябва да бъде постигнато по финансов и икономически път.
Връщането на главата на змията при Цион може да стане само след като силата на всички монарси в Европа и в света намалее до такава степен, че навсякъде да настъпят икономически кризи, унищожение и гибел. Те трябва да се докарат до пълна духовна деморализация и обществена
корупция главно чрез съдействието на еврейските жени, представящи се като французойки, италианки и т.н. Те биха могли да бъдат най-сигурните разпространители на безнравствеността и безпътицата в живота на държавните мъже и културния елит на нациите.
Една карта показва хода на символичната змия както следва: Нейният първи етап в Европа е бил в 429 г.пр.Хр. в древна Гърция по времето на Перикъл, когато змията най- напред започва да чопли и да подкопава властта и силата на тази страна. Вторият етап е бил в Рим по времето на Август малко преди началото на новата ера. Третият - в Мадрид по времето на Карл V в 1552 г., четвъртият - в Париж около 1790 г. по времето на Людовик XVI - френската буржоазна революция, която описвам подробно в „ Световната конс- пирация". Петият етап е в Лондон от 1814 г.. нататък - след падането на Наполеон. Шестият - в Берлин, в 1871 г. след Френско-пруската война. Седмият - в Петербург, над който главата на змията е надвесена при годината 1881-ва. На всички тези държави, през които змията е преминала, тя е успяла да разклати основите на националното, политическо и икономическо устройство. Също и забележителната по своята
сила Германия не прави изключение. Англия и Германия в икономическо отношение едва преживяват, но само докато Русия, към която са насочени всички нейни усилия през 1905г. - времето, през което е направена картата бъде завладяна от змията. Тя не съдържа по-нататъшния ход на змията, но стрелки сочат към Москва, Киев и Одеса. Сега ни е много добре известно до каква степен тези три града са били центрове на активното ционистко движение. Константинопол е показан като последния пункт от курса на змията, преди да се завърне в Ерусалим.

ТЕРМИНЪТ GOYOM - ГОЯ

Той означава езичник или неевреин. В превода на Протоколите Марсден го запазва от началото до края.
В Русия веднага след Болшевишката революция притежаването на книгата е било достатъчно за незабавното разстрелване на собственика й.
По-долу специални таблици дават съотношението по националности на членовете на съветските комитети. В целия съветски административен апарат ционистите-масони доминират най-малко с 2/3, а в някои комитети стигат до 97%. Това съотношение показва кой направи болшевишката революция и в какви ръце е била съветската власт, фактът, че само да притежаваш тази книга в Съветския съюз е било страшно престъпление, говори за автентичността на Протоколите.
Един от най-осведомените хора за събитията в Русия преди революцията, по време на революцията и след нея е кореспондентът на„ Таймс"Роберт Уиятон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си„Пос- ледните дни на Романови", издадена на френски, той дава списъка на хората, управлявали Русия през 1918 г., по националности. В английския превод на същата книга този списък е умишлено изпуснат.
Това са страниците 136,137 и 138 от същия автор (Роберт Уилтон):
Централен комитет на болшевишката партия, учреден през 1918 г.:
Улянов (Ленин), Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Урицки, Володарски, Розенфелд
(Каменее), Луначарски, Смидович, Янкел (Свердлов), Накхамкес (Стеклов).
Всички гореспоменати са евреи -11, Кириленко, -руснак-1. Напоследък се доказа, че и Ленин е от ев-реейски произход.
Всички евреи на високи постове и членове на ЦК са си сменили имената с руски.

Съвет на народните комисари: лъжност Фамилия Националност

Председател
Улянов (Ленин)
евреин
Външни работи
Чичерин
руснак
Националности
Джугашвили (Сталин)
осетинец
Земеделие
Протиян
арменец
Икономика
Лури (Ларин)
евреин
Хранителен контрол
Шлихтер
евреин
Армия и флот
Бронщайн (Троцки)
евреин
Държавен контрол
Ландер
евреин
Държавна собственост
(имоти)
Кауфман
евреин
Труд
В. Шмид
евреин
Социална помощ
Е. Лилина (Книгисен)
еврейка
Обществено
образование
Луначарски
руснак
Религии
Спицберг
евреин
Вътрешни работи
Алфелбаум (Зиновиев)
евреин
Народно здраве
Анвелт
евреин
Финанси
Изидор Гуковски
евреин
Преса
Володарски
евреин
Избори
Урицки
евреин
Емигрантство
И. Щайнберг
евреин
Емигарнтство (помощник)
Савич
евреин
Емигрантство (помощник)
Засловски
евреин
От 22 членове: 1 руснак, 1 осетинец, 1 арменец, 19 евреи.

Следва списъкът на членовете на
Централния изпълнителен комитет:
Фамилия
Националност
Свердлов (председател)
евреин
Аванесов (секретар)
арменец
Бруно
латвиец
Бреслау
латвиец
Бабчински
евреин
Бухарин
руснак (женен за еврейка)
Вайнберг
евреин
Гейлис
евреин
Гинзбург
евреин
Данишевски
евреин
Щарк
германец
Сакс
евреин
Шейнман Ердлинг
евреин
Лацис
евреин
Ландер
евреин
Луначарски
евреин
Петерсън
руснак
Питерс
латвиец
Рудзутак
латвиец
Розин
евреин
Смидович
евреин
Стучка
евреин
Накхамкес (Стеклов)
евреин
Созоновски
евреин
Скритник
евреин
Бронщайн (Троцки)
евреин
Теодорович
евреин
Ландауер
евреин
Линдер
евреин
Волах
чех
Диманщайн
евреин
Енукидзе
грузинец
Ерман
евреин
Жофе
евреин
Карклин
евреин
Книгисен
евреин
Розенфелд (Каменев)
евреин

Фамилия
Националност
Алфелбаум (Зиновиев)
евреин
Кириленко
руснак
Красиков
евреин
Каприк
евреин
Каул
латвиец
Улянов (Ленин)
евреин
Териан
арменец
Урицки
евреин
Телехкин
руснак
Фелдман
евреин
Фрикман
евреин
Сурпупа
украинец
Чафчавадзе
грузинец
Шейкман
евреин
Розентал
евреин
Ешкенази
евреин
Карахан
караим
Роз
евреин
Собелсон (Радек)
евреин
Шпихтер
евреин
Школини
евреин
Шклиански
евреин
Левин (Правдин)
евреин
Всичко 61 членове, от които: 4 руснаци, 5 латвийци, 1 германец, 2 арменци, 1 чех, 2 грузинци, 1 караим, 1 украинец, 44 евреи.

Следва списъкът на Извънредната комисия (ЦК) в Москва:
Фамилия
Националност
Дзержински (президент)
поляк
Питърс (подпредседател)
латвиец
Шкловски
евреин
Кхейфис
евреин
Зейстин
евреин
Размирович
евреин
Кринберг
евреин
Кхайкина
еврейка
Карлсън
латвиец
Шауман
латвиец
Леонтович
евреин
Якоб Голдин
евреин
Галперщайн
евреин
Книгисен
евреин
Лацис
латвиец
Антонов
руснак
Делафабр
евреин
Циткин
евреин
Роскирович
евреин
Ж. Свердлов
евреин
Биезенски
евреин
Блюмкин
евреин
Александрович
руснак
И. Модел
евреин
Рутенберг
евреин
Пинес
евреин
Сахс
евреин
Дейбол
латвиец
Сайсун
арменец
Дейлкенен
латвиец
Шиленкус
евреин
Джансън
латвиец
Ривкин
евреин
Либерт
евреин
Фогел
германец
Закис
латвиец
Ж. Свердлов е брат на председателя на Централния изпълнителен комитет.
Блюмкин и Александрович са физическите убийци на граф Мирбах.
Всичко 36 членове, от които: 1 поляк, 1 германец, 1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци, 23 евреи.
От 1918 г. до 1938 г. повечето от ръководителите на болшевишка Русия са чужденци, предимно евреи. Няма комитет или комисариат, в който те да не са били болшинство с най-малко 75 %.
Според официална информация от Русия в 1920 г. от цялата болшевишка администрация (545 членове) 447 са евреи, което представлява огромен процент в сравнение с еврейското население в Русия по същото време - около 8 милиона души, или само 4%.
Централният комитет на Комунистическата партия в Москва през 1936 г. се състои от 56 членове, от които 53 са евреи, а останалите трима - женени за еврейки.
Следва списъкът:
Женени за еврейки: Сталин(осетинец), С. Лобов и В. Осински (руснаци). Останалите 53 са евреи: Балицки, Бауман, Варейкис, Гамарник, Ежов, Заленски, Кабаков, Каганович, Кнорин, Литвинов, Мануилски, Носов, Пятницки, Аазумов, Рухимович, Риндин, Хитаевич, Чудов, Шверник, Аихе, Ягода, Якир, Яковлев, Грядински, Камински, Уншлихт, Еулин, Калманович, Бейка, Зифринович, Трачтер, Битнер, Канер, Лео Крихман, Лепа, Лозовски, Позерн, Дерибас, Стривски, Н. Попов, Шварц, Вегер, Мехлис, Угаров, Благонравов, Розенголц, Серебровски, Щайнгарт, Павлуновски, Соколников, Бройдо ,Полонски, Вайнберг.
I
Списък на болшевишките посланици през 1935-1936 г.
Държава
Фамилия
Националност
Англия
Майски
евреин
Франция
Потемкин
руснак
Германия
Суриц
евреин
Италия
Щайн
евреин
САЩ
Троянски (женен за еврейка)
руснак
Япония
Юренев
евреин
Турция
Карахаин
арменец
Белгия
Рубинин
евреин
Държава
Фамилия
Националност
Норвегия
Якубовиц
евреин
Швеция
Александра Колонтай
рускиня
Румъния
Островски
евреин
Гърция
Кобецки
руснак
Латвия
Бородовски
евреин
Летиния
Карски
евреин
Финландия
Азмус
евреин
Швейцария
Багозки
евреин
Уругвай
Минкин
евреин
Още по-очебиещо е положението в съветския Съвет на цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или представител на друга националност. Всички членове са 100% евреи.
Много от руснаците започват да се оплакват помежду си, че болшевиките работят за юдеизма. Анархисти-те предприемат по-смела стъпка. Започват да правят научни и литературни събрания, на които известният анархист Лев Чорни обяснява, че болшевиките не са истински социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдеизма. Всички анархистични клубове в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите им са разрушени с оръдия, а членовете им - избити.
След Първата световна война (1919-1920 г.) за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун; Австрия - под опеката на Ото Бауер, който дълги години ръководи външната и вътрешната политика на страната. Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка са тяхна Ханаанска земя, както и цяла Америка.
Още през 1929 г., веднага след отстраняването на Троцки, Сталин постепенно започва да премахва неговите привърженици, повечето от които са евреи. Много са избити, а други са в затворите. Янкел, главата на политическия отдел на армията, е убит. Евреинът генерал Якир също е убит. Ягода е в затвора, а още много други изчезват, като на тяхно място застават руснаци. През 1938 г. повечето от старите ръководители, генерали и политици на болшевишка Русия са изправени пред съда за предателство, шпионство, измяна на родината, и са ликвидирани от Сталин. Много историци, критици и писатели твърдят, че Сталин прави тази голяма чистка единствено от страх да не го свалят от власт. Това действително е една от причините. Но той е имал достатъчно време да види и разбере какво става около него, и че самият той е попаднал несъзнателно в мрежата на това Световно невидимо управление и е станал негова пионка, затова прави опит да се отърве от опекунството му. И той,
както много други преди него, не преценява добре силата на противника си. В потвърждение на това е загадъчната му смърт през март 1953 г.
Вярно е, че Сталин е бил груб и страхлив, но не е бил глупав, както го представяше международната работническа преса. Настъплението на чуждите интелектуал-ци по време на революцията и след това го плаши. Неслучайно той отново отваря вратите на руските православни църкви, когато германците са пред Сталинград, и апелира към Матушка Русия. Сталин официално заявява, че руската култура не трябва да изчезне.
Идвайки на власт, Никита Хрушчов напълно отрича Сталин и специално чистката след 1930 г. Кой е Хрушчов? Няколко дни преди отстраняването му от власт той имал 4-часова среща с Рокфелер. Предполага се, че неговият „бос" му е наредил да се оттегли без съпротива.
А ето какво казва и Хенри Форд за Протоколите в интервю, публикувано в "Ню Иорк Херълд" на 17 февруари 1921 г.: „Единственото изявление, което мога да направя във връзка с Протоколите, е, че те напълно съответстват на това, което става и в момента. Те са писани преди 16 години и напълно съвпадат с положението в света и днес".
Тези Протоколи документират изказванията на водачите на ционизма пред много тесен кръг от съмишленици. Те откриват плановете за действие на ционистите, разработени от векове, и редактирани от самите старейшини. Отвреме-навреме в течение на столетия някои от тайните на старейшините са били разкривани и публикувани, но това не е попречило на осъществяването на плановете им.
Много изказвания на Теодор Херцел, както и на неговия наследник Хаим Вайсман, потвърждават автентичността на Протоколите. Така например във вестник ,Джуиш гардън " от 8 октомври 1920 г. Вайсман казва: „Едно благотворно покровителство, което Господ е установил в живота на евреина, е че го е разпръснал по цял свят ". Това твърдение ще го срещнете в Протокол номер 11. Друго изказване на Херцел за начина, по който трябва да се постъпи с английската аристокрация, публикувано в „Джуиш кроникъл" на 14 юли 1922 г., се открива в Протокол номер 6.
Забележителното съответствие между тези изказвания и Протоколите показва, че мъдрите старейшини действително съществуват, както и че Хаим Вайсман знае всичко за тях. Протоколите доказ-ват, че желанието за „национален дом " в Палестина е само камуфлаж, и че то е една от най-малките частички от истинските намерения на ционистите. Протоколите доказват още, че световното еврейство няма намерение да
се установи в Палестина или в каквато и да е конкретно обособена държава.
Няколко екземпляра са били скрити и разпратени от Русия в други държави, където Протоколите са били публи- кувани. В Германия - от Gottfried Zum Beek (1919 г.), в Англия от The Briton (I920r.), във Франция - от Mgr. Jouin в “La revue Internationale des Societes secretes " и от Urbain Gothier в La vieille France, в САЩ-от Small Maynard and Co. Boston (1920г.) и от Тhe Beckwith Co. New York (1921 г.). По-късно излизат издания на италиански, на арабски и дори на японски. Това е историята на публикуването на Протоколите.
През 1844 г., в навечерието на Втората ционистка конференция във Франция Бенжамин Дизраели (покръс-тен евреин) публикува новелата си„ Coningsby". Картината, която той обрисува в тази новела за живота на евреите, управляващи света зад монархическите тронове, напълно се покрива със заявеното в Протоколите от книгата на проф. Нилус. В ,,Coningsby" на стр. 249-252 един от неговите герои, Синдониа, който не е никой друг, освен Лионел Ротшилд, казва: „Ако следвам инстинкта си, трябва да остана тук ". – Синдониа - Ротшилд има предвид Англия. Бенжамин Дизраели продължава: „Може ли да има нещо no-абсурдно от това вдна държава да иска от дадено лице да поддържа нейния кредит, m.e. нейното съществуване като империя, и това да е лице, на което законите й отказват правото на гражданство, правото да бъде избирано в сената и правото да притежава земя, защото по това време в Англия евреите не са имали такива права". Дизраели продължава: „Неоспорим факт е, че никой не може да унищожи една чиста раса от кавказки корен. Това е един физиологичен факт, един прост закон на природата, който е попречил на египетски и асирийски царе, римски императори и християнски инквизитори. Нито наказателни закони, нито физически изтезания могат да въздействат на една по-висша раса да бъде погълната от една no-низша или да бъде разрушена от нея. Смесените преследвани раси изчезнаха, докато чистите преследвани останаха. И в този момент на световна деградация и упадък еврейската мисъл и ум упражняват грандиозно влияние над Европа ".
„Невъзможно е да намерите голямо интелек-туално движение в Европа, в което евреите да не участват активно. Първите йезуити са били евреи; мистериозната руска дипломация, която изуми и уплаши Западна Европа, бе организирана и изпълнена от евреи; големите европейски революции от 1848 г. също бяха изцяло организирани и проведени от евреи, след което евреите почти монополизираха професорските катедри в Германия. Неандър, основателят на катедрата по християнско богословие в университета на Берлин, е евреин. Бенари, също много известен в същия университет, е евреин. Вехел,
един от най-известните професори по арабски езици и автор на книга за живота на Мохамед също е евреин. Само в Берлинския университет повече от десетина от най-известните професори са евреи "... По-нататък в книгата си Дизраели пише: „Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си се срещнах с министъра на финансите граф Канкрин. Той беше син на латвийски евреин. Заемът беше свързан с Испания, закъдето заминах, и там се срещнах с министъра сеньор Мендизабел, в чието лице видях човек като мен - син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ, първия помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерло по нареждане на Ротшилд. Срещнах и други маршали като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех - също евреин. Заминахме за Прусия, където преговарях с друг министър - граф Арним, пруски евреин ". От цитираните откъси от книгата на Дизраели става съвсем ясно, че този свят се управлява от лица, които народите, невиждащи зад кулисите на сцената, си въобразяват, че познават. Твърдението на Дизраели, че всички тези лица са евреи, не е случайно. Сега, когато Провидението хвърля светлина върху тайните Протоколите, всеки от нас може сам да разбере кои са скритите сили, описани от Дизраели като действащи „зад сцената" във всички управления.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456148
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031