Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2011 01:15 - ИСТИНАТА ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Автор: allvin Категория: Политика   
Прочетен: 3536 Коментари: 1 Гласове:
4



БЪЛГАРИ, ТУРЦИ...И РУСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ !!!




„ОБИКНОВЕНО ЗА ПОХОДА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА КЪМ ЦАРИГРАД СЕ ОБВИНЯВА ЦАР ФЕРДИНАНД, КАТО ОБЯСНЕНИЯТА СА, че той е главозамаян вече от големите победи и мечтае да се короняса като император на Византия в Цариград. Посочват се и приготовленията му в тази насока. Оттук и обвиненията, че България изпуска да сключи в този момент изгоден мир. Тези обвинения са основателни, но те НЕ ОТЧИТАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА РУСИЯ. Всъщност ПРОМЯНАТА В НЕЙНАТА ПОЛИТИКА Е ЕДИН ОТ ФАКТОРИТЕ, КОИТО УДЪЛЖАВАТ ВОЙНАТА. На 22.10/4.Ц.1912 г. Ст. Данев се завръща от Главната квартира в София и има разговор с Неклюдов, който го информира, че СЕГА ВЕЧЕ Русия предоставя на България Одрин. Два дни по-късно и С. Сазонов повтаря руската позиция. Това е нов момент в руската политика, който засяга поведението на правителството. ДОТОГАВА РУСИЯ Е КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ ДА ВЛАДЕЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРАД В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ. Така Русия одобрява разширение на България извън санстефанските й предели в Източна Тракия с гр. Одрин. ПОСЛЕДИЦАТА Е, че правителството ПРЕКРАТЯВА ОБСЪЖДАНЕТО НА ВЪПРОСА ЗА НАМЕСАТА НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ до прекратяване на войната. С други думи, РУСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА СПРЯМО ОДРИН ПОПРЕЧВА ДА СЕ СКЛЮЧИ ПРИМИРИЕ малко след 22.10/4.11.1912 г. ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПЛАНА НА РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ДА ГАРАНТИРА ИНТЕРЕСИТЕ СИ В РАЙОНА НА ПРОЛИВИТЕ. С руската отстъпка българската войска трябва да пренасочи усилията си към непревземаемия според всички военни специалисти тогава Одрин, а не към Цариград. ЗА РАЗЛИКА ОТ ФЕРДИНАНД, който в името на византийските си мечти ТРЪГВА ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ НА РУСИЯ по въпроса за Цариград и Проливите, ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАЩИТАВА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ. Мнозинството от МИНИСТРИТЕ РУСОФИЛИ СА ПРОТИВ ЗАВЗЕМАНЕТО НА ТУРСКАТА СТОЛИЦА. СТ. ДАНЕВ например е склонен да допусне българската й военна окупация като хипотеза, СЛЕД КОЕТО ЦАРИГРАД ДА БЪДЕ ПОДАРЕН НА РУСИЯ. Поведението му е осъдително и доказва, че той САМО ФОРМАЛНО Е БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК, защото в действителност защитава руските интереси.

И с него, и без него Русия е готова да брани интересите си в Проливите, ако трябва, и с военна сила. Затова, когато българската армия стига до Чаталджа (последната турска укрепена линия преди Цариград), РУСИЯ ЗАПЛАШВА, ЧЕ ЩЕ ПРАТИ СВОИ ВОЙСКИ НА ЗЛАТНИЯ РОГ. Заплахата е РЕАЛНА И ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА. На 30.10.1912 г. българският военен аташе в Петербург докладва в София, че руското Главно командване задържа подлежащите на уволнение войници, подготвя се за мобилизация, подготвя за експедиция част от Черноморския флот. Скоро в Босфора влизат руският броненосец "Ростислав", крайцерът "Кагул" и транспортният параход "Саратов".

Така част от РУСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ ЗАЕМА ПОЗИЦИЯ, ЗА ДА ОТБРАНЯВА ЦАРИГРАД ОТ БЪЛГАРСКО НАПАДЕНИЕ В ЗАЩИТА НА СУВЕРЕННИТЕ ПРАВА НА 5-ВЕКОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ПОРОБИТЕЛ - ТУРСКИЯ СУЛТАН МЕХМЕД V. РАЗМИНАВАНЕТО МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ И ТЕЗИ НА ИМПЕРСКА РУСИЯ Е ПЪЛНО.

...

От 31.10.1912 г. ген. Р. Димитриев поема командването на съединените 1-ва и 3-та армии пред Чаталджа. Това е несполучли¬во решение, защото един краен русофил трябва да атакува последната турска отбранителна линия пред Цариград, където Русия ка¬тегорично е забранила на българите да влизат. По негово настояване самата атака е отложена с 3 дни, което е фатален срок. Подготовката е умишлено забавена. Липсва планомерна дълга подготовка. План за атака не е изработен. Разузнаването е много лошо. Местността не е проучена. Обектите за атака и участъците за действия не се знаят. След като ГК няма план за атака, ген. Р. Димитриев е трябвало да го изработи. Но той само се съвещава с ген. В. Кутинчев и изработва единствено обща идея, но не и план за атака. Пагубна се оказва и липсата на щаб на Съединените армии. Фактически командващият сам ръководи операцията. Самият ген. Р. Димитриев не е голям привърженик на атаката, която до голяма степен му е наложена от царя и помощник-главнокомандващия ген. М. Савов.

При подготовката на атаката ген. Р. Димитриев допуска много грешки.Той има подръка две армии и общо 8 дивизии. Решава да атакува с 4 дивизии и то с по две от всяка армия. Това е първият ешелон. Останалите 4 дивизии остават в резерв. Оперативното построение на войските е погрешно. Те са равномерно разпределени по целия фронт, дълъг 25 км. Липсва идея за пробив в турската отбрана. Така разпределени, българските войски не могат да нанесат решителен удар на тесен участък. Атаката прилича на голяма приливна вълна с еднаква ударна сила по целия фронт, която се разбива в турското укрепление. Всъщност ген. Р. Димитриев не атакува, осъществява рекогносцировка (разузнаване) с бой.

Не е уредено и взаимодействието между родовете войски, особено между пехотата и артилерията, както и между отделните армии. Българите не разполагат с тежка артилерия, с каквато флангове. Българската артилерия не е добре позиционирана и в много случаи огънят й е неефективен.

Още първия ден на атаката на Чаталджа (4.11.1912 г.) с действията си артилерията показва, че не всичко при нея е в ред. "Случаен огън" на българските батареи коси българската пехота. Батареите на 3-та дивизия обстрелват 1/9 бригада, която настъпва срещу турските укрепления, защото според официалната теза я взема за отстъпваща турска пехота. Дивизиите настъпва на широк фронт и ефектът от удара им е доста слаб. Цели роти гинат в долове, урви, блата, езера и реки. Атакуват се бетонни фортове и то само с полска артилерия, което е безумство.

Още при първите неблагоприятни донесения ген. Р. Димитриев се разколебава и започва да издава заповеди, в които личи намерението му да отложи атаките. Това колебание е необяснимо за иначе енергичния генерал и се обяснява само с крайното му русофилство, т. е. то е политически целесъобразно с оглед руската воля да не достигат българите до Цариград. Разколебан след първия ден от атаката, ген. Р. Димитриев оставя войските ни в много неизгодно положение за атака под удара на действащата турска артилерия и пушечния огън на турските корпуси. Някои дружини и полкове даже не са изведени от турския обстрел, за да се подготвят да продължат атаката. След края на атаката в първия ден ген. Р. Димитриев предлага на ген. М. Савов да поеме команд¬ването. Мисли даже да се откаже от операцията и да я отложи за следващата пролет.

Въпреки всички неблагоприятни фактори има и успехи. На втория ден (5.11.1912 г.) два български полка завземат турските укрепления и разкъсват в много тесен участък Чаталджанската линия. Най-голям успех извоюва "холерният" 29-и Ямболски полк. Две дружини, командвани от доблестните български офицери кап. Д. Пирузев и майор В. Панайотов, атакуват "на нож" с изненада и завземат турския форт Илери табия. Това означава вклиняване в главната турска позиция във важен неин пункт. Успехът на ямболци не е развит по наша вина. Щабът на 3-та дивизия късно разбира за случилото се, а отгоре на това не взема необходимите мерки. 29-и полк получава помощ само от една дружина, но и тя не отива, защото командирът й - майор К. Радушев, не изпълнява заповедта на командира на полка полк. Кр. Златарев, което си е военно престъпление, останало впоследствие ненаказано.

Турците получават време да преодолеят временната паника, да контраатакуват и да насочат концентричен огън на всички близки батареи срещу завзетия от българите форт. Следва нов "случаен огън" на българската артилерия, пак по своите войници. Концентричният турско-български огън срещу ямболци води до неуспеха им в техния опит да запазят форта. Оттеглят се и понасят много жертви. Убити са двамата командири кап. Д. Пирузев и майор В. Панайотов, а полк. Кр. Златарев е тежко ранен.

Честите грешки на българските батареи, които обстрелват нашите войници при атаката на Чаталджа, са една загадка. Обикновено те се обясняват с лошото време и лошата свръзка. Ямбол¬ци са обстрелвани необикновено сполучливо и попаденията на българските батареи са много точни, въпреки че стрелят по пред¬полагаеми цели. Това означава, че хипотезата за обстрел по политическа необходимост не е изключена. Пак русофилството пречи на българската войска да постигне голяма победа. Артилерията ни при Чаталджа се командва от командири на дивизия, а не на бригади и полкове. Впечатление прави слабият ефект от артилерийския огън и въобще слабите успехи на 3-та пехотна дивизия в атаката, част от която е и 29-и пехотен полк. Вина за неуспехите й носи нейният командир ген. Ив. Сарафов. Той допуска лошо ръководство в управлението на артилерийския огън. Нейните батареи стрелят по своя инициатива, т. е. фактически сами. Освен това позициите им не са сполучливо избрани. Те са твърде далече от бойната линия, което ограничава силно ефекта от обстрела им. Ген. Ив. Сарафов не изпълнява заповедта да премести цялата си артилерия напред. Оправдава се с гъстата мъгла, дъжда, холерата и прибързаната атака. Затова втория ден от атаката батареите му остават на позициите от предния ден.

Има и други факти, които показват, че той не желае решителния успех. Той и бригадните му командири са много далече от бойната линия. Това поведение не е характерно за българските офицери по това време. Младите офицери в 3-та дивизия, за разлика от тях, са в челото на атакуващите пехотни вериги, поради което дават много жертви. Дори командирът на 3-ти турски корпус Махмуд Мухтар паша им дава пример. Той е ранен от ямболци на 200 крачки от позицията им.

...

Причините за това се обясняват с биографията на ген. Ив. Сарафов. Той е БРАТ НА ДИПЛОМАТА М. САРАФОВ, КОЙТО ПО УБЕЖДЕНИЕ Е КРАЕН РУСОФИЛ и член на партията на Др. Цанков и Ст. Да-нев. Ив. Сарафов е бивш опълченец, възпитаник на Одеското пе¬хотно военно училище и командир на 8-и пехотен приморски полк в Сръбско-българската война. Важен момент в биографията му е НЕГОВОТО УЧАСТИЕ В ПРЕВРАТА СРЕЩУ БАТЕНБЕРГ ПРЕЗ 1886 Г., ЗАРАДИ КОЕТО СПРАВЕДЛИВО Е УВОЛНЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ. През 1886 г. е един от малцината офицерите, които заговорничат срещу регентството и посрещат с отворени обятия антибългарската дейност на ген. Н. Каулбарс. ТОЙ Е ЕДИН ОТ ОФИЦЕРИТЕ РУСОФИЛИ, КОИТО ЕМИГРИРАТ В РУСИЯ, и чак до 1898 г. СЛУЖИ В РУСКАТА АРМИЯ.

Ето на такова руско оръдие, чиято биография много прилича на тази на ген. Р. Димитриев, е поверено командването на 3-та дивизия в Балканската война. ТАКА ЧЕ В "СЛУЧАЙНИЯ ОГЪН" НА АРТИЛЕРИЯТА НА 3-ТА ДИВИЗИЯ ПРИ ЧАТАЛДЖА НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО. Това всъщност е РУСОФИЛСКИЯТ ОГЪН СРЕЩУ ХРАБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ВОЙНИЦИ. Той поразява не само 29-и пехотен полк, но и 4-ти Плевенски полк от съседната 9-а пехотна дивизия. Когато първия ден от атаката 1/9 бригада (4-ти и 17-и пехотен полк) достига на около 300 м турското укрепление № 7 и се подготвя за удар, артилерията на 3-та дивизия ги обстрелва и полковете отстъпват. После пак настъпват, но получават заповед да се окопаят на около 300 м от укрепленията. 4-ти полк го завзема, но той така и не успява да се закрепи, защото му пречат умишлено.

Не по-различно от това на ген. Ив. Сарафов е поведението на ген. Р. Димитриев. Той няма смелост да поеме рисковете да води един решителен бой. Не успява да изразходва правилно силите, с които разполага. Атакува в Скобелев дух без необходима подготовка и добро артилерийско покритие, с което излага българската пехота на убийствения турски пехотен, картечен и артилерийски огън. На 5.11.1912 г. твърде рано следобед прекратява атаката и нарежда отстъпление на изходни позиции. Той не вкарва в боя втория ешелон войски. Големи български сили не влизат въобще в сражение. В 3-та армия има например цели 6 бригади, които са достатъчни, за да развият успеха в дълбочина на 29-и полк. Ген. Р. Димитриев не дава обаче такава заповед. Фактически вто¬рият ешелон войски бездейства по негова вина.

Той се оправдава, че е прекратил атаката, за да се спаси българската армия от катастрофа и едва ли не от състрадание към българските войници, виждайки големите им загуби. Това е оправдание, което не издържа критика. Песимистичните му донесения са умишлено разкрасени в тъмни краски. Зад тях се крие слабостта на един офицер русофил, иначе енергичен, но много нерешителен тогава, когато трябва да воюва за България, просто защото Русия е против осъществяването на българския пробив при Чаталджа и влизането на български войски в Цариград. Следователно за неуспеха на атаката при Чаталджа сред многото фактори (умора, изтощение на войските, холера, лош превоз на храни и боеприпаси) трябва да се добави още един - поведението на офицерите русофили. От тях 100% за неуспеха вина носи ген. Р. Димитриев, тъй като той е фактически ръководител на атаката. Осъдително от българска гледна точка е поведението и на неговия подчинен - на ген. Ив. Сарафов.

СЛЕД НЕУСПЕХА ЦАР ФЕРДИНАНД ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРОГОВАРЯ ЗА ПАГУБНАТА ДЕЙНОСТ НА ТЕЗИ "РУСКИ ОРЪДИЯ" Р. ДИМИТРИЕВ И ИВ. САРАФОВ, "КАТО ИЗГУБИЛИ УМИШЛЕНО СРАЖЕНИЕТО".75 ТОВА Е КАЗАНО ОТ ЦАРЯ В ИЗБЛИК НА ГНЯВ, ЧЕ СЕ ПРОВАЛЯ ВИЗАНТИЙСКАТА МУ МЕЧТА. ВЪПРЕКИ ТОВА ЦАРЯТ КАЗВА ЖЕСТОКАТА ИСТИНА.

РЕШАВАЩА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НЕУСПЕХ Е РОЛЯТА НА ГЕН. Р. ДИМИТРИЕВ. Действителното положение на войските ни не е така катастрофално, както той го рисува. По странични донесения, постъпили особено от 1-ва армия, в Главната квартира се убеждават, че командващият Съединените армии пресилва нещата. Това признава дори неговият съпартиец Ст. Данев, който с шифрована телеграма от 9.11.1912 г. до министъра на външните работи заявява: "...B действителност положението не е толкова влошено, ако и да е вярно, че първата ни армия е доста пострадала."76

Ген. Р. Димитриев се оправдава и с холерата в българската армия. За нея вина носи обаче русофилското правителство, което година по-рано, под предлог че няма пари, се отказва от "санитарен кредит" на стойност 2 млн. лв. Тъкмо поради това при Чаталджа лекарствата срещу холерата не достигат или просто липсват. Когато се посочва това оправдание, не трябва да се забравя и фактът, че от холерата страдат и турските войници. Техните загуби са 15 000-20 000 души и са доста по-големи от нашите. Българските загуби вследствие на холерата (болни и починали) не надвишават 1/6 от целия личен състав на българските войски при Чаталджа. По-големи са пораженията от холерата върху настъпателния дух на българските войници.

Поведението на ген. Р. Димитриев е критикувано сериозна от българските военни специалисти. Дори ген. Ив. Фичев - началник-щаб на Българската армия, през Балканската война го обвинява, и то с доста сериозни аргументи. Ген. Ив. Фичев обвинява ген.P. Димитриев, че искал да насочва военните действия, малко се грижел за армията си и "настоявал да вървим напред и решително напред". При Чаталджа обаче му липсва въобще кураж да продължи атаката и доразвие временните успехи. Според ген. Ив. Фичев Р. Димитриев "нито се погрижва да подготви действията си, нито е ориентиран върху действителната обстановка, нито се съобразява с директивите на ЩДА (Щаба на действащата армия -б. а.), нито се погрижва да организира тила си, за да удовлетвори навреме материалните нужди на армията си".77

Не по-различно е схващането на ген. Ст. Нерезов, който за неуспеха на атаката обвинява лично ген. Р. Димитриев. Според него на втория й ден турците са били започнали вече своето отстъпление и "още малко усилие и победата щеше да бъде наша". Вместо да усили бойните части от своите резерви, той изпраща на царя телеграма, в която иска помощ от три пресни дивизии,каквито притежава подръка, или "да ми се разреши да отстъпим". ЩДА не е добре запознат с обстановката и няма свободни дивизии. Затова разрешава отстъпление, убеден, че "катастрофата", за която говори ген. Р. Димитриев, наистина съществува. Изводът на ген. Ст. Нерезов е, че "атаката на Чаталджанската позиция не успя по вина на командващия съединените армии ген. Р. Димитриев"»78

На съвестта на русофила ген. Р. Димитриев остават да тежат българските загуби при Чаталджа - 17 500 души, от които 1480 убити, 1410 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 1300 ранени.79 ВИНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ РУСОФИЛИ СЕ ДОКАЗВА ДОРИ ОТ ФРЕНСКИ ЖУРНАЛИСТИ КОРЕСПОНДЕНТИ ПО ВРЕМЕ НА БОЕВЕТЕ, КАТО КОРЕСПОНДЕНТА НА В. "ИЛЮСТРАСИОН", И ОТ ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ КАТО Г. АНОТО, КОЙТО ПО ПОВОД НЕУСПЕХА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОХОД КЪМ ЦАРИГРАД ПИШЕ: "...РУСИЯ ПЪРВА СЕ ИЗПРЕЧИ НА УСПЕХА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА, А ТОЗИ ПЪТ НЕ ДРУГ, А ТЯ СПРЯ СЛАВЯНСКИТЕ ВОЙСКИ ПРИ САН СТЕФАНО."80 Всъщност изпълнява се заканата на С. Сазонов, който в края на 1912 г. заявява: "...НИЕ НЯМА ДА ДОПУСНЕМ да се промени статуквото в Провлаците. НА БОСФОРА МОГАТ ДА БЪДАТ ИЛИ ТУРЦИТЕ, ИЛИ НИЕ."81 Чрез своите оръдия в българска военна униформа Русия не допуска влизането на български войски в Цариград.

...

РУСКАТА ПОМОЩ ЗА СЪРБИТЕ В МАКЕДОНИЯ ПРОЛИЧАВА ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА. На 11.10.1912 г. турската армия на Фехти паша е разбита при Куманово и възниква заплаха за падането на Скопие в сръбски ръце. Тогава се намесва руският генерален консул в града А. Калмиков, който взема инициативата в свои ръце, за да предаде града на сърбите. Влиянието му е толкова силно, че ДРУГИТЕ КОНСУЛИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НЕ СМЕЯТ ДА МУ ПРОТИВОДЕЙСТВАТ, а валията Галиб паша открито му съдейства. Калмиков успешно действа като омиротворител между християните и мюсюлманите в града. Посещава дори затвора и освобождава християни българи и сърбомани. Те ТРЯБВА ДА ПОВЯРВАТ в "освободителната" мисия на Русия. След това Калмиков предлага на турците да идат при сръбската армия и да преговарят за предаването на града. Те приемат, излъчват своя делегация и тръгват на преговори, като той и консулите на Силите ги съпровождат. Така Калмиков успешно ИЗИГРАВА ОСВОБОДИТЕЛНАТА си роля. ТОЙ ПОДАРЯВА гр. Скопие на сърбите, които на 13.10.1912 г. влизат без бой в града, начело с престолонаследника Александър. За "ЗАВЗЕМАНЕТО" НА СКОПИЕ крал Петър е поздравен лично от Николай I с телеграма. По този начин РУСКИЯТ ИМПЕРАТОР ДЕМОНСТРИРА ПРОСРЪБСКИТЕ СИ ПРИСТРАСТИЯ И ПОДСКАЗВА КАКЪВ „БЕЗПРИСТРАСТЕН" АРБИТЪР ЩЕ БЪДЕ. В знак на благодарност за услугата от страна на Русия в Скопие ПЪРВИ ВЛИЗА СРЪБСКИЯТ ПОЛК, ЧИЙТО ШЕФ Е САМИЯТ РУСКИ ИМПЕРАТОР. Подобна на А. Калмиков роля в полза на сърбите играят консулите Емилянов в Призрен и Удинцев в Митровица.

ТОВА Е НАЧАЛОТО НА СРЪБСКАТА ОКУПАЦИЯ НА МАКЕДОНИЯ, КОЯТО ЗАПОЧВА С НЕОЦЕНИМАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОМОЩ НА РУСИЯ. След като имат руска подкрепа още в началото на тази окупация, сърбите започват да работят в духа на инструкциите на Н. Пашич от...”
Източник: Янко Гочев „Руската империя срещу България”



Гласувай:
4



1. kpandjarova - Едно много интересно четиво за мен, ...
16.01.2011 19:08
Едно много интересно четиво за мен,което хвърля допълнителна светлина върху този период.Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457759
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031