• СТАТИЯ

Учим за природата със SOS Планета 09.10.2010 16:41 Филмът SOS Планета, който се опитва чрез дигитални ефекти, 3D и компютърно генерирана анимация да ангажира зрителите с проблемите на планетата, включва много факти за околната среда Филмът SOS Планета, който чрез дигитални ефекти, 3D и компютърно генерирана анимация ангажира зрителите с проблемите на планетата, включва много факти за околната среда.

Лентата конфронтира публиката с някои от най-тежките екологични катастрофи, пред които е изправена Земята днес.

Филмът отвежда публиката на три места с прекрасна природа чрез смесица от живи кадри и анимация и с помощта на компютърно анимирани животни,илюстрира драстично опасностите, пред които е изправен всеки един от представените региони.

Парниковият ефект

Без частичен „парников ефект” Земята би била топка лед, много подобна на Марс, с постоянни средни температури много под нулата.

Но прекаленият парников ефект ще превърне Земята в друга Венера с плътна атмосфера от въглероден двуокис и средна температура на повърхността от над 500 градуса. още по темата

Когато слънчевата енергия достига Земята, част от нея се отразява обратно в Космоса. Останалата се абсорбира от земната повърхност и генерира топлина под формата на инфрачервена енергия.

Водна пара, въглероден двуокис и други газове в атмосферата улавят по-голяма част от излъчваната инфрачервена енергия и изпълняват ролята на топло одеяло около планетата, което осигурява стабилен климат за живота на Земята.

Без земната атмосфера по-голямата част от тази топлинна енергия ще се изгуби, в резултат на което ще настъпи нов ледников период. Парниковият ефект предпазва Земята от тази климатична катастрофа.

Прекомерните емисии на въглероден двуокис в отработените газове на автомобилите и от други източници доведе до увеличаването на количеството топлинна енергия, задържана в атмосферата – тъй нареченият засилен парников ефект.

Kоличеството въглероден двуокис във въздуха нарасна с 30% през миналия век

Свръхулов на риба и океаните

Единствените големи събития, засягащи океаните, които привличат пълния медиен интерес, са разливите на петрол или изпускането на химикали в реките, които се вливат в моретата. Екологичните щети от петролните разливи и химичните замърсявания са тежки и заслужават внимание, но те заплашват в далеч по-малка степен живота в океаните от ежедневния свръхулов на риба.

Технологични постижения като сонар, радар, сателитно откриване на риба и огромни риболовни кораби с мрежи, които могат да покрият футболно игрище, промениха основите на риболова и причиниха свиване на рибната популация в цял свят.

Атлантическа сьомга, нюфаундлендска и нюингландска треска, камбала, пикша и писия вече са застрашени от изчезване. Числеността им е толкова малка, че вече не е изгодно да се ловят тези видове в голяма част от хабитатите им. Мигриращи гиганти като риба тон, риба меч, марлин и акули са застрашени от подобна съдба.

Популацията на възрастна атлантическа гигантска синьопера риба тон край източното крайбрежие на САЩ е намаляла с над 85% от 70-те години на 20 в., но понеже се продават по десетки хиляди долари за брой за суши в Азия, наскоро квотите за улов бяха увеличени.

Популацията на полово зряла атлантическа риба меч е само 20% от тази преди 15 години, а днес 90 % се лови преди да достигне полова зрялост. През 20-и в. океанският риболов се е увеличил 25-кратно.

Обезлесяване

В десетте страни с най-развита промишленост в света няма тропически гори.

Редуцирането на горите на Земята продължава от много векове. Този процес, наречен обезлесяване, включва изсичането и изгарянето на дървета в такъв мащаб, че се унищожават цели екосистеми.

Ако обезлесяването продължи с настоящите темпове, световните тропически гори ще изчезнат до 50 години, което ще причини неизвестни промени в климата на Земята и ще доведе до изчезването на повечето растителни и животински видове на планетата.