Постинг
03.07.2011 17:30 -
,,VENI,VIDI,VICI" - ИВАН ВАЗОВ
Автор: allvin
Категория: Поезия
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2012 11:02
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 12.07.2012 11:02
Veni, vidi, vici!*
Юлий Цезар
Германците добре като набихме
и не им дадохме Париж до днес,
на дивата България решихме
урок да й дадем от доблест, чест.
И ето, знамената си развяхме,
до Криволак щастливо долетяхме...
Па не след много, с триумфален... бяг
на гръцката земя стъпихме пак.
Но, Боже мой, какъв народ без чувство
е тази дива българка войска!
Без срам, против военното изкуство
Тя подло двайсет пъти ни блъска!
Че с варвари се бием - беше явно -
лишени от дух рицарски... а главно -
наследили са тоя навик лош,
кат бесни да реват: "Ура! На нож!"
Какъв народ! Отидохме там гости -
на Македония правата да дадем...
Но туй разбират ли селяци прости.
"На нож!" - бегахме кой без пушка, кой без шлем!
Безчет другари паднаха робове...
Що стават днес?... Уви, тез хуни нови,
не гледайки ни полк, ни връст, ни чин,
навярно ги изклаха до един!
На тия варвари без възпитанье,
от азиатски главорези сбор,
ний дадохме пример от състраданье
и человещина, по хагский договор.
И в битките при Криволак проклети
из нашите окопи, в страшний шум,
от милост пращахме им в редовете
при 100 куршума само 50 "дум-дум".
Наистина, при бягството назад
горихме български къщя, дворове,
школа, обори, църкви и мостове...
Но туй не бе от зверство, ни от яд,
а просто - хора с тънък вкус дарени -
жадувахме за естетично наслажденье,
а нощем, наший марш неотразим
с илюминация да осветлим.
Но дявол взел го — право да си кажем:
що там дирихме, в дъжд, и в кал, и в сняг,
в тоз край, от Марс нам по-чужд, по-далек,
та смешни пред цял свят да се покажем?
Какво ни зло стори народа тоя,
та бихме се и ядохме му боя?
Защо? Не знайм... Не знай това добре
и самий господин Поанкаре**.
Ангиста
Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.
Правдата велика мощ е,
чупи иго и тъмница -
но затуй е нужна още
и желязната десница.
Милост чакаш ли? - надвит си,
злото жалиш ли? - ти страдаш,
бягаш ли от боя? - бит си,
силен си, ако нападаш.
Меча грубо е оръжье,
но е страж на правдината
и съюзник, кой не лъже,
чупи хищнику ръката.
Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!
В старини и днес е млада
тая истина лучиста -
от троянската обсада
до урата при Ангиста.
Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.
15 май 1918
Иван Вазов;
Декемврий, 1915 г.
Няма коментари
