Писмо до в-к ,,Лична драма" - 28 март,сряда,2007 г.- ,,Читателите на,,Лична Драма" не пасат трева".

Здравейте,,,Лична Драма"! Пиша ви по повод писмото от бр.13 ,,Стига сте публикували простотии" на г-н Николай Пенев.Искам и аз да взема отношение.

Г-н Пенев,хората пишат до вестника,защото често няма кой да ги чуе и разбере.Онези,които би трябвало да направят това,нямат време за ,,простотии",тъй като тичат нагоре по стълбата на личните си егоистични амбиции също като в стихотворението ,,Стълбата" от Христо Смирненски.Устремени към ,,светлото бъдеще",хич и не се усещат,че в своя лудешки бяг тъпчат красивите цветя в душите на хората.Досущ като Ам-гъл от книгата на Толкин ,,Властелинът на Пръстените",те стискат алчно в дланите си всевластният пръстен на своите амбиции и шепнат в мрака на горделивите си сърца:,,Бзценно мое! Ооо,мое безценно!" И неусетно деградират до равнището на дон Реба от книгата ,,Трудно е да бъдеш Бог" на братя Стругацки. Безумието на тези самозабравили се хора стигна дотам,че те тръгнаха на война с природата. Заслепени от всевластният пръстен на амбициите си те сигурно вече се виждат като новите богове,които могат да укротяват даже и беснеещите  ,,балрози" на пожарите,бурите и ураганите( а глобалното затопляне е ,,фронтовата линия").И накрая,г-н Пенев,искам да ви запитам(точно като във филма ,,След утрешния ден"):,,Г-н Пенев,след утрешния ден,къде ще бъдете вие?!"