Постинг
22.09.2011 10:59 -
ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Автор: allvin
Категория: История
Прочетен: 5017 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2012 17:50
Прочетен: 5017 Коментари: 5 Гласове:
7
Последна промяна: 05.07.2012 17:50
Днес честваме 103 години от обявяване независимостта на България!
Да живей свободна и независима България! Да живей българският народ! Ура-а-а!!!
С такива възгласи някога българите посрещнаха вестта за обявяването на независимостта на България.Всички бяха радостни,весели и щастливи!
Но какво е положението сега в България? За период от 20 години след 1989 година хиляди българи напуснаха България - повече от всички загинали във войните за националното обединение на България от началото на миналия век.Те вече няма да се върнат.Те са като ,,мъртви"- изгубени,претопени,изчезнали.Българският политически модел от прехода се провали.Националистите трябва да застанат начело на държавата,но това няма да стане,докато народът не се събуди и не се осъзнае точно както някога Иван Вазов написа във ,,Каблешков" от ,,Епопея на забравените": ,,И в няколко дена,тайно и полека,народът порасте на няколко века!"
Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. България обявява своята независимост като суверенна, самостоятелна държава. Този ден настъпва 30 години след като страната ни се е освободила от петвековното владичество на Османската империя. Макар и свободна, България все още е във васална зависимост от своя доскорошен поробител. Според историците, няколко пъти у нас е било замисляно обявяване на независимостта на българската държава, но едва през 1908 г. международната обстановка се оказва подходяща за извършване на този толкова важен за бъдещето на страната ни акт. По това време в Османската империя избухва така наречената Mладотурска революция, което ангажира изцяло вниманието на империята със своите вътрешни проблеми. Точно тогава и Австро-Унгария има намерение да анексира Босна и Херцеговина, която формално също е османска територия. Такава е международната обстановка през 1908 г. Преподавателят от СУ „Св. Климент Охридски” Владимир Станев откроява два конкретни повода за избора на тази година за обявяване на нашата независимост:
Манифестът за обявяване
на независимостта
„На едно празненство, организирано от султана, са поканени всички посланици и дипломатически представители в Цариград с изключение на българския, което е ясен знак, че турското правителство го смята за свой подчинен, а не за чужд посланик. В София това се приема като много обиден акт и българският представител е изтеглен от Истанбул, което довежда до дипломатически конфликт между Истанбул и София. В същото време, продължава г-н Станев, България национализира турските ж.п. линии в страната. Те са формално турски, но реално се експлоатират от австро-унгарска компания. Конфликтът се задълбочава до такава степен, че в София смятат, че вече е дошъл подходящ момент за обявяване на българската независимост. Много интересно е това кой и как точно договаря тази независимост, казва историкът. Идеята е Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор като анексира Босна и Херцеговина, за да може след това едно обявяване на българска независимост да остане незабелязано като акт на по-малка страна. Такъв е и съветът от страна на Русия, който е много ясен и логичен. Факт е обаче, че България обявява своята независимост на 22 септември 1908 г., а едва ден след това Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Така цялата отговорност за нарушаването на Берлинския договор пада върху България и всички Велики сили, както и съседните ни държави, я смятат за отговорна.”
Владимир Станев разказва и за други интересни моменти около тази дата. Българският княз Фердинанд е изпитвал известни колебания и се е наложило министър-председателят Александър Малинов да го заплашва с подаване на оставка. Едва на 20 срещу 21 септември 1908 г. се взема решението за обявяването на независима България. Церемонията се извършва в църквата „Свети Четиридесет мъченици” и на хълма Царевец в старата българска столица Търново. В България радостта е голяма. Всички политически сили са доволни. Единственият сложен проблем е как да бъдат убедени Великите сили да признаят тази независимост.
„Министър-председателят Малинов заявява, че той е готов да плати независимостта дори чрез война с Османската империя, но не и с пари – продължава историкът. – Великите сили налагат България да плати една голяма сума на бившия вече сюзерен султана, за да може той да признае нашата независимост. И оттук нататък вече перипетиите са в преговорите. Турските претенции за тази финансова компенсация са огромни. Естествено, България иска да даде много по-малко пари, но в крайна сметка нещата се решават без война чрез посредничеството на Русия, която предлага следната схема. Тя да опрости една сума от турските контрибуции от Руско-турската война от 1877-1878 г., която да се счита все едно е платена на Турция, срещу което България се задължава с нещо като външен заем към Русия при много изгодни условия. Реално обаче никакви пари никъде не отиват, тъй като България не изплаща този външен дълг към Русия. Страната ни влиза в серия от войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а по време на война никоя държава не плаща външните си дългове. По този начин България, без да плати нищо, без да воюва, успява да узакони своята независимост. Тя е призната от Великите сили и от самия османски султан през 1909 г.”
Ето как Владимир Станев тълкува значението на датата 22 септември 1908 г.: „Това е голям успех за българската дипломация. Ако трябва да говорим откровено, България и след националното си освобождение през 1878 г. е де факто независима страна. Тя има свои дипломатически представители в чужбина. Поведението й е на независима страна. Нейният васалитет е до голяма степен формален. Въпреки това, тук става въпрос за народопсихологията на българите, за самоусещането, че те са зависими от досегашния поробител. Дори и да е формално, това е крайно унизително за всички българи. Така че, макар обявяването на независимостта да е до голяма степен формален акт, той е следващата стъпка към развитието на България и на българския национален дух.”
Каблешков
О, Каблешков бедни!
Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото
безропотно, хладно живейше в теглото.
Яремът му беше и родствен, и мил,
понеже се беше със него родил;
от люлката с него в живота бе тръгнал
и на труда беше като вол обръгнал.
Народът бе мирен и почти засмян,
сред робството тежко ходеше пиян,
защото теглото - и то е пиянство
и прави по-мило злото окаянство,
и разумът мъти на простий народ,
и държи го в дрямка, и прави го скот.
Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,
срещаше Великден, чакаше Гергьовден,
по Коледа весел колеше прасето...
А мъките бяха страшни под небето!
Тираните бесни върлуваха веч.
Полята пищяха от техния меч,
всеки ден от кърви невинни залети,
всеки ден злодейства - хабери проклети:
тук обран търговец, друг - ранили зле,
там орача кървав в нивата нашле -
някой баща беден на седем дечица -
днес пламнала плевня, утре воденица!
Обири и дъждья, грабеж, произвол!
Сюрмахът без стряха, орачът без вол
остаяха. Турчин беснееше, гладен,
властта беше глуха и съдът продаден.
И нищо по-друго. Робът беше як,
игото влачил е, ще го влачи пак.
И никоя съвест не трепваше гнявно
против туй живене и мране безславно.
И слово свободно и надеждна реч
до никой слух робски не стигаше веч.
Левски бе угаснал преди три години.
И народът спеше. Небесата сини
блещяха със трепет над робския край
и питаха Бога: "Докога ще трай
таз земя в теглото и рабските звънци
позорно ще дрънкат и нашето слънце
да свети над нея, а да гледа мрак?
Докога ще дремят, о, Господи благ?"
Така те мълвяха в пространството чудно.
А народът спеше, спеше непробудно.
Каблешков избухна една вечер тук
и разклати всичко като тръбен звук.
Делото се почна и думата падна
на земя из тайно за свобода гладна.
Дух един потаен навред профърча
и всякоя възраст, пол, класа, душа,
размърда, разбуди като гора спяща,
що тихият вятър внезапно разклаща.
Някой товар незнаен смъкна се тогаз,
сърцата стеснени сетиха завчас,
че стават големи и тупат по-силно
от някакво чувство велико, умилно;
и рабското иго стана изведнъж
несносно и страшно. - Всякой стана мъж!
Идеята бърже поникна, порасна
и като от изток зората прекрасна
облада душите с новия си жар ...
Всякой беше бодър: як, слаб, млад и стар,
богатий и бедний под покрива сламен -
всичките горяха от същия пламен
и бързаха нещо да направят там.
От толкоз търпенье усетиха срам.
Всичко кипеше. Великото слово
на сърцата даде биене по-ново,
прежната апатйя и хладност, и сън
сега бяха треска, живот и огън.
Усилия, мисли, желания скрити,
към една се точка упътиха всите,
и преображенье внезапно стана,
и бащата смаен сина не узна.
Младежът забрави шума, веселбите
и фана да дири места по-закрити
за срещи потайни... И простий чизмар
въз стола четеше вестника със жар,
със глава подпряна, с изпуснато шило,
и друг път сърце му не бе така било.
И скромний учител във своя урок
фана да загатва за "тиранин жесток".
и речта "свобода" да повтаря често.
И всяко сърце и време, и место
духът на борбата изпълваше веч.
За друго тогава не ставаше реч.
Враждите престанаха и любов безкрайна
свърза в едно всички кат велика тайна;
всякой бе приятел, всякой беше брат.
Забравиха всичко, щото бе отзад:
зависти, раздори и минало мрачно;
като чрез слияне свещено и брачно,
всички се сдушиха и със веселба
решиха се вече за смърт, за борба.
Едно дело общо, едничка цел свята
вдъхваше душите, сгряваше сърцата.
Въодушевленье нечуто завчас
смая всеки разум, упи всяка свяст!
Народът живейше със чувство само.
Свободата беше пленила ума му.
Той се бе усетил изведнъж голям
и готов за бунта, и храбър, и сам;
и колосът турски с грамадна си сила
бе за него нищо - империя гнила -
способна да рухне при първия крак...
И тъмна надежда, и сладостен мрак
затуляха всичко - бъдещето бурно
се криеше още в небе лазурно,
явен беше само един идеал
от мечти и светлост образуван цял.
И всичко се друго губеше в мъглата...
Лудостта владейше, умът и главата
от другаде потик приимаха веч.
Борбата бе близко, близкото далеч...
Очите с очите се срещаха скришно
и да се разбират словото бе лишно.
Тайната бе обща, мракът и нощта
свидетели бяха на много неща;
и кат някой демон подземен и мощен
чукът на ковача не спираше нощем:
желязото меко из светлия жар
излизаше утром на лъскав ханджар;
младите крояха опинци хайдушки,
продаваха всичко, купуваха пушки,
търговците бледи в застоя голям
оловото само продаваха там!
И в избите скришом със шъпот и с глуми
младите хлапаци леяха куршуми.
Булките печаха пексемед тогаз.
Селяните хитри стягаха без глас
черешовий дънер с обръчи железни
и гледаха важно, мислейки се трезни...
И върху гергьофа балканският лев
излазяше златен и зенал за рев.
И с тез сили малки, и с тез средства смешни,
и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,
и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан!
И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!
Да живей свободна и независима България! Да живей българският народ! Ура-а-а!!!
С такива възгласи някога българите посрещнаха вестта за обявяването на независимостта на България.Всички бяха радостни,весели и щастливи!
Но какво е положението сега в България? За период от 20 години след 1989 година хиляди българи напуснаха България - повече от всички загинали във войните за националното обединение на България от началото на миналия век.Те вече няма да се върнат.Те са като ,,мъртви"- изгубени,претопени,изчезнали.Българският политически модел от прехода се провали.Националистите трябва да застанат начело на държавата,но това няма да стане,докато народът не се събуди и не се осъзнае точно както някога Иван Вазов написа във ,,Каблешков" от ,,Епопея на забравените": ,,И в няколко дена,тайно и полека,народът порасте на няколко века!"
Цар Фердинанд, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на независимостта на България.На 22 септември 1908 г. България обявява своята независимост като суверенна, самостоятелна държава. Този ден настъпва 30 години след като страната ни се е освободила от петвековното владичество на Османската империя. Макар и свободна, България все още е във васална зависимост от своя доскорошен поробител. Според историците, няколко пъти у нас е било замисляно обявяване на независимостта на българската държава, но едва през 1908 г. международната обстановка се оказва подходяща за извършване на този толкова важен за бъдещето на страната ни акт. По това време в Османската империя избухва така наречената Mладотурска революция, което ангажира изцяло вниманието на империята със своите вътрешни проблеми. Точно тогава и Австро-Унгария има намерение да анексира Босна и Херцеговина, която формално също е османска територия. Такава е международната обстановка през 1908 г. Преподавателят от СУ „Св. Климент Охридски” Владимир Станев откроява два конкретни повода за избора на тази година за обявяване на нашата независимост:
Манифестът за обявяване
на независимостта
„На едно празненство, организирано от султана, са поканени всички посланици и дипломатически представители в Цариград с изключение на българския, което е ясен знак, че турското правителство го смята за свой подчинен, а не за чужд посланик. В София това се приема като много обиден акт и българският представител е изтеглен от Истанбул, което довежда до дипломатически конфликт между Истанбул и София. В същото време, продължава г-н Станев, България национализира турските ж.п. линии в страната. Те са формално турски, но реално се експлоатират от австро-унгарска компания. Конфликтът се задълбочава до такава степен, че в София смятат, че вече е дошъл подходящ момент за обявяване на българската независимост. Много интересно е това кой и как точно договаря тази независимост, казва историкът. Идеята е Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор като анексира Босна и Херцеговина, за да може след това едно обявяване на българска независимост да остане незабелязано като акт на по-малка страна. Такъв е и съветът от страна на Русия, който е много ясен и логичен. Факт е обаче, че България обявява своята независимост на 22 септември 1908 г., а едва ден след това Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Така цялата отговорност за нарушаването на Берлинския договор пада върху България и всички Велики сили, както и съседните ни държави, я смятат за отговорна.”
Владимир Станев разказва и за други интересни моменти около тази дата. Българският княз Фердинанд е изпитвал известни колебания и се е наложило министър-председателят Александър Малинов да го заплашва с подаване на оставка. Едва на 20 срещу 21 септември 1908 г. се взема решението за обявяването на независима България. Церемонията се извършва в църквата „Свети Четиридесет мъченици” и на хълма Царевец в старата българска столица Търново. В България радостта е голяма. Всички политически сили са доволни. Единственият сложен проблем е как да бъдат убедени Великите сили да признаят тази независимост.
„Министър-председателят Малинов заявява, че той е готов да плати независимостта дори чрез война с Османската империя, но не и с пари – продължава историкът. – Великите сили налагат България да плати една голяма сума на бившия вече сюзерен султана, за да може той да признае нашата независимост. И оттук нататък вече перипетиите са в преговорите. Турските претенции за тази финансова компенсация са огромни. Естествено, България иска да даде много по-малко пари, но в крайна сметка нещата се решават без война чрез посредничеството на Русия, която предлага следната схема. Тя да опрости една сума от турските контрибуции от Руско-турската война от 1877-1878 г., която да се счита все едно е платена на Турция, срещу което България се задължава с нещо като външен заем към Русия при много изгодни условия. Реално обаче никакви пари никъде не отиват, тъй като България не изплаща този външен дълг към Русия. Страната ни влиза в серия от войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а по време на война никоя държава не плаща външните си дългове. По този начин България, без да плати нищо, без да воюва, успява да узакони своята независимост. Тя е призната от Великите сили и от самия османски султан през 1909 г.”
Ето как Владимир Станев тълкува значението на датата 22 септември 1908 г.: „Това е голям успех за българската дипломация. Ако трябва да говорим откровено, България и след националното си освобождение през 1878 г. е де факто независима страна. Тя има свои дипломатически представители в чужбина. Поведението й е на независима страна. Нейният васалитет е до голяма степен формален. Въпреки това, тук става въпрос за народопсихологията на българите, за самоусещането, че те са зависими от досегашния поробител. Дори и да е формално, това е крайно унизително за всички българи. Така че, макар обявяването на независимостта да е до голяма степен формален акт, той е следващата стъпка към развитието на България и на българския национален дух.”
Каблешков
О, Каблешков бедни!
Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото
безропотно, хладно живейше в теглото.
Яремът му беше и родствен, и мил,
понеже се беше със него родил;
от люлката с него в живота бе тръгнал
и на труда беше като вол обръгнал.
Народът бе мирен и почти засмян,
сред робството тежко ходеше пиян,
защото теглото - и то е пиянство
и прави по-мило злото окаянство,
и разумът мъти на простий народ,
и държи го в дрямка, и прави го скот.
Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,
срещаше Великден, чакаше Гергьовден,
по Коледа весел колеше прасето...
А мъките бяха страшни под небето!
Тираните бесни върлуваха веч.
Полята пищяха от техния меч,
всеки ден от кърви невинни залети,
всеки ден злодейства - хабери проклети:
тук обран търговец, друг - ранили зле,
там орача кървав в нивата нашле -
някой баща беден на седем дечица -
днес пламнала плевня, утре воденица!
Обири и дъждья, грабеж, произвол!
Сюрмахът без стряха, орачът без вол
остаяха. Турчин беснееше, гладен,
властта беше глуха и съдът продаден.
И нищо по-друго. Робът беше як,
игото влачил е, ще го влачи пак.
И никоя съвест не трепваше гнявно
против туй живене и мране безславно.
И слово свободно и надеждна реч
до никой слух робски не стигаше веч.
Левски бе угаснал преди три години.
И народът спеше. Небесата сини
блещяха със трепет над робския край
и питаха Бога: "Докога ще трай
таз земя в теглото и рабските звънци
позорно ще дрънкат и нашето слънце
да свети над нея, а да гледа мрак?
Докога ще дремят, о, Господи благ?"
Така те мълвяха в пространството чудно.
А народът спеше, спеше непробудно.
Каблешков избухна една вечер тук
и разклати всичко като тръбен звук.
Делото се почна и думата падна
на земя из тайно за свобода гладна.
Дух един потаен навред профърча
и всякоя възраст, пол, класа, душа,
размърда, разбуди като гора спяща,
що тихият вятър внезапно разклаща.
Някой товар незнаен смъкна се тогаз,
сърцата стеснени сетиха завчас,
че стават големи и тупат по-силно
от някакво чувство велико, умилно;
и рабското иго стана изведнъж
несносно и страшно. - Всякой стана мъж!
Идеята бърже поникна, порасна
и като от изток зората прекрасна
облада душите с новия си жар ...
Всякой беше бодър: як, слаб, млад и стар,
богатий и бедний под покрива сламен -
всичките горяха от същия пламен
и бързаха нещо да направят там.
От толкоз търпенье усетиха срам.
Всичко кипеше. Великото слово
на сърцата даде биене по-ново,
прежната апатйя и хладност, и сън
сега бяха треска, живот и огън.
Усилия, мисли, желания скрити,
към една се точка упътиха всите,
и преображенье внезапно стана,
и бащата смаен сина не узна.
Младежът забрави шума, веселбите
и фана да дири места по-закрити
за срещи потайни... И простий чизмар
въз стола четеше вестника със жар,
със глава подпряна, с изпуснато шило,
и друг път сърце му не бе така било.
И скромний учител във своя урок
фана да загатва за "тиранин жесток".
и речта "свобода" да повтаря често.
И всяко сърце и време, и место
духът на борбата изпълваше веч.
За друго тогава не ставаше реч.
Враждите престанаха и любов безкрайна
свърза в едно всички кат велика тайна;
всякой бе приятел, всякой беше брат.
Забравиха всичко, щото бе отзад:
зависти, раздори и минало мрачно;
като чрез слияне свещено и брачно,
всички се сдушиха и със веселба
решиха се вече за смърт, за борба.
Едно дело общо, едничка цел свята
вдъхваше душите, сгряваше сърцата.
Въодушевленье нечуто завчас
смая всеки разум, упи всяка свяст!
Народът живейше със чувство само.
Свободата беше пленила ума му.
Той се бе усетил изведнъж голям
и готов за бунта, и храбър, и сам;
и колосът турски с грамадна си сила
бе за него нищо - империя гнила -
способна да рухне при първия крак...
И тъмна надежда, и сладостен мрак
затуляха всичко - бъдещето бурно
се криеше още в небе лазурно,
явен беше само един идеал
от мечти и светлост образуван цял.
И всичко се друго губеше в мъглата...
Лудостта владейше, умът и главата
от другаде потик приимаха веч.
Борбата бе близко, близкото далеч...
Очите с очите се срещаха скришно
и да се разбират словото бе лишно.
Тайната бе обща, мракът и нощта
свидетели бяха на много неща;
и кат някой демон подземен и мощен
чукът на ковача не спираше нощем:
желязото меко из светлия жар
излизаше утром на лъскав ханджар;
младите крояха опинци хайдушки,
продаваха всичко, купуваха пушки,
търговците бледи в застоя голям
оловото само продаваха там!
И в избите скришом със шъпот и с глуми
младите хлапаци леяха куршуми.
Булките печаха пексемед тогаз.
Селяните хитри стягаха без глас
черешовий дънер с обръчи железни
и гледаха важно, мислейки се трезни...
И върху гергьофа балканският лев
излазяше златен и зенал за рев.
И с тез сили малки, и с тез средства смешни,
и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,
и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан!
И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!
Тоалетната хартия и Република България
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
ВИКТОР ЮГО /1802 - 1885/ - Първа част ...
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
ВИКТОР ЮГО /1802 - 1885/ - Първа част ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Честит празник! Поне за мен Денят на Независимостта на България е нещо важно. Българите са показали, че искат свобода, не условна, а пълна.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
,,Където е текло,пак ще тече" - древна поговорка
,,Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката - лъч засиял,
строшеният меч ще зарастне,
сваленият пак ще е крал!"
,,Властелинът на пръстените" - Толкин
цитирай,,Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката - лъч засиял,
строшеният меч ще зарастне,
сваленият пак ще е крал!"
,,Властелинът на пръстените" - Толкин
Иван Вазов за мен е с ранг на български цар,защото не само с меч се пази една държава,но и с родна реч!
РОДНА РЕЧ
Ран Босилек
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
цитирайРОДНА РЕЧ
Ран Босилек
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
4.
анонимен -
Честита независимост българи!
22.09.2011 22:59
22.09.2011 22:59
Честита независимост българи!
цитирайЗнаеш какво да сложиш-важни неща и с ключово въздействие. Много уместно, чувствам се горд и с приповдигнато настроение. Лични успехи ти желая!
цитирай
