Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2011 13:51 - Разрухата на Ерусалим
Автор: allvin Категория: История   
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.09.2011 13:53



... ,,Сляпото упорство на еврейските водачи и отвратителните престъпления,
които се извършваха вътре в обсадения град, предизвикваха ужас и
възмущение у римляните и Тит най-после намисли да превземе храма с
щурм. Реши обаче, ако е възможно, да го запази от разрушение. Но
заповедите му не бяха зачетени. Една вечер, след като се бе оттеглил в
шатрата си, евреите излязоха от храма и нападнаха войниците, намиращи
се отвън. В разгара на боя войник хвърли през един отвор в предверието
на храма пламтящ факел и кедровите зали около Светая пламнаха веднага.
Тит се втурна към мястото, последван от генералите и легионерите си, и
заповяда на войниците да потушат пламъците. Но на думите му не бе
обърнато никакво внимание. В яростта си те хвърляха запалени факли в
помещенията до храма и след това с мечовете си избиваха приютилото се
там многолюдие. Кръвта се лееше като река надолу по храмовото стълбище.
Хиляди евреи загинаха. Извисявайки се над шума от битката, се чуваха
гласове: “Ишабод!” - славата се оттегли.

“Тит разбра, че е невъзможно да спре яростта на войниците. Влезе вътре
с офицерите си и се загледа в интериора на святата сграда.
Великолепието го удиви и докато пламъците не бяха още проникнали в
Светая, направи последно усилие за спасяване. Изскочи навън и отново
започна да увещава войниците да потушат пожара. Центурионът Либералий
се опита със своя щаб да наложи покорност, но даже и респектът пред
императора отстъпи пред яростната вражда към евреите, пред свирепата
възбуда за борба и пред ненаситната алчност за плячка. Войниците
гледаха как всичко наоколо свети от злато, ослепително блестящо от
лудата игра на пламъците. Те си въобразяваха, че в светилището са
скрити неизброими съкровища. Един от тях незабелязано хвърли пламтящ
факел между пантите на вратата. За миг цялото здание лумна в пламъци.
Заслепени от дима и светлината, офицерите бяха принудени да се оттеглят
и прекрасното здание бе оставено на съдбата му.

Това бе ужасно зрелище за римляните, а камо ли за евреите. Целият връх
на хълма, издигащ се над града, пламтеше като вулкан. Постройките се
срутваха една след друга със страхотен трясък и бяха поглъщани от
огнената бездна. Кедровите покриви приличаха на море от пламъци;
позлатените кубета пламтяха като горящи остриета от червена светлина;
кулите над вратите издигаха високи стълбове от пламъци и дим. Съседните
хълмове бяха осветени и се виждаха тъмни групи от хора да наблюдават
вцепенени от страх разрастващото се опустошение; върху стените и
височините нататък в града се тълпеше народ, лице до лице, някои
прибледнели от мъката на отчаянието, други намръщени от безсилието за
отмъщение. Виковете на римските войници, бягащи насам-натам, и
стоновете на бунтовниците, загиващи в пламъците, се смесваха с тътена
на пожара и с гърмежа на падащите греди. Ехото в планините повтаряше и
връщаше обратно писъците на струпаните по височините хора; по цялото
протежение на стените отекваха писъци и ридания; изнемощели от глад
хора събираха сетни сили за последен вик на страдание и безутешност.
Клането вътре бе още по-ужасно от зрелището отвън. Мъже и жени, старци
и младежи, бунтовници и свещеници, съпротивляващи се и молещи се за
милост, бяха съсичани в безразборна сеч. Броят на убитите надминаваше
броя на убийците. Легионерите трябваше да се катерят по купищата
трупове, за да продължат изтребителното дело” (Милман. История на
евреите. Кн. 16).

Скоро след унищожаването на храма целият град падна в ръцете на
римляните. Еврейските водителите изоставиха непревземаемите кули и Тит
ги намери пусти. Взираше се в тях с удивление и заявяваше, че Господ ги
е предал в ръцете му, защото никакви машини, колкото и мощни да са, не
биха преодолели огромните укрепления. Както градът, така и храмът бяха
сринати до основи и земята, на която стоеше светият дом, бе изорана
“като нива” (Еремия 26:18). В обсадата и последвалото клане загинаха
повече от един милион души. Останалите живи бяха откарани в плен,
продадени като роби, завлечени в Рим, за да украсяват триумфа на
завоевателя, хвърлени на диви зверове в амфитеатрите или пръснати по
цялата земя като бездомни скитници.

Евреите сами бяха изковали собствените си окови, сами бяха напълнили
чашата на отмъщението си. В пълното унищожение, сполетяло народа им, и
във всичките бедствия, които ги следваха в разпиляването им, те само
жънеха посятото от собствените си ръце. Пророкът казва: “Ти си погубил
себе си, Израилю”; “защото си паднал чрез беззаконието си” (Осия
13:9,14:1 - ЦП). Страданията им се представят често пъти като
наказание, сполетяло ги по заповед направо от Бога. Именно по такъв
начин великият измамник се опитва да прикрива своето дело. Чрез упорито
отхвърляне на Божествената любов и милост евреите бяха накарали Божията
закрила да се отдръпне от тях и на Сатана бе позволено да ги владее
според волята си. Страхотните жестокости, които се извършиха при
разрушаването на Ерусалим, са една проява на отмъстителната мощ на
Сатана над поддаващите се на неговия контрол.

Не можем да оценим колко много дължим на Христос за мира и закрилата,
на които се радваме. Обуздаващата сила на Бога - тя е, която не допуска
човечеството да премине напълно под управлението на Сатана. Непокорните
и неблагодарните имат голяма причина да благодарят за Божията милост и
дълготърпение, които задържат жестоката, враждебна сила на злия. Но
когато хората преминат границите на Божественото дълготърпение,
ограничението се премахва. Бог не застава пред грешника като екзекутор
на присъдата за извършеното престъпление, но оставя отхвърлилите
Неговата милост на самите себе си, за да пожънат посятото. Всеки
отхвърлен лъч светлина, всяко презряно или незачетено предупреждение,
всяка страст, на която се отдава човек, всяко престъпване на Божия
закон е семе, носещо сигурната си жетва. Отблъскван постоянно, Божият
Дух най-после се оттегля от грешника и тогава той остава без каквато и
да е сила, с която да владее злите страсти на душата си, и без никаква
закрила от злобата и враждата на Сатана.

Разрушаването на Ерусалим е
страшно и тържествено предупреждение към всички, играещи си с
предложенията на Божествената благодат и противящи се на умоляванията
на Божествената милост. Никога не е било давано по-категорично
свидетелство за омразата на Бога към греха и за сигурното наказание,
което ще постигне виновния.

Пророчеството на Спасителя за наказанията, очакващи Ерусалим, има и
друго изпълнение, на което онова страшно опустошение е само слаба
сянка. В участта на избрания град ние можем да видим участта на един
свят, отхвърлил милостта на Бога и потъпкал закона Му. Мрачни са
докладите за човешката окаяност, на която земята е била свидетел през
дългите векове на престъпления. Сърцето се свива и духът отпада, когато
се размишлява върху тези неща. Ужасни са резултатите от отхвърлянето на
небесния авторитет. Но в бъдещето ни е разкрита още по-мрачна сцена.
Свидетелството на миналото - дългата поредица от смутове, конфликти и
революции, всички битки, “валяни в кръв” (Исая 9:5) - какво са те в
сравнение с ужасите на онзи ден, когато обуздаващият Дух на Бога ще
бъде напълно оттеглен от неправедните и няма повече да задържа
избухването на човешките страсти и сатанинската ярост. Тогава светът ще
види, както никога преди това, резултатите от управлението на Сатана.

Но в онзи ден, както и във времето на унищожаването на Ерусалим, Божият
народ ще бъде избавен, всички, които са записани за живот (Исая 4:3).
Христос е заявил, че ще дойде втори път, за да събере при Себе Си
Своите верни: “Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и
тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син идещ
на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели
със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите
ветрища, от единия край на небето до другия” (Матей 24:30-31). Тогава
непослушните на евангелието ще бъдат убити с дъха на устата Му и
изтребени с явлението на пришествието Му (по 2Сол. 2:8). Подобно на
Израил в миналото неправедните погубват сами себе си; те стават жертва
на собственото си нечестие. Чрез живота си в грях те не са в хармония с
Бога, естеството им е станало толкова изродено и пълно със зло, че
явяването на Неговата слава е унищожаващ огън за тях.

Нека хората внимават да не би да пренебрегнат урока, предаден им в
думите на Христос. Както предупреди учениците Си за унищожаването на
Ерусалим, като им даде знак за наближаващата гибел, за да се избавят,
така Той е предупредил и света за деня на последното унищожение и е дал
знаци за неговото приближаване, за да се избавят от идещия гняв всички,
които пожелаят. Исус заявява: “И ще станат знамения в слънцето, в
луната и в звездите, а по земята бедствие на народите...” (Лука 21:25;
Матей 24:29; Марко 13:24-26; Откр. 6:12-17). Всички, които видят тези
предвестници на неговото идване, трябва да знаят, че “Той е близо при
вратата” (Матей 24:33). “Бдете, прочее!” (Марко 13:35) - са Неговите
думи на увещание. Тези, които обърнат внимание на предупреждението Му,
няма да бъдат оставени в тъмнина, та оня ден да ги постигне
неподготвени. А за онези, които не бдят, “Господният ден ще дойде като
крадец нощем” (1Сол. 5:2).

И днес светът не е по-готов да повярва на вестта за сегашното време,
отколкото евреите бяха готови да приемат предупреждението на Спасителя
за Ерусалим. Когато и да дойде Денят на Бога, за безбожните той ще бъде
ненадеен. Когато животът си върви по неизменния си кръг; когато хората
са погълнати от удоволствия, бизнес, търговия, правене на пари; когато
религиозните водачи възвеличават прогреса и просветата на този свят, а
народът се люлее във фалшива сигурност - тогава, както среднощен крадец
се промъква в незащитеното жилище, така внезапно ще връхлети гибелта
над безгрижните и невярващите “и никак няма да избегнат".
   



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456238
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031