Постинг
20.07.2011 16:10 -
В ПАМЕТ НА ИЗБИТИТЕ ПРЕДИ 134 ГОДИНИ ЖИТЕЛИ НА ГРАД СТАРА ЗАГОРА И ОКОЛНИТЕ СЕЛА
Автор: allvin
Категория: История
Прочетен: 6373 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2011 17:15
Прочетен: 6373 Коментари: 8 Гласове:
8
Последна промяна: 09.10.2011 17:15
В ПАМЕТ НА ИЗБИТИТЕ НАШИ ПРЕДЦИ, БОГ ДА ПРОСТИ МЪЧЕНИЦИТЕ.
Старозагорското клане е геноцид над българското население от 19 до 21 юли 1877 г. при опожаряването на град Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи, през време на Освободителната война Стара Загора е на няколко пъти изгаряна от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченците и ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се укрепяват на Шипка, a турците завземат града.
На 19, 20 и 21 юли 1877 г. от 48 000 редовна турска армия командвана от Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) са изклани с невероятни садистични практики и между 5 000 и 15 000 българи, други към 1200 загиват от глад и преживените ужаси. Хиляди млади момчета, девойки и жени са отвлечени към Турция. Хора са одирани живи, печени на кол, разпъвани на кръст и приковавани. На бремените са разпаряни коремите и са вадени неродените деца. Само в църквата св. Тройца са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в св.„Св. Богородица" и „Св. Николай. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Стара Загора и цяла България.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Хиляди напускат и не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. По това време в града остава едва 1 089 дома с 10 650 души, което е едва една трета от населението на Стара Загора до опожаряването и Старозагорското въстание от 1875 г...
webster9999
каза:
преди 3 ч. 8 мин. в група ,,България за българите":
По време на Старозагорското клане първи помощници на турците са били живеещите в Заара (Стара Загора) евреи. Те били пришълци от Одрин и Солун (идват около 1605 г.) и образу-вали еврейска махала, ставайки опасни конкуренти на българските търговци. По време на събитията имали 812 къщи, 2 големи синагоги, 7 фамилни еврейски параклиса и 5800 души. Към българите се отнасяли враждебно, защото последните били техни най-големи съперници в търговията. Ползвали се с покровителството на турските власти и притеснявали по всякакъв начин християнското население.
Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877 г.:
"... На 12-ти почнали да пристигат от селата мъже, жени и деца голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ранените били оставени в училището, а здравите настанили по къщите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата им, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из града...".
"... На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град... Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора...".
Очевидно тези действия били извършени от предните отряди от башибозуци или така наречените „акънджии" на армията на Сюлейман паша*, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започнали след пристигането на основната армия, която изтласкала малолобройния руски казашки отряд от около 5000 души, подкрепени от около 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от мирното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж, от турските и еврейските къщи и джамии стреляли и убили много хора.
Скоро след това черкезки отряди на коне под водачеството на Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войски.
Тук е мястото да отбележим, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал особени функции - бил агент на английското правителство и лице за връзка с него.
След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до Кулов вир в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите" избили около 50-60 души граждани и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място.
За същото събитие Димитър Илков казва:
„... Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на бешбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичката, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, червена като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и прини, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци..." .
Градът бил запален от турската артилерия и башибозуците; подпалили се спиртните складове на старозагорските ракиджии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на град Стара Загора се „загнездил пъкълът", по думите на Димитър Илков:
"... Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша* с радост. Те се сдружили с черкезите и башибозуците още на 19 юли и се впуснали с тях заедно като зверове" върху беззащитното български население да го изтребват, мъчат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ятаганите си и ги подавали така на майките им, когато те се противели да се предадат доброволно на безчестието. Всички български мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия сто-годишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да остане. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионските си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността..."
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата. При кланетата, търговецът евреин Даниш* отказал да скрие в къщата си българи бегълци от турския ятаган. Преди това, при идването на руснаците, той е укривал в големия си дом най-свирепите турци българоубийци. При бягството си от Стара Загора прадядото на Костов - дядо Михал, загубва двете си дъщери и жена си и оцелява само най-малкият му син Коста.
Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!... Самият Юлий Викед разказва:
"... Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел - очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган посичали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша* от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато се наситят...".
Тук Юлий Викед, макар привидно да се възмущава от действията на турците, се опитва да прехвърли вината за кланетата, изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска (албанци, черкези и башибозук), което е явна лъжа. Знаем, че тази войска сравнително малобройна (около 800 - 1000 души) не е могла самостоятелно и в кратък срок да избие близо 15 000 българи, число, което според мен е силно занижено, като се има в предвид, че голяма част от населението на Стара Загора не е успяло да избяга, а в града също е имало и около 40 000 бежанци от Нова Загора и селата в областта. Очевидно е, че в кланетата са се включили всички: башибозуци, редовна войска, местни турци и евреи, а също цигани и черкези, за които се спомена.
Това, което пропуска Юлий Викед, е, че „турците карали моми и жени да играят голо хоро; че бременни жени са разпаря-ни и рожбите им от утробата им вадени; че много момичета от изнасилвания са умирали; че живи хора в кладенци са хвърляни; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе си варили; онези които не давали или нямали пари, на врата им горещо желязо полагали; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже и жени членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои
на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали, а най-накрая никой не трябва да се учудва, ако кажем, че живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърветата окачвани...".
Естествено българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Това дало повод по-късно турците и евреите от Стара Загора да обвиняват българите, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност". Еврейската енциклопедия дори се опитва тотално да изопачи нещата с типичната чифутска наглост и дебелоочие.
Ангели тъпчат Мохамед - дървена скулптура в Белгия.
This wooden sculpture in the Church of Our Dear Lady in Dendermonde, Belgium depicts Mohammed on the ground, clutching the Koran, being trampled on by angels. As first reported at The Brussels Journal, "The sculpture represents the triumph of Christianity over Islam." It was carved by the 17th-century sculptor Mattheus van Beverеn.
Старозагорското клане е геноцид над българското население от 19 до 21 юли 1877 г. при опожаряването на град Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи, през време на Освободителната война Стара Загора е на няколко пъти изгаряна от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченците и ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се укрепяват на Шипка, a турците завземат града.
На 19, 20 и 21 юли 1877 г. от 48 000 редовна турска армия командвана от Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) са изклани с невероятни садистични практики и между 5 000 и 15 000 българи, други към 1200 загиват от глад и преживените ужаси. Хиляди млади момчета, девойки и жени са отвлечени към Турция. Хора са одирани живи, печени на кол, разпъвани на кръст и приковавани. На бремените са разпаряни коремите и са вадени неродените деца. Само в църквата св. Тройца са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в св.„Св. Богородица" и „Св. Николай. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Стара Загора и цяла България.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Хиляди напускат и не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. По това време в града остава едва 1 089 дома с 10 650 души, което е едва една трета от населението на Стара Загора до опожаряването и Старозагорското въстание от 1875 г...
webster9999
каза:
преди 3 ч. 8 мин. в група ,,България за българите":По време на Старозагорското клане първи помощници на турците са били живеещите в Заара (Стара Загора) евреи. Те били пришълци от Одрин и Солун (идват около 1605 г.) и образу-вали еврейска махала, ставайки опасни конкуренти на българските търговци. По време на събитията имали 812 къщи, 2 големи синагоги, 7 фамилни еврейски параклиса и 5800 души. Към българите се отнасяли враждебно, защото последните били техни най-големи съперници в търговията. Ползвали се с покровителството на турските власти и притеснявали по всякакъв начин християнското население.
Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877 г.:
"... На 12-ти почнали да пристигат от селата мъже, жени и деца голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ранените били оставени в училището, а здравите настанили по къщите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата им, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из града...".
"... На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град... Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора...".
Очевидно тези действия били извършени от предните отряди от башибозуци или така наречените „акънджии" на армията на Сюлейман паша*, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започнали след пристигането на основната армия, която изтласкала малолобройния руски казашки отряд от около 5000 души, подкрепени от около 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от мирното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж, от турските и еврейските къщи и джамии стреляли и убили много хора.
Скоро след това черкезки отряди на коне под водачеството на Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войски.
Тук е мястото да отбележим, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал особени функции - бил агент на английското правителство и лице за връзка с него.
След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до Кулов вир в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите" избили около 50-60 души граждани и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място.
За същото събитие Димитър Илков казва:
„... Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на бешбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичката, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, червена като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и прини, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци..." .
Градът бил запален от турската артилерия и башибозуците; подпалили се спиртните складове на старозагорските ракиджии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на град Стара Загора се „загнездил пъкълът", по думите на Димитър Илков:
"... Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша* с радост. Те се сдружили с черкезите и башибозуците още на 19 юли и се впуснали с тях заедно като зверове" върху беззащитното български население да го изтребват, мъчат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ятаганите си и ги подавали така на майките им, когато те се противели да се предадат доброволно на безчестието. Всички български мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия сто-годишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да остане. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионските си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността..."
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата. При кланетата, търговецът евреин Даниш* отказал да скрие в къщата си българи бегълци от турския ятаган. Преди това, при идването на руснаците, той е укривал в големия си дом най-свирепите турци българоубийци. При бягството си от Стара Загора прадядото на Костов - дядо Михал, загубва двете си дъщери и жена си и оцелява само най-малкият му син Коста.
Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!... Самият Юлий Викед разказва:
"... Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел - очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган посичали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша* от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато се наситят...".
Тук Юлий Викед, макар привидно да се възмущава от действията на турците, се опитва да прехвърли вината за кланетата, изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска (албанци, черкези и башибозук), което е явна лъжа. Знаем, че тази войска сравнително малобройна (около 800 - 1000 души) не е могла самостоятелно и в кратък срок да избие близо 15 000 българи, число, което според мен е силно занижено, като се има в предвид, че голяма част от населението на Стара Загора не е успяло да избяга, а в града също е имало и около 40 000 бежанци от Нова Загора и селата в областта. Очевидно е, че в кланетата са се включили всички: башибозуци, редовна войска, местни турци и евреи, а също цигани и черкези, за които се спомена.
Това, което пропуска Юлий Викед, е, че „турците карали моми и жени да играят голо хоро; че бременни жени са разпаря-ни и рожбите им от утробата им вадени; че много момичета от изнасилвания са умирали; че живи хора в кладенци са хвърляни; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе си варили; онези които не давали или нямали пари, на врата им горещо желязо полагали; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже и жени членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои
на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали, а най-накрая никой не трябва да се учудва, ако кажем, че живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърветата окачвани...".
Естествено българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Това дало повод по-късно турците и евреите от Стара Загора да обвиняват българите, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност". Еврейската енциклопедия дори се опитва тотално да изопачи нещата с типичната чифутска наглост и дебелоочие.
Ангели тъпчат Мохамед - дървена скулптура в Белгия.
This wooden sculpture in the Church of Our Dear Lady in Dendermonde, Belgium depicts Mohammed on the ground, clutching the Koran, being trampled on by angels. As first reported at The Brussels Journal, "The sculpture represents the triumph of Christianity over Islam." It was carved by the 17th-century sculptor Mattheus van Beverеn.
Следващ постинг
Предишен постинг
Потресаващ текст!
Надявам се, ти или уебстър да нямате нишо против да ползвам пасажи от инфото в бъдещ мой пост за българските мъченици (разбира се, ще ви цитирам)?!
Съжалявам, че до момента постинга има само 9 четения, би било добре да са вече 900 примерно!
Инфото е уникално, за съжаление и трагично...
цитирайНадявам се, ти или уебстър да нямате нишо против да ползвам пасажи от инфото в бъдещ мой пост за българските мъченици (разбира се, ще ви цитирам)?!
Съжалявам, че до момента постинга има само 9 четения, би било добре да са вече 900 примерно!
Инфото е уникално, за съжаление и трагично...
2.
анонимен -
бургас
20.07.2011 21:13
20.07.2011 21:13
потресаващо и ужасно,никога българите не трябва да забравят това и другите нещастия,и никога не трябва да прощаваме това на племената извършили това,защото удаде ли им се възможност те отново биха направили същото-албанци,цигани,евреи и турци, те са си същите дяволи както и преди,генът не се променя!
цитирайДа,наистина поста е потресаващ ... аз даже мислех да напиша едно предупреждение,че не е за хора със слаби нерви,ама се отказах,защото искам всички да видят какво представлява исляма - зло,зло и само зло!!!
цитирай Било е голям ужас...
цитирайНо,имам един въпрос:защо заралии не го направят достояние на целия свят този случай на геноцит,гавра и каквото ви дойде наум като епитет?
цитирайzspkm cool каза:
преди 22 ч. 7 мин.
Старозагорското клане е може би най-жестокото клане в историята на България...Дори, както се каза по-надолу, "Батак бледнее пред клането в Стара Загора". Истински късмет е,че голяма част от населението успява да избяга и да се спаси, укривайки се в Средна гора или през Казанлък към Стара планина...За тези 15 000 жертви-мъченици са виновни най-вече мръсните чифути, които изиграват лоша роля не само тогава... Ето още един покъртителен случай, който е станал през 1877г. в Новозагорското село Любенова махала(Тогава Гюнели махле):
През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от евреин от Раднево, че в село Гюнели махле има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създадения лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местният председател поп Еню Попдимитров. Пашата праща свои хора да проверят истиността на този слух, които за беда влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгненвен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редвона войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията изпратена от Цариград да установи последствията констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2 000 души, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с "Баташкото клане" и наричано накратко - "Втори Батак". Всички трупове са погребани в двора на църквата.
цитирайпреди 22 ч. 7 мин.
Старозагорското клане е може би най-жестокото клане в историята на България...Дори, както се каза по-надолу, "Батак бледнее пред клането в Стара Загора". Истински късмет е,че голяма част от населението успява да избяга и да се спаси, укривайки се в Средна гора или през Казанлък към Стара планина...За тези 15 000 жертви-мъченици са виновни най-вече мръсните чифути, които изиграват лоша роля не само тогава... Ето още един покъртителен случай, който е станал през 1877г. в Новозагорското село Любенова махала(Тогава Гюнели махле):
През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от евреин от Раднево, че в село Гюнели махле има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създадения лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местният председател поп Еню Попдимитров. Пашата праща свои хора да проверят истиността на този слух, които за беда влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгненвен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редвона войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията изпратена от Цариград да установи последствията констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2 000 души, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с "Баташкото клане" и наричано накратко - "Втори Батак". Всички трупове са погребани в двора на църквата.
bolg cool каза:
преди 9 ч. 3 мин.
Да, като цяло жертвите на мирното българско население от време на Освободителната война, в Подбалканските полета и изобщо в Тракия, а и на други места, включително и Североизточна България са повече отколкото през Априлското въстание от 1876г. Между другото кланета турците са извършили по онова време не само в Стара Загора и Новозагорско и Североизточна България, но и в Казанлъшко-цялото Казанлъшко поле е горяло също, едва ли не. И тази картина са виждали нашите опълченци и руските войски, въобще войските на Предния отряд. Масови кланета по това време са извършени и над българите в Карловско, Калоферско и Сопот. Всъщност кланета е имало из цяла Тракия, но в Подбалканските полета най-вече.
цитирайпреди 9 ч. 3 мин.
Да, като цяло жертвите на мирното българско население от време на Освободителната война, в Подбалканските полета и изобщо в Тракия, а и на други места, включително и Североизточна България са повече отколкото през Априлското въстание от 1876г. Между другото кланета турците са извършили по онова време не само в Стара Загора и Новозагорско и Североизточна България, но и в Казанлъшко-цялото Казанлъшко поле е горяло също, едва ли не. И тази картина са виждали нашите опълченци и руските войски, въобще войските на Предния отряд. Масови кланета по това време са извършени и над българите в Карловско, Калоферско и Сопот. Всъщност кланета е имало из цяла Тракия, но в Подбалканските полета най-вече.
zspkm cool каза:
преди 8 ч. 21 мин.
Да, напълно съм съгласен. Погроми над български градове и села е имало за съжаление на много места. Особено през освободителната война. Ами представяте ли си каква трагедия е била за местното българско население, когато турските войски са отстъпвали към Цариград...В яростта си са подпалвали и избивали всичко по пътя си, където са могли и са имали време...В селата южно от Стара Загора още си спомнят тези кървави времена на жестокости и погром. В моето село, през което също са минали ордите на евреина Соломон, хората са запазили спомена за тези времена. Наричат това време "бозгунът", което означава "размирно време". След като са разбрали, че 40 000 хилядната армия на Соломон настъпва към Стара Загора, селяните от селото, а и от всички околни села масово започват да бягат на север към Стара Загора, а от там към Стара планина и Габрово. След като се завръщат след войната в родните си села, те ги намират изпепелени до основи...Било е голяма трагедия. И аз питам кой до ден днешен е потърсил отговорност на Турция за тези погроми, за тези стотици хиляди жертви??????????????????????????!
цитирайпреди 8 ч. 21 мин.
Да, напълно съм съгласен. Погроми над български градове и села е имало за съжаление на много места. Особено през освободителната война. Ами представяте ли си каква трагедия е била за местното българско население, когато турските войски са отстъпвали към Цариград...В яростта си са подпалвали и избивали всичко по пътя си, където са могли и са имали време...В селата южно от Стара Загора още си спомнят тези кървави времена на жестокости и погром. В моето село, през което също са минали ордите на евреина Соломон, хората са запазили спомена за тези времена. Наричат това време "бозгунът", което означава "размирно време". След като са разбрали, че 40 000 хилядната армия на Соломон настъпва към Стара Загора, селяните от селото, а и от всички околни села масово започват да бягат на север към Стара Загора, а от там към Стара планина и Габрово. След като се завръщат след войната в родните си села, те ги намират изпепелени до основи...Било е голяма трагедия. И аз питам кой до ден днешен е потърсил отговорност на Турция за тези погроми, за тези стотици хиляди жертви??????????????????????????!
