Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2010 01:20 - ,,А КОГАТО СЕ ИЗПЪЛНИ ВРЕМЕТО"
Автор: allvin Категория: История   
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.06.2011 14:35


Елена Вайт - (Елън Уайт) - Животът на Исус Христос - А когато се изпълни времето - 3

“А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си..., за да изкупи
ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” ( 4:4,5 Гал.
4:4, 5).

Идването на Спасителя бе предсказано в Едем. Когато Адам и Ева чуха
за пръв път това обещание, започнаха да очакват скорошното му
изпълнение. Те посрещнаха с радост своя първороден син, надявайки се, че
може би той е Освободителят. Но изпълнението на обещанието се бавеше.
Тези, които първи го получиха, умряха, без да Го дочакат. От дните на
Енох това обещание бе повтаряно от патриарси и пророци. То поддържаше
жива надеждата за Неговото явление, но Той все не идваше. Пророчеството
на Даниил откри времето на идването Му, но не всички тълкуваха вестта
правилно. Минаваха век след век, гласовете на пророците замлъкнаха.
Ръката на поробителя тежеше върху Израил и мнозина бяха готви да
възкликнат: “Дните минават, а никое видение не се сбъдва”
( Езекиил;12:22 Езекиил 12:22).

Но както звездите в огромните орбити на начертания си път, така и
Божиите намерения нито избързват, нито се отлагат. Чрез символите на
голямата тъмнина и димящата пещ Бог бе открил на Авраам робството на
Израил в Египет. Той бе заявил, че времето за пребиваването на евреите
там ще бъде четиристотин години. “И подир това - каза Той - ще излязат с
голям имот” ( Бит.;15:14 Бит. 15:14). Срещу тези думи напразно воюва
цялата власт на гордата фараонова империя. Точно “в същия ден”, посочен
в Божието обещание, “всичките войнства Господни излязоха от Египетската
земя” ( Изх.;12:41 Изх. 12:41). Така в небесния съвет бе определен и
часът за идването на Христос. Когато големият часовник на времето посочи
точния час, Исус се роди във Витлеем.

“Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син.” Провидението бе
насочило движенията на народите, вълната на човешкия импулс и влияние,
за да узрее светът за идването на Избавителя. Народите бяха обединени
под едно управление. Един език се говореше навсякъде и бе признат за
официален. Евреите от всички земи, където бяха разпръснати, се събираха
в Ерусалим за годишните празници. Като се връщаха в местата, където
живееха, те можеха да разнасят вестта за идването на Месия.
По това време езическите системи губеха влиянието си над народа.
Хората бяха уморени от празна показност и басни. Копнееха за религия,
която да задоволи сърцето. Но макар да изглеждаше, че светлината на
истината се е отдръпнала от хората, имаше много, които търсеха
светлината, изпълнени с тревога и скръб. Те жадуваха да се запознаят с
живия Бог и да получат уверение за живот след смъртта.

Тъй като евреите се бяха отклонили от Бога, вярата им бе помръкнала и
надеждата им едва мъждукаше, осветлявайки бъдещето неясно. Думите на
пророците оставаха неразбрани. За множеството от народа смъртта бе
ужасна тайна, пълна с несигурност и мрак. Не само плачът на майките от
Витлеем, но и викът, откъснат от сърцето на човечеството, бе пренесен
през вековете от пророка, гласа в Рама, - “плач и голямо ридание; Рахил
оплакваше чадата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече” ( 2:18
Матей 2:18). В “мястото на смъртната сянка” хората нямаха утеха. Те
мечтаеха да видят Освободител, когато тъмнината щеше да бъде разпръсната
и тайната на бъдещето - разкрита.

Извън еврейския народ имаше хора, които предсказаха появяването на
един Божествен учител. Тези хора бяха търсачи на истината и на тях бе
даден Духът на Боговдъхновението. Такива учители се появяваха един след
друг като звезди в тъмното небе. Пророческите им думи запалваха надежда
в сърцата на хиляди в езическия свят.
От стотици години Писанията бяха преведени на гръцки, който тогава се
говореше по цялата Римска империя. Евреите бяха разпръснати навсякъде и
тяхното очакване идването на Месия се споделяше в известна степен и от
езичниците. Сред ония, които евреите наричаха езичници, имаше хора,
които разбираха пророчествата в Писанията за Месия по-добре от
израилевите учители. Имаше такива, които се надяваха Той да дойде като
освободител от греха. Философите се стараеха да проникнат в тайната на
еврейското богослужение. Но гордостта на евреите пречеше да се
разпространи поверената им светлина. Като се стараеха да поддържат
разделение между себе си и другите народи, те не желаеха да предадат
знанията за значението на символичната служба, които все още
притежаваха. Истинският тълкувател трябваше да дойде. Този, който бе
представен чрез символите, трябваше да обясни значението им.
Чрез природата, чрез образи и символи, чрез патриарсите и пророците
Бог бе говорил на света. Но на хората трябваше да се дадат уроци на
човешки език. Вестителят на завета трябваше да говори. Трябваше да се
чуе гласът Му в собствения Му храм. Христос трябваше да дойде и да
изговори думи, които да бъдат ясно разбрани. Той, авторът на Истината,
трябваше да отдели Истината от плявата на човешките прибавки, които я
обезсилваха. Принципите на Божието управление и планът на изкуплението
трябваше да се посочат ясно. Уроците на Стария завет трябваше да бъдат
прогласени пред хората в пълнота.

Сред евреите още имаше верни души, потомци на оня свят род, чрез
който бе запазено знанието за Бога. Те още се надяваха да се изпълни
обещанието, дадено на бащите им. Укрепваха вярата си, като пребъдваха в
уверението, дадено на Мойсей: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви
пророк, както въздигна мене” ( 3:22 Деян. 3:22). Отново и отново четяха
как Той ще “седне да съди земята”, как островите ще “очакват Неговата
поука”, как езичниците ще “дойдат при светлината Ти и царете при
бляскавата Ти зора” ( 42:4 60:3 Исая 42:4, 60:3).
Думите на умиращия Яков ги изпълваха с надежда: “Не ще липсва скиптър
от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило”
( Бит.;49:10 Бит. 49:10). Западащата сила на Израил свидетелстваше, че
скоро предстои идването на Месия. Пророчеството на Даниил рисуваше
славата на Неговото царуване над една империя, която ще покори всички
земни царства и според думите на пророка “ще пребъде вечно” ( Даниил;
2:44 Даниил 2:44). Докато малцина разбираха естеството на Христовата
мисия, широко бе разпространено очакването на един могъщ княз, който ще
установи своето царство в Израил и който ще дойде като освободител на
народите.

Времето се изпълни. Човечеството, деградирало от векове на
престъпление, копнееше за идването на Изкупителя. Сатана бе работил, за
да създаде бездна - дълбока и непроходима, между небето и земята. Чрез
измамите си той бе затвърдил хората в греха. Целта му бе да изчерпи
Божието дълготърпение и да угаси любовта Му към човека, за да остане
светът под сатанинското му управление.

Сатана се опитваше да скрие от хората знанието за Бога, да отклони
вниманието им от Божия храм и да установи свое собствено царство.
Неговата борба за върховенство изглеждаше почти напълно успешна. Истина
е, че във всяко поколение Бог е имал Свои работници. Дори сред
езичниците имаше хора, чрез които Христос действаше, за да издигне
народа от греха и деградацията. Но тези хора бяха презирани и мразени.
Много от тях понесоха насилствена смърт. Тъмната сянка, която Сатана бе
хвърлил върху света, се сгъстяваше все повече.
Чрез езичеството Сатана бе отклонил от векове хората от Бога, но
големия си триумф спечели, когато изврати вярата на Израил. Като служеха
и се покланяха на собствените си представи, езичниците изгубиха знанието
за Бога и изпадаха все повече и повече в поквара. Така стана и с Израил.
Принципът, че човек може сам да се спаси чрез собствените си дела,
стоеше в основата на всяка езическа религия, но той стана принцип и на
еврейската религия. Сатана го присади в нея. И където се спазваше,
хората нямаха бариера против греха.

Вестта за спасението се предава на човеци чрез човеци. Но евреите се
опитаха да придобият монопол върху истината, която е вечен живот. Те
бяха складирали живата манна и тя се развали. Религията, която се
опитваха да запазят само за себе си, стана престъпление. Те ограбиха
Бога, отнемайки Неговата слава и измамиха света с фалшиво евангелие.
Отказаха да се посветят на Бога за спасението на света и станаха
служители на Сатана за унищожаването на този свят.
Народът, който Бог бе призовал да бъде стълб и основа на истината,
стана представител на Сатана. Вършеше делата, които той желаеше да
върши, като представяше фалшиво Божия характер и стана причина светът да
вижда в Бога тиранин. Самите свещеници, които служеха в храма,
престанаха да разбират значението на своята служба. Те вече не виждаха
същността на символите. Представяйки жертвоприношенията, те бяха като
актьори, играещи в пиеса. Постановленията, които Бог бе дал, заслепиха
ума и закоравиха сърцата им. Бог вече нищо не можеше да стори за хората
чрез тях. Цялата система трябваше да бъде отстранена.

Измамата на греха бе достигнала върха си. Всички средства за
покваряване на човешките души бяха пуснати в действие. Като гледаше
света, Божият Син видя страдание и нищета. Той съжаляваше, че хората
бяха станали жертва на сатанинската жестокост. Гледаше със съчувствие
покварените, убиваните и погубените. Те си бяха избрали управител, който
ги бе привързал с вериги към колесницата си като пленници. Объркани и
измамени, те се движеха в мрачна процесия към вечна гибел, към смъртта,
в която няма надежда за живот, към нощ, след която не иде зора.
Сатанинските представители бяха въплътени в човеци. Телата на човешки
същества, създадени да бъдат храм, в който да обитава Бог, бяха станали
обиталище на демони. Чувствата, нервите, страстите и органите на човека
бяха впрегнати от свръхестествени сили за задоволяване на най-
отвратителни похоти. Върху човешките лица бе белязан самия печат на
демоните. Лицата им отразяваха легиона от злините, от които бяха
обхванати. Такава бе гледката, която се откри пред погледа на Изкупителя
на света. Каква картина видяха очите на Безкрайната Чистота!

Грехът бе станал наука, а порокът - и осветена част от религията.
Бунтът бе пуснал дълбоки корени в сърцата и враждебността на човека към
Небето бе станала още по-буйна. На вселената бе показано, че без Бога
човечеството не можеше да си помогне. Нов елемент на живот и сила
трябваше да му бъде даден от Този, Който сътвори света.

С напрегнат интерес непадналите светове наблюдаваха как Йехова ще се
вдигне и ще помете земните обитатели. И ако Бог бе направил това, Сатана
бе готов да проведе плана си, за да си осигури предаността на небесните
същества. Той бе заявил, че принципите на Божието управление правят
прощението невъзможно. Ако светът бъдеше унищожен, Сатана щеше да
твърди, че обвиненията му са оправдани. Готов бе да хвърли вината върху
Бога и да разпространи своя бунт сред горните светове. Но вместо да
унищожи света, Бог изпрати Своя Син, за да го спаси. Макар че поквара и
непокорство можеха да се видят дори в най-отдалечените краища на света,
намерен бе начин за възстановяване. В самата криза, когато Сатана бе
готов да отпразнува победата си, Божият Син дойде с вестта за Божествена
благодат. Във всяка епоха, във всеки час Божията любов бе насочена към
падналата в грях раса. Въпреки извращенията на хората Бог продължи да
дава сигналите за милост. И когато се изпълни времето, Божеството се
прослави, като изля върху света поток от целителна благодат, която
никога нямаше да бъде оттеглена, докато не се изпълни планът на
спасението.

Когато Сатана ликуваше, че бе успял да заличи Божия образ в човека,
Исус дойде да възстанови в човека образа на Създателя му. Само Христос
можеше да оформи отново характера, развален от греха. Той дойде да
изгони демоните, които бяха подчинили волята. Дойде да ни вдигне от
прахта, да възстанови отново опорочения характер по образа на Своя
Божествен характер и да го направи красив със собствената Си слава.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456238
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031