Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2020 01:10 - ,,Бойно поле Земя"
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 1538 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 17.07.2022 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           ,,Ето, заповядвам ти: бъди дързостен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш, защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш." - Библия, Стар Завет, Книгата на Исус Навиев 1:9 ; издание на Библията от 1940 г.

         От дните на Адам и Ева по Земята се водят непрекъснато войни или индивидуални битки. Обикновенно печели по-умният. Вижте например Лорънс Арабски - той цяла нощ седя и мисли в пустинята, докато накрая намери решението - превземането на Акаба, откъдето и впоследствие тръгна разгромът на Османската Империя в тези "и владения в тази част на Света.

           И за ,,благодарност", че им свърши ,,черната" работа, висшето английско командване нарече Лорънс ,,луд". Същото беше положението и с ,,огнения" Борис Дрангов( виж ,,Помнете героите" на Йордан Матеев). Тази горчива истина, че така се отнасят обикновенно и с най-даровитите хора управляващите по света, беше прозрял и геният Христо Ботев - ,,свестните у нас считат за луди!"...

          Ами ,,Четиримата танкисти и кучето"? Въпреки че няколко пъти танкът им беше удрян,само командирът им загина, като впоследствие танкът беше управляван от още по-способен командир, който на всичкото отгоре беше грамотен и по отношение на природата, израствайки в сибирските гори, заедно с кучето Шарик. Това направи екипажът уникален и затова и оцеляха, макар че минаха през най-различни битки. Новият командир използваше предимно ума си първо, а чак след това и мощта на бронираната танкова машина.

        ... ,, Янек  живееше в новия дом вече трета година. Научи се на много неща: да преследва дивеча упорито като вълк, да ,,чете" по вятъра, да различава миризмите на гората и на животните, да разбира шумовете и следите, да се движи тихо, ловко и бързо. Научи се и така да стреля с малокалибрена пушка, че да улучва в окото катерица , без да поврежда кожата "и. Трета година живееше в дома на един сибиряк от Кедровата гора, на който местните му викаха просто ,,Стария".    
          Днес бяха излезли на лов, но нещо не им вървеше. - Тук ловува още някой освен нас - каза най-сетне Стария. - Човек или звяр. Гората е пуста като изметена.
          Седнаха да обядват и по едно време мъничкият Шарик, който се мотаеше наоколо по мъха и листата, излая предупредително и заръмжа, сигнализирайки за едър дивеч. - Смотри, погледни - каза Стария, като вдигаше едно парче месо - прави се на голямо куче ...
         Прекъсна по средата на думата. Янек чу само как месото пада на земята, шумоли и се търкаля по листата. Като избягваше резките движения, той бавно извърна глава. С крайчеца на окото си забеляза най-напред Стария, притаен и с подвити крака, стиснал в ръка дългия нож. Ловецът бе неподвижен като камък, напрегнат като пружина. Главата му бе отпусната, вратът налят с червенина.
          Като проследи погледа му, Янек погледна под дъба. Между два лескови храста, ниско, току над тревата, видя плоска глава, прилична на котешка, с рижи бакембарди.
          Момчето най-сетне разбра защо не срещаха дивеч - в гората ловуваше някой друг по-силен, рядък ,,гост", господарят на тайгата и планината - грамаден усурийски тигър.
          Стария, без да се обръща, без да трепне дори, прошепна:
        - Пушката е на чепа ... Внимание ... Вземай!
          Янек скочи, досегна с ръце приклада и цефта. Чепът се скърши със сух трясък и в същия миг на поляната като ниска гръмотевица падна тигров рев.
          Момчето се обърна, видя в полет една червено-черна светкавица и Стария, отскачащ встрани. Остана само един шанс, само един миг, кратък като удар на сърце. Когато звярът докосна с предните си лапи земята и се приготви за следващия скок, Янек улови на края на цевта белия зигзаг върху тъмната козина и стреля между святкащите тигрови очи. Големият котарак се преметна през глава, ревът му секна изведнъж."

        А съвременната война? Седи си някакво на пръв поглед безобидно човече някъде си пред някакъв компютър, и дава команди на сателитите в Космоса (четири-измерността), на бойните самолети във въздуха (три-измерността), които поразяват ,,цели" на земната повърхност (дву-измерността). Тук вече няма никакво рицарство, никакви честни двубои - всичко е вече една безчовечна касапница, докато при развиващия се човек пътят на развитието е точно обратен - от земното битие (дву-измерността), на тупащия се в гърдите Бай Ганьо, крещейки ,,Булгар,булгар!", през пробуждането и осъзнаването от необходимоста за развитието на психиката (три-измерността), към още по-високото ниво на духовноста (четири-измерността) - истинското ,,състояние" на Човека.

       Не започнете ли да развивате пълния си вътрешен ,,потенциал", силите на злото ще ,,надушат" слабите места в характерите ви и оттам ще ,,пробият" към ,,столицата " - умът ви, и ще ви ,,стиснат в железен обръч", така както руснаците през 2-рата св. война разбраха, че фланговете на 6-а германска армия при Сталинград се пазеха от едни страхливци и на практика напълно небоеспособни румънски части и точно оттам пробиха и ,,капанът щракна" около шеста армия. Или, ако се забавите с развитието на вътрешния си ,,потенциал", ефекта ще е същият, както при третата атака на Плевен руското командване не изпрати резервните полкове да помогнат на Скобелев и атаката пропадна, и хиляди загинаха напразно ... Няма нито ден за губене! Силите на злото вече тръгнаха в атака срещу хората, и пандемията от корона-вирусът е само първата от заплануваните следващи атаки. Не допускайте фаталната грешка на германците при Сталинград!

         Вижте например онези малки симпатични животинки, на които им викаме ,,калинки". Под твърдите им горни крила се крият много по-финни крила, с които калинката всъщност лети. Така и развитието на вътрешните психически и духовни системи в човека ще му дадат възможност да ,,лети" в области на знанието, недостъпни за обикновенните хора и то не защото Бог е скъперник като някой търговец-лихвар, а просто няма как да летиш, ако нямаш ,,крила".

      Развитието на вътрешните духовни сили е като локомотив начело на влакова композиция - колкото по-мощен е локомотивът, толкова повече и ,,вагони" може да тегли - тоест толкова повече вътрешни системи могат да ти вършат работа. Това е и същността на учебната програма ,,Евристика" на Христо Гешанов-старши, но ,,елита" още размишлява като бавно движещо се животинче от онези с ,,къщичките" на гърба си ...

      Човек трябва да се развива, иначе започва да деградира- Елена Вайт - ,,Диета и Храна".

      Ужасяващо и тъжно доказателство за нейните думи е състоянието на мнозинството българи през последните години, които вече са заприличали на същински юдета от времената на Исус Христос - зли, коварни, подли и лицемерни - като онези малки изродчета от ,,Пребитото псе" на Иван Вазов! Още преди повече от век Иван Вазов  през 1881 и 1882 г. беше написал и ,,Средството да нямаш врагове" и ,,Пустота". Дали е предусещал още тогава, че един ден това ще стане почти всеобща масова житейска философия?! ... И накрая какво? - ,,Жидов гроб"!

      Това е измамната цена на светското благополучие, но за съжаление нито мнозинството евреи си взеха поука от онези ужасяващи събития от преди още 2000 години, когато Римската Империя им изпепели столицата Ерусалим, нито пък българите си взеха поука от 1396 г., от двете национални катастрофи от началото на 20-ти век, от 1923, 1925, 1944, 1989 г. ...

      Някога по време на войните за национално обединение българските офицери и командири тръгваха в атака начело на войските с призива - ,, След мен!"  И днес е същото, само че сега имате два командира, двама генерали - Бог и Луцифер! След кого ще тръгнете в атака? За коя корона ще се биете - небесната или земната? Помислете добре, преди да тръгнете в атака!

       Бог да е с вас!  Амин!!!












Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. allvin - Верни факлоносци
09.03.2020 18:32
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НАСТОЙНИЦИ

"А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
(Матей 13:52)"

Истината непрекъснато обогатява своя получател. Умовете на хората, които приемат истината, стават все по-дейни. Когато упражняват своите таланти и се стремят да усъвършенствуват всяка способност, техните умствени и духовни сили укрепват, защото там, където има духовен живот, има и развитие и растене. Ако бъдат правилно използвани, съкровищата на поставените от Бога настойници никога няма да се изчерпят.

Великите истини са погребани под сложността на заблудата, но усърдният търсач ще ги намери. Когато търсещият намери и отвори съкровищницата за скъпоценностите на истината, той не извършва грабеж, защото всички, които ценят тези богатства, могат да ги притежават и след това сами да станат отворени съкровищници за другите. Онзи, който дава, не се лишава от скъпоценното съкровище, защото когато проверява повереното му богатство с цел да го представи на другите по такъв начин, че да ги привлече, тогава той открива нови съкровища.

Скъпоценностите на истината, които са наше притежание, трябва да се раздават на света, за да могат хората да научат стойността им. Нуждите на страдащите от духовна бедност трябва да бъдат задоволени. Тогава не само умовете на получателите ще бъдат впечатлени, но и умовете на работещите в Божието дело ще бъдат оживени от Святия Дух. Такива работници в сътрудничество със силата, която идва единствено от Бога, ще представят истината в такава простота и яснота, че тя ще трепти в умовете на слушателите...

Христос умря за целия свят, но колко малко са готовите да отидат на местата, които Бог им е отредил като настойници. Талантите, дадени ни от Бога, трябва да се употребят за ползата и благословението на другите. Тези таланти се дават, за да бъдат усъвършенствани. Те са еднакво скъпоценни независимо дали човекът, на когото са поверени, осъзнава тяхната истинска ценност или не. Но ако той не ги оцени, тогава те не означават нищо за него.

Парите могат да се заключат по много начини. Те, разбира се, пак си остават пари, но така не са от полза за никого. Когато парите бъдат вложени с мъдрост, те ще възвърнат повече пари, а те от своя страна биха донесли още. Така е със съкровището, поверено на настойника, съкровището на живото Божие слово. Начинът, по който се използват скъпоценните съкровища на истината, ще определи и тяхната стойност за притежателя им. Тези съкровища трябва да се използват за подпомагането, благословението и спасяването на тези, за които Господ отдаде Своя Единороден Син. Само тогава тези съкровища ще имат най-висока стойност за нас, а по такъв начин нашите таланти ще се увеличават непрекъснато. Ние прибавяме към скъпоценностите нови скъпоценности.
цитирай
2. allvin - ,,Пребитото псе" - Иван Вазов
13.03.2020 14:14

ПРЕБИТОТО ПСЕ

I част

Утрепано, пребито,
с пречупена нога,
то страшно, жаловито,
със кал и прах покрито,
квичеше до брега.

И вдигаше крачето
със мъка и със рев,
и сякаш на небето
показваше го, клето,
с моление и гнев.

Дълбока скръб гореше
във погледа му прост,
плачът му остър беше
и черна кръв шуртеше
из счупената кост.

II

Веднага дотърчаха
деца метежен рой.
„Удрете!“ – изкрещяха
и псето връхлетяха
пак камъни безброй.
И сред реката хладна
нещастното скочи –
от таз дружина жадна
за кръв и безпощадна
да се одалечи.

Но камъните жестоко
преследваха го пак
и кучето високо
със страх, с молебно око
ридайше кат челяк.

„В главата! Във главата!“ –
бе общият ответ
и с весел смях децата
му дупчеха месата
със удари безчет.

Те имаха надмощье,
не даваха му срок,
крещяха: „Още! Още!“ –
и гледаха как то ще
потъне в бързий ток.

III

И аз, мечтател бледен,
присъствувах тогаз
на този вик победен,
но тоя стон последен
и паднах в мисли аз:
Детето е о боже,
душа незлобна йощ –
и то е ангел тоже, –
но кой успя да вложи
за злото в него мощ?

Кой таз невинна младост
способна я стори
в плачът да чува радост,
в кръвта да сеща сладост –
да пей и да мори?

Закон на естеството,
фатален, лют закон!
Зародишът на злото
е турен под челото
като един нагон.

От първата минута,
при първите зари,
душата в мрака лута
и слаба, малка, люта,
за жертви веч гори.



цитирай
3. allvin - ,,Пребитото псе" - Иван Вазов - 2-ра част
13.03.2020 14:16
При първа още крачка
детето – ангел благ –
за радост, за играчка
мравунчицата мачка
със мъничкий си крак;

ил бедната мушица
на пламъка я тлей,
ил божията птица
с безгрешна си ръчица
я дави и се смей.

Кой даде му таз жажда
за злото във светът,
та йощ кога се ражда,
веселие угажда,
че другите ще мрът?

Отде във себе има
тоз мрачния залог?
Отде примери взима?
Как може херувима
да бъде тъй жесток!

Но мъдростта немее
пред тоз въпрос проклет
и разумът не смее
тъмата да разсее,
и нямам аз ответ.

Мълчат! И само псето,
дух тъмен и злочест,
квичеше в кръв облето
и своя към небето
изпращаше протест.

То викаше: „О, спрете,
о, чакайте сега!
Над мене се смилете,
да мра ме оставете
със моята тъга.
Меса ми са раздрани.
За мене черна смърт
тук скоро ще настане,
но мойте нови рани
ужасно ме горйът!

Ох, страшно е да гина
в вълните, що бучът!
Треперя, тъна, стина!
Ох, дайте да почина
на сухо, на брегът.

Какво ви съм сторило?
За път ви виждам пръв!
В що вас съм увредило,
та леете в беснило
невинната ми кръв?

И аз, създанье клето,
обичам божий свят,
да припкам по полето,
да гледам към небето,
да дишам благодат.

И ази с радост срящам
зората, утрен час,
що е добро, угаждам,
кат вази болки сящам,
и повече от вас!

Ах, моля ви, ах, спрете,
безжалостни деца!
Така ме не мъчете,
злодеи, престанете,
злодеи без сърца!“

Тез думи псето вещо
че казваше, сфанах
и друго още нещо,
дълбоко и зловещо,
което не разбрах.

IV

Тогава се затекох,
смутен до глъбини,
и битката пресекох,
и кучето извлекох
из мътните вълни.

И мокро, тръпно, кално
и с кървава глава,
животното страдално
изтегна се печално
въз новата трева.

И тоз символ на вярност,
във мен като опря
взор пълен с лучезарност,
с укор и благодарност,
трагически умря!
цитирай
4. allvin - ,,Пустота" - Иван Вазов
13.03.2020 22:43

Пустота

Пустота в обществото, в главите,

редом царствува сън или мраз,

пустота във словата, в душите,

пустота пълни всичко у нас,



Чувства светли мъртвешки заспали,

на доброто не чуй се гласът,

нов кумир замени идеали

и разчетът владей, не духът!



Трудний път на честта в тръне срасте,

доблестта няма вес, нито ход,

ври борбата на низките страсти,

има шум, ала няма живот.



Прежни рани зарастват безследно,

нови, страшни отварят се веч,

злото дъха на нас с лице бледно,

а ний мислим го още далеч.



Друг път мряхме с възторг, днес не важим.

На приятел, на враг ний не щем

„Аз обичам те!“ – честно да кажем,

„Аз те мразя“ – без страх да речем.



Всяко нещо ний почваме с трясък.

Крещим: Слава! Народ! Идеал!

А тоз шум, а тоз вик, а тоз блясък

преплави ги – остая ти кал.



Пущинак на народната почва,

тръне, плевели... бедна страна!

А животът едвам се започва,

а зората едвам що блесна!



Пловдив
цитирай
5. allvin - ,,Средството да нямаш врагове" - Иван Вазов
13.03.2020 22:46


„Преклонената главичка

остра сабя не сече“ —

тази истина едничка

кой би смял да отрече?



Както всички умни хора,

аз не ритам тръна бос,

с големците се не бора

и им ставам сявга мост.



На богатий шапка клата

и на силний казвам: да!

И затуй ми е душата

мирна, весела всегда.



Сё е харно за челяка

да е скромен и разбран:

не пречупва се гръбнака

от един учтив метан.



За начала, убежденья

в препирня не влазам аз,

нито ме е много еня

кой що мисли тоя час.



Що е бяло, черно, сиво,

аз не знам — не ща да знам,

и готов съм услужливо

право всекиму да дам.



Интереса си обаче

нивга ази не презрях

и със силните най-паче

винаги съгласен бях.



Туй завидно положенье

аз дължа на тоз си нрав;

често тегля униженье,

но пък пътят ми е прав.



Завчера една плесница

аз изядох например

от един простак — бъбрица.

Ах! Какъв постъпък чер!



Що вий мислите, че сторих?

Че предложих там дуел?

Не, аз хитро се престорих,

нищо че не съм видел.



По туй светът има право

тих човек да ме зове

и уверен съм на здраво,

че аз нямам врагове.



Пловдив, 1882

цитирай
6. allvin - ,,Депутат" - Тома Измирлиев
16.03.2020 00:41
ДЕПУТАТ

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат...
а омръзне ли ти, брат,
станеш, взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят.

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят –
чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш...

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект,
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден.

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни –
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб.

Тома Измирлиев
1928 г.
цитирай
7. hranislav - Един от
15.04.2020 22:42
Един от най - добрите блогъри, които съм чел (достатъчни ми бяха две от публикаците Ви, за да го преценя).
цитирай
8. allvin - Един от най - добрите блогъри, които ...
16.04.2020 06:06
hranislav написа:
Един от най - добрите блогъри, които съм чел (достатъчни ми бяха две от публикаците Ви, за да го преценя).


Благодаря за вашето искренно мнение! Живи и здрави, весели и щастливи! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456097
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031