Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2013 07:30 - ,,Трудно е да бъдеш Бог"
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 1852 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.08.2013 18:07


Здравейте!

Може би някои от четящите тук блогъри често са се е запитвали защо нещата в България често не се получават така,както трябва,и затова съм избрал два откъса от страхотната повест на Аркадий и Борис Стругацки ,,Трудно е да бъдеш Бог". Накратко разправя се за земни разузнавачи (или ,,прогресори",както ги наричат в други свои повести братя Стругацки),които са изпратени на една планета със досущ като на Земята условия да помагат с каквото могат на тамошните хора,само дето цивилизацията там все още е на ниво феодализъм.Един от тях приема местното име Румата ... (на някои отделни места (в самата книга-не тук),се среща думичката комунизъм - моля абстрахирайте се от това,защото по онова време ако някой писател не е споменавал такива думички в книгите си,почти сигурно  е идвал джип тип ,,душегубка" пред дома на съответния писател и той е изчезвал от света или в ,,най-добрия" случай се е отзовавал  нейде из Сибир в ,,малък спретнат" лагер ...).Между впрочем ви препоръчвам да прочетете и още една повест на Стругацки - ,,Пикник край пътя"",но засега нека се съсредоточим над ,,Трудно е да бъдеш Бог":


,, ... Румата бавно прекоси улицата. Лицето на печалния поет беше черно и неузнаваемо. Само ръцете му бяха познати - дългите слаби пръсти,изцапани с мастило ...
,,Сега живота не напускаме,
сега насила ни извеждат.
И даже някой да поиска
да промени в живота всичко,
безсилен,смазан и несръчен,
ръцете слаби ще отпусне -
на звяра не открил сърцето
и не разбрал сърце ли има ... "

Румата се обърна и си тръгна.Добрият слаб Гаук ... Звярът има сърце. И ние знаем къде се намира той. И това е най-страшното,мой кротки,безпомощен приятелю. Знаем къде е то,но не можем да го прободем,без да пролеем кръвта на хиляди наплашени,заблудени,слепи хора,които не се съмняват в нищо. А те са толкова много,безнадеждно много - невежи,разединени,озлобени от вечния неблагодарен труд,унизени,неспособни да надмогнат мисълта как да спечелят още една медна пара в повече ... И още не можем да ги научим,да ги обединим,да ги насочим,да ги спасим от самите тях. Рано,прекалено рано,цели векове по-рано,отколкото е възможно,в Арканар се появи сивото тресавище,то няма да срещне съпротива и ни остава само едно: да спасим малцината,които могат да се спасят - Будах,Тара,Нанин и да речем ,още десетина или най- много двадесетина души ...
           Но само като си помислеше,че хиляди други,макар и по-малко талантливи,но също така честни,истински благородни хора,са обречени,в гърдите му нахлуваше леден мраз и чувство за собствената му безсилие.
Понякога това чувство толкова се изостряше,че съзнанието му се помрачаваше и Румата като пред очите си виждаше гробовете на сивата паплач,озарявани от червените пламъци на изстрелите и изкривената от животински ужас,все так незабележима и малко бледа физиономия на дон Реба и бавно рухваща от само себе си ,,Весела кула"... Да,това би било приятно. Би било нещо истинско - истинско микроскопично въздействие. Но след това ... Да,в Института са прави. След това ще дойде неизбежното. Кървав хаос в страната. На повърхността ще изплува нощната армия на Вага - десет хиляди главорези,отлъчени от всички църкви,насилници,убийци,развратници; орди от меднокожи варвари,слезли от планините,ще изтребват всичко живо - от пеленачетата до старците; грамадни тълпи,заслепени от ужас селяни и граждани,бягащи в горите,в планините,в пустините; и твоите привърженици - веселите хора,смелите хора! - които си разпарят коремите в жестоката борба за власт и за правото да владеят картечницата след твоята неизбежно насилствена смърт ... И тази глупава смърт - от чаша вино с отрова,поднесена от най-добрия ти приятел,или от арбалетна стрела,иззвънтяла в гърба ти иззад някой ъгъл ...

 И каменното лице на онзи,който ще бъде изпратен от Земята да те смени,ще намери страната обезлюдена,потопена в кръв,изпепелена от пожари и ще трябва да започне всичко,всичко отначало ... "
.......................................................

— Вие не биваше да слизате от небето — каза веднъж Арата. — Върнете се, откъдето сте дошли. Вие само ни вредите. — Не е така — меко каза Румата. — Във всеки случай никому не вредим. — Не, вредите. Внушавате безпочвени надежди… — На кого? — На мен. Вие отслабихте моята воля, дон Румата. По-рано аз се надявах само на себе си, а сега вие направихте така, че аз чувствувам вашата сила зад гърба си. По-рано аз се държах във всеки бой така, сякаш това е последният ми бой. А сега забелязах, че се пазя за други боеве, които ще бъдат решаващи, защото вие ще вземете участие в тях… Махнете се оттук, дон Румата, върнете се на небето и никога вече не идвайте. Или ни дайте вашите мълнии, или поне вашата желязна птица, или поне извадете мечовете и застанете начело.
  Арата млъкна и отново протегна ръка към хляба. Румата гледаше пръстите му, останали без нокти. Преди две години лично дон Реба със специално приспособление беше изтръгнал ноктите му.

Ти още не знаеш всичко — помисли си Румата. — Още се утешаваш с мисълта, че си обречен на поражение само ти. Още не знаеш колко безнадеждно е твоето дело. Още не знаеш, че врагът е не толкова извън твоите войници, колкото вътре в тях. Ти може би ще свалиш Ордена и вълната на селския бунт ще те изхвърли на арканарския трон, ще сравниш със земята дворянските замъци, ще удавиш бароните в Пролива и въстаналият народ ще ти отдаде всички почести като на велик освободител и ти ще бъдеш добър и мъдър — единственият добър и мъдър човек в твоето кралство. И от доброта ще започнеш да раздаваш земя(банки,предприятия,заводи) на своите съратници. А за какво им е на твоите съратници земя без крепостни селяни? И колелото ще се завърти в обратна посока. И добре ще бъде, ако успееш да умреш от собствена смърт и да не видиш как се появяват нови графове и барони от твоите вчерашни верни бойци. Това вече се е случвало, мой славни Арата, и на Земята, и на твоята планета.


.................................................................................


,, ... Градът беше скован от непоносим ужас. Червеникавото утринно слънце мрачно озаряваше пустите улици,димящите развалини,изкъртените кепенци,разбитите врати. В прахта кърваво проблясваха парчета стъкло. Безбройни ята врани се спуснаха над града като на голо поле. На площадите и по пресечките по двама и по трима стояха конници с черни дрехи - бавно се въртяха на седлата и поглеждаха през прорезите на ниско нахлупените си качулки. От набързо забитите  стълбове над угасналите въглени висяха върху вериги овъглени тела. Сякаш в града не беше останало нищо живо - само грачещите врани и сериозните черни убийци.
         Румата мина половината път със затворени очи. Той се задъхваше,силно го болеше пребитото тяло. Хора ли са това или не са хора? Какво човешко има в тях? Едните ги колят направо на улицата,другите седят вкъщи и покорно чакат реда си. И всеки си мисли: когото щат,само мене да не пипнат. Хладнокръвна жестокост на тези,които колят, и хладнокръвно покорство на онези,които са клани. Най-страшно тук е хладнокръвието. Десет души стоят примрели от ужас и покорно чакат. А идва един,избира жертвата си и хладнокръвно я заколва. Душите на тези хора са пълни с мръсотии и всеки час покорно очакване ги замърсява все повече и повече. И сега в тези спотаени къщи невидимо се раждат подлеци,доносници,убийци; хиляди хора,сковани от страх за цял живот,безпощадно ще учат на страх децата си и децата на децата си ... Не мога повече,повтаряше си Румата,още малко и ще се побъркам и ще стана същият,още малко и окончателно ще престана да разбирам защо съм тук ... "
...................................................................................

И накрая ще завърша с  малък откъс от ,,Пикник край пътя" пак от Стругацки:
,, ... Нънан си помисли: ,,Боже мой,какво още трябва да се случи? Какво още трябва да се случи на човечеството,че то в края на краищата да се вразуми? Нима това е малко? ... Знаеше,че е малко. Знаеше,че милиони и милиони нищо не знаят и нищо не искат да знаят,а ако случайно узнаят нещо,ужасяват се десетина минути и отново забравят ... "



=======================================================================


Покрий го,обвий го до сетния зид
      с цветя и пълзяща трева
и нека забравим ний техния вид
      и мирис,и смях,и слова.

По черната пепел сега ще ситни
      с нозете си бели дъждът.
Във пустите ниви ще раждат сърни
      от нищо не ще се боят.
И никога тук,сред разбити стени,
      човеци не ще се явят.

,,Нека влезе джунглата" - Ръдиард Киплинг





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457696
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031