Постинг
24.05.2012 02:45 -
24 май
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 2907 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2013 10:04
Прочетен: 2907 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 09.07.2013 10:04
Поздравявам всички българи с деня на българската писменност и култура и специално българските учители!!! :)))
Ако някой ме обича,
лятото ще се забави.
Дълго пролетта ще кити
разцъфтелите дъбрави.
Дълго ще долитат птици.
Бистрото небе ще пее.
Ще полюшват стан черниците.
Тайно вишните ще зреят.
Ако някой ме обича,
ще е празник всеки цвят.
Всеки корен, всяка рима
ще го правят с мен богат.
Ще се пукат водни капки.
Лудо ще шумят реки.
Ще е звездно, ще е лятно,
ще ухае на липи
и ще бъде всяко цвете
разбираем послеслов.
Нежносинята планета
ще светлее от любов.
Българската азбука,българският език и християнската вяра са тези неща,които са ни опазили през тъмните години на робските неволи и са ни съхранили като нация. Някога във всяко българско село обикновенно е имало 3 личности с най-висок авторитет - кмет,свещенник и учител,като често учителят е бил най-обичан и уважаван,а по времето на Симеон I просветата беше един от главните ,,крайъгълни камъни" във зданието на новоизградената Българска Империя. Но тъй като време за спокойно вътрешно израстване не би могло да има без умен владетел и силна армия,която да бъде верен страж на границите на България,то нека да поздравим и българската армия с ,,Един завет" ведно с ,,Върви народе възродени". От делото на двамата братя Кирил и Методий през ,,История славноболгарская" на Паисий Хилендарски и неговите думи: - ,,О,неразумний и юроде,поради что се срамиш да се наречеш болгарин?",та чак до наши дни,когато такива титани като Христо Гешанов творят бъдещето за доброто на България и Цивилизацията.На всички тях нека всички ние днес да им кажем - честит празник,скъпи съграждани!!! :)))
Болг - арии
В началото на българският път
стоят мъже,готови да умрат.
Мъже,дошли от друг,далечен свят,
във който всички царя кан зоват,
а воините в смелите дружини-
боили,багатури,багаини.
И нищо,че заровена е в мрака
следата от борбата тяхна яка.
И нищо,че не знаем и грешим
какво кавхан е,ирник,багаин.
Ала от тези хора с титли странни,
загинали във битки непрестанни,
от орловите техни имена
в света започна нашата страна.
======================================
Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.
Магнус Феликс Енодий, 486 г.
======================================
Един завет
(„Заветът на дедите”)
Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919
Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.
И тоз завет,
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.
И не ли той,
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?
* * *
Стихотворението на Иван П. Йончев (Самоков - 1884 -1918 - София) е създадено през есента на 1915г., когато се извършва мобилизацията за участие в Европейската война. Йончев посвещава стихотворението на подполк. Тодор Гиргинов. През 1916г. е публикувано в сбирката „За Родината”, а на следващата 1917г. – в стихосбирката „Стихотворения”.
През зимата на 1919г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов (Пловдив 1873 – 1848 Бургас) посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна”, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „марш на 41-ви випуск” – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има Морфов.
Маршът „Заветът на дедите”, станал популярен като „Един завет” става популярен твърде стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертуара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла” и „Кавал”, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла” във Варшава през 1935г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет”, както им звучи текста…
Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец”. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината” (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет”, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…”, „Какво са, о, татко, в небето звездите”, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…
Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня. До 16-годишната си възраст Шагунов учи във Френския колеж “Св. Августин”, по-късно той заминава за Лион, където вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. Учи музика, композиция, диригентско майсторство, избран е за помощник диригент на Лионския градски оркестър. След завръщането си в България за кратко време е капелмайстор в Пловдив, а по-късно дълги години – на 24-и пех. Черноморски полк. Участва в Първата Балканска като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. На честването на 50-години творческа дейност през 1946г. Георги Шагунов подарява своя архив на Градския съвет в Бургас. Двете кантонерки с нотни тетрадки години се подмятат по коридорите, после са свалени в мазето, където огняря на общината пали с тях парното. Така завинаги се изгубва част от творчеството му. След години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но и казват, че никой не се интересува от „фашистки песни”. Творчеството на Шагунов е преоткрито много по-късно. Оцелели са над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика.
Георги Шагунов умира в Бургас на 10. 11.1948г. Потомците му емигрират в Гърция, където сина му е зъболекар.
====================================
,,Обратната страна на медала" :
"Моята учителка" - стихотворение, предоставено за читателите на блога от Отец Васил Василев...
МОЯТА УЧИТЕЛКА
Контейнерите за боклук до блока - тук всяка сутрин идваше жена във вехти дрехи, слаба, не висока с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата отделяше полезните на вид. Изглеждаше ми странно тя позната в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината, до службата ме караха с кола. И само сутрин, точно до вратата я виждах, беше с очила. Веднъж обаче тя ме заговори - попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu и я познах- познах я по гласа. Бе моята учителка любима в последния гимназиален клас. Заместваше почти една година. Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих - учителката моя станала клошар. В бюрото нещо търсех, нещо чистех - бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика - самият аз бях доста променен - солиден, тежък, лика и прилика с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано. Прекрасно утро. Неработен ден. В боклука ми на дъното прибрано лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига. Изсипах кофата с боклук завчас. И без дори главата да повдигна прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро, кафе, парфюм, кутия с шоколад. Вълнувах се и бе ми малко нервно, но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана. На входната врата се позвъни. Излязох да отворя – никой няма. Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре, че всяка работа краси човек! Дори и бедността от Бога дар е, дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня? Срамуваш се да поговориш с мен. Обратно връщам твойта милостиня и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия. Клошар съм, няма как. Не върша грях.“ Това прочетох. Щях да се убия! Учителката вече не видях.
* * *
Колко болка има в това стихче за Учителката - Любимата учителка... Колко често и ние се срещаме в своето ежедневие с човешката трагедия и болка...
С клошарите - тихи, смирени, честни, благородни хора... Хора, които в много отношения могат да ни бъдат за пример... Пример за чест и достойнство... Като тази Учителка, превърнала се в клошарка... Клошарка, но... запазила своето достойнство на човек, който... "не проси милостиня", а с труд и чест изкарва прехраната си, имайки ясното съзнание, че и тя, бедността - "от Бога дар е"...
Четейки това стихотворение, пред мен отново "оживя" споменът за един изключително интелигентен човек, клошар, когото бях срещала преди половин година някъде в нашия град... Реших да се доближа да него, давайки му нещо... дребно, за да си вземе... хляб... Човекът се изправи, погледна ме много топло, благодари ми много сърдечно, пожелавайки ми в отговор на моите думи, отправени към него за Божие благословение - и мен Бог да ме благослови... А след това много спонтанно, като нещо, което бе забравил да ми каже, добави: "Аз също вярвам в Бога и никога не лъжа, не крада, не мамя хората. Вече 20-т години работя тук / и той посочи контейнера, пред който бе застанал /и БЛАГОДАРЯ НА БОГА - ДОВОЛЕН СЪМ! Понякога и хората ми дават по нещо - изкарвам си за хляба." Бях просто изумена от думите му: "Вече 20-т години работя тук..."... От огромното смирение на този човек, който нямаше нищо, но имаше всъщност всичко... Имаше БЛАГОДАРНОСТТА в сърцето и душата си - искрената Благодарност към Бога и хората... Имаше най-ценната нравствена добродетел - СМИРЕНИЕТО... ТОЛКОВА ДРЕБНИ, ТОЛКОВА ЖАЛКИ, ТОЛКОВА НЕДОСТОЙНИ ПРЕД БОГА МОЖЕ ПОНЯКОГА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМЕ НИЕ, "БОГАТИТЕ ХОРА", КОИТО ИМАМЕ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ЗА НАШИЯ ЗЕМЕН ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ И... ДА ЖИВЕЕМ... КОМФОРТНО... НО НЯМАМЕ ВЕЛИЧИЕТО НА ТЕХНИЯ ДУХ, ИЗВИСИЛ СЕ ДО... НЕ-БЕ-СА-ТА, МАКАР И НА ВИД ТЕЗИ ОБИКНОВЕНИ, БЕДНИ ХОРА, ДА СА ПРОСТО... КЛО-ША-РИ...
Коментарът написа: Кина Златева
Картинката с красивите цветя за Учителката са взети от Netlog - от албумите на Ели Зарева и Тони Тиберова, на които сърдечно благодаря!
detelina-zlateva.blogspot.com/2012/03/blog-post_17.html
Ако някой ме обича,
лятото ще се забави.
Дълго пролетта ще кити
разцъфтелите дъбрави.
Дълго ще долитат птици.
Бистрото небе ще пее.
Ще полюшват стан черниците.
Тайно вишните ще зреят.
Ако някой ме обича,
ще е празник всеки цвят.
Всеки корен, всяка рима
ще го правят с мен богат.
Ще се пукат водни капки.
Лудо ще шумят реки.
Ще е звездно, ще е лятно,
ще ухае на липи
и ще бъде всяко цвете
разбираем послеслов.
Нежносинята планета
ще светлее от любов.
Българската азбука,българският език и християнската вяра са тези неща,които са ни опазили през тъмните години на робските неволи и са ни съхранили като нация. Някога във всяко българско село обикновенно е имало 3 личности с най-висок авторитет - кмет,свещенник и учител,като често учителят е бил най-обичан и уважаван,а по времето на Симеон I просветата беше един от главните ,,крайъгълни камъни" във зданието на новоизградената Българска Империя. Но тъй като време за спокойно вътрешно израстване не би могло да има без умен владетел и силна армия,която да бъде верен страж на границите на България,то нека да поздравим и българската армия с ,,Един завет" ведно с ,,Върви народе възродени". От делото на двамата братя Кирил и Методий през ,,История славноболгарская" на Паисий Хилендарски и неговите думи: - ,,О,неразумний и юроде,поради что се срамиш да се наречеш болгарин?",та чак до наши дни,когато такива титани като Христо Гешанов творят бъдещето за доброто на България и Цивилизацията.На всички тях нека всички ние днес да им кажем - честит празник,скъпи съграждани!!! :)))
Болг - арии
В началото на българският път
стоят мъже,готови да умрат.
Мъже,дошли от друг,далечен свят,
във който всички царя кан зоват,
а воините в смелите дружини-
боили,багатури,багаини.
И нищо,че заровена е в мрака
следата от борбата тяхна яка.
И нищо,че не знаем и грешим
какво кавхан е,ирник,багаин.
Ала от тези хора с титли странни,
загинали във битки непрестанни,
от орловите техни имена
в света започна нашата страна.
======================================
Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.
Магнус Феликс Енодий, 486 г.
======================================
Един завет
(„Заветът на дедите”)
Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919
Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.
И тоз завет,
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.
И не ли той,
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?
* * *
Стихотворението на Иван П. Йончев (Самоков - 1884 -1918 - София) е създадено през есента на 1915г., когато се извършва мобилизацията за участие в Европейската война. Йончев посвещава стихотворението на подполк. Тодор Гиргинов. През 1916г. е публикувано в сбирката „За Родината”, а на следващата 1917г. – в стихосбирката „Стихотворения”.
През зимата на 1919г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов (Пловдив 1873 – 1848 Бургас) посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна”, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „марш на 41-ви випуск” – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има Морфов.
Маршът „Заветът на дедите”, станал популярен като „Един завет” става популярен твърде стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертуара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла” и „Кавал”, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла” във Варшава през 1935г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет”, както им звучи текста…
Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец”. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината” (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет”, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…”, „Какво са, о, татко, в небето звездите”, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…
Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня. До 16-годишната си възраст Шагунов учи във Френския колеж “Св. Августин”, по-късно той заминава за Лион, където вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. Учи музика, композиция, диригентско майсторство, избран е за помощник диригент на Лионския градски оркестър. След завръщането си в България за кратко време е капелмайстор в Пловдив, а по-късно дълги години – на 24-и пех. Черноморски полк. Участва в Първата Балканска като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. На честването на 50-години творческа дейност през 1946г. Георги Шагунов подарява своя архив на Градския съвет в Бургас. Двете кантонерки с нотни тетрадки години се подмятат по коридорите, после са свалени в мазето, където огняря на общината пали с тях парното. Така завинаги се изгубва част от творчеството му. След години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но и казват, че никой не се интересува от „фашистки песни”. Творчеството на Шагунов е преоткрито много по-късно. Оцелели са над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика.
Георги Шагунов умира в Бургас на 10. 11.1948г. Потомците му емигрират в Гърция, където сина му е зъболекар.
====================================
,,Обратната страна на медала" :
"Моята учителка" - стихотворение, предоставено за читателите на блога от Отец Васил Василев...
МОЯТА УЧИТЕЛКА
Контейнерите за боклук до блока - тук всяка сутрин идваше жена във вехти дрехи, слаба, не висока с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата отделяше полезните на вид. Изглеждаше ми странно тя позната в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината, до службата ме караха с кола. И само сутрин, точно до вратата я виждах, беше с очила. Веднъж обаче тя ме заговори - попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu и я познах- познах я по гласа. Бе моята учителка любима в последния гимназиален клас. Заместваше почти една година. Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих - учителката моя станала клошар. В бюрото нещо търсех, нещо чистех - бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика - самият аз бях доста променен - солиден, тежък, лика и прилика с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано. Прекрасно утро. Неработен ден. В боклука ми на дъното прибрано лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига. Изсипах кофата с боклук завчас. И без дори главата да повдигна прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро, кафе, парфюм, кутия с шоколад. Вълнувах се и бе ми малко нервно, но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана. На входната врата се позвъни. Излязох да отворя – никой няма. Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре, че всяка работа краси човек! Дори и бедността от Бога дар е, дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня? Срамуваш се да поговориш с мен. Обратно връщам твойта милостиня и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия. Клошар съм, няма как. Не върша грях.“ Това прочетох. Щях да се убия! Учителката вече не видях.
* * *
Колко болка има в това стихче за Учителката - Любимата учителка... Колко често и ние се срещаме в своето ежедневие с човешката трагедия и болка...
С клошарите - тихи, смирени, честни, благородни хора... Хора, които в много отношения могат да ни бъдат за пример... Пример за чест и достойнство... Като тази Учителка, превърнала се в клошарка... Клошарка, но... запазила своето достойнство на човек, който... "не проси милостиня", а с труд и чест изкарва прехраната си, имайки ясното съзнание, че и тя, бедността - "от Бога дар е"...
Четейки това стихотворение, пред мен отново "оживя" споменът за един изключително интелигентен човек, клошар, когото бях срещала преди половин година някъде в нашия град... Реших да се доближа да него, давайки му нещо... дребно, за да си вземе... хляб... Човекът се изправи, погледна ме много топло, благодари ми много сърдечно, пожелавайки ми в отговор на моите думи, отправени към него за Божие благословение - и мен Бог да ме благослови... А след това много спонтанно, като нещо, което бе забравил да ми каже, добави: "Аз също вярвам в Бога и никога не лъжа, не крада, не мамя хората. Вече 20-т години работя тук / и той посочи контейнера, пред който бе застанал /и БЛАГОДАРЯ НА БОГА - ДОВОЛЕН СЪМ! Понякога и хората ми дават по нещо - изкарвам си за хляба." Бях просто изумена от думите му: "Вече 20-т години работя тук..."... От огромното смирение на този човек, който нямаше нищо, но имаше всъщност всичко... Имаше БЛАГОДАРНОСТТА в сърцето и душата си - искрената Благодарност към Бога и хората... Имаше най-ценната нравствена добродетел - СМИРЕНИЕТО... ТОЛКОВА ДРЕБНИ, ТОЛКОВА ЖАЛКИ, ТОЛКОВА НЕДОСТОЙНИ ПРЕД БОГА МОЖЕ ПОНЯКОГА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМЕ НИЕ, "БОГАТИТЕ ХОРА", КОИТО ИМАМЕ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ЗА НАШИЯ ЗЕМЕН ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ И... ДА ЖИВЕЕМ... КОМФОРТНО... НО НЯМАМЕ ВЕЛИЧИЕТО НА ТЕХНИЯ ДУХ, ИЗВИСИЛ СЕ ДО... НЕ-БЕ-СА-ТА, МАКАР И НА ВИД ТЕЗИ ОБИКНОВЕНИ, БЕДНИ ХОРА, ДА СА ПРОСТО... КЛО-ША-РИ...
Коментарът написа: Кина Златева
Картинката с красивите цветя за Учителката са взети от Netlog - от албумите на Ели Зарева и Тони Тиберова, на които сърдечно благодаря!
detelina-zlateva.blogspot.com/2012/03/blog-post_17.html
Москва вместо Вашингтон покровител на Из...
Години преди да падне Берлинската стена,...
КАРТЕЛЪТ НА ЕДРИТЕ ЕВРЕЙСКИ ФИНАНСОВИ КР...
Години преди да падне Берлинската стена,...
КАРТЕЛЪТ НА ЕДРИТЕ ЕВРЕЙСКИ ФИНАНСОВИ КР...
Няма коментари
