Постинг
10.03.2012 15:17 -
,,Отечeство любезно, как хубаво си ти!!!
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 2336 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2012 17:04
Прочетен: 2336 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 29.04.2012 17:04
,,Отечество любезно, как хубаво си ти!!!"
Иван Вазов
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можб да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случай, че Бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?
IV
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
V
Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Хисар, 1882
Иван Вазов - разкази и пътеписи
,,Розовата долина и Тунджа" - 1886 г.
... Слънцето залязваше; море от пламъци,рубини и топази блещеше зад зелените бърда пред нас; горите и хълмовете, и усоите ставаха любовно тайнствени под златната ведрина на вечерния час; шумата мълвеше наоколо тихо със зефирите и полските щурци - пискуни пущаха редки звънливи ноти из утихналия въздух ...
А Средна гора все повече и повече тъмнееше в лазурната дрезгавина, а разкошната долина сладко и успокоително затихваше и като че ще чете вечернята си молитва, при дъхът на трендафиловия си аромат, към небесата,а царственият Юмрукчал все още показваше на изток бялата си тиара, обляна с последните издихающи розови зари на слънцето и с първите сребристи лучи на месеца ...
Хубаво си,отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои в душата ми, която те люби,милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини!!! И колчем пак ги видя като че то е пак за първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее. Само ти,отечество, само твоята божествена природа вечно съхранявате за мене очарованието си, което е пленявало детинството ми и младостта ми, и тази възраст на разочарования - дни на жестоки изпитания и мъки. Когато всичките цветя в сърцето ми завехнаха; когато надеждите и младежките ми пориви се сломиха като крилата на устрелен орел; когато в тежка житейска борба умряха много мои идеали, изсушиха се всичките извори за щастие и радост - само ти ми остаяш още и нежно ми разгръщаш обятия и шепнеш на моето ожесточено сърце думи на примирение, на чародейна утеха и на поезия ...
Бъди благословенно, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми и
дето ще се зеленее гробът ми!!!
===============================
Когато българите почувстват в своята душа пoезията на Вазов, когато в техните гърди забие лъвското сърце на Васил Левски - Апостолът на Свободата,когато вземат християнската вяра на дванадесетте апостола на Исус Христос за щит и броня и Мечът на Духа и Божието Слово за Божие Всеоръжие,тогава ще могат да се изправят лице в лице с идващите от бъдещето Конници на Апокалипсиса и да победят.
=========================================================================
Иван Вазов
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можб да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случай, че Бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?
IV
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
V
Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Хисар, 1882
Иван Вазов - разкази и пътеписи
,,Розовата долина и Тунджа" - 1886 г.
... Слънцето залязваше; море от пламъци,рубини и топази блещеше зад зелените бърда пред нас; горите и хълмовете, и усоите ставаха любовно тайнствени под златната ведрина на вечерния час; шумата мълвеше наоколо тихо със зефирите и полските щурци - пискуни пущаха редки звънливи ноти из утихналия въздух ...
А Средна гора все повече и повече тъмнееше в лазурната дрезгавина, а разкошната долина сладко и успокоително затихваше и като че ще чете вечернята си молитва, при дъхът на трендафиловия си аромат, към небесата,а царственият Юмрукчал все още показваше на изток бялата си тиара, обляна с последните издихающи розови зари на слънцето и с първите сребристи лучи на месеца ...
Хубаво си,отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои в душата ми, която те люби,милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини!!! И колчем пак ги видя като че то е пак за първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее. Само ти,отечество, само твоята божествена природа вечно съхранявате за мене очарованието си, което е пленявало детинството ми и младостта ми, и тази възраст на разочарования - дни на жестоки изпитания и мъки. Когато всичките цветя в сърцето ми завехнаха; когато надеждите и младежките ми пориви се сломиха като крилата на устрелен орел; когато в тежка житейска борба умряха много мои идеали, изсушиха се всичките извори за щастие и радост - само ти ми остаяш още и нежно ми разгръщаш обятия и шепнеш на моето ожесточено сърце думи на примирение, на чародейна утеха и на поезия ...
Бъди благословенно, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми и
дето ще се зеленее гробът ми!!!
===============================
Когато българите почувстват в своята душа пoезията на Вазов, когато в техните гърди забие лъвското сърце на Васил Левски - Апостолът на Свободата,когато вземат християнската вяра на дванадесетте апостола на Исус Христос за щит и броня и Мечът на Духа и Божието Слово за Божие Всеоръжие,тогава ще могат да се изправят лице в лице с идващите от бъдещето Конници на Апокалипсиса и да победят.
=========================================================================
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
