Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2010 02:08 - ЛОТЛОРИЕН
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 825 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2014 19:31



ЛОТЛОРИЕН-ТАКАВА Е БИЛА ЗЕМЯТА НЯКОГА ПРЕДИ ПОЯВАТА НА СИЛИТЕ НА ЗЛОТО И ЕДИН ДЕН ПАК ЩЕ БЪДЕ СЪЩАТА ПРИКАЗНА ЗЕМЯ

.................................................................................................................................................................

Когато дойде неговият ред, Фродо погледна нагоре и дъхът му спря. Стояха сред открита ливада. Наляво се издигаше огромна могила и тревата по нея бе зелена като пролетта в Стари времена. По склоновете като двойна корона растяха два пръстена от дървета — външните имаха снежнобяла кора и бяха без листа, но прекрасни в грациозната си голота; вътрешните бяха огромни малорни, все още облечени в бледозлатиста премяна. Високо сред клоните на едно величаво дърво в центъра блестеше бял плоскоред. В подножието на дърветата и навсякъде по зелените склонове тревата бе осеяна с дребни златни цветчета с формата на звезди. Сред тях се полюшваха на стройните си стъбла други цветя, бели и съвсем бледозелени — те искряха като мъгла сред наситения цвят на тревата. Небето отгоре бе синьо, а следобедното слънце огряваше хълма и хвърляше под дърветата дълги зелени сенки.

— Гледайте! Стигнахме до Серин Амрот — каза Халдир. — Това е сърцето на древното кралство, такова, каквото е било от незапомнени дни. Тук е могилата на Амрот, където в по-щастливи времена се издигал неговият дом. Тук вечно цъфтят зимните цветя сред невехнеща трева — жълтият еланор и бледият нифредил. Тук ще останем засега, а привечер ще влезем в града на Галадримите.

Всички се проснаха на благоуханната трева, само Фродо още стоеше замаян от изумление. Струваше му се, че е престъпил през висок прозорец, разкрит към изчезнал свят. Огряваха го лъчи, за които в неговия език нямаше дума. Всичко, що виждаше, бе грациозно, но формите изглеждаха ясно очертани, сякаш бяха замислени и изрисувани току преди падането на превръзката от очите му, ала изглеждаха и древни, като че бяха надживели вечността. Виждаше само познати цветове: златни, бели, сини, зелени, но те бяха свежи и до болка прекрасни, сякаш в този миг ги виждаше за пръв път и се мъчеше да им измисли нови и вълшебни имена. Ничие сърце не би могло тук през зимата да скърби за лятото или пролетта. В нищо, израсло по тая земя, не се забелязваше недостатък, болест или безформеност. Лориен бе неопетнена.

Обърна се и видя, че Сам е застанал край него, оглежда се озадачено и разтърква очи, сякаш не бе съвсем сигурен, че не сънува.

— Не ще и дума, денят е ясен и слънцето грее — каза той. — Мислех, че елфите обичат само луната и звездите, но това тук е по-елфическо от всичко, дето съм чувал. Имам чувството, че съм вътре в песните, ако разбирате какво искам да кажа.

Халдир ги погледна и като че наистина разбра и мисълта, и думите. Той се усмихна и каза:

— Вие усещате силата на Владетелката на Галадримите. Ще ви хареса ли да се изкачите с мен по Серин Амрот?

Той леко се заизкачва по тревистите склонове и двамата го последваха. Макар че вървеше и дишаше, а наоколо живи листа и цветя тръпнеха под същия хладен вятър, който облъхваше лицето му, Фродо усети, че се намира в безвременна страна, която не вехне, не се изменя и не чезне в забрава. Дори когато си заминеше и отново навлезеше във външния свят, Фродо, скиталецът от Графството, щеше да продължава да броди по тревата сред еланор и нифредил в прекрасната Лотлориен.


ЛОТЛОРИЕН - ,,ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ" - ТОЛКИН

image


image











Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. allvin - Една незабравима вечер ...
13.05.2014 10:04
Преди няколко години пак така беше валял дъжд една вечер, и то тъкмо преди смрачаване престана; и аз, нали съм на две крачки от парка,се изнесох натам просто ей така, да се поразходя малко. Тъкмо беше почнало да се смрачава и поради падналия преди малко дъжд в парка нямаше вече никой, и беше едно такова тайнствено и тихо,почти мистично - като че ли изведнъж бях попаднал в някое тайнствено омагьосано елфическо царство и си помислих,че всеки момент мога да се натъкна на замъка със спящата красавица ... Дърветата се издигаха високи и сумрачни в припадащия здрач като някакви величествени катедрали и аз като че ли се пренесох през тях като през един ,,тунел на времето" ... Царуваше пълна и всеобхватна,почти мистична тишина,ненарушавана от никой и от нищо, но всъщност моето сърце ,,разговаряше" по един безшумен и недоловим за самия мен начин със Самия Бог на природата ... Това беше едно страхотно хубаво ,,преживяване",което не може да се опише с думи, но което помня и до днес ... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457535
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031