Постинг
13.08.2012 10:45 -
,,България се върна 60 години назад" !!!
Автор: allvin
Категория: Спорт
Прочетен: 2511 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2013 21:43
Прочетен: 2511 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 10.01.2013 21:43
България в началото на X век - Империя!!!
Бълария в началото на XXI век на летните олимпийски игри Лондон 2012 - нито един златен олимпийски медал!!!
Хайде ,,честито",политиците!
Юди !!!
Алън Фостър Дълес - братовчед на Рокфелер
С представянето си на завършилите Игри в Лондон, България се върна 60 години назад - именно когато спечели и първия си медал на Олимпиада.
На Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 година, Борис Георгиев завоюва първия в историята на България медал от такъв форум - бронз в бокса. Оттогава представянето на страната ни на летни Олимпийски игри неизменно се подобряваше (изключение прави бойкотът ни на Игрите в Лос Анджелис през 1984 година), за да се стигне до Олимпиадата в Лондон, където завоювахме едва два медала, нито един от тях от най-благородния метал.
Бронзът на Тервел Пулев и среброто на Станка Златева трудно могат да се сравняват със спечелените ни в Москва 1980 41 отличия или пък 10-те златни медала от Сеул 1988.
След промените обаче, представянето на България на Олимпиада драстично спадна, макар досега винаги да се радвахме на поне един олимпийски шампион.
Ако се хванем именно за вдигането на тежести обаче забелязваме друг сериозен проблем. Все повече талантливи родни спортисти не крият желанието си да се състезават за друга държава, предвид конфликтите си на финансова основа с родните спортни институции и федерации.
18-годишният Валентин Христов не чака много, за да види ще има ли развитие в родните щанги и под флага на Азербайджан спечели бронз в категория до 56 килограма. Състезаващият се за същата страна български гребец Александър Александров завърши пети във финала на скиф, а Боянка Костова отново във вдигането на тежести остана пета.
Дали следващите големи таланти на България (колкото и да са малко те) няма да поемат по този път предстои да видим. Факт е обаче, че няма реална програма за развитие на младежите и насочването им към различни спортове. В развитите страни има огромен избор, тъй като трениращите даден спорт са много и неизменно един от тях става голямата звезда, а защо не и няколко.
В България няма масов спорт за младите, няма и спортни бази. В София има само няколко състезателни плувни басейна. Да не говорим за спортната гимнастика, където последователи на Йордан Йовчев изобщо няма. Два-три часа физическо възпитание в училище не стигат. Ивет Лалова се готви в Италия, просто защото у нас няма как да го прави. Същото е положението и с Нина Рангелова и Екатерина Аврамова в плуването. У нас се разчита на самородния талант, който първо да покаже умения и след това да получи подкрепата на държавата. Но дали ще я чака? Валентин Христов не го направи.
Най-добрата ни бадминтонистка Петя Неделчева намекна за преминаване под флага на друга държава, въпрос на време е някой да я последва.
На 30-те Олимпийски игри в Лондон България разчиташе предимно на "старите пушки" и старите постижения, без особена мисъл за развитие. Видя се обаче, че с голия талант не се стига далеч и далеч по-рутинирани състезатели надвиха българи в английската столица. Световният шампион в борбата Елис Гури остана без медал, а треньорът му Стоян Добрев призна, че класикът ни не се е подготвял както трябва.
Именно и с борбата бяха свързани най-сериозните ни надежди за медали в столицата на Англия. Само Станка обаче "отсрами" спорта ни там.
Имаше и няколко светли момента за българите на Олимпиадата. Великият Йордан Йовчев показа, че и на 39 години можеш да се състезаваш на високо ниво в гимнастиката, оставайки седми крайното класиране на халки. Няма обаче кой да го наследи в този спорт. Волейболистите ни пък събираха стотици хиляди пред екраните у нас с играта си.
Истината обаче е, че спортът непрекъснато се развива и това бе доказано с огромна сила в Лондон. 17-годишната американка Миси Франклин спечели три златни медала в плуването и подобри един световен рекорд. 16-годишната китайка Е Шъвън пък постави нов най-добър резултат на планетата в 400 метра съчетано плуване.
Едно от най-големите събития в Лондон отново се случи в плувния басейн. "Куршума от Балтимор" Майкъл Фелпс допълни до 18 колекцията си със златни олимпийски медали. Общо медалите му от Олимпийски игри пък са 22 - постижения, които трудно ще бъдат подобрени в скоро време. "Мълнията" Юсейн Болт стана първия лекоатлет, който успешно защитава титлите си в бягането на 100 и 200 метра. С щафетата на Ямайка Болт пък спечели златото на 4х100 метра и то с олимпийски рекорд.
САЩ успя да спечели битката с Китай за най-успешна нация на Олимпийските игри, вземайки над 40 златни медала в Лондон. Трети се наредиха домакините от Великобритания с най-доброто си представяне в последните десетилетия. България пък финишира извън Топ 60 в класирането.
Изненадващо, премиерът на България Бойко Борисов заяви, че е доволен от представянето ни в Лондон. И той оправда малкото ни медали с липсата на късмет. За сравнение, страна с нашите мащаби като Унгария е в първата десетка по медали. Гледайки постиженията на страната ни на завършилата Олимпиада и представянето на останалите държави от "нашата черга", въпросът е дали България няма да се яви на Игрите в Рио след 4 години без почти реална надежда за медал.
Пост-коментар на boristodorov56:
С Олимпийските игри се свършиха и нашите очаквания за постигането на грандиозни спортни успехи на тях.
Не съм очаквал сериозни успехи от "олимпийците" на игрите в Лондон - а трябваше ли?
Гледал съм по тв от Олимпийските игри не повече от три минути - а трябваше ли?
Из медиите всички коментират, но никой не иска да признае, че едва ли бе възможен друг финал(крах).
Необяснимо е защо трябва да изпитваме някакви общонационални терзания, че спортистите ни не спечелили нито един златен медал. Ако бяха спечелели 15 медала - какво трябваше да правим всички - да хвърляме шапки до небето и да направим паметник на Ст. Костадинова за да гъделичкаме комплексите си за малоценност избили в егоистичен нарцисизъм?
Не мога да разбера как и по-точно какво спортистите `и представят на мизерната ни България? Може би скопените от алчност и мания за величие дребнички държавници и управляващи? Или корумпираната държавна машина? Да би да са хилядите безработни и принудени да живеят на ръба на оцеляването? Едва ли са и бедстващите цигани в гетата превърнати в сбирило на миазми и поноптикум на човешката нищета. Няма да са и болните оставени на произвола на безсърдечни "лекари", нито креещите и никому ненужни старци и т.н.
Би ли обяснил някой как 15 златни олимпийски медала биха скрили истината за тази мрачна картина, на фона на демографския срив и времево предопределен край на народността ни?
Е, ако някой би искал да се пъчи и бие по гърдите като примат - бих предложил да прати Бистришките тигри начело с д-р Борисов да ни представя по спортните форуми - поне да се спестят средства за да се направят приемливи площадки за спортуване из обезлюдените ни градове и паланки.
Лично аз съм повече притеснен от факта, че ще дойде време, когато няма да има кого да пратим, ако въобще се доберем де, на олимпийски игри след 20 години - освен просяци, джебчии и проститутки.
Пред тази перспектива - как ви се вижда сегашното ни представяне на Олимпийските игри в Лондон?
Бълария в началото на XXI век на летните олимпийски игри Лондон 2012 - нито един златен олимпийски медал!!!
Хайде ,,честито",политиците!
Юди !!!
Алън Фостър Дълес - братовчед на Рокфелер
С представянето си на завършилите Игри в Лондон, България се върна 60 години назад - именно когато спечели и първия си медал на Олимпиада.
На Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 година, Борис Георгиев завоюва първия в историята на България медал от такъв форум - бронз в бокса. Оттогава представянето на страната ни на летни Олимпийски игри неизменно се подобряваше (изключение прави бойкотът ни на Игрите в Лос Анджелис през 1984 година), за да се стигне до Олимпиадата в Лондон, където завоювахме едва два медала, нито един от тях от най-благородния метал.
Бронзът на Тервел Пулев и среброто на Станка Златева трудно могат да се сравняват със спечелените ни в Москва 1980 41 отличия или пък 10-те златни медала от Сеул 1988.
След промените обаче, представянето на България на Олимпиада драстично спадна, макар досега винаги да се радвахме на поне един олимпийски шампион.
Ако се хванем именно за вдигането на тежести обаче забелязваме друг сериозен проблем. Все повече талантливи родни спортисти не крият желанието си да се състезават за друга държава, предвид конфликтите си на финансова основа с родните спортни институции и федерации.
18-годишният Валентин Христов не чака много, за да види ще има ли развитие в родните щанги и под флага на Азербайджан спечели бронз в категория до 56 килограма. Състезаващият се за същата страна български гребец Александър Александров завърши пети във финала на скиф, а Боянка Костова отново във вдигането на тежести остана пета.
Дали следващите големи таланти на България (колкото и да са малко те) няма да поемат по този път предстои да видим. Факт е обаче, че няма реална програма за развитие на младежите и насочването им към различни спортове. В развитите страни има огромен избор, тъй като трениращите даден спорт са много и неизменно един от тях става голямата звезда, а защо не и няколко.
В България няма масов спорт за младите, няма и спортни бази. В София има само няколко състезателни плувни басейна. Да не говорим за спортната гимнастика, където последователи на Йордан Йовчев изобщо няма. Два-три часа физическо възпитание в училище не стигат. Ивет Лалова се готви в Италия, просто защото у нас няма как да го прави. Същото е положението и с Нина Рангелова и Екатерина Аврамова в плуването. У нас се разчита на самородния талант, който първо да покаже умения и след това да получи подкрепата на държавата. Но дали ще я чака? Валентин Христов не го направи.
Най-добрата ни бадминтонистка Петя Неделчева намекна за преминаване под флага на друга държава, въпрос на време е някой да я последва.
На 30-те Олимпийски игри в Лондон България разчиташе предимно на "старите пушки" и старите постижения, без особена мисъл за развитие. Видя се обаче, че с голия талант не се стига далеч и далеч по-рутинирани състезатели надвиха българи в английската столица. Световният шампион в борбата Елис Гури остана без медал, а треньорът му Стоян Добрев призна, че класикът ни не се е подготвял както трябва.
Именно и с борбата бяха свързани най-сериозните ни надежди за медали в столицата на Англия. Само Станка обаче "отсрами" спорта ни там.
Имаше и няколко светли момента за българите на Олимпиадата. Великият Йордан Йовчев показа, че и на 39 години можеш да се състезаваш на високо ниво в гимнастиката, оставайки седми крайното класиране на халки. Няма обаче кой да го наследи в този спорт. Волейболистите ни пък събираха стотици хиляди пред екраните у нас с играта си.
Истината обаче е, че спортът непрекъснато се развива и това бе доказано с огромна сила в Лондон. 17-годишната американка Миси Франклин спечели три златни медала в плуването и подобри един световен рекорд. 16-годишната китайка Е Шъвън пък постави нов най-добър резултат на планетата в 400 метра съчетано плуване.
Едно от най-големите събития в Лондон отново се случи в плувния басейн. "Куршума от Балтимор" Майкъл Фелпс допълни до 18 колекцията си със златни олимпийски медали. Общо медалите му от Олимпийски игри пък са 22 - постижения, които трудно ще бъдат подобрени в скоро време. "Мълнията" Юсейн Болт стана първия лекоатлет, който успешно защитава титлите си в бягането на 100 и 200 метра. С щафетата на Ямайка Болт пък спечели златото на 4х100 метра и то с олимпийски рекорд.
САЩ успя да спечели битката с Китай за най-успешна нация на Олимпийските игри, вземайки над 40 златни медала в Лондон. Трети се наредиха домакините от Великобритания с най-доброто си представяне в последните десетилетия. България пък финишира извън Топ 60 в класирането.
Изненадващо, премиерът на България Бойко Борисов заяви, че е доволен от представянето ни в Лондон. И той оправда малкото ни медали с липсата на късмет. За сравнение, страна с нашите мащаби като Унгария е в първата десетка по медали. Гледайки постиженията на страната ни на завършилата Олимпиада и представянето на останалите държави от "нашата черга", въпросът е дали България няма да се яви на Игрите в Рио след 4 години без почти реална надежда за медал.
Пост-коментар на boristodorov56:
С Олимпийските игри се свършиха и нашите очаквания за постигането на грандиозни спортни успехи на тях.
Не съм очаквал сериозни успехи от "олимпийците" на игрите в Лондон - а трябваше ли?
Гледал съм по тв от Олимпийските игри не повече от три минути - а трябваше ли?
Из медиите всички коментират, но никой не иска да признае, че едва ли бе възможен друг финал(крах).
Необяснимо е защо трябва да изпитваме някакви общонационални терзания, че спортистите ни не спечелили нито един златен медал. Ако бяха спечелели 15 медала - какво трябваше да правим всички - да хвърляме шапки до небето и да направим паметник на Ст. Костадинова за да гъделичкаме комплексите си за малоценност избили в егоистичен нарцисизъм?
Не мога да разбера как и по-точно какво спортистите `и представят на мизерната ни България? Може би скопените от алчност и мания за величие дребнички държавници и управляващи? Или корумпираната държавна машина? Да би да са хилядите безработни и принудени да живеят на ръба на оцеляването? Едва ли са и бедстващите цигани в гетата превърнати в сбирило на миазми и поноптикум на човешката нищета. Няма да са и болните оставени на произвола на безсърдечни "лекари", нито креещите и никому ненужни старци и т.н.
Би ли обяснил някой как 15 златни олимпийски медала биха скрили истината за тази мрачна картина, на фона на демографския срив и времево предопределен край на народността ни?
Е, ако някой би искал да се пъчи и бие по гърдите като примат - бих предложил да прати Бистришките тигри начело с д-р Борисов да ни представя по спортните форуми - поне да се спестят средства за да се направят приемливи площадки за спортуване из обезлюдените ни градове и паланки.
Лично аз съм повече притеснен от факта, че ще дойде време, когато няма да има кого да пратим, ако въобще се доберем де, на олимпийски игри след 20 години - освен просяци, джебчии и проститутки.
Пред тази перспектива - как ви се вижда сегашното ни представяне на Олимпийските игри в Лондон?
Няма коментари
