Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2011 01:10 - РАТНИЦИ ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ - ИДЕОЛОГИЯ
Автор: allvin Категория: Политика   
Прочетен: 1932 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 11.06.2011 15:01


В основата на ратническия светоглед стои националната мощ, осъществяването на националните териториални и народностни идеали и съхраняването на свободна и независима българска държава. За тях българската нация е “етническа, духовна , стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на сборните елементи, които я съставят.”, а българската държава – “организационната съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията”. Със сигурност може да се твърди, че цялата останала част от възгледите им се крепи на тази основа. Отхвърлянето на унизителния Ньойски договор, народностното и териториално обединение, поддържането на българите зад граница, възстановяването на войската са сред основните им искания.В името на нацията,всички противоречия трябва да бъдат преодолени.
Именно поради тази причина, ратниците сериозно се занимават със социалния въпрос и с борбата срещу болшевишката пропаганда. Общото им мнение е, че марксистите се стремят да измамят работниците и да ги откъснат от тялото на нацията по пътя към осъществяване на юдео-болшевишките си замисли - поробването на народите. В ратническата идеология работник е “всеки български гражданин, който се труди и работи за материалното и духовното благосъстояние на нацията. Неговите врагове са: спекуланта, марксиста, демагога и безделника”. Прави впечатление обаче, че ратниците са доста ляво настроени по отношение на социалната и икономическата сфера. Предвижда се кооперирането на селските стопани, “насока и контрол от Държавата на частните стопански предприятия и национализацията на някои от тях, с оглед интересите на нацията”, участие на работниците в печалбите на предприятията и т.н. По самите думи на ратниците от “Разговор за Р.Н.Б.”, те не искат “равенство, а правда”. А за болшевишките приказки за свобода и равенство казват ”да искаш хем свобода, хем равенство, значи или сам да се лъжеш, или други да мамиш.”. По отношение на социалния въпрос точно се формулира ратническата позиция в сборника от текстове от 1937г.:”Новият национален светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това и на целокупното законодателство. Затова възроденият национализъм е толкова "ляв" в социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата теория и практика, нито тези на социалдемокрацията, които се стремят да убият индивидуализма на хората и нацията, които се опитват да ги впрегнат в своята измислена противоестествена система, водеща към бръз упадък. Създаден като реакция срещу индивидуалния капитализъм, и то главно от скитници инородци, марксизмът възнамеряваше да превърне човешкото общество в мравуняк. Редът в мравуняка наистина е идеален. Но мравката работничка не е нито мъж, нито жена работи неуморно без оглед на това дали ще консумира и притежава лично, и дали други ще консумират произведеното от нея.
Възроденият национализъм взема предвид естествените особености на личността. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представлява.”. Добавя се и, че социалните неправди рушат държавата от две страни, първо безделниците, безбожници и безотечественици, чрез измами и спекулации паразитират на гърба на работниците и второ, така дават почва за развитие на разрушителни марксистки тенденции.
Макар и в няколко реда, ще отбележа и отношението на ратниците към селото. Относително малкият дял, който те му отделят, сред своите издания се дължи на категоричната им позиция. Селото е основата на запазването на българския народ. Следователно държавата трябва да направи всичко по силите си, за да задържи селяните там, като облагороди селата и им осигури възможност за достъп до просветните и културни постижения.
Както стана дума по-горе в текста ратниците са убедени противници на демокрацията, както в своите редици, така и що се отнася до държавното управление. За тях демокрацията “е неприложима. Демокрацията като идея искаше да постави духовната аристокрация начело на обществото. Всъщност тя е давала на практика обратния резултат. Тя е изваждала демагозите и утайката на обществото начело на държавата”. И продължават “какво общо има практиката на демокрацията със свободата? Защитниците на демокрацията само приказват за свобода. На практика демокрацията подтиска свободата на събранията, на словото и на печата, а те са основата на нейната идеология. Демокрацията се самоуби.”
Пак в името на единството, ратниците твърдо застават зад Царя и Православната цъква. Те обаче, за разлика от останалите националистически организации не са били долюбвани от властта и са жертва на множество арестувания, обиски, интернирания, уволнения, побой. Техни издания се инкриминират от прокуратурата. Филов ги нарича “бели болшевики”, а полицията - “откровено фашистка организация”. И ако е ясно защо правителствата полагат особени ”грижи” за тях, то защо Царят не се застъпва? Отговорът навярно се крие в авторитарните схващания на ратниците, и евентуалния италиански сценарий който те са искали да приложат в България, т.е. Царят да царува, но те да управляват. Като аргумент за това, може да послужи и сравнението, че, за разлика от другите националистически организации, те не пишат възхвалителни химни за Царя и в общи линии, почти не го споменават в своите издания.
Всичко написано до тук потвърждава, че ратниците са националисти, със силен социален елемент и антикомунистически позиции, с антидемократични и авторитарни възгледи и практика. Те обаче са господстващи в този исторически момент в цяла Европа, на фона на повсеместното разочарование от демокрациите и особено в централната и източна част на континента, на чукащата на вратата комунистическа заплаха, в период в който износът на революция е твърде актуален.
Защо въпреки това, съмненията за фашисткия или национал-социалистическия характер на Р.Н.Б. остават или поне се смята, че те са идейно много близки? Все пак авторитаризъм и национализъм са характерни белези на фашизма, но не го изчерпват. И още нещо - подкрепата за съюза с Райха е оправдана и от чисто националистическа гледна точка. Защо авторът на най-добросъвестното изследване на въпроса, което познавам/Н.Г.Алтънков/, говори в своя статия за твърде тънката разлика между теорията и практиката на ратниците и фашизма?
Отговорът на този въпрос може би се крие в една част от светогледа на Р.Н.Б., който оставих за финал. Това е тяхното отношение към евреите, чужденците и расовия въпрос. В “Разговор за Р.Н.Б.” на въпрос на гражданина дали ратниците са антисемити, ратникът отговаря: “Ратници за напредъка на Българщината е антивагабонтска и антиспекулантска организация. Та ако евреите сами смятат, че принадлежат към тези категории, тогава имат право да ни наричат антисемити.”. Еврейският въпрос фигурира в почти всички ратнически издания. Във всеки брой на “Пролом” се пише за тях. Било във връзка с извършени измами или като идеолози и проводници на марксизма. Пак в първия разговор ратникът обяснява позицията им така: ”Евреите в България съставляват 1% от населението, а владеят 80% от вносната и износна търговия, 2/3 от банковия капитал, повече от половината индустрия и 95% от представителството за търговия и информация. Ние искаме българското народно стопанство да принадлежи на българите.” Ще се въздържа да коментирам ратническите данни или пък упреците им за връзките на евреите с комунизма.
Любопитно е обаче, че както споменах, евреите се споменават в почти всички ратнически издания, включително за социалния, националния, културния въпрос, освен в тези... за расовия. Като цяло ратниците се занимават с биологичните закони, с наследствеността, със законите които трябва да се спазват за да се запазят качествата на нацията, с различните заложби на нациите и пр. Но техният расизъм е...национален, т.е. главно място сред ратническите материали по въпроса се заема от изследвания на българския народ, като основните тези са насочени към оборване на теориите за крайно смесения характер на българите и преимуществено славянския им произход. Изводите са, че българите са относително доста изравнени, в сравнение с германците, например и въпреки, че принадлежат на славянското езиково семейство, са с антропологични белези твърде различни от славянските и са специфично български/”Неизменният антропологичен облик на българите”-книжка от ратническата библиотека и статии в “Пролом”-Двуседмичник за напредъка на българщината/.
Фашисти ли са ратниците? За някои хора, нещата, които маркирах по-горе, са достатъчни за еднозначно “Да”. Аз самият не съм в състояние да дам категоричен отговор. В едно съм сигурен – ратническата идеология е българска, съобразена с българските условия и имаща специфично български основи. Не може да става и дума за сравнение между тях и “Родна защита”, “Съюза на българите-фашисти” или още повече Българската Национал-Социалистическа Работническа Партия, прочитът на материалите на която предизвиква сериозни съмнения за психическото състояние на “водачът” й.
Ограниченията във времето и мястото ми налагат да прекъсна до тук, но със сигурност мога да твърдя, че предметът е доста интересен и все още чака своя научен поглед, който не мога да твърдя, че притежавам, и все пак има предостатъчно материали, ако не за цялостно изследване, то поне за дискусия по въпроса."






Гласувай:
3



1. allvin - Страхотно вярно!!!
16.07.2011 22:10
bolg cool каза:
преди 1 ден

Ето една интересна мисъл от статията на Ратници за напредъка на българщината от 1937г. "Расовият облик на българите", във връзка с нашето самоотказване от части на българската етническа територия:



"Генетическитѣ възможности за нацията, които въплъщава отдѣлниятъ й представитель подсказватъ значението, което има отнемането и на най-малкото село отъ чужда и съседна нация. Едно село ражда Паисий, друго ражда Караджата, едно градче–село ражда Раковски, а друго ражда Левски. Какъ би се развила българската история ако тѣзи села и градчета бѣха отнети и стопени отъ други нации? Всѣко, дори и най-малкото национално селище представя вѣроятенъ източникъ на национална сила, а презъ вѣковетѣ и въ развитието на историята всѣко селище ще даде своето. И затова нѣма по-голѣмо престѫпление отъ самоотказването отъ части на нацията. То води не само къмъ народностно и териториално намаление, но води и къмъ друга двойна загуба. Утрешниятъ нашъ националенъ герой, който би се родилъ тамъ, ще стане герой на нацията съперникъ."
цитирай
2. анонимен - :)
08.10.2012 18:21
samo ne mi kazvaite 4e ste ot BNS :P bil sam 4ast ot tazi organizacia i znam kvo predstavlqva :P
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456332
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031