Трябва да знаем истината за политиката на Русия на Балканите Част от нашата трагична съдба е, че все не случваме на национално отговорни политици, заявява пред DT историкът Янко Гочев
•  Г-н Гочев, с доклада си “Североизточните български земи по време на войната от 1828-1829 г. и след нея” на научната конференция “ Етнодемографските процеси в Добруджа и руско-турските войни ХVІІІ – ХІХ в .” провокирахте остра реакция. Повод за нея стана твърдението Ви, че, оттегляйки се на север, руската армия принудително отвежда десетки хиляди българи. Очаквахте ли тази реакция? •  Не за пръв път моите тези, които са подплатени с документи, срещат отпор. Що се отнася до преселението – то е сложен процес. Аз не оспорвам, че има и икономически мотиви, страх и несигурност заради това, което ще се случи при възстановяването на турската власт.Твърдо съм убеден обаче, че политическите причини стоят на преден план.		Янко Гочев е роден на 18 юли 1973 г. в Първомай. Завършил е история и география във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” с отличен успех. След това завършва право в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор е на тритомника “Руската империя срещу България”, разкриващ интересите на Русия на Балканите и последиците от руската имперска политика за българския народ.
Процесът на преселване е много добре обмислен и организиран. Запазени са докладни от руските генерали и т.нар. билети, издадени от руските власти – това всъщност са разрешения за преселване на българи. Има подробна кореспонденция, в която се описва колко са преселниците от съответното село в Североизточна или Югоизточна България. Там може да се види и колко са достигналите до определените места в Русия наши сънародници. Очевидно става въпрос за дълготраен процес, за насочени действия на руската политика. Съвременници на събитията – български възрожденци като Раковски посочват, че никога при започване на война с Турция Русия не се е обръщала пряко към българите. Тя винаги е говорила с общи фрази като християни, едноверци, често се споменава дори за гърци. Опитите за решаване на Източния въпрос са били основно в интерес на Русия, често от полза за гърците, отчасти – за сърбите, но никога за българите. Проучването на тази тема дава отговор на въпроса как се е стигнало до обезлюдяването на цели райони в Източна България. Преселили са се хиляди семейства, подмамени от обещанията на руските генерали, че ще намерят в Русия едва ли не райска градина. Действителността обаче се оказва съвсем различна и не след дълго наблюдаваме процес на завръщане на българите. То отчасти е улеснено от отношението на турското правителство, което странно на пръв поглед предлага на завръщащите се българи данъчни облекчения, за да не ги загуби като данъкоплатци. Преселването е част от демографската политика на Русия. •  Когато говорим за Русия, на преден план изпъква войната й с Турция от 1877-78 г., довела до възстановяване на българската държава. Освободителна ли е тази война? •  Не всички документи, касаещи войната, са известни на широката общественост. Действително се създава едно автономно българско княжество, но се пропуска да се подчертае, че то е васално на Турция, ограничено е по територия и не е суверенна държава. В самия Санстефански мирен договор е записано, че той е прелиминарен, тоест подлежи на ревизия от Великите сили, която се случва няколко месеца по-късно в Берлин. Русия започва войната под натиск. Политически, икономически и финансово империята не се е възстановила от последиците от Кримската война. През 70-те години на 19-и век в Русия се провеждат и буржоазни реформи, които струват скъпо. Тези факти се отчитат от руския императорски двор. В основата на намесата на Русия на Балканите стоят българските освободителни движения, които налагат военния изход на Източния въпрос. Русия е притисната – от една страна част от нейната доктрина е “освободителната” мисия спрямо балканските народи, от друга – Великите сили са и дали мандат да наложи, включително и насила, реформите, които Османската империя трябва да проведе съгласно решенията на Цариградската конференция. Ако в тази ситуация Русия не започне война, може да загуби влиянието си на Балканския полуостров – това признава и граф Милютин в докладна записка до Коронния съвет на императора, проведен през 1877 г. Проблемът при тази война е, че съдбата на българския народ отново е разглеждана само като средство за разрешаване на Източния въпрос. •  И казионните историци вече признават, че добруджанският въпрос всъщност е създаден от Русия... •  Русия разглежда разрешаването на Източния въпрос като общобалканска акция, в която трябва да участват всички балкански християнски народи. Русия привлича румънци и сърби като съюзници, но за наша сметка – като ги компенсира с изконно български земи. Така се създава и добруджанският въпрос – българите в Добруджа са разделени от една изкуствена граница, плод на руските имперски интереси. Русия предоставя Северна Добруджа на Румъния като компенсация за участието й във войната /което безспорно е значимо/ и за сметка на загубената по силата на Парижкия мирен договор Южна Бесарабия. Особено показателен е фактът, че през 1878 г. самите румънци не искат Северна Добруджа. Те осъзнават, че там нямат свое население. Много са интересни дебатите в долната камара и сената на румънския парламент. В тях се посочват и други аргументи – че това е изостанала територия и след като няма икономическа полза защо трябва да се развалят приятелските отношения с българския народ, като се откъсва негова изконна земя. Румънските политици от всички партии тогава са против размяната на територии, натрапени от руските интереси. •  Сърбия също получава безумна компенсация... •  Друг капан, заложен от Русия с “освободителната” война, е съдбата на Западните български земи. Това понятие не бива да се бърка с днешните Западни български покрайнини. Говорим за цялата територия около Ниш, Пирот, Лесковец и долината на река Българска Морава. Сърбия се намесва във войната, когато изходът й е вече решен – след падането на Плевен. Трябва да отбележим, че сърбите получават покана от Русия много по-рано. Но, имайки горчивия опит от неуспешната война с Турция през 1877 г., Сърбия предпочита да изчака и да се намеси, когато печалбата е сигурна.Сърбите не водят сражения с турски войски, които след настъплението на Предния отряд на ген. Гурко се оттеглят бързо на юг. Крайно време е българската историография да признае очевидната истина за сръбското участие във войната, а тя е, че сърбите са окупатори на български земи. Нещо повече – сръбските войски, настанили се вече във Видинско, Кулско, Брезнишко и Пернишко, не желаят да се изтеглят въпреки че тези райони след сключването на мира вече са част от Санстефанска България. Налага се временното руско управление да изпрати войски, за да принуди сърбите да си тръгнат. •  В годините след войната от 1877-78 г. поведението на руската дипломация буди недоумение у българския народ… •  Русия действа спрямо България по схема, която прилага към териториите в близост до проливите, които тя се стреми да овладее. Ако се водят войни за откъсване на тези земи от Османската империя, на населяващите ги народи не се дава пълна свобода. Създават се някакви автономни, полусвободни държави, в които Русия има изключително силни лостове за въздействие. След няколко години, когато възникне удобният момент, се преминава към ограничаване на тази частична свобода, за да се стигне до превръщането на тези територии в част от Руската империя. В България механизмите за въздействие са ярко изразени в армията. Тя е изцяло под контрола на руските офицери, които по време на Съединението са изтеглени по заповед на императора и нашата млада войска остава без висши командни кадри. В българската история тази схема се развива по следния начин: По време на режима на пълномощията по молба на княз Батенберг Русия изпраща свои офицери, които поемат всички лостове на властта в България. През 1883 г. един от тези генерали – Соболев, подписва конвенцията за руския окупационен дълг. Русия, разширявайки своята власт в княжеството, си гарантира, че България ще бъде дългосрочен неин длъжник, плащайки в буквалния смисъл за освобождението си. Съединението обърква плановете на Русия и прилагането на схемата. Тя се обявява категорично против, защото възниква опасност да загуби влиянието си. Руският посланик в Цариград Нелюдов се опитва по дипломатически път да предизвика турска интервенция в Източна Тракия. На 9 август 1886 г. под контрола на Русия се извършва преврат срещу Батенберг. Той е осуетен от своевременната намеса и идването на власт на Стефан Стамболов и истинските български патриоти, които го подкрепят. •  Съзнавали ли са българските революционери интересите и целите на Русия? •  Истинският лик на Русия е много добре познат на българските възрожденци. Те нямат никакви предубеждения и не апелират към Русия, защото познават завоевателната й политика на Балканите, запознати са и с теорията на панславизма, който изключва съществуването на българска държава, а народът ни според тази доктрина подлежи на погърчване. Можем да посочим много примери. Добре известна и много показателна е брошурата на Раковски от 1861 г. Във връзка с преселението на българите по време на войните между Русия и Турция той определя руската политика като “убийствена” за българския народ. Мотивите му са дълбоко патриотични, той изхожда изцяло от българския интерес и не може да бъде обвинен в някакви антируски действия. Раковски предупреждава българите, че могат да заменят мюсюлманското робство с православно, при което те са разпродавани като крепостни роби. Христо Ботев в своите вестници – особено в “Знаме”, пък и в “Дума” пише не една статия за същността на руската политика. Като бунтар по природа той не приема руската действителност – ограничаване на свободата на словото, цензурата в печата, железните условия за прием на студенти в университети. Много интересен е и случаят с Васил Левски. Като републиканец той никога не апелира към Русия. Той казва – нека да внимаваме, защото не сме достатъчно силни да търсим съюзник в лицето на Русия. Трябва първо да се опрем на своите собствени сили, да сме достатъчно добре подготвени за една революция и чак тогава, ако нашите приятели са искрени, да разчитаме на тях. Апостола никога не е защитавал чужди интереси. Той презира чуждите шпиони, предателите. Дейците на българското национално освобождение отлично са знаели, че Русия не подкрепя революционните движения на Балканите, ако не са под неин контрол. •  Как Русия се отнася към борбата на българския народ за църковна независимост? •  Този въпрос е изключително интересен и за поведението на Русия се знае твърде малко. Цариградската патриаршия, под чийто контрол в продължение на 4 века са православните българи, всъщност е остатък от Византия. Това е една държава в държавата, създадена от потомци на византийски аристократи, живеещи в цариградския квартал Фенер. Неотклонен принцип за руската външна политика по църковния въпрос е подкрепата за Цариградската патриаршия. Тя се обяснява с духовно-идейната близост между фанариотите и империята, която се води от принципа “Москва – третият Рим”. Много интересна е намесата на Русия по униатския въпрос. Някои македонски българи, отчаяни от поведението на руската дипломация, решават да станат униати като запазят източноправославния църковен обред, но признаят върховенството на папата в Рим. Лидерът на униатите Йосиф Соколски е отвлечен от приближени на руската дипломация. Участниците в тази акция са повишени в чин. След отвличането на Йосиф Соколски униатското движение се разпада. Руският посланик в Цариград граф Игнатиев предприема активни действия срещу прилагането на чл. 10 от султанския ферман за Българската екзархия. Той предвижда по един изключително демократичен начин – чрез плебисцити /допитвания/ населението във всяка епархия да реши иска ли да остане под влиянието на Цариградската патриаршия или желае да премине към Българската екзархия. Руската дипломация прави всичко възможно да осуети тези плебисцити. •  Каква е позицията на Русия по македонския въпрос? •  Още след войната от 1877-78 г. Русия не упражнява регламентираното със Санстефанския договор право да изпрати войски в неосвободената част на Македония /по време на военните действия е освободен само Пиринският дял/. Не може да се намери логично обяснение за подобно поведение освен протеста на Цариградската патриаршия, която не желае Македония да бъде откъсната от влиянието й. Така Русия дефакто подпомага бързото възстановяване на турската власт в Македония. Антибългарската линия в руската политика по македонския въпрос е последователна. Русия официално се обявява против избухналото веднага след Берлинския конгрес Кресненско-разложко въстание. Всички опити за реформи в Турция съгласно Берлинския договор се натъкват на твърда съпротива от руска страна.Проявите на национално -осовободителните борби на македонските и тракийските българи – бунтове, въстания, завери, атентати, срещат противодействие от Русия. В началото на 20 век руският посланик в Цариград Зиновиев води последователна антибългарска политика, която е засвидетелствана в редица документи и в българския печат. Той толерира турските репресии срещу българите. Знаем какво е поведението на Русия по време на войните за национално обединение. Тази политика е продължена и от болшевишка Русия. Под нейно давление през 1934 г. Коминтерна взема решение за създаване на македонска нация. Бих искал да отбележа съдбата на българите в Република Татарстан. През 1920 г. с едно драсване на перото Ленин създава татарска нация и местните българи са заставени да се определят като татари. А това всъщност са потомците на Аспаруховия брат Котраг, които в продължение на векове са имали държава, която е по-древна, а на моменти и по-силна от Киевска Рус. И е унищожена през 1552 г. от войските на Иван Грозни. •  Как ще коментирате политиката на Съветска Русия спрямо България? •  Тя счита Балканите за слабо звено във веригата на империализма и проводник за разпалване на световната пролетарска революция. България се оказва много добро опитно поле за експериментите на Коминтерна. След Първата световна война страната ни е отслабена, българите са разделени, има силни политически противоречия. Неслучайно през 1923 г. се прави първият опит. Крайно време е нашата историография да нарече септемврийските събития с истинското им име – метеж за насилствено заграбване на властта. •  Каква е ролята на Сърбия за прокарване на руските интереси на Балканите? •  Сърбите се възползват максимално от руската политика. Именно с подкрепата на Русия по време на двете балкански войни Сърбия заема изключително неотстъпчива позиция. Сръбските политици и руските дипломати правят всичко възможно да предизвикат война, която да бъде обявена от България. Българският народ трябва да знае истината. Вината на нашите управници е, че те не са истински българи, че са податливи на чужди интереси. Някои като цар Фердинанд пък буквално са купени, за да сключат изцяло неизгодния за България Балкански съюз. Причината за нашата трагична съдба е, че все не случваме на национално отговорни политици, които да поемат кормилото на властта. •  Вашият тритомник “Руската империя срещу България” разкрива много непопулярни факти. Какво ще открие читателят там – документи или Вашето лично мнение? •  Там са цитирани документи, които разкриват същността на руската политика. Дължим тази информация на политиката на Ленин и болшевиките, които идвайки на власт в стремежа си да се разграничат от руската имперска политика, публикуват огромни томове с разсекретени документи на царска Русия, касаещи външната й политика. Един от тях е окупационният фонд за създаване на руска Дунавска област. Обръщам внимание, че те не говорят за Санстефанска България, а за Задунайска губерния. Може би голяма част от българите ще бъдат шокирани, но фактите, изложени в книгата, трябва да се знаят. •  Русофилите твърдят, че оповестяването на тези истини е едва ли не кощунство спрямо паметта на загиналите за свободата на България руски воини . •  Ако разчитаме на истински приятелски отношения – нека знаем истината. Когато я казваме, не означава, че имаме нещо против обикновения руснак.Руският народ в някои отношения е страдал много повече от българския.Терминът русофоби е крайно погрешен и цели да раздели изкуствено българския народ. Самият Стефан Стамболов казва пред руски дипломати: “Виновен ли съм като ваш възпитаник, че ме научихте да отстоявам интересите преди всичко на моя народ”. Русофоби в България не е имало. В стихотворение, създадено през 1916   г., убеденият русофил Иван Вазов пита:”О, руси, о братя славяни какво правите вие при Добрич”. Генерал Иван Колев /един достоен българин, който много скоро трябва да има паметник в Добрич/, пък казва: Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България . Разговаря Пламен Николов

Британският премиер, евреин, Бенджамин Дизраели - Лорд Биконсфилд, в своята книга “The life of George Bentick”, от 1852 г. пише:
"Влиянието на евреите може да бъде проследено във всички избухваня на разрушения в Европа. Това е въстание на евреите против всякакви традиции, всякакви национални аристокрации, против всяка (освен еврейската) религия и против всяка нееврейска собственост. Деструкцията е семитски принцип, произхождащ от еврейската религия. Равенството (робството) на всички гои и унищожаването на гоевската собственост, са провъзгласени всред всички тайни общества, които формират паралелни правителства, а хора от еврейската раса са на върха на всички тях. Вярващите евреи сътрудничат с атеисти, еврейски банкери сътрудничат с еврейски комунистически водачи, избраният еврейски народ е в съюз с най-пропадналите лумпени на Европа, понеже всичко е пуснато в ход, за да се разруши християнството”.

Изказване на Дизраели в камарата на общините, от 1856 г.:
"В Италия съществува власт, която ние рядко споменаваме в тази Камара. Имам предвид тайните общества... Безсмислено е да го отричаме, защото е невъзможно да се прикрие, че голяма част от Европа, цяла Италия и Франция и значителна част от Германия, да не споменавам другите държави, са покрити с мрежа от тайни общества, точно както земната повърхност е покрита с железопътни линии... Те не искат конституционно правителство, те не искат подобрени институции... Те искат да променят владението на земята, да откъснат сегашните собственици от земята им и да сложат край на църковните учереждения. А някои може да стигнат и по-далече!"
И още едно негово изказване, директно по темата за руската имперска пилтика:
"За-гадъчната руска дипломация на царското правителство, която така безспокои западните страни, принципно е организирана и се осъществява от евреи".

Нека не си затваряме очите, защото истината ще ни съди!

МНОГО СА УДОБНИ ...НО, БЕЗ ДОКУМЕНТАЛНА ПОДКРЕПА!
ЗА МЕН , РУСИЯ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО НА БАЛКАНИТЕ!
ИСТОРИЯТА ГО Е ДОКАЗАЛА.....НАСТОЯЩЕТО-СЪЩО!