| |
Видях, че не трябва да мислим, че идването на Господа е някъде далеч в бъдещето. Ангелът каза: "Пригответе се, пригответе се за онова, което идва на земята! Нека делата ви съответстват на вярата ви!" Видях, че умът трябва да бъде насочен към Бога и влиянието ни трябва да свидетелства за Него и за Неговата истина. Ние не можем да Го почитаме, ако сме лекомислени и безразлични. Не можем да Го прославяме, ако сме отпаднали духом. Трябва сериозно да се стремим да осигурим спасението на своята душа и да спасяваме другите. Това е най-важното и главният акцент трябва да се постави върху него, а всичко останало да отиде на второ място.
Аз видях славата на небето. Чух ангелите да пеят възторжени песни, отдавайки хваление, почит и слава на Исус. Едва тогава можах да разбера нещичко от удивителната любов на Божия Син. Той напусна цялата слава и почитта, която имаше в небето, и така много се интересуваше от нашето спасение, че търпеливо и кротко понесе всяко унижение и оскърбление, което човекът беше способен да излее върху Него. Той бе наранен, руган и бит; разпънат бе на Голготския кръст и понесе най-ужасната смърт, за да ни спаси от смъртта, за да можем да се измием в Неговата кръв и да бъдем удостоени да живеем заедно с Него в обиталищата, които е приготвил за нас, да се наслаждаваме на светлината и славата на Небето, да слушаме песните на ангелите и да пеем заедно с тях.
Видях, че цялото небе се интересува от нашето спасение. Тогава трябва ли тогава да бъдем безразлични? Трябва ли да бъдем безгрижни, сякаш няма никакво значение дали ще се спасим, или ще бъдем изгубени? Ще презрем ли дадената за нас жертва? Някои са направили това. Те си играят с предложената милост и Божието неодобрение почива над тях. Божият дух няма винаги да бъде оскърбяван. Той ще се оттегли, ако това продължи още малко. След всичко, което Бог е направил, за да спаси хората, ако те показват чрез живота си, че пренебрегват Христовата благодатна жертва, скъпо ще заплатят за поведението си и последицата от делата им ще бъде смърт. Тази смърт ще бъде ужасна, защото ще изпитат агонията, която Христос изпита на кръста, за да им осигури изкупление, което те не желаят да приемат. И тогава ще осъзнаят какво са изгубили - вечния живот и безсмъртното наследство. Великата жертва, направена, за да се спаси човекът, показва колко висока е неговата цена. Когато някоя скъпа душа е загубена веднъж, тя е загубена завинаги.
Ангелът с везните
Видях един ангел, който стоеше с везни в ръце и претегляше мислите и интересите на Божия народ. На едното блюдо бяха мислите и интересите, насочени към небето, а на другото - мислите и интересите, насочени към земните неща. В това блюдо бяха поставени всички прочетени книги със съмнително съдържание, всички мисли за облекло и външен показ, всяка суета, гордост и др. О, какъв тържествен момент! Божият ангел претегля с везните мислите на децата на Бога, които изповядват, че вярват в Него и претендират, че са мъртви за света и живи за Бога. Блюдото бързо се наклони надолу под тежестта на поставените върху него земни мисли, суета и гордост. Другото блюдо с мислите и интересите, насочени към небето, се вдигна бързо нагоре и, о, колко леко бе то! Аз мога да разкажа това, което видях, но никога няма да бъда в състояние да предам тържественото и живо впечатление, което остави тази картина в съзнанието ми, когато видях ангела с везните да претегля мислите и интересите на Божия народ. Той каза: "Могат ли такива да отидат в небето? Не, не, никога! Кажи им, че надеждата, която подхранват сега, е напразна и ако не се покаят незабавно и не приемат спасението, ще трябва да загинат!"
Формалната набожност няма да спаси никого. Всички трябва да имат една дълбока и жива опитност. Само това ще ги спаси във времето на скръбта. Тогава тяхното дело ще бъде изпитано. Ако е от злато, сребро и скъпоценни камъни, те ще бъдат под Божия закрила, но ако е от дърво, сено и слама, нищо няма да може да ги скрие от ужасния гняв на Йехова.
И от младите, и от по-възрастните ще се изиска разумен отговор за тяхната надежда. Но умът, определен от Бога да се занимава с по-добри неща и създаден, за да Му служи съвършено, е бил ангажиран със суетни мисли, вместо с вечните интереси. Оставен да блуждае тук и там, той е толкова способен да разбира истината, доказателствата от Божието слово за пазенето на съботата и истинската основа на християнската надежда, колкото и да се занимава с външността, маниерите, облеклото и др. Онези, които хранят ума си с глупави истории и празни приказки, дават храна на въображението си, но красотата на Божието слово избледнява за тях. Мислите се отдалечават от Бога и интересът към Неговото скъпоценно слово угасва.
Нашата ръководна книга
Дадена ни е една ръководна книга, която да отправя нозете ни през този тъмен свят към небето. Тя ни казва как можем да избегнем Божия гняв. Говори ни за страданията, които Христос претърпя за нас, за великата жертва, дадена, за да бъдем спасени и да се наслаждаваме вечно на Божието присъствие. Ако някой се окаже недостатъчен, след като е чул истината така, както ни е предадена в това време на светлина, грешката ще бъде само негова и той ще остане без извинение. Божието слово ни казва как можем да станем съвършени християни и да избегнем седемте последни язви. Но християните не се интересуват от това. Умът е отклонен от други неща, обожават се идоли, а Божието слово се пренебрегва. Тези, които изповядват, че са християни, си играят с Бога и когато святото Му слово ги осъди в последния ден, ще се окажат недостатъчни. Словото, което са пренебрегвали заради глупави книги с измислени истории, изпитва живота им. Това е мярката - подбудите, думите, делата и начинът, по който са използвали времето си - всичко се измерва с Божието слово и ако не е според него, техните случаи биват завинаги решени.
Нашият единствен пример
Видях, че мнозина гледат на човеци и сравняват живота си с този на другите. Никой друг, освен Христос, не ни е даден за пример. Той е нашият истински Образец и всеки трябва да се стреми да Му подражава. Ние или събираме заедно с Него, или разпиляваме. Или сме решителни и пълноценни християни, или изобщо не сме християни. Христос казва: "Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си" (Откр. 3:15, 16).
Видях, че някои едва ли знаят какво значи да се страда заради истината, но никой не ще влезе в небето без да е направил жертва. Трябва да се поддържа дух на себеотрицание и жертвоготовност. Някои не са пожертвали себе си и собствените си тела на Божия олтар. Те се отдават на сприхави, променливи настроения, задоволяват апетита си и се грижат за себелюбивите си интереси, а не за Божието дело. Само този, който е направил жертви, ще получи вечния живот. Заслужава си да се жертва за вечния живот, да се разпъне личното Аз и да се захвърли всеки идол. Далеч по-превъзходната вечна светлина на славата затъмнява всичко и надхвърля всяко земно удоволствие.
|
|
