Постинг
22.05.2018 15:32 -
Спомен от едно далечно лято
Автор: gessos
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1449 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2018 21:30
Прочетен: 1449 Коментари: 5 Гласове:
16
Последна промяна: 23.05.2018 21:30
Горещ следобед. Забързан народ.
Трамвай, тупурдия...
Дебела лелка с препълнени торби стои около последната врата.
Запъхтян млад човек се качва. Последен сигнал - трамваят тръгва.
Глъч, суматоха, шум. Младежът политва - не е успял да се задържи и чува:
- А, бре, кьорчо- кьорав, къде зяпаш, та ще ме смажеш, бре!
Изведнъж...Тишина...Вцепенение...
Жената се обръща...
През черните очила на слепеца я гледаха две сълзи...
Трамвай, тупурдия...
Дебела лелка с препълнени торби стои около последната врата.
Запъхтян млад човек се качва. Последен сигнал - трамваят тръгва.
Глъч, суматоха, шум. Младежът политва - не е успял да се задържи и чува:
- А, бре, кьорчо- кьорав, къде зяпаш, та ще ме смажеш, бре!
Изведнъж...Тишина...Вцепенение...
Жената се обръща...
През черните очила на слепеца я гледаха две сълзи...
Следващ постинг
Предишен постинг
Тъжно преживяване.
цитирайkvg55 написа:
Тъжно преживяване.
От тогава винаги се оглеждам, да помогна...Да не се случи подобна сцена...Но сега се наблюдават други сцени - младите не отстъпват място, даже се втурват да седнат, за да могат да си гледат спокойно в телефоните. И това е тъжно...
наистина ...
цитирайЕх, колко болка и тъга има в живота!...
цитирайи поучително.
цитирай