МОГАТ ЛИ МЪРТВИТЕ ДА ОБЩУВАТ С ЖИВИТЕ

Защо мнозина се противопоставят на категоричността на библейските твърдения? Традицията може би е част от отговора, но тук има нещо много повече. Някои хора искрено вярват, че имат физически доказателства за завръщането на мъртвите. Въз основа на доказателства, получени от собствените им сетива, те са убедени, че са разговаряли със свои починали близки. Какво може да се каже за появяванията на мъртъвци? Хората дават точни сведения за мястото, датата и часа, когато са се срещнали с починали роднини или приятели, явили се в същия вид, какъвто са имали преди смъртта си. Можем ли да отхвърлим тези преживявания като някакви психически отклонения, проявени от емоционално нестабилни личности?. Мисля, че не. Истината е, че подобни същества се появяват и това е било установявано хиляди пъти. Но въз основа на непогрешимото Божие слово ние можем категорично да отхвърлим, че те са духове на мъртъвци. Мъртвите не могат да се връщат, нито да имат някакво съществуване след смъртта под каквато и да е форма на съзнание и живот.

Тогава кой е появява в тези телесни форми и говори от името на починалите? Никой друг освен бащата на лъжата, който е изрекъл първата си лъжа именно във връзка с въпроса за смъртта. Опитвайки се да опровергае Бога, той казва на Ева: "Никак няма да умрете." Когато смъртта наистина идва, Сатана се опитва да убеди живите, че тя е само илюзия. Въплъщавайки се в тези, които са починали, Сатана е убедил милиони хора, че той е прав, а Бог лъже. Като поставят доказателствата на собствените сетива над библейското свидетелство, мнозина стават експерти по викане на духове.

Често Сатана използва мъката на хора, които са загубили свои близки, и се опитва да ги привлече в клопката на спиритизма чрез въплъщения в познатите им личности. Каква фина измама! Само тези, които добре познават библейските истини, ще могат да устоят на подобен род атаки.

Искам да споделя с вас един невероятен пример за начина, по който действа Сатана. Мой много добър приятел служеше дълги години като мисионер в Африка. Докато живеел със съпругата си в отдалечена мисионска станция, тяхната тригодишна дъщеря се разболяла от тропическа треска и починала. Погребали малкото момиче на хълма близо до дома им. Няколко дена след погребението майката стояла в стаята, когато внезапно вратата се отворила и малката й дъщеря прекосила помещението с ръце, вдигнати за прегръдка. Можете ли да си представите ужаса на майката? На всичко отгоре момичето започнало да вика: "Мамо, аз не съм мъртва! Аз не съм мъртва!"

За щастие тази жена добре познавала библейската истина за състоянието на мъртвите и Бог й дал сили да започне да се моли, за да се избави от този сатанински маскарад. След като призовала Исусовото име, съществото изчезнало незабавно.

Дали това е изолиран случай? За съжаление не. Всеки ден стават такива неща. Несъмнено има и шарлатани, които правят "фокуси", но трябва да признаем, че в повечето случаи князът на злото манипулира хората със своите свръхестествени способности.

Помислете за последствията. Милиони човешки същества са подчинили живота си на демоните само защото вярват, че получават съвети от мъртвите. Забелязвате ли чудовищната ирония? Нима не виждате колко лесно сатана може да започне да контролира живота дори на християни, които не са разбрали библейското учение за смъртта. Единственото сигурно нещо е Божието слово. Въпреки това мнозинството католици, протестанти и православни ще бъдат пометени от последната изява на сатанинската мощ, само защото са били научени на заблуда за състоянието на мъртвите.

НАКАЗАНИЕТО И НАГРАДАТА СЕ ДАВАТ ПРИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Колко объркващо би било, ако наградите и наказанията се прилагат сега. Тогава за какво ни е възкресение? Дори защо е необходимо да има възкресение? Очевидно всяка душа би имала определена съдба още преди възкресението и последният съд би станал абсолютно безсмислен. Всички благочестиви проповеди за починалите, отишли на небето, са повторение на първата сатанинска лъжа, изречена пред първото човешко семейство. Идеята за някаква нематериална душа, която отлита след смъртта, не е никаква утеха за скърбящите роднини. В 1Солунци 4:16-18 Павел описва времето, когато починалите праведни ще бъдат заедно с Господа, и накрая завършва с апела: "И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи."

Нека видим и кое е това събитие, което според Павел може да ни служи за насърчение . Предишните два стиха обясняват: "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа."

Павел дава устно описание на времето и начина за нашето отиване при Бога. Не пренебрегвайте думата "така" в неговото изказване, която означава "по този начин". С тази малка думичка Павел изключва всякакъв друг начин да бъдем заедно с Господа. Исусовото пришествие и възкресението са единственият начин да бъдем при Бога. След това апостолът ни увещава "да се насърчаваме един друг с тия думи".

Повтарям, че няма никаква утеха в псевдохристиянската идея за някаква невидима, неосезаема душа, която напуска тялото след смъртта, за да бъде наказана или възнаградена. Утеха ли е за нас да вярваме, че роднините, които не са спасени, сега преживяват мъките на вечни огън? Утеха ли е да вярваме, че нашите близки гледат от рая към ужасния ни живот тук на земята? Нищо чудно, че апостол Павел описва Второто идване на Исус и възкресението като единственото средство някой да бъде при Бога след смъртта и единствената утеха за загубата на нашите близки.

Забележителното изказване на Павел поставя на преден план факта, че смъртта и гробът не са краят. Ще има пробуждане от съня на смъртта. Праведните ще приемат дара на безсмъртието, но това ще стане "в една минута, в миг на око, преди последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното трябва да се облече в безсмъртие" (1Коринт. 15:52,53). Исус казва: "Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан 5:28,29).

Всички мъртви ще възкръснат, за да бъдат изправени пред великия Съдия. Независимо дали са заспали преди 1000 години или 5 минути преди Христовото пришествие, този период ще им изглежда само частица от секундата.

Някои се съмняват, че е възможно Христос да възстанови разложилите се тела на хора, умрели преди стотици и хиляди години. Не са малко разкъсаните от взривове, изгорени в пламъци, потъналите в морските дълбини. Ще бъде ли възможно за всемогъщия Творец да върне към живот всяка душа и да възстанови всяка личност? Разбира се. Този, Който знае броя на космите на главите ни, следи всяко летящо врабче, няма да има никакви трудности да възстанови идентичността на всяка личност.

Може да не разбираме как ще стане възкресението, но това не означава, че не трябва да се доверим на Божието слово. Има много неща, например телевизията и компютрите, които са тайна за обикновения човек, но той все пак им се доверява. Ако повечето от нас не разбират нищо от обикновена електроника, как можем да очакваме да разберем тайната на възкресението? Въпреки всичко аз съм убеден, че бог може и ще възвърне живота на мъртвите.

РАЗБОЙНИКЪТ НА КРЪСТА

Сега нека разгледаме едно от основните възражения срещу библейското учение за смъртта и душата. Има някои двусмислени текстове, които могат да бъдат разбрани само ако ги разгледаме в светлината на други текстове по този въпрос. На пръв поглед изглежда, че според Исус умиращият престъпник ще отиде на небето в същия ден, когато умре.

Ето и целият случай. Разбойникът се обръща към Исус в последните часове на своя живот: "Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си." "А Исус му рача: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:42,43).

Дали това противоречи на всички останали текстове, които прочетохме досега? Наистина изглежда, че разбойникът и Исус още същия ден ще бъдат в Божието присъствие. Да оставим обаче други текстове да изяснят мистерията. Три дена след разговора Си с покаяния разбойник Исус среща Мария близо до празната гробница. Когато пада, за да Му се поклони, Исус й казва: "Не се допирай до Мене, защото още не Съм се възнесъл при Отца" (Йоан 20:17).

Тези думи на Исус поставят една загадка. Ако Той все още не се е възнесъл на небето, как би могъл три дена по-рано да уверява разбойника, че ще го вземе в рая още същия ден. Забележете, че раят и тронът на Отеца са на едно и също място. Йоан казва, че дървото на живота се намира "всред Божия рай" (Откр. 2:7). След това в Откр. 22:12 допълва, че дървото на живота се разпростира над реката, която извира от Божия трон. Очевидно е, че Бог се намира в рая. Очевидно е така също, че ако Исус не се е възнесъл при Отца до времето на Своето възкресение, Той не би могъл да бъде в рая три дена по-рано, когато е умрял на кръста.

Откриваме и друго противоречие, когато си спомним, че Исус и разбойникът дори не са умрели в един и същ дан. Ап. Йоан ни разказва, че тъй като е било незаконно телата на осъдените да висят на кръста в събота, войници отишли да сварят разпънатите. "Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите" (Йоан 19:33,34).

Както е известно, според Библията и според еврейския начин за изчисляване на времето, денят свършва и започва при залез слънце. Исус е умрял в петък, а разбойниците все още са били живи, когато ги свалили от кръстовете малко преди да настъпи съботата. Трябвало да им счупят краката, вероятно за да не избягат и за да умрат по-бързо. Явно те не са умрели преди залез слънце. Това означава, че те не са умрели в същия ден, когато Исус е умрял. Как тогава Исус би могъл да обещае на единия, че ще бъде заедно с него в рая още същия ден?

Тези две загадки обаче бързо се изясняват, ако разгледаме текста от Лука 23:43. Важно е да знаем, че оригиналните ръкописи на Библията са били писани без между думите да има разстояние или препинателни знаци. Нямало е разделяне на изречения, стихове и глави. В превода на крал Джеймс от 1611 г. учените разделили думите, вмъкнали препинателни знаци и разделили текста на стихове и глави. Тези хора не са били боговдъхновени, макар че са извършили толкова голяма и отговорна работа. Те слагали запетая там, където считали за необходимо. В Лука 23:44 запетаята била сложена преди думата "днес" и така се е получило следното значение: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая."

Би трябвало запетаята да отиде след "днес". Тогава изречението придобива следния смисъл: "Истина ти казвам днес, ще бъдеш с мене в рая."

В зависимост от това, къде поставяме запетаята, можем да стигнем до пълно единство на Свещеното писание или да се заплетем в безнадеждно противоречие. Не е необходимо свръхестествено прозрение, за да разберем как точно да тълкуваме този текст.

Запомнете, че разбойникът само помолва Исус да си спомни за него, когато дойде в царството Си. Той не се моли за награда, която да получи в деня на своята смърт. В същия дух са и думите на ап. Павел, изречени малко преди да бъде екзекутиран. "Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; ОТСЕГА НАТАТЪК СЕ ПАЗИ за мене венецът (правдата), който Господ праведният Съдия, ще ми въздаде В ОНЯ ДЕН; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали НЕГОВОТО ЯВЛЕНИЕ" (2Тимотай 4:7,8).

Иска ми се да вярвам, че заедно с покаялия се разбойник и ап. Павел и ние ще бъдем с нашия Господ при Неговото славно пришествие.

Превод от английски
ЕМАНУИЛ ГЕОРГИЕВ

1 част
http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/08/15/mig-sled-smyrtta-chast-1.1384070