През всички времена хората са се стремили по най-различни начини да направят поносима мисълта за смъртта, като най-често са отричали нейната реалност. Чрез религия, философия и медицина, усилията са били насочвани към тази цел. Още в началото искам да кажа, че задгробният живот, преселението в рая (или в ада) след смъртта и преражданията не са библейски. Но, да започнем отначало!

Защо съществува смъртта? Често се предлага едно тривиално обяснение: Смъртта е естествен природен закон и всичко, което се е родило, трябва да умре. Ако смъртта беше един естествен завършек на живота, трудно бихме обяснили отвращението, ужаса от смъртта и нежеланието ни да умрем.

Според Библията Бог създава човека, обещавайки му вечно съществуване, ако съблюдава заповедите Му. Смъртта не е по Божията воля, тя е по вина на човека и е последица от нашия отказ да живеем съобразно плана на Твореца: „... чрез един човек (Адам) грехът влезе в света и чрез греха – смъртта; и по този начин смъртта мина във всичките човеци и  всички съгрешиха...”  (Римл. 5:12) и още: „... заплатата на греха е смърт...”  (Римл. 6:23)

И така, грехът е, който ни състарява, изражда и убива. За да схванем по-добре библейската доктрина по този кардинален въпрос ще започнем с живота. Как е създаден човекът? Как е засъществувал той: „ И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа.” (Бит.2:7) Свещеното Писание ни учи, че човекът е създаден от два компонента: земна пръст и жизнено дихание. Бог е създал тялото от земна материя, и като източник на живота, е вдъхнал живот в мъртвата материя, оживотворил е безжизненото тяло. Няма нищо странно в това твърдение на Писанието, защото и съвременната биология счита, че животът трябва да е произлязъл от елементите на неорганичната материя. Но разликата между двете концепции е тая, че докато еволюционната философия счита, че неорганичното вещество се е превърнало в органично от само себе си, без намесата на външен, разумен фактор, то библейското учение ни казва, че това е направил един велик Творец.

Струва ми се, че за първото се изисква повече вяра отколкото за второто, защото и двете са недоказуеми по научен път. Да, по отношение на произхода на живота еволюционистите трябва да бъдат по-вярващи от християните! А това, че сме пръстни създания е съвсем очевидно, защото ние поддържаме организма си изключително от храната, която идва от земната почва.

Да се върнем към нашия основен текст. Той ни казва, че от комбинацията на земна материя и жизнено дихание се е получила “жива душа”. Под “жива душа” очевидно Библията разбира “живо същество”, т.е. цялостната завършена човешка личност, живият човек. И в обикновения език такова разбиране на думата “душа” е получило гражданственост. Ние казваме: „Бяхме 20 души или 50 души” и т.н., и с това искаме да кажем, че са присъствали 20 или 50 живи човека, толкова човешки същества.

Забележете конструкцията на този стих. Човекът не е получил душа, а е станал душа. Душата не е някаква нематериална субстанция, отделно от човека и затворена в тялото, а цялостната личност на човека. Животът се е появил едва при сливането на двата елемента – тяло и жизнено дихание. Без тяло няма живот, без жизнено дихание също няма живот. Особеностите на живота се проявяват само при съединяването на двете съставки. Изобщо библейското учение за природата на човека е телесността. Съгласно Божието Слово няма човешко съществувание, човешка действителност, които да не са телесни. А що се отнася за „жизненото дихание” (или „духът” както често се среща), с което Бог оживотворил мъртвата материя, това е енергията на живота, произтичаща от Бога.

Какво става с човек при смъртта? Въз основа на цялото проучване до тук логично е да допуснем, че ако животът се появява при съединяване на тялото с жизненото дихание, то при смъртта трябва да очакваме едно разделяне на тези два компонента. Точно така ни казва и Божието Слово - „И се върна пръстта в земята както е била, и духът се върна при Бога, Който го е дал.” (Екл.12:7)

Духът, жизнената енергия, която идва от Бога, се връща при Него при смъртта. Дали този “дух” няма индивидуален характер, дали не е личен и в това състояние да се запазва при Бога? Дали това не е духът на конкретна личност и той да продължава някакво съзнателно съществуване след смъртта на човека?

Ето отговорът:  „Защото живите знаят че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им и омразата им и завистта им са вече изгубени... Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба където отиваш.” (Екл.9:5,6,10)

„Синовете му достигат до почитание, а той не знае и биват свалени и той не забелязва това за тях.” (Йов 14:21).

„Излиза ли духът Му, той се връща в земята си, в тоя същий ден загиват намеренията му.” (Псалм 146:4). В тези и други текстове се описва състоянието на мъртвите. Първо – те не знаят нищо, в смъртта няма съзнание; пълна неизвестност за онова, което става с близките. Второ – в смъртта няма никакви чувства, няма любов, нито омраза, няма емоционални преживявания. Трето – няма волеви импулс, няма никаква дейност.

И така, съгласно Св.Писание смъртта е пълно и абсолютно прекратяване на живота във всичките му форми: духовни, психически и физически. Изчезва личността. Здравият разум, който инстинктивно разбира, че съществува тясна връзка между смъртта и небитието се присъединява към Библията.

При смъртта си човек изпада в пълно небитие, той не съществува. Няма никакъв задгробен съзнателен живот след смъртта. Времето престава да тече за починалия. Между живите и мъртвите мостовете са окончателно прекъснати. Духът или диханието на живота няма персонален характер. Един елементарен нагледен пример: както не можем да кажем: това е токът на радиото, този на телевизора, а този на котлона, защото е един и същ ток и преминавайки през различни уреди дава различен ефект – топлина, светлина, движение и т.н., така и духът, този ток на живота, не е личен. При преминаване през различни организми с различна генетична конструкция, дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила на живота се връща при Бога и с личността се свършва.

Твърдението на някои религии, че тялото умира, а душата е безсмъртна, няма Библейска подкрепа. Думата “безсмъртие” не се среща нито веднъж в Стария Завет. В Новия Завет само Павел си служи с термина “атханазия” (от гръцки), което значи “безсмъртие” и го прилага само за Бога - 1 Тим.6:15,16 „...Господ... Който Сам притежава безсмъртие обитавайки в непристъпна светлина...”

Само Бог е безсмъртен. Безсмъртието е присъщо само на Божеството. Никое сътворено същество не притежава безсмъртие като вътрешно качество. Човекът бе създаден условно безсмъртен, при условие на послушание. Бог категорично заяви в Едем – „И Господ Бог заповяда на човека казвайки: От всяко дърво на градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 2:16,17) Бог не казва, че тялото ще умре, а душата няма да умре; Той говори за пълно и абсолютно прекратяване на съществуванието. И така Библията постановява, че по природа човекът е смъртен и категорично отрича идеята за безсмъртието на душата. В Езекил 18:4 се казва: „...душата, която е съгрешила тя ще умре.” – душата умира, казва Божието слово!

В Св.Писание смъртта на много места е сравнена със сън, ето едно: „... (Исус) им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почивка в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. (Йоан 11:11-14) Тук Исус Христос сравни смъртта със сън. Това сравнение е много подходящо по две причини: Първо - защото смъртта е несъзнателно състояние подобно на сън (като изключим разбира се сънищата), и второ - защото смъртта е поставена в перспективата на възкресението. Както от всеки здрав сън има събуждане, така и от смъртния „сън” ще има събуждане. И тук е славната надежда на всички Божи чада. Исус ще дойде за да ни изкупи от страшната смърт. Великата християнска надежда е във възкресението на всички, които с вяра са склопили очи. Христос заявява:  „Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете ще чуят гласа Му и ще излязат; ония които са вършили добро ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Йоан 5:28,29)

И ап. Павел говори вдъхновено в своите послания за тази надежда „Ето една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба, защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим, защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие...” - (1Кор.15:51-54).

„А не желаем братя да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното Слово, че ние, които останем живи няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на Архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по напред; после ние които сме останали живи ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.” (1 Сол.4:13-17 ).

Нашите тела сега са тленни, т.е. смъртни, разлагащи се. Праведните ще възкръснат с нетленни тела, което означава съвършени и безсмъртни тела, не призрачни, а материя от друг тип, с други свойства, нещо което сега не познаваме.

Възкресените ще получат Божията награда: вечен живот в цветуща младост. 

Вярваме в предания и традиции. Държим се така, сякаш нашите починали близки продължават живота си под някаква друга форма – по някога са „гладни” и подаваме любимата им храна. Понякога им е „студено”, купуваме и подаваме потници и чорапи. Не вярваме, че Исус Христос ще дойде и ще ги възкреси. Не вярваме, че можем да ги прегърнем отново. Не вярваме в радостта, която Господ ни е обещал. Не вярваме, но иначе се наричаме християни.
Господ да увеличи вярата ни!
Амин!

Вместо да гласувате с минуси, по-добре критикувайте с коментар, моля.