Постинг
04.05.2010 09:38 -
Ела на себе си
Автор: lovepeace
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1915 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2010 09:39
Прочетен: 1915 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 04.05.2010 09:39
Сещам се за едно изречение, което използваме, за да се забавляваме: „Ако не знаеш къде да отидеш, ела на себе си!”. След като прочетох притчата за блудния син, се замислих колко истина съдържа то!
В Евангелието от Лука, 15 глава е записана цялата история, която Христос разказва на учениците си. Чували сме я неведнъж в различни контексти. Четейки я, сякаш за първи път забелязах кога точно е повратният момент. Нека само да си я припомним и ще напиша какво толкова много ме впечатли (внимание: с едър шрифт в текста!).
Притчата...
Става въпрос за един син, който взима от баща си всичко, което му принадлежи по наследство, и напуска родния си дом. Заминава много далеч и там пропилява целия си имот, защото живее разпуснато. След като остава без нищо (т.е. – напълно фалира!), той моли един човек да го нахрани с това, което дава на прасетата. Стига до дъното, даже и свинската храна не му дават. Няма какво да яде, къде да спи... притиснат отвсякъде. Разбира се, не го съжаляваме, защото вече е допуснал много грешки и сега търпи последствията от тях. Обаче се случва нещо. Синът ИДВА НА СЕБЕ СИ, ОПОМНЯ СЕ. След това се връща в дома си, баща му го посреща с отворени обятия. Ако трябва притчата да звучи „по български”, тук е подходящото място да кажем: Три дена яли, пили и се веселили! И така било...
Въпросите...
Знаете ли... в тази история са ми чудни много неща, но най-чудно ми е как така този блуден син „идва на себе си”. Трябвало ли е да стигне до дъното, за да се опомни? Било ли е нужно да плати толкова скъпо (с целия си имот), за да разбере основни истини? А да се чувства и по-зле от прасетата...? Е, явно да. Сигурно повечето от нас имат нужда да стигнат до дъното, за да се опомнят.
Когато чета тази притча, сякаш още от началото, краят е ясен. Струва ми се, че ми е до болка позната. Дали и аз съм като блудния син? Дали са ми нужни години, за да осъзная колко съм далеч от основните истини и да се върна обратно при тях? Колко ли време ще ми отнеме...?
Пожеланието...
Ако съумеем да „дойдем на себе си” и да оценим местата, където се намираме; изворите, от които черпим живот и се вдъхновяваме; дребните жестове, които украсяват деня ни ... вероятно тогава ще сме стъпали на плодоносна земя и плодът на живота ни ще бъде сочен.
Ами... какво остава, освен да си го пожелаем?
lovepeace
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
КРИЗАТА НЕ Е ДЕМОГРАФСКА, А ПОЛИТИИЧЕСКА...
Алхимия на цветето
КРИЗАТА НЕ Е ДЕМОГРАФСКА, А ПОЛИТИИЧЕСКА...
Алхимия на цветето
Търсене
За този блог
Гласове: 59
Архив