Ето как според Теорията за лунарната събота лунният цикъл бива използван, за да се изчисляват дните за освещаване на библейската събота. Можем да изтъкнем поне шест причини, които доказват неоснователността на тази теория. Да разгледаме някои от основните й положения.

1. Юдейският календар и съботата.
Не е никак трудно да се провери достоверността на Теорията за лунарната събота. Тя се занимава с еврейския календар, а животът на израилтяните е бил толкова тясно обвързан с него, че днес разполагаме с достатъчно много информация, която лесно може да бъде проверена, а от там да преценим и истинността на тази теория.
Календарът на Израил е бил луни-соларен. Това означава, че времето е било измервано както на основата на Новолунието (въртенето на луната около земята), така и според слънцето (въртенето на земята около слънцето).
Водещ е бил лунният календар, който зависи от лунния цикъл. Месецът винаги е започвал с Новолунието, дните на дванадесетте месеца са били между 29 и 30 (в зависимост от дължината на лунния цикъл), а годината се е състояла от 354 дни.
Лунният календар обаче е бил неточен спрямо слънчевия, който израилтяните също са използвали като ориентир във времето – лунният е бил с около 11 дни по-кратък от слънчевия, чиято продължителност е била приблизително 365 дни. Не е ясно, как в началото на съществуването си като нация израилтяните са коригирали тази разлика и са синхронизирали отчитането на времето със слънчевия календар, но знаем, как са го правили след завръщането им от Вавилон – за цикъл от 19 години те са добавяли седем пъти допълнителен месец между месеците Адар и Нисан. Понякога този допълнителен месец бил наричан “Вадар” (евр. “и Адар”).
Лунният календар е бил изключително важен за израилтяните, защото е бил използван, за да определят времето за религиозните си празници. Например 14 дни след Новолунието на първия месец идвала Пасхата (Числа 28:16). Тъй като този календар зависи от луната, ако искаме да разберем нещо повече за него и за връзката му със съботата, сме длъжни да изследваме описанията на създаването на луната и на съботата. За целта трябва да направим справка с доклада на Сътворението:
“И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти” (Бит. 1:14-19).
“Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил” (Бит. 2:1-3).
Както виждаме, произходът на съботата е свързан с творческата седмица. Тя е била установена от Бога три дни след сътворението на луната, а не на седмия ден след Новолунието (което е първия ден на лунния месец). Ако съботата е била замислена като зависеща от Новолунието и изчисляването на времето й трябва да се рестартира след всяко Новолуние, Бог би трябвало да изчака да премине първото Новолуние и тогава да отбележи началото на седмицата. Това, което обаче се е случило, е било обратното. Седмицата е започнала, преди още слънцето и луната да бъдат създадени (Бит. 1:3-5) и краят й е бил отбелязан с установяването на съботата (три дни след създаването на луната).
Творческият доклад ясно показва, че съботата не съществува в някаква зависимост от лунни или слънчеви цикли. Тя функционира самостоятелно и поставя края на един седемдневен цикъл, който също сам по себе си е независим от движението на луната около земята или от движението на земята около слънцето. Този седемдневен цикъл, чиято кулминация винаги е съботата, е уникален и сочи на Божието творчество и Неговата власт да владее над времето. Той е установен чрез едно нарочно събитие, сътворението на земята, и не е обвързан чрез оформените в последствие астрономични закономерности. Съботата остава завинаги паметник на това творческо Божие дело и е винаги седмия ден от седмицата – цикъл от дни, за който е доказано, че е останал непроменен през вековете и е достигнал до нас точно така, както Господ го е оформил в началото.
Не случайно Писанието прави много отчетлива разлика между съботата от седмия ден на седмицата (говореща за сътворението на земята) и празниците и годишните сянкови съботи на израилтяните (илюстриращи изкуплението от греха), които били отчитани с лунния календар:
“Господ още говори на Мойсей казвайки: Говори на израилтяните като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните. Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание;в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота на Господа” (Лев. 23:1-3).
Това е началото на списъка със всички Господни празници, при които израилтяните трябвало да провеждат свети събрания. Тук ключовата дума е “свети събрания”. Става дума за светите събрания, за богослуженията, които израилтяните трябвало да организират.
Като пръв празник за свято събрание на всички израилтяни е посочена седмичната събота. Текстът тук повтаря текста на Четвъртата заповед (Изх. 20:9, 10), което означава, че се има предвид именно съботата според Четвъртата заповед. Тя пък има отношение към сътворяването на земята. Затова във всеки седми ден от седмицата израилтяните трябвало да имат свято събрание.
Списъкът с празниците за свети събрания продължава: “Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им” (Лев. 23:4).
След посочване на седмичната събота, която е всеки седми ден от седмицата, са поместени и няколко Господни празника, които е трябвало да се празнуват в определено време. Те са били съблюдавани според лунния календар и затова времето за изчисляването им зависело от Новолунието. Така светите събрания, които е трябвало да бъдат свиквани, са се отбелязвали в точно определено време от лунния месец, което автоматично означава, че през годините те са се падали в различни дни от седмицата. Това били Празникът на безквасните хлябове, Петдесятницата, Празникът на тръбното възклицание, Денят на умилостивението и Шатроразпъването (ст. 5-36). Това са пет от седемте годишни израилеви празника, в които пет празника са се освещавали общо седем дни за тържествена почивка, въздържане от слугинска работа и за провеждане на свети събрания. Тези седем дни за тържествена почивка са се падали в различни дни от седмицата в различните години и също са били наричани “събота”, защото са се празнували по начин подобен на празнуването на седмичната събота (прочети статията Морална и церемониална събота). Разликата между тях и седмичната събота обаче била много отчетлива: “Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън на Господа, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден освен Господните съботи и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси, които давате на Господа” (Лев. 23:37, 38).
Празникът на безквасните хлябове, Петдесятницата, Празникът на тръбното възклицание, Денят на умилостивението и Шатроразпъването били празници съобразени с лунния календар и са се падали в различни дни от седмицата – “всяко на определения му ден”, но се празнували подобно на Господните съботи. Това са били Господни празници, в които се свиквали свети събрания освен Господните съботи. Колко по-ясно може да се каже, че тези годишни празници са били различни от седмичната събота? Съботата от седмия ден е разграничена още от самото начало на тази заръка (виж ст. 2-4) и не трябва да остава никаква неяснота относно различието й спрямо годишните, церемониални съботи.
Разликата между съботата от седмия ден на седмицата и годишните съботи проличава и от начина им на съблюдаване. Макар и да е бил сходен, някои съществени различия не могат да останат незабелязани. Например в съботата от седмия ден не е трябвало да се работи “никаква работа” (Лев. 23:3), докато по време на светите събрания в годишните съботи израилтяните не е трябвало да вършат само “слугинска (обичайна) работа” (ст. 8, 21, 25, 35, 36). Това означава, че е имало определен тип работа, която е била позволена да се върши по време на годишните съботи, но която е била забранена в седмичната събота. Тази особеност допълнително разграничава седмичната от годишните съботи и ни задължава да ги разглеждаме като различни неща.
Писанието прави много отчетлива разлика между седмичната събота и годишните съботи. Да се търси някаква връзка между оригиналната събота и Новолунието (началото на лунния месец), което е било ориентирът в определянето на годишните съботи, е наистина странно и небазиращо се на библейски доказателства. А Теорията за лунарната събота прави точно това.

2. Луната, определените времена и съботата.
Твърдението на Теорията за лунарната събота е, че при Сътворението Господ е създал луни-соларен календар и че съботата е обвързана с лунният календар още от тогава. Въпреки че в предната точка обхванахме този въпрос, нека да го разгледаме по-обстойно. Това е библейският текст, който се предлага като доказателство:
“И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената (евр. “моедим”), дните и годините и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти” (Бит. 1:14-19).
Според поддържащите Теорията за лунарната събота в този текст луната е посочена като средство за показване на “времената”. Използваната на това място еврейска дума е “моедим”, която означава “установено/определено време, установено събрание, празник”. Връзката между луната и “моедим” откриваме в още един текст:
“Той е определил луната, за да показва времената (евр. “моедим”); слънцето знае, кога да залязва” (Пс. 104:19).
Бог е определил луната, за да показва “моедим”. Според Бит. 1:14 обаче не само луната, но и слънцето е определено, за да показва “моедим”. Колкото имаме право да обвързваме луната с “моедим” (каквото и да означава тази дума), толкова имаме право да намесим там и слънцето. И двете небесни тела имат отношение към този въпрос.
Думата “моедим” бива използвана по-късно както за годишните съботи съблюдавани според лунния календар (Лев. 23:4), така и за седмичната (ст. 2, 3). Това според привържениците на разглежданата теория е указание, че става дума за едно и също нещо. И тъй като тази дума е в много тясна връзка с луната, това пък трябва да означава, че отбелязването на седмичната събота е обвързано с лунния цикъл.
Проблемът тук произхожда от това, че въпросната еврейска дума не се познава добре. Тя се отнася и за дейности, които изобщо не са свързани с лунния календар (виж Ерем. 8:7; Осия 2:9), така че от използването й за седмия ден по никакъв начин не следва, че съботата е поставена в зависимост от луната. Ето един пример:
“Заповядай на израилтяните като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време (евр. “моедим”) Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мен. И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте на Господа: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне. Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер” (Числа 28:2-4).
Дали от този текст трябва да следва, че приносът на всегдашното всеизгаряне сутрин и вечер зависи от лунния цикъл? Ако следваме начина, по който Теорията за лунарната събота разглежда думата “моедим”, отговорът трябва да е положителен. И естествено, че това не е вярно. Сутрешната и вечерната жертва в светилището на Израил е нямала никакво отношение към фазите на луната, тя е била определена от частта на деня – сутрин и вечер. И все пак тук е използвана същата еврейска дума.
Това, че в Лев. 23 гл. “моедим” се използва както за годишните съботи, така и седмичната събота, не означава, че те са едно и също нещо. В същата тази глава изрично се посочва, че съботата от седмия ден е различна от Новолунията, празниците и годишните съботи на израилтяните (Лев. 23:37, 38) и това е идея, която се поддържа от цялото Писание (виж Изх. 20:8-11; Лев. 16:29-31; 25:3, 4).
Макар и привържениците на Теорията за лунарната събота да признават необходимостта от освещаване на съботата в новозаветното време, чрез обвързването й с Новолунието и лунния месец те я превръщат в част от израйлевите годишни празници, за които е съвсем ясно, че са изпълнили вече предназначението си и след смъртта на Христос не е необходимо да бъдат съблюдавани. Така ако и привидно да защитават съботата, поддръжниците на разглежданата теория на практика я отхвърлят.

3. Категориите дни създадени от Твореца.
Теорията за лунарната събота твърди, че Бог е постановил три различни категории дни. Като доказателство те посочват следния текст:
“Така казва Господ Йеова: Портата на вътрешния двор, която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни, а в съботния ден да се отваря и в деня на новолунието да се отваря” (Езек. 46:1).
На базата на този текст се твърди, че Бог е определил три различни категории дни, които се съдържат във всеки месец и които не се застъпват – Новолунията, шестте работни дни и съботите. Когато лунният месец има 30-и ден, той не се счита за част от седмицата, защото е преходен ден, така че категориите дни си остават три.
Предвид познатите ни религиозни практики на евреите от Стария завет този текст по никакъв начин не отхвърля спазването на съботата всеки седми ден от седмицата, нито доказва, че Бог е създал три различни категории дни. И тъй като става дума за създаването на дните и тяхното отчитане, няма по-подходящ за проверка на това твърдение на разглежданата теория от доклада за Сътворението (Бит. 1:1-2:3), който е пределно ясен по този въпрос. Четвъртата заповед го резюмира много точно:
“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти, защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20:8-11).
Веднага може да се забележи, че Бог е създал само два вида дни – шест работни дни и съботата. Ако Бог е бил установил още при Сътворението празнуването на Новолунието като отделна категория ден със специално значение, нямаше ли това да се упомене изрично? Има сведения за празнуване на Новолунието в Древна Месопотамия датиращи от третото хилядолетие преди Христос, но Библията споменава за такива едва във времето на Мойсей. А това е време отдалечено с хилядолетия от Сътворението. Пък дори и тогава единственото изискване по отношение на Новолунието е било извършването на определена жертва за всеизгаряне:
“А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец (“всяко Новолуние” – Нов Международен превод) през месеците на годината” (Числа 28:14).
Извършването на определено всеизгаряне в Новолунията по никакъв начин не ги определя като специална категория дни.
А по отношение на работа? Поддържащите Теорията за лунарната събота посочват стих, според който в Новолунията не се извършвала работа:
“Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да изложим на продан пшеница, като смалим ефата, уголемим сикъла и мамим с лъжливи везни?” (Амос 8:5).
Тук вероятно става дума за Празника на тръбното възклицание. Тъй като той се е празнувал в първия ден на седмия месец (Лев. 23:24), това означава, че се е празнувал в деня на Новолунието. Но както вече разгледахме по-горе, този празник е бил годишна събота и в него не е била разрешена само определен тип работа (ст. 25). Друг вид работа е можела да се извършва в него.
Всъщност в Писанието има примери за извършване на работа в деня на Новолунието. Например на Мойсей му било казано да издигне скинията в първия ден от месеца (Новолунието):
“На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане” (Изх. 40:2).
Ако Новолунието е ден, в който не трябва да се работи, защо е било заповядано построяването на скинията да се случи тогава? И както продължава библейския доклад, тя наистина била издигната тогава (Изх. 40:17).
Относно пътуването на Ездра се казва:
“Защото на първия ден от първия месец той тръгна от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него” (Ездра 7:9).
Щял ли е Ездра да започне своето дълго, трудно и опасно пътуване от Вавилон до Ерусалим в първия ден, ако е вярвал, че Новолунието е специален ден, в който не трябва да се работи?
Дори и да приемем варианта, че Новолунието е бил ден на почивка подобен на съботата, Теорията за лунарната събота твърди, че той е специална категория ден, който не се брои при отчитането на седмицата и изчисляването на времето за освещаване на съботата. Да проверим, дали наистина е бил прескачан:
“И да изброите за себе си от утрешния ден на съботата, от който ден принесохте снопа на движимото приношение, седем цели седмици, до утрешния ден на седмата събота да изброите петдесет дни, тогаз да принесете ново хлебно приношение Господу” (Лев. 23:15, 16 – ЦП).
Както разбираме от това указание за изчисляването на деня на Петдесятницата (Празникът на първите плодове на пшеничната жетва), трябвало е да се отброяват седем седмици (49 дни) от Празника на движимия сноп (Празникът на първите плодове на ечемичната жетва). Денят след последния ден на последната, седма седмица е петдесетия, в който ден е трябвало да се провежда Петдесятницата. Това би могло да стане, само ако седмиците са били смятани като непрекъснати цикли от по седем дни. Очевидно годишните съботи са били считани за част от седмицата и са се броели при изчисляването на времето на празниците. Тогава защо всички годишни съботи са се считали за част от седмицата, а Новолунията – не? Определянето на деня на Петдесятницата е прескачало дължината на един лунен месец. Изчислението му нямало да е точно, ако и Новолунието не е било включено в отброяването. А това означава, че този ден не се е възприемал като специална категория и също се е броял в отчитането на времето.

4. Времето на съботния ден.
Поредното от твърденията на Теорията за лунарната събота е, че съботата се пада винаги на 8-я, 15-я, 22-я и 29-я ден от всеки лунен месец. Това е много интересна идея. Проблемът е, че никъде в Библията не се споменава подобно нещо.
Всички годишни съботи са били дадени да се празнуват в точно определени дни. Празникът на безквасните хлябове е започвал след Пасхата в петнадесетия ден от първия месец и е продължавал седем дни. В първия и последния ден на празника е имало свето събрание за израилтяните, събота (Лев. 23:5-8). Петдесятницата се е падала на петдесетия ден след Празника на движимия сноп и е трябвало да бъде празнувана като събота от израилтяните (ст. 15-21). Празникът на тръбното възклицание е бил всеки първи ден от седмия месец и е бил ден за свято събрание и тържествена почивка, в който не се извършва слугинска работа (ст. 24, 25). Денят на умилостивението е бил всеки десети ден от седмия месец (ст. 27-31), а Шатроразпъването започвал в петнадесетия ден на седмия месец и се е празнувал седем цели дни като светите събрания за израилтяните били в първия и в осмия ден от началото на празника (ст. 34-36, 39).
Дори празници, в които не са се правили свети събрания, са се отбелязвали в определени дни – Пасхата, в четиринадесетия ден на първия месец и два дена след това Празникът на движимия сноп (Лев. 23:5, 10-14).
Както виждаме, годишните съботи и други празници на израилтяните са били обвързани с конкретни дни от лунния месец. Ако Бог наистина е искал седмичната събота да се празнува на 8-я, 15-я, 22-я и 29-я ден от всеки лунен месец, защо не съществува дори един-единствен стих, в който това да е посочено изрично? Не е ли седмичната събота по-важна от годишните?
Всъщност някои от тези дни са посочени в Библията, но това не само не потвърждава Теорията за лунарната събота, а дори я опровергава: “В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на Пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни” (Числа 33:3).
Израилтяните са излезли от Египет на петнадесетия ден от първия месец. Това е бил денят след Пасхата, която е била на четиринадесетия ден. Предвид естеството на Празника на безквасните хлябове, който се е падало да се празнува тогава, не е странно, че при Изхода е бил прескочен и е бил оставен да се празнува след завземането на Ханаан (Изх. 13:5-7). Не така обаче стоят нещата със седмичната събота. Тя няма сянково значение и ако наистина трябва да се празнува на всяко 15-то число от лунния месец, защо Господ ще заповяда излизането на израилтяните да се случи тогава? Според Исус Христос светостта на съботата е нещо, което трябва да се има предвид и в моментите на утеснение: “При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден” (Матей 24:20).
Ако светостта на съботата изисква вярващите да се молят, за да не се случи да бягат в този ден, защо Господ ще иска да започне изхода на евреите от Египет в събота?
“А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета. И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито. А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя” (Ис. Нав. 5:10-12).
Пасхата е била на четиринадесетия ден от месеца. На следващият ден, 15-и, израилтяните са яли от произведенията на Ханаанската земя. На следващия ден, 16-и, манната престанала. Щом като изрично се казва, че манната престанала в деня след 15-и, значи тя е падала на 15-и (иначе щеше да се каже, че е престанала на 14-и или 15-и). А щом като манната е падала на 15-и, значи този ден не е бил събота, защото Господ никога не давал манна в събота (виж Изх. 16:25, 26).
Текстове в Писанието ни казват, че 15-я ден на месеца не е бил възприеман от израилтяните като специален ден. Така едно от основните твърдения на Теорията за лунарната събота (че съботата се пада винаги на 8-я, 15-я, 22-я и 29-я ден от всеки лунен месец) не може да бъде доказано чрез Библията. Доколко трябва да се обръща внимание на тази теория тогава?

5. Римският календар и съботата.
Друг от основните аргументи, на които стъпва Теорията за лунарната събота, е че евреите по времето на Христос са съблюдавали лунната събота и не са признавали римския календар, който е имал осемдневна седмица. Това започнало да става след разрушението на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. Седемдневният цикъл от своя страна пък бил приет от римляните във времето на Константин (321 г. сл. Хр.) и оттогава не се е променял. Като оставим настрана видимото противоречие на подобно твърдение, ще трябва да приемем, че според разглежданата теория и римляните, и евреите са направили промяна – римляните са преминали от осем- на седемдневен цикъл на отчитане на времето при Константин, а евреите са възприели римският подход на отбелязването на определен седмичен ден.
Всъщност тези факти, на които теорията стъпва, не са верни. Римляните са се запознали със седемдневния цикъл още през I век пр. Хр. и са го възприели напълно през I и II век сл.Хр., а не през IV век. Те не са могли да го възприемат от някой друг, освен от юдеите.
Що се отнася до това, дали евреите са били принудени да оставят своя лунен календар и да възприемат седмицата като начин за отчитане на времето, за подобно нещо няма никакви исторически данни. А ако беше вярно, щеше да има. И то много.
След завръщането си от вавилонския плен юдеите се превърнали в страстни пазители на съботата. Ако те са я съблюдавали според лунния календар и след разрушаването на Ерусалим са били принудени да оставят този календар и да празнуват съботата си в точно определен ден всяка седмица, това не е можело да се случи без голяма съпротива. И навсякъде в историята от този период щеше да има доклади, че те са променили начина си спазване на съботата. А такива няма.
Освен това, като се има предвид, че юдеите са били разпръснати из всички нации по света, щяла е да бъде нужна армия от мисионери, които да достигнат разпръснатите юдеи и да ги убедят или принудят да оставят спазването на съботата според лунния календар и да преминат към спазването й на седмичен принцип. А като се имат предвид особеностите на тази нация, със сигурност щяха да останат групи от евреи, които да съблюдават съботата по стария начин и те щяха да съществуват и до ден днешен (не групи, които от скоро са започнали да спазват съботата според лунния календар, а такива, които могат да датират съществуването си до I-II век). Такова нещо обаче няма! Историята напълно мълчи някога това да се е случило и както знаем, днес евреите по света пазят съботата в седмия ден от седмицата. Това мълчание е повече от красноречиво. Да се вярва, че се е случила толкова драстична промяна в един от основните стълбове на юдейската вяра и това е останало неотбелязано никъде, е повече от наивно.
И като става дума за исторически сведения, днес разполагаме с много такива, които доказват, че в периода I век пр.Хр. – III век сл.Хр. евреите са празнували съботата във всеки седми ден от седмицата. А това съвсем директно отхвърля твърденията на Теорията за лунарната събота.
Например Талмудът отразява религиозните разбирания на евреите по времето на Христос. В него се говори и за различни практики при освещаването на съботата. Ето един случай, при който се дискутира, какво трябва да се направи, когато Новолунието се падне в събота: “Ако новолуние се пада в съботен ден, Бет Шамай постанови: Той трябва да рецитира осем молитви в благословението си. А Бет Хилел постанови: Седем. Това наистина е трудно”, Mas. Eiruvin 40b.
Както вече разбрахме, според Теорията за лунарната събота Новолунието е специална категория ден. Той винаги е първия ден на лунния месец и няма как да се падне в събота, защото те никога не се застъпват. Според Талмуда обаче това е възможно. За да стане това, съботата трябва да се освещава в седмия ден на всяка седмица. Значи няма как евреите по времето на Христос да са я пазели според лунния календар.
При друг пример се дискутира, какво трябва да направи свещеникът с частите на пасхалното агне, когато шестнадесетия ден от първия месец (денят, в който трябва да се изгорят остатъците от агнето) се падне в събота:
“Костите, сухожилията на пасхалното агне трябва да се изгорят на шестнадесети. Ако шестнадесети се падне в събота, то те трябва да бъдат изгорени на седемнадесети, защото това не отменя съботата или празника”, Pesachim 83a
Тъй като според Теорията за лунарната събота съботата винаги е на 8-я, 15-я, 22-я и 29-я ден от лунния месец, тя никога не може да се падне на 16-я ден. Според Талмуда обаче може. Единственият начин за това е, ако съботата по времето на Христос се е празнувала на седмия ден от всяка седмица, а не според лунния календар. Никъде в Талмуда не се дискутира въпросът, кога се пада съботата или нещо за връзката й с фазите на луната. А това неизбежно щеше да се случи, ако тя наистина е била освещавана според лунния календар.
От писанията на Йосиф Флавий и на различни римски историци и писатели разбираме, че в периода I век пр.Хр. – III век сл.Хр. евреите са освещавали съботата като всеки седми ден от седмицата, а на според лунния календар. Така че и този аргумент на поддръжниците на Теорията за лунарната събота трябва да бъде отхвърлен.

6. Подкопаване на идеята за съботата.
Привържениците на Теорията за лунарната събота твърдят, че пазенето на съботата според лунния месец е много удобно, защото тя винаги се пада в едни и същи дни от месеца. Истината обаче е точно обратното. Както демонстрирахме в началото, изчисляването на съботата според лунния календар изисква прилагането на един много сложен подход. Дните на съботата наистина се падат в едни и същи дни, но от лунния месец, а като се имат предвид и Новолунията и преходните дни, това означава, че на практика съботите се падат винаги в различни дни в различните месеци на нашия календар. Освещаващият по този начин съботата вярващ ще изпадне в изключително непрактичното положение да си взима различни почивни дни всеки месец. А тъй като според Теорията за лунарната събота Новолунието само по себе си е ден за поклонение, би трябвало и то да се съблюдава по някакъв специален начин наред със съботите, нещо като тяхно продължение. Изглежда за поддържащите тази теория нямат значение цитираните по-горе библейски текстове, които доказват, че в Новолунията се е извършвала работа. Това не само че означава, че пазителят на съботата според лунния календар трябва да си взима различни почивни дни през различните месеци, но в края на лунния месец и началото на следващия те ще бъдат два един след друг или през един ден и ясно установеният в Четвъртата заповед цикъл от шест работни дни и един ден почивка (Изх. 20:9, 10) ще бъде разрушен. Подобно пазене на дните не само няма да е възможно, но рано или късно ще отблъсне и самите пазители и със сигурност щезлепостави идеята за съботата пред обществото.
Много и разнообразни са били атаките срещу съботата през вековете. Ако в различните времена те са били различни, то в нашето съвремие всички съществуват едновременно. Една от тях (която се поддържа от християни) е, че съботата просто не може да се спазва – това е изискване, което е извън възможностите на човека, особено на съвременния човек. Трудно е да се повярва, че някой, който се счита за Божий поклонник, може да твърди, че Господ ще заповяда нещо, което не може да се направи. Но това не е най-важното в случая. От 150 години адвентистите от седмия ден доказват с живота си, че подобно твърдение не е вярно. Живеещи в различни култури и политически строеве, в различни по богатство държави из целия свят, те всяка седмица доказват, че съботата може да се спазва и че Господ не изисква от децата Си неща, които не могат да станат. Наистина, някои минават през сериозни изпитания, за да останат верни на съботата, докато за други съблюдаването й не представлява толкова голям проблем. Но все пак на целия свят бива показано, че съботата е ден, който може да се освещава, дори и днес.
С твърдението си, че истинската библейска събота е на всеки 8-и, 15-и, 22-и и 29-и ден от лунния месец, Теорията за лунарната събота превръща освещаването й в непоносимо бреме и по този начин подкопава нейното значение и благословението, което тя носи. Много са малко хората (ако изобщо има такива), които биха успели да освещават съботата според лунния календар. А това ще даде мощни аргументи в ръцете на противниците на съботата. Като се има предвид нейното ключово място в последните събития, това е последното нещо, което някой неин защитник би искал.
Теорията за лунарната събота не стъпва на никакви библейски и исторически аргументи, което я превръща в напълно неприемлива. Според Свещеното писание съботата не е обвързана с лунния календар, а със седмичния цикъл установен от Бога при Сътворението и затова трябва да се освещава всеки седми ден от седмицата.

Изт.: http://nikidimov.com