Постинг
01.01.2013 12:20 -
Заветът на един българин
Автор: allvin
Категория: История
Прочетен: 5005 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2013 11:11
Прочетен: 5005 Коментари: 9 Гласове:
12
Последна промяна: 25.01.2013 11:11
Заветът на един българин
На 1.1.1878 е роден Пейо Яворов - български поет и войвода от ВМОРО.
Пейо Яворов (1878 – 1914)
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е един от най-големите български поети,а също така и революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Роден е в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909). Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15. Награден е с кръст „За храброст”.
В началото на 1913 г. Пейо Яворов, предчувствайки катастрофата на войната, пише на Данаил Крапчев:
„7 януарий 1913 г. София.
Драги Данаиле,
Спотаил си се и нищо не се чуе нито от тебе, нито за тебе.
За Бога, обади се.
Какво правите там? Кои от приятелите и другарите са в Солун? Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете и. Писах и на Тодор Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другите? Трябва да бъдеш тук, в София, за да почувствуваш всичкото безнадеждие за бъдещето на нашето национално дело. Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам.
Пейо".
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява.
Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет и родолюбец, борец за свободата на Македония — Пейо Яворов.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.
До края на живота си Яворов другарува и кореспондира с легендарния водач на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.
В последните мигове от живота си единствената връзка на Яворов с живота остава мисълта за Македония и не случайно в завещанието си пожелава да бъде погребан в четническата си униформа, като иска прошка от Македония чрез своя най-близък приятел Тодор Александров:
„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=130&LangID=1
===============================
Ден денувам - кътища потайни,
нощ нощувам - пътища незнайни;
нямам тато,нито мама -
тато да ругае,мама да ридае...
Леле моя ти Пирин планино!
Море църно цариградско вино.
С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра според вяра,
нямам ни братец,ни сестрица -
братец да ме хвали,а сестра да жали...
Леле моя сабя халосия!
Море люта одринска ракия.
Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
Нямам либе,първа обич-
мене да очаква и да ме оплаква.
Леле моя пушка огнебойка!
Море тънка солунска девойка.
Пейо Яворов - ,,Гоце Делчев"
-------------------------------------
Ако умрам и загинам,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършете ги чашите.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умрам и загинам,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умрам и загинам,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
--------------------------------------------------
Развейте знамената патриоти
от Одрин,Тракия и Македония!
Със щит се брани свободата,
на щик се пише българска история!
Тупти сърцето в странен ритъм,
отвътре огън го гори.
На въглен бавно се превръща
всред буен пламък и искри.
Аз също няма да съм вечен,
но идат други като мен.
На гробът ми с тоз въглен напишете:
Живя свободен и умря непобеден!
http://www.youtube.com/watch?v=pEAJrjKDyEY
На 1.1.1878 е роден Пейо Яворов - български поет и войвода от ВМОРО.
Пейо Яворов (1878 – 1914)
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е един от най-големите български поети,а също така и революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Роден е в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909). Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15. Награден е с кръст „За храброст”.
В началото на 1913 г. Пейо Яворов, предчувствайки катастрофата на войната, пише на Данаил Крапчев:
„7 януарий 1913 г. София.
Драги Данаиле,
Спотаил си се и нищо не се чуе нито от тебе, нито за тебе.
За Бога, обади се.
Какво правите там? Кои от приятелите и другарите са в Солун? Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете и. Писах и на Тодор Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другите? Трябва да бъдеш тук, в София, за да почувствуваш всичкото безнадеждие за бъдещето на нашето национално дело. Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам.
Пейо".
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява.
Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет и родолюбец, борец за свободата на Македония — Пейо Яворов.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.
До края на живота си Яворов другарува и кореспондира с легендарния водач на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.
В последните мигове от живота си единствената връзка на Яворов с живота остава мисълта за Македония и не случайно в завещанието си пожелава да бъде погребан в четническата си униформа, като иска прошка от Македония чрез своя най-близък приятел Тодор Александров:
„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=130&LangID=1
===============================
Ден денувам - кътища потайни,
нощ нощувам - пътища незнайни;
нямам тато,нито мама -
тато да ругае,мама да ридае...
Леле моя ти Пирин планино!
Море църно цариградско вино.
С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра според вяра,
нямам ни братец,ни сестрица -
братец да ме хвали,а сестра да жали...
Леле моя сабя халосия!
Море люта одринска ракия.
Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
Нямам либе,първа обич-
мене да очаква и да ме оплаква.
Леле моя пушка огнебойка!
Море тънка солунска девойка.
Пейо Яворов - ,,Гоце Делчев"
-------------------------------------
Ако умрам и загинам,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършете ги чашите.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умрам и загинам,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умрам и загинам,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
--------------------------------------------------
Развейте знамената патриоти
от Одрин,Тракия и Македония!
Със щит се брани свободата,
на щик се пише българска история!
Тупти сърцето в странен ритъм,
отвътре огън го гори.
На въглен бавно се превръща
всред буен пламък и искри.
Аз също няма да съм вечен,
но идат други като мен.
На гробът ми с тоз въглен напишете:
Живя свободен и умря непобеден!
http://www.youtube.com/watch?v=pEAJrjKDyEY
Следващ постинг
Предишен постинг
Много хубава карта си дал! Ако границите ни бяха справедливо определени, то ние щяхме да сме най-силната държава не само на Балканите, но и в Източна и Средна Европа...
Българите обаче винаги са били будители и борци за справелдливост. Една силна България би била кошмар за тираните и тези, които забогатяват с търговия на хора- най-страштото престъпление...
За да тържества несправедливостта, то трябва да се угаси светлината. Злото не успя да унищожи звездата на България, но подряза крилата ни, пося отровни семена...Всяко зло обаче е до време!
За много години! Здраве и късмет!
цитирайБългарите обаче винаги са били будители и борци за справелдливост. Една силна България би била кошмар за тираните и тези, които забогатяват с търговия на хора- най-страштото престъпление...
За да тържества несправедливостта, то трябва да се угаси светлината. Злото не успя да унищожи звездата на България, но подряза крилата ни, пося отровни семена...Всяко зло обаче е до време!
За много години! Здраве и късмет!
Зима иде
Всеки ден редей гората,
рози сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.
И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.
И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...
Кирил Христов
цитирайВсеки ден редей гората,
рози сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.
И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.
И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...
Кирил Христов
sparotok написа:
Много хубава карта си дал! Ако границите ни бяха справедливо определени, то ние щяхме да сме най-силната държава не само на Балканите, но и в Източна и Средна Европа...
Българите обаче винаги са били будители и борци за справелдливост. Една силна България би била кошмар за тираните и тези, които забогатяват с търговия на хора- най-страштото престъпление...
За да тържества несправедливостта, то трябва да се угаси светлината. Злото не успя да унищожи звездата на България, но подряза крилата ни, пося отровни семена...Всяко зло обаче е до време!
За много години! Здраве и късмет!
Българите обаче винаги са били будители и борци за справелдливост. Една силна България би била кошмар за тираните и тези, които забогатяват с търговия на хора- най-страштото престъпление...
За да тържества несправедливостта, то трябва да се угаси светлината. Злото не успя да унищожи звездата на България, но подряза крилата ни, пося отровни семена...Всяко зло обаче е до време!
За много години! Здраве и късмет!
Благодаря за поздравите! :) Пожелавам и на теб весела,здрава и щастлива година!!! :)))
yuliya2006 написа:
Зима иде
Всеки ден редей гората,
рози сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.
И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.
И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...
Кирил Христов
Всеки ден редей гората,
рози сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.
И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.
И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...
Кирил Христов
Благодаря за стихотворението ,Джу!!! :))) Много е хубаво! Пожелавам ти много здраве и щастие и през Новата 2013 година!!! :)))
5.
sande -
Поздравления за това възпоминание за голямия поет и революционер Пейо Яворов!
02.01.2013 09:59
02.01.2013 09:59
В последните мигове от живота си единствената връзка на Яворов с живота остава мисълта за Македония и не случайно в завещанието си пожелава да бъде погребан в четническата си униформа, като иска прошка от Македония чрез своя най-близък приятел Тодор Александров:
„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
***
За съжаление съвременна Р Македония не припозна своя достоен син Пейо Яворов!
Това са жалките шеги на историята.
Покрай Вардар славят Яне Сандански най-много и на първо место.
А се знае много добре кой е Яне и скандалната му слава. Без да го отричаме.
Честита Нова Година!
С най-сърдечни пожелания за здраве, щастливи мигове и късмет!
http://www.youtube.com/watch?v=-tEfdXXBtHw
цитирай„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
***
За съжаление съвременна Р Македония не припозна своя достоен син Пейо Яворов!
Това са жалките шеги на историята.
Покрай Вардар славят Яне Сандански най-много и на първо место.
А се знае много добре кой е Яне и скандалната му слава. Без да го отричаме.
Честита Нова Година!
С най-сърдечни пожелания за здраве, щастливи мигове и късмет!
http://www.youtube.com/watch?v=-tEfdXXBtHw
6.
tota -
Поздрави за споделеното за големия българин - поета и войводата Пейо Яворов! Поклон!
02.01.2013 10:57
02.01.2013 10:57
"Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете и. ....
...Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам....
...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”"
Кой би могъл да изрече тези думи. Само човек, силно обичащ Родината си, отдал енергията си за постигане на националния идеал - да я види - цяла!!
Дали ще се сбъднат думите от неговия завет можем само да гадаем.
Въпреки покрусата на националния ни идеал след 1919 година, последван от асимилаторската политика на двете нам съседни държави спрямо българите там, остава само да имаме далновидна политика спрямо Македония и нашите братя там...Може пък кръвта да заговори...
И все пак Нова година е! Нека да е мирна, здрава, честита и да донесе по - добри дни за майка България!
На Вас лично много здраве, другото само ще Ви намери!!
цитирай...Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам....
...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”"
Кой би могъл да изрече тези думи. Само човек, силно обичащ Родината си, отдал енергията си за постигане на националния идеал - да я види - цяла!!
Дали ще се сбъднат думите от неговия завет можем само да гадаем.
Въпреки покрусата на националния ни идеал след 1919 година, последван от асимилаторската политика на двете нам съседни държави спрямо българите там, остава само да имаме далновидна политика спрямо Македония и нашите братя там...Може пък кръвта да заговори...
И все пак Нова година е! Нека да е мирна, здрава, честита и да донесе по - добри дни за майка България!
На Вас лично много здраве, другото само ще Ви намери!!
sande написа:
В последните мигове от живота си единствената връзка на Яворов с живота остава мисълта за Македония и не случайно в завещанието си пожелава да бъде погребан в четническата си униформа, като иска прошка от Македония чрез своя най-близък приятел Тодор Александров:
„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
***
За съжаление съвременна Р Македония не припозна своя достоен син Пейо Яворов!
Това са жалките шеги на историята.
Покрай Вардар славят Яне Сандански най-много и на първо место.
А се знае много добре кой е Яне и скандалната му слава. Без да го отричаме.
Честита Нова Година!
С най-сърдечни пожелания за здраве, щастливи мигове и късмет!
http://www.youtube.com/watch?v=-tEfdXXBtHw
„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
***
За съжаление съвременна Р Македония не припозна своя достоен син Пейо Яворов!
Това са жалките шеги на историята.
Покрай Вардар славят Яне Сандански най-много и на първо место.
А се знае много добре кой е Яне и скандалната му слава. Без да го отричаме.
Честита Нова Година!
С най-сърдечни пожелания за здраве, щастливи мигове и късмет!
http://www.youtube.com/watch?v=-tEfdXXBtHw
Благодаря за хубавия коментар и добрите пожелания по случай настъпването на новата 2013 година!!! Пожелавам и аз много здраве,щастие и успехи!!! :)))
tota написа:
"Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете и. ....
...Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам....
...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”"
Кой би могъл да изрече тези думи. Само човек, силно обичащ Родината си, отдал енергията си за постигане на националния идеал - да я види - цяла!!
Дали ще се сбъднат думите от неговия завет можем само да гадаем.
Въпреки покрусата на националния ни идеал след 1919 година, последван от асимилаторската политика на двете нам съседни държави спрямо българите там, остава само да имаме далновидна политика спрямо Македония и нашите братя там...Може пък кръвта да заговори...
И все пак Нова година е! Нека да е мирна, здрава, честита и да донесе по - добри дни за майка България!
На Вас лично много здраве, другото само ще Ви намери!!
...Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам....
...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”"
Кой би могъл да изрече тези думи. Само човек, силно обичащ Родината си, отдал енергията си за постигане на националния идеал - да я види - цяла!!
Дали ще се сбъднат думите от неговия завет можем само да гадаем.
Въпреки покрусата на националния ни идеал след 1919 година, последван от асимилаторската политика на двете нам съседни държави спрямо българите там, остава само да имаме далновидна политика спрямо Македония и нашите братя там...Може пък кръвта да заговори...
И все пак Нова година е! Нека да е мирна, здрава, честита и да донесе по - добри дни за майка България!
На Вас лично много здраве, другото само ще Ви намери!!
Благодаря за хубавия коментар и добрите пожелания по случай новата година! Пожелавам и аз много здраве,щастие и успехи и през новата 2013 година!!! :)))
Наскоро по БНТ гледах интересен документален филм, в който беше замесено и името на Яворов. Потърсих инфо за него и го намерих на този адрес. Давам линк ако ти е интересно да го изгледаш:
http://www.rtvcblagoevgrad.com/index.php?menu=13&id=4
Филма се казва: "ИЗПИТАНИЕ БЕЗ КУРШУМИ” и се базира на спомени и мемоари на Михаил Чаков, който с Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров, войводи от четите на ВМРО, по време на балканската война, с нечувано геройство помагат на Родопския отряд на ген. Ковачев, да освободи гр. Кавала. За мен бяха неизвестни тези факти.
цитирайhttp://www.rtvcblagoevgrad.com/index.php?menu=13&id=4
Филма се казва: "ИЗПИТАНИЕ БЕЗ КУРШУМИ” и се базира на спомени и мемоари на Михаил Чаков, който с Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров, войводи от четите на ВМРО, по време на балканската война, с нечувано геройство помагат на Родопския отряд на ген. Ковачев, да освободи гр. Кавала. За мен бяха неизвестни тези факти.
