Рихард Валтер Даре(14 юли 1895 – 5 септември 1953)Личност и делоРихард Валтер ДареР. Валтер Даре е щастливо съчетание на философски ум с организаторски талант. Той възкреси духовно германското селячество, модернизира земеделието и скотовъдството, утвърди селянина върху земята и постави разпределението на земеделските произведения върху съвършено нови основи. Тази земеделско-стопанска революция беше ръководена пряко от него. Резултатите й са толкова сполучливи и големи, че реформата на Даре представлява епоха в развитието на германското земеделско стопанство и един световен пример за съвсем нов и оригинален начин на обществена и стопанска организация. Преди да бъде практически политик, Р. Валтер Даре беше специалист в своята област, оригинален мислител, с философски поглед върху историята и автор на научни съчинения.Той е син на крупен германски търговец, живущ временно в Аржентина, затова родното му място е градчето Белграно, близо до Буенос Айрес. От чисто германски произход и евангелистко вероизповедание, Рихард Валтер Даре е роден на 14 юли 1895 год. Следвал е гимназия в Хайделберг, евангелски педагогиум в Годесберг, пак гимназия в Гумерсбах и после специалното колониално училище във Виценхаузен. Специалното си образование той продължава в Гисен, гдето полага заключителен изпит за дипломиран колониален стопановед и Друг изпит за дипломиран агроном. Това всестранно обгръщане на агрономическата наука му дава титла, която се равнява на докторат в хуманитарните науки.Неговата отлична подготовка и природното му дарование скоро привличат вниманието на министерството на земеделието и то го натоварва с различни задачи. В 1927 год. Даре заминава за Финландия като представител на Райха в скотовъдната изложба, в град Латис. Останалото време от годината използува за научни изследвания и пътувания из Финландия. През 1928/29 год. намираме Даре в германската легация в Рига, като стопански съветник и представител на източногерманското земеделско стопанство. Бъдещият националсоциалист спонтанно проявява своето вродено чувство на дълг към народ и родина - щом се обяви Световната война през август 1914, младият Даре, без много да обмисля, се записа доброволец и наскоро замина за фронта. В 1917 год. го виждаме да се сражава като подпоручик.Служебните и практически занятия не пречат на младия агроном и стопановед да продължава своите академически изучвания. Господствуващата тогава либералистична стопанска наука не можа да го увлече, защото той наблюдаваше със собствените си очи печалните последици от нейното прилагане в Германия. Тя не можа да го заслепи със своите превъзнасяни авторитети, защото надареният с оригинална мисъл Даре виждаше грешките и заблужденията й. Вместо по пътя на рационалистичните и логично изкуствени построения, с които си служеше класическата икономическа наука, Валтер Даре сам, по интуиция, намери пътя на философското историческо мислене. По този именно път той срещна самобитния пророк на новото учение - Адолф Хитлер. Афинитетът между светогледа и волята за служене на германския народ, у двамата новатори, - които могат да се схванат като два подсъзнателни инструмента на народния дух, - скоро създаде между тях другарство, сътрудничество и една тясна и вярна идейна дружба, която се оказа съдбоносна.Погледът на Р. Валтер Даре проникна до корените на селския проблем. Упадъкът и бъдещото възкресение на германското селячество не трябваше да се изследва с методите и средствата на господствуващата либерална система, защото тя, именно, беше основната причина на злото.Едно дълбоко историческо проучване на селския въпрос даде ключа за правилното разбиране на проблема. Развитието на селското стопанство изобщо, е било тикнато в погрешен път от чисто политически фактори, при които едни са били заслепени от погрешни идеологии, а други са разрушавали цялото съзнателно, за да осигуряват своите лични или съсловни интереси. Не оставаше друго, освен да се върнем назад, в историята, докато достигнем точката. от която е започнало погрешното отклонение на историческото развитие, та тъкмо там да построим нашата изходна основа за новия селскостопански ред. Така хирургът забива ножа си все по-дълбоко, докато достигне здравото месо. Тези си изследвания и размишления Даре е изложил главно в две свои капитални съчинения: „Селячеството като жизнен извор на северната раса” - един том от 464 големи страници, обнародван за пръв път в 1928 год. и подписан от автора му като „дипломиран агроном”; второто голямо съчинение, което представлява продължение на изследванията и заключенията на Даре, е озаглавено: „Ново благородничество от кръвта и земята” (248 страници), издадено в началото на 1930. Множество статии в списания и вестници, сбрани отпосле в един обемист том, под надслов: „Борба за душата на германския селянин “ (1933 год.)В тези съчинения Валтер Даре изясни, пред себе си и пред обществото, основните проблеми на германското селячество. Методите и средствата се налагаха от само себе си, като логическа последица. Те бяха същите, които Хитлер възвестяваше и предлагаше. Расата, като чиста кръв, и земята, като неотделимо достояние на тези, които я обработват, трябва да бъдат двата основни стълба на бъдещата постройка. Самото изграждане трябва да се извърши по методите на противолибералния националсоциализъм. В монографията „Кръв и Земя” Валтер Даре ни е дал квинтесенцията на своето учение, и то чрез убедителността на осъществяването.Адолф Хитлер, който винаги е търсел с диогенов фенер най-способните хора, за да ги привлече, да ги спечели и привърже към себе си, да ги постави на съответното отговорно място и да ги ободрява и подпомага с авторитета си, - спря своето внимание върху богато надарения и характерен свой партиен другар и още в началото на 1930 год., го натовари с изработването на плана за едно организиране на селячеството върху принципите на националсоциализма, които напълно съвпадаха с изводите и на самия Даре. Разбира се, този план беше само на книга и можеше да се приложи само като партийно подреждане вътре в кадрите на Хитлеровата партия, тъй като Фюрерът беше още в опозиция и дори беше преследван от формално-законната власт. Това не пречеше на Даре да се заеме за своята задача с фанатично увлечение. Резултатът на неговите трудове беше „Партийната декларация на Н.С.Г.Р.П., а становището на Партията към селяните земеделско-скотовъдното стопанство” от 6 март 1930 година.За да може да върши по-авторитетно своята работа, Даре беше назначен от Фюрера за райхслайтер. Планомерното изграждане на „селскостопанския апарат”, вървеше бързо, понеже в лицето на Даре бяха си подали ръка: компетентността, ясният поглед върху проблема, вродената дарба и възторгът да се служи на родината, запален от пламъка на Водача. Щом зае властта, Хитлер веднага постави съответните лица на съответните места. Той не се съблазни от странното удоволствие да размества картите. Даре беше най-подготвеният човек в селскостопанските въпроси, и райхсканцлерът Хитлер веднага го назначи за министър на народната прехрана и земеделието, първо в Прусия, а после в Райха. Организирането на германските селяни му донесе авторитетната и единствена служебна титла: „Водач на селяните в Райха”.За да обхванем и оценим делото на националсоциалистическата революция и по-специално, на Р. Валтер Даре, необходимо е да си припомним какво бе положението на германското селячество преди Хитлер да поеме властта и да постави в действие, с помощта на държавния силов, апарат, своята програма.Накъсо казано, либералното стопанство подчини селянина земеделец на спекулиращия капитал. Социалната демокрация на Ваймарския конституционен период се оказа безсилна да поправи злото и се задоволи с частични или временни подпомагания, запазвайки либерално-капиталистическата основа. Приблизително така се постъпва и в привидно авторитарните режими. Националсоциализмът, напротив, се нахвърли върху корена на злото и осъществи реформения си план без компромиси, без полумерки, цялостно. Нека се разбере добре: само по този начин могат да се лекуват недъзите на съвременния обществен и стопански живот, защото пораженията на стария режим са много дълбоки и всеки компромис с него ще бъде задна вратичка, през която неговата змийска гъвкавост ще съумее да го измъкне.Старият режим се характеризира с постоянното западане на селячеството. Поради диктуваните от международната борса ниски цени на земеделските произведения, селянинът живееше оскъдно и се намираше в постоянно парично затруднение. Правителствата смятаха, че достатъчно изпълняват дълга си като оставят частния капитал да предлага на селяните услугите си, във форма на добре гарантирани заеми!Км 1907 год., в разцвета на либералистичната икономика, половината от германските селяни бяха принудени да отстъпят на едрите земевладелци земята си и да станат при тях изполичари или работници. Това изкореняване на половината от селските стопани се извърши без насилие, напълно законно, в духа на либералистичната икономика.Особено динамично се развиха отношенията на германското селячество след Световната война - един 15-годишен процес на всестранен упадък. Продължителната война разнебити всичко, включително земеделието и скотовъдството. Воден от своя здрав инстинкт, селянинът: зае да навакса изгубеното. Банките му предложиха своите услуги, срещу висока лихва и добра гаранция. Марката се обезценяваше катастрофално. Въвеждането на рентенмарката произведе обратен удар. Земеделецът не можеше да спекулира, нито да следи машинациите на борсовите банкови спекуланти. Той се остави на Бога и на своите управници - социалдемократите. Крайният резултат, изразен във факти, бе следният:От началото на кредитната и стокова криза на 1929 год., до поемането на властта от Хитлер, германското селячество се видя обременено с колосалния дълг от 12 милиарда златни марки или, кръгло 40 милиарда лева. При това критическо положение, започна спадане на стойността на земеделските произведения, главно поради ниските цени на международната борса. Спекулантите внасяха евтино жито от чужбина и смазваха германския селянин, който се бореше с неплодородна земя и лош климат. И повечето селяни не можаха да издържат борбата: сумата на лихвите съставляваше 20 на сто от продажната цена на цялото земеделско производство на Германия. Добре обезпечените банкери пристъпиха към принудително събиране на вземанията си и обсебиха земята на селянина по най-износна за тях цена. Следните цифри показват размера на злото: на публичен търг бяха продадени селски стопанства.
година:
брой на стопанствата:
хектари:
1924-261927-291930-32
4 2827 90017 157
37 754200 000462 485
Хиляди селски стопани и производители бяха разорени и изпъдени от бащиния си дом и двор. Държавата, вярна на своя либералистичен принцип: да бъде само „нощен пазач” и да следи дали всичко се извършва точно по буквата на закона - наблюдаваше, безпомощно или с лицемерно състрадание, как капиталът превръща селския производителен имот в обикновена стока (годна за всякакви транзакции, като всички други стоки) и как спекулата, за чисто лични интереси и печалби, разрушава основите на държавата и народа. В своето отчаяние мнозина селяни минаха към самопомощ и се опитаха да се съпротивяват със сила на изгонването им от тяхната вековна бащиния. Но „нощният пазач” веднага влезе в ролята си и постъпи със селяните като с бунтовници, нарушаващи светостта на законите. Изкоренените селяни станаха изполичари и надничари при новите собственици, или отидоха в градовете да увеличат броя на индустриалните работници. Напливът на нови работнически ръце намали надницата, а растящата безработица ги изхвърли пак на улицата, тях и семействата им, отчаяни, пролетаризирани, подкрепяни от държавата, колкото да не умрат от глад.Останалите в имота си селяни едва свързваха двата края, благодарение на дълъг работен ден и минимални лични нужди. Недоходен и несигурен, селският занаят стана тежък, досаден и презиран. Селските синове търсеха начин да се откажат от бащиното занятие и да потърсят по-добър живот в града. Така се увеличи бягството от селото; така продължи изкореняването на селската младеж - две големи злини за всека държава.Това голямо бедствие, застрашаваше основите на нацията и държавата, не пречеше на банки и борси да инкасират дадените заеми и да натрупат огромни печалби. Това бедствие не пречеше и на политическите занаятчии да спечелят партизани между отчаяното селско население - социалдемократи и комунисти развиваха оживена агитация, те, които бяха виновни за бедствието, съумяваха да го използуват за своите политически цели. Образуваха се стотици синдикати и всевъзможни сдружения, имащи за обект селяните и селското производство. Всяко едно от тези сдружения искаше да съществува само за себе си, да извлече полза от другите, да им даде от себе си по-малко, с една дума: да реализира максимална печалба. В тази „игра на стопанските сили” се вършеше взаимно изиграване, което водеше до борба и омраза. Клоните на едно и също дърво, брулени от бурята, се блъскаха едно о друго, повреждаха се, унищожаваха се.Тъкмо в това време на подкопаване и упадък, Адолф Хитлер организираше партията и изграждаше програмата си. От неговия поглед не убягна и съдбата на германското селячество, напротив, той обяви селянина за основа на държавата, и вписа като задача на партията - спасяване на селячеството.Още в предварителната програма на движението, изнесена от Хитлер на 24.11.1920 год., се казва: „Ние искаме поземлена реформа, която да отговаря на нашите национални нужди. Ние искаме създаването на закон за безвъзмездно придобиване на земя за общополезни цели. Ние искаме премахването на поземления наем и забраняването на всякаква спекулация със земята”.Ето какво мисли Адолф Хитлер за ограбвания и прокуждан, пренебрегван и дори унижаван селянин: Запазването на едно здраво селско съсловие, пише той в книгата си „Моята борба”, като основа на цялата нация, е необикновено много ценно. Много от нашити днешни страдания са само последица от нездравите отношения между селяни и граждани. Във всички времена, дребните, и средни селски стопани са били най-добрата защита срещу социалните заболявания, от каквито и ние страдаме днес. Тези, именно, селски стопани са единственото разрешение, което позволява на един народ да намери всекидневния си хляб в кръга на своето национално стопанство. Индустрията и търговията отстъпват от тяхното нездраво водаческо место и се нареждат в общите рамки на едно потребително и изравнително стопанство. Следователно, и двете не са основа на народната прехрана, а само нейно помощно средство ...”В речи, статии и книги бяха разработени тези основни мисли. Тук, именно, познанията и способностите на Рихард Валтер Даре се проявиха така бляскаво, че Фюрерът - чиято дарба да познава хората е съчетана с любовта му към силните и способните - още в началото на 1930 година назначи дипломирания агроном и предан партиец Даре да ръководи аграрно-политическата служба при централното управление на партията (тези ръководители по-късно бяха наречени райхслайтери). Основните искания на националсоциалистическото движение бяха изложени (в една нарочна „Декларация на Н.С.Г.Р.П. за становището на партията към селяните и селското стопанство”. Авторът на тази знаменита Декларация, която съвпадаше по всички линии с общата идеология на движението, беше Рихард Валтер Даре.Основните идеи на новата селскостопанска политика се различаваха коренно от господствуващите в либералната политическа икономия принципи. В синтетичното си съчинение „Кръв и земя”, Даре ги е изложил ясно и внушително. Те засягат, с реформаторски замах, всички области на селското стопанство. - Първото условие е биологичното заздравяване на германския народ; затова селячеството трябва да се запази расово чисто и здраво, за да бъде извор на освежителна кръв за града и за делата държава. Засиленото селско производство ще намали вноса от чужбина и ще пести чуждата валута; ще даде на индустрията здрави и добре нахранени работници; ще направи Германия по-малко зависима от чуждестранния внос, за мирно и особено за военно време. Здравите нерви, физическата издръжливост, битовите нрави, непоколебимата любов към родната земя - правят от селянина най-добрия войник и бранител на родината. Селячеството действително е основата на държавата”, както бе го нарекъл Хитлер.Като райхслайтер и като министър на земеделието Р. Валтер Даре си постави за задача да освободи германските селяни от всички видими и прикрити окови на старото либерално-капиталистическо стопанство, да го заздрави и издигне с организационните и материални средства на новата държава и да постигне възможно максималната автаркия в изхранването на германския народ. Гладът е лош съветник и начало на всички обществени смутове, казваме ние; същата мисъл Даре е изразил в следния свой постулат: „Осигуряването на прехраната е предпоставката на всички политически съображения”.С поемането на властта, Хитлер и сътрудниците му имаха да покажат, дали ще осъществят изработената в опозиция програма, или ще тръгнат по отъпкания път на демагогията, както всички властници преди тях. Характерното и съдбовното у националсоциализма бе, че той започна незабавно с най-добросъвестно и цялостно прилагане на програмата си. Решителният завой и творческата същина на самата революция беше основната промяна в изходната позиция, в направлението, в средствата и методите - всичко, като логически резултат на новия светоглед. Властвуващият националсоциализъм не само зае противоположна на либерализма позиция, но се освободи и от неговите начини на действие: опортюнизъм, полумерки, движене по линията на най-малкото съпротивление, лицемерно доброжелателство и положителен егоизъм.Нека спомена за една от големите трудности, която беше превъзмогната, благодарение на Даре, когото не напразно изтъкнахме като забележителен по своята оригиналност мислител и творец. Когато Даре, в качеството си на райхслайтер, започна да прилага възложената му от Фюрера трудна задача, липсваха практически, каквито и да са предпоставки за създаването на една здрава селска организация и за осъществяването на едно органическо стопанство за народната прехрана. Не бе останало нищо здраво и годно, с което човек да може да си послужи. При поемането на властта, земеделското производство беше така разсипано и объркано от организационно гледище, че трябваше да се изостави всичко и да се започне съвсем отново. Нито с помощта на държавната и общинската администрация, нито с посредничеството на разните професионални организации, Даре можеше да влезе във връзка с всички стопани и да ръководи производителното селячество на Германия, държавният център нямаше пряка връзка с всички села и стопанства. Ето защо, Даре трябваше да мисли за преустройство не само на селското стопанство, но и на цялата публична администрация и на всички професионални организации - една огромна, трудна и отговорна работа. Самото имперско министерство на народната прехрана и земеделието нямаше никаква системна мрежа, чрез която да управлява общото имперско производство. В отделните федерирани държави селското стопанство се ръководеше различно; дори в някои случаи, едни и същи работи биваха отнасяни към различни министерства и ресорни служби. Всички тези недостатъци на либералния и социалдемократичен режим бяха отстранени при реорганизацията на цялата държавна машина, в което преустройство на Германия върху националсоциалистически основи, министър Даре взе живо участие и осигури на своето министерство всички необходими организационни средства.След поемането на властта, райхсканцлерът Адолф Хитлер назначи като пръв националсоциалистически райхсминистър на прехраната и земеделието - не друг - а най-компетентния, най-подготвения, най-способния: Даре. Това стана на 29 юни 1933 год. Понеже не беше нито случаен, нито посредствен министър, Даре веднага се залови за своята работа и то като изпитан майстор.Първата работа на Даре беше да спаси от разорение онези селски стопани, които социалната демокрация още не беше успяла да изкорени. В навечерието на поемане властта от Хитлер, около един милион хектара селска земя беше обявена за публична продажба от кредитори и наемодавци. Само две седмици след поемането на райхсканцлерството от Хитлер, излезе един декрет за спиране продажбите на селски стопанства, в който се казваше просто:„ ... Принудителни продажби на селскостопански, горскостопански и градинарски земи... се спират... Принудителни продажби, поради парични вземания, на движими вещи, които служат за стопанисването на земята, на селски, горски или градински стопанства, както и покъщнината на стопанина и семейството му... не се позволяват...” Облекчаването на земеделските стопани от непоносимата тежест на паричните задължения продължи с едно, колкото майсторско, толкова и коренно законодателство, изразено главно в „Закона за защита на изполичарите” от 22.ІV.1933 г. (с чувствително намаляване процента на наемодавеца) и „Закона за уреждането на селскостопанските задължения” от 1 юни 1933 год. Разбира се, трябваше да се вземат мерки за предпазване на селяните от ново задлъжняване: това стана малко по-късно.За да намерят селяните истинското си място в новата държава и за да може тя правилно да ги използува за общото благо, необходимо беше да бъдат те организирани в една нова националсоциалистическа организация. Тази работа беше възложена на Даре и той я изпълни бързо и бляскаво.Още на 13 септември 1933 год. беше обнародван закона за новата професионална организация на селяните и хранопроизводителните стопани, в един общ за цялата империя (Райха) съюз, наречен „Reichnдhrstand” - един новоизкован термин, който би могъл да се преведе: имперски съюз на хранопроизводителите. В този съюз (съсловие, корпорация) на германското земеделско стопанство, се причисляват не само същинското земеделие и скотовъдство, но още и горско стопанство, градинарство, риболов и лов. В същия съюз членуват още: земеделските синдикати, едра и дребна търговия с хранителни продукти, занаятчийско или фабрично преработване на земеделските произведения. Този състав ни показва, че райхнеерщанда не е една чисто професионална организация за защита на съсловни интереси, а е същевременно и много повече общ съюз - с публичноправни задължения и права - на онази част от германския народ, която е отговорно заета и натоварена с прехраната на народната общност. Тази политико-философска същина трябва винаги да се има предвид когато се разглеждат правата, привилегиите, задълженията и въобще устройството на тоя съюз. Майсторското дело на Даре се състои главно в това, че той съумя да приложи на дело, в областта на земеделското производство, преработване и разпределение, националсоциалистическия светоглед.В правното устройство на райхнеерщанда са съчетани две основни начала: централизация и местно самоуправление, обаче, под знака на водаческия принцип. Начело на съюза стои имперският водач на селяните (Reichsbauernfьhrer) за какъвто Фюрерът назначи Даре. При него има един имперски (т. е. за целия Райх, а не само за някоя от федерираните държави !) селски съвет – Reichsbauernrat; един щаб, Stabsamt, в който се обединяват организационни и професионални въпроси; и една Административна служба - Verwaltungsamt- които разработва в подробности и привежда в изпълнение решенията на имперския селски водач и щаба му. От горе надолу, устройството е пирамидално: бившите федерирани държави, схващани като земски единици, имат своите земски селски организации (Landesbauernschaften) възглавявани, всека една от своя земски селски водач – Landsbauernfьhrer. Околийските и местните организации имат също така свои водачи. Местният селски водач живее в самото село и е постоянно в пряк допир със своите съселяни.Всички водачески длъжности са почетни и са поверени на действителни селски производители. Те са подчинени на йерархичните си началници и на държавните органи, обаче, самите те не са чиновници. Съюзът е устроен водачески и самоуправително, а не бюрократично. Казвам самоуправително, в смисъл, че който и да е водач самостоятелно изпълнява възложените му задачи и има значителна свобода на действие. Чрез тази оригинална организация, райхсминистърът Даре можеше да опипва пулса и да провежда мероприятия, дори до последното селце и до последната работилница, чрез свои органи, проникнати от същия дух, който вдъхновява Фюрера и неговия министър. Повечето от заварените либералистични или марксически селски сдружения бяха разтурени.Покрай другите служби, райхснеерщандът издържа земеделски и скотовъдни училища, както и училища за всички отрасли на селското производително и преработващо стопанство.Законът изрично възлага на райхсминистра; т. е., на Даре, да издава сам необходимите наредби за изграждането на съюза и за правилното му действие. Същото разпореждане намираме и в останалите селскостопански закони на Райха. Което ще рече, че Валтер Даре е не само автор на идеите, но и техен практически осъществител. В цялата си дейност, Даре намираше винаги искрената и сърдечна подкрепа на Фюрера, които се радваше на неговите успехи. Законът за организирането на земеделските стопани съдържа и „мерки за регулирането пазара и цените на земеделските произведения”. Колко голямо и жизнено значение има тази материя за селския производител, излишно е да се говори.Нека си припомним положението на пазара при либералистичното стопанство, пък и при социалдемократичния режим. Резултатите бяха печални за производители и консуматори, но винаги задоволителни и понякога отлични за спекулиращите посредници. Свободната конкуренция - идеален уравновесител на теория - често пъти се изграждаше в грабеж под защитата на закона. Националсоциализмът трябваше да скъса и скъса с цялата система на либералистичното стопанство. Не вече „законът” за търсенето и предлагането ще определя цената (в действителност я определяше борсата и международните спекуланти, които съумяваха често да създават изгледи, ту за повишено, ту за намалено търсене или предлагане). Занапред цената трябва да се определя от нуждата и задоволяването й. Меродавна е действителната, а не привидната нужда. Задоволяването й се извършва с оглед към един обществен дълг, а не под нагона на печалбата. Спекулативният елемент е заместен от съзнанието за граждански дълг. Наистина, икономическите закони не могат да бъдат произволно изменени, обаче, една обща Нравственост може да бъде изправена като буден страж и да не позволява на безотговорни егоисти да извършват криминални нарушения на икономическите закони. Производството, преработването и разпределението на хранителните произведения престават да бъдат занятие за печелене на пари, преди всичко; оставайки източник на доход и поминък за странствуващия субект, тези занятия са, на първо место, обществени служби за изхранването на народа. А знайно е, че когато се изпълнява една обществена служба, личният интерес отстъпва на втори план. Производителите и купувачите не могат взаимно да се надхитрят, нито пък да ограбват потребителя, защото всички съставляват една общност. Държавата бди зорко и поразява още в зародиш, всеки опит за неизпълнение на обществения дълг и за вредителство над производител или консуматор.Следователно, справедлива цена е онази, която покрива действителните и разумни разноски на производителя и му осигурява достатъчен доход, за да живее добре и да усъвършенствува стопанството, и която е стабилна. Борсовата игра на цените е изключена, следователно и спекулата. От друга страна, понеже храната е основното разходно перо в бюджета на всеки потребител, то цената трябва да бъде справедлива и за консуматора, т. е. да може да бъде покривана, без значително ограничаване на другите разходи. Постоянството в цената на хранителните произведения осигурява стабилност в домашния бюджет на потребителя, който от своя страна е производител-работник, чиновник, търговец и пр. Стабилността на домашния бюджет е основна предпоставка за стабилността на произведенията и услугите, а също така и на надниците.Законът осигурява и редовност в пласмента на хранителните произведения, защото търсенето все пак е главният стимул на производството и го характеризира: постоянно и равномерно производство. Затова се вземат мерки за регулиране и на пласмента.Въз основа на тези общи постановления - чието приложение изисква много труд, опитност, честност, преданост и талант - са изработени във формата на отделни закони и наредби, правила за производство, разпределение (търговия), пласиране и пр. за повечето от главните хранителни произведения, като жито, брашно и хляб, мляко и млечни продукти картофи и др.Колко правилно е била замислена системата, колко талантливо приложена и колко сръчно ръководена - показват резултатите на нейното 7-годишно съществувание. Фактът, че тази националсоциалистическа система на Даре, издържа напрежението на войната и не допусна множеството дефекти в продоволствието през миналата световна война и през либералистичния режим след нея - е неоспоримото доказателство за годността, бих казал за гениално замислената и проведена система на производство и разпределение.Какво бе колебанието в цените на земеделските произведения може да се види от следните цифри: към началото на 1929 год. индексът им бе общо 132, а към началото на 1933 год. бе паднал на 81. В 1940 год. той бе стабилизиран на 108. Последната цифра показва, че се държи сметка и за консуматора, както и за производителя. Тенденцията е да се увеличи дохода на земеделския производител, но това става не за сметка на потребителя и на държавното съкровище, а със стопански оправдани средства: увеличаване доходността на земята и добитъка, и разпиляване обектите на селския труд: придобиване нова земя, обзавеждане на нови стопански домакинства, умножаване броя и подобряване расата на домашните животни и птици.Новото устройство на стопанския апарат позволяваше, в някои случаи, истинско командване на цените, напр. цената на житото да бъде увеличена, без да се допусне увеличение в цената на хляба; или пък някои хранителни продукти да се дават на по-ниска от пазарната цена, но само на бедното население. И в двата, както и в други подобни случаи, дефицитът от едни произведения се покрива с излишъци от други. Изкушавам се да кажа, че известни спекулативни възможности, които стопанският живот сам по себе си създава, се използуват, но за общонародна полза, а не за джоба на спекуланта.За покриване недоимъците, централното държавно ръководство си служи с внос от чужбина. Обаче този внос не може да вреди на местното производство, защото цените му служебно се приравняват към определените местни цени, а количеството му е само толкоз, колкото е недостигът. Така че, по-евтиното чуждо жито, например, не може да опропасти работещия при по-лоши условия германски селянин. Държавното ръководство взема овреме мерки за създаване запасни складове, от които се взема за попълване на недоимъците, причинени от каквито и да било причини. Подобно запасяване, не с материали, а с парични суми, се извършва под формата на изравнителни фондове, от които се вземат суми, за да се поддържа определеното ниво на един артикул, независимо от действителното поскъпване на добивната му цена.Чудото на дирижираното стопанство - което не може да се осъществи изолирано, а е част от една цялостна държавна и стопанска форма - даде невероятни за обществото и логически несъвместими за либералните икономисти резултати - да се увеличи дохода на производителя, без да се обремени бюджета на консуматора. Дори държавни субсидии не са необходими. Чудото е възможно чрез съответна и идеалистично проведена нова организация, и чрез пълно отстраняване на разните видове спекуланти. Това е възможно не с частични мероприятия и драконовски закони, но чрез основно и искрено променяне на политическия, социален и стопански строй.Средецът на националсоциалистическата аграрна политика е „Законът за наследствения двор” от 29 септември 1933 год. В него Даре вложи учението на Хитлер а и своята политико-стопанска философия. Чрез този закон се осъществиха думите на Фюрера: „Селянинът е основа на държавата”.Още преди този закон, Даре състави и прокара, като пруски м-р. на земеделието, един „Закон за селско наследствено право” от 15 май 1933 год., в който закон той изложи своите принципни схващания за възкресяването и затвърдяването на германското селячество. Този закон, по своята редакция, напомня великите харти в конституционната история, установяващи нови и съдбовни ръководни начала. Затова прави впечатление повече на една идейна декларация, отколкото на един чисто юридически акт. Тоя закон има една преамбюла (въведение), която е синтеза на политическата и стопанска философия, легнала в основата му; като такава, тя ни изяснява най-същественото от идеологично гледище, и затова ще я цитираме цялата:„Неразривната свързаност между Кръв и Земя е необходимата предпоставка за здравия жив от на един народ.”„Селската поземлена уредба на по-ранните векове осигуряваше в Германия, също и юридически, тази свързаност, която произлиза от естественото жизнено чувство на народа. Селският двор (селското цялостно стопанство) беше неотчуждаемото наследство на кореняшкия селски род.”„Чуждо по дух право, нахлу и разруши юридическите основи на тази селска уредба.”„Обаче германският селянин, благодарение на своето здраво чувство към народа си, запази жизнената основа в много общини на страната и по пътя на обичая, предаваше селския двор неделим, от баща на син.”„Повелителен дълг на правителството на пробудения народ е: да осигури националното въздигане чрез законодателно установяване на следващото селско наследствено право, което е израз на запазената в германския обичай неразривна свързаност между Кръвта и Земята”.Практическият смисъл е следният: селският стопанин трябва да остане собственик на своя дом и имот, което значи, че не бива да бъде изгонван от него за дългове; същевременно, този имот, който е родово достояние на селянина, не бива да се разпокъсва от подялба между сънаследници, а да се предава от поколение на поколение цял и неделим. И двете тези основни положения са узаконени: неотчуждаемост и майорат. Положението на другите сънаследници е уредено от закона.Един диктатор би заповядал, чисто и просто, да се следва новия закон, в името на общото благо или на държавната необходимост. Обаче Даре не постъпи така. Той се мотивира три насоки: утилитарно, с оглед главно към стопанския и социален момент; исторически - намира принципите на новото наследствено право в старогерманските правни обичаи, които са били изтикани от чуждите римски и либералистични закони; расово и национално - селото да стане извор на свежа германска, расова чиста кръв, която свързвайки се здраво и навеки с родната земя, да стане гранитната основа на нацията и държавата.И така, още в първите месеци на своето властвуване, националсоциалистите освободиха селянина от непоносимата тежест на лихварските задължения и премахнаха призрака на принудителната публична продан; снабдиха го с евтин, бърз и достатъчен кредит, за да подобри производството си; осигуриха му твърди цени и равномерен пазар; запазиха единичното и цялостно селско стопанство от наследствено разпокъсване; обявиха това стопанство за неотчуждаемо и необменяемо; със закон постановиха, че едно селско стопанство трябва да бъде поне толкова голямо, че да може да изхранва едно семейство (Ackernahrung), но и да не надминава 125 хектара - това значеше, че малоимотният и полупролетаризиран селянин трябвада получи с помощта на държавата още толкова земя, колкото е необходимо, за да бъде истински земеделец. Преголемите чифлици, които напомняха феодализма и латифундиите на благородници и плутократи, трябваше да бъдат заменени със селски стопанства, които да бъдат свързани със семейството на този, който ги обработва със собствения си труд. Със закона от 6. VII. 1938 год., съществуващите още „фидаикомиси” (едри чокойски родово-аристократични чифлици) се премахват и земята им се разпределя между селските стопани, като нови селскостопански дворове.Най-после, националсоциализмът положи големи и искрени старания да издигне селянина духовно, да му възвърне вярата, да го направи зачитан и уважаван от всички. Това е постигнато. Колко сполучливо Даре е назовал сборника от своите статии: „Борба за душата на селянина"" ! - Думата селянин стана нещо като почетна титла, която не може да носи всеки. Законът за наследствения двор определя, че само „собственикът на селския двор се нарича селянин. Селянин може да бъде само този, който е германски поданик, който има германска или сродна кръв и е достоен за почит”. На друго място Даре дява следната синтетична дефиниция на новия селянин: „Селянин е този, който покрива отечествената територия с обработвана земя, в която неговия род и той са пуснали наследствени корени, и който гледа на своя труд като на дълг към своя род и към народа си”.Тази основна мисъл на националсоциалистическия светоглед бе изразена от Хитлер с следните думи, на 1 октомври 1933 год. в Бюкеберг по случай празника на жетвата: „За нас германският селянин е не само професионалист, но и представител на германската жизнена сила, следователно, опора на германското бъдеще. В селянина ние виждаме извора на националното плодородие, основата на нашия национален живот”.До вчера пренебрегваният селянин, изведнъж стана пръв гражданин на своята държава и хранител на своя народ. Обаче, всички тези привилегии същевременно налагат на селския стопанин редица народополезни задължения. Основното националсоциалистическо правило - общият интерес се поставя над частния интерес - важи и тука. Законът за наследствения двор поставя интересите на рода и нацията по-високо от интересите на сънаследниците. Същото трябва да се каже за интересите на кредитори, банкери, търговци и пр.Основното задължение на селския стопанин е да изхранва народа. От тук произтичат редица задължения и отговорности. Този момент в националсоциалистическата стопанска и социална система е много добре изяснен от Даре в книгата му „Кръв и Земя”, особено главата „Селска чест”. Стопанинът е длъжен да изпълнява нарежданията на своето началство, в рамките на райхснеерщанда. Както цялото стопанство, тъй и земеделското производство е дирижирано, с цел да се постигнат максимални резултати и главно, да се поддържа равновесието между нуждите и благата. Един стопански план - изработен и прилаган от министъра на прехраната и земеделието Даре - определя всяка година какви култури ще се засяват, с оглед на нуждите и възможностите. Общото количество се разпределя по области и по низходяща степен на съюзната организация, достига до отделния стопанин, който получава не само наряд за засяване и обработване, но и задължение за доставка. По-нататък, ръководството обхваща наредби за складиране, преработване и разпределение между индустриалната и пряко потребителната консумация.Този сложен апарат работи с удивителна точност и резултатност, благодарение компетентността и организаторския талант на Даре и помощниците му. Но и благодарение цялостната държавна организация в догмите на националсоциализма. Без тази цялостна, а не частична, организация и без възприемането на новия светоглед, наличните резултати сигурно не биха били постигнати.За съпротива от страна на селския стопанин не може дори да се мисли. Но възможни са: небрежността, мързела, своенравието. Стопанинът е под постоянния надзор на своята организация, който надзор тежи само върху недобросъвестните, но за добрите стопани е постоянна опора, извор на помощ и добри свети. Редица поправителни мерки, като напомняне и др. т., предшествуват законната възможност за изправянето на провинения селски стопанин пред специалния Наследствен селски съд, който може да лиши виновния от званието му селянин и да му отнеме стопанисването на имота, предавайки го на съпругата му, или на най-близкия му наследник. Дори е допустимо, с разрешението на Имперския селски водач, цялата собственост на селското стопанство (двора) да бъде предадена на друг селянин.Независимо от практическите цели, в законни постановления е отразено новото схващане на правото на собственост и принципа за поставянето на частната собственост в служба на общността.Щом селянинът е основата на новата държава, то всестранното заздравяване на държавата налага създаването, на колкото може повече селски стопани, обзаведени по техниката и духа на националсоциалистическата идеология. С редица системни законодателни мерки се пристъпи към набавяне на земя, с цел да бъдат върху нея устроени нови селски стопанства (напр. „Das Gesetz ьber die Neubildung deutschen Bauerntums”от 14. VII 1933 год. и др.).Нова земя бе доставена чрез бонификации: отводняване на мочурища, подобряване неплодородна почва, изтръгване земна площ от морето чрез диги и пр. От морето са изтръгнати до сега около 2 000 хектара площ и върху нея са образувани стотина нови селски стопанства. Планът предвижда придобиването на сто хиляди хектара в продължение на 50 години, От мочурища и др. т. режимът е на път да добие около два милиона хектара. За бонификации и други поземлени подобрения, старият режим на либерали и социалдемократи бе поставил на разположение в 1932 год. 27 милиона марки. Режимът на Хитлер постави 270 милиона.
Рихард Валтер Даре
(14 юли 1895 – 5 септември 1953)
Личност и дело
Рихард Валтер Даре
Р. Валтер Даре е щастливо съчетание на философски ум с организаторски талант. Той възкреси духовно германското селячество, модернизира земеделието и скотовъдството, утвърди селянина върху земята и постави разпределението на земеделските произведения върху съвършено нови основи. Тази земеделско-стопанска революция беше ръководена пряко от него. Резултатите й са толкова сполучливи и големи, че реформата на Даре представлява епоха в развитието на германското земеделско стопанство и един световен пример за съвсем нов и оригинален начин на обществена и стопанска организация.
Преди да бъде практически политик, Р. Валтер Даре беше специалист в своята област, оригинален мислител, с философски поглед върху историята и автор на научни съчинения.
Той е син на крупен германски търговец, живущ временно в Аржентина, затова родното му място е градчето Белграно, близо до Буенос Айрес. От чисто германски произход и евангелистко вероизповедание, Рихард Валтер Даре е роден на 14 юли 1895 год. Следвал е гимназия в Хайделберг, евангелски педагогиум в Годесберг, пак гимназия в Гумерсбах и после специалното колониално училище във Виценхаузен. Специалното си образование той продължава в Гисен, гдето полага заключителен изпит за дипломиран колониален стопановед и Друг изпит за дипломиран агроном. Това всестранно обгръщане на агрономическата наука му дава титла, която се равнява на докторат в хуманитарните науки.
Неговата отлична подготовка и природното му дарование скоро привличат вниманието на министерството на земеделието и то го натоварва с различни задачи. В 1927 год. Даре заминава за Финландия като представител на Райха в скотовъдната изложба, в град Латис. Останалото време от годината използува за научни изследвания и пътувания из Финландия. През 1928/29 год. намираме Даре в германската легация в Рига, като стопански съветник и представител на източногерманското земеделско стопанство.
Бъдещият националсоциалист спонтанно проявява своето вродено чувство на дълг към народ и родина - щом се обяви Световната война през август 1914, младият Даре, без много да обмисля, се записа доброволец и наскоро замина за фронта. В 1917 год. го виждаме да се сражава като подпоручик.
Служебните и практически занятия не пречат на младия агроном и стопановед да продължава своите академически изучвания. Господствуващата тогава либералистична стопанска наука не можа да го увлече, защото той наблюдаваше със собствените си очи печалните последици от нейното прилагане в Германия. Тя не можа да го заслепи със своите превъзнасяни авторитети, защото надареният с оригинална мисъл Даре виждаше грешките и заблужденията й. Вместо по пътя на рационалистичните и логично изкуствени построения, с които си служеше класическата икономическа наука, Валтер Даре сам, по интуиция, намери пътя на философското историческо мислене. По този именно път той срещна самобитния пророк на новото учение - Адолф Хитлер. Афинитетът между светогледа и волята за служене на германския народ, у двамата новатори, - които могат да се схванат като два подсъзнателни инструмента на народния дух, - скоро създаде между тях другарство, сътрудничество и една тясна и вярна идейна дружба, която се оказа съдбоносна.
Погледът на Р. Валтер Даре проникна до корените на селския проблем. Упадъкът и бъдещото възкресение на германското селячество не трябваше да се изследва с методите и средствата на господствуващата либерална система, защото тя, именно, беше основната причина на злото.
Едно дълбоко историческо проучване на селския въпрос даде ключа за правилното разбиране на проблема. Развитието на селското стопанство изобщо, е било тикнато в погрешен път от чисто политически фактори, при които едни са били заслепени от погрешни идеологии, а други са разрушавали цялото съзнателно, за да осигуряват своите лични или съсловни интереси. Не оставаше друго, освен да се върнем назад, в историята, докато достигнем точката. от която е започнало погрешното отклонение на историческото развитие, та тъкмо там да построим нашата изходна основа за новия селскостопански ред. Така хирургът забива ножа си все по-дълбоко, докато достигне здравото месо.
Тези си изследвания и размишления Даре е изложил главно в две свои капитални съчинения: „Селячеството като жизнен извор на северната раса” - един том от 464 големи страници, обнародван за пръв път в 1928 год. и подписан от автора му като „дипломиран агроном”; второто голямо съчинение, което представлява продължение на изследванията и заключенията на Даре, е озаглавено: „Ново благородничество от кръвта и земята” (248 страници), издадено в началото на 1930. Множество статии в списания и вестници, сбрани отпосле в един обемист том, под надслов: „Борба за душата на германския селянин “ (1933 год.)
В тези съчинения Валтер Даре изясни, пред себе си и пред обществото, основните проблеми на германското селячество. Методите и средствата се налагаха от само себе си, като логическа последица. Те бяха същите, които Хитлер възвестяваше и предлагаше. Расата, като чиста кръв, и земята, като неотделимо достояние на тези, които я обработват, трябва да бъдат двата основни стълба на бъдещата постройка. Самото изграждане трябва да се извърши по методите на противолибералния националсоциализъм. В монографията „Кръв и Земя” Валтер Даре ни е дал квинтесенцията на своето учение, и то чрез убедителността на осъществяването.
Адолф Хитлер, който винаги е търсел с диогенов фенер най-способните хора, за да ги привлече, да ги спечели и привърже към себе си, да ги постави на съответното отговорно място и да ги ободрява и подпомага с авторитета си, - спря своето внимание върху богато надарения и характерен свой партиен другар и още в началото на 1930 год., го натовари с изработването на плана за едно организиране на селячеството върху принципите на националсоциализма, които напълно съвпадаха с изводите и на самия Даре. Разбира се, този план беше само на книга и можеше да се приложи само като партийно подреждане вътре в кадрите на Хитлеровата партия, тъй като Фюрерът беше още в опозиция и дори беше преследван от формално-законната власт. Това не пречеше на Даре да се заеме за своята задача с фанатично увлечение. Резултатът на неговите трудове беше „Партийната декларация на Н.С.Г.Р.П., а становището на Партията към селяните земеделско-скотовъдното стопанство” от 6 март 1930 година.
За да може да върши по-авторитетно своята работа, Даре беше назначен от Фюрера за райхслайтер. Планомерното изграждане на „селскостопанския апарат”, вървеше бързо, понеже в лицето на Даре бяха си подали ръка: компетентността, ясният поглед върху проблема, вродената дарба и възторгът да се служи на родината, запален от пламъка на Водача.
Щом зае властта, Хитлер веднага постави съответните лица на съответните места. Той не се съблазни от странното удоволствие да размества картите. Даре беше най-подготвеният човек в селскостопанските въпроси, и райхсканцлерът Хитлер веднага го назначи за министър на народната прехрана и земеделието, първо в Прусия, а после в Райха. Организирането на германските селяни му донесе авторитетната и единствена служебна титла: „Водач на селяните в Райха”.
За да обхванем и оценим делото на националсоциалистическата революция и по-специално, на Р. Валтер Даре, необходимо е да си припомним какво бе положението на германското селячество преди Хитлер да поеме властта и да постави в действие, с помощта на държавния силов, апарат, своята програма.
Накъсо казано, либералното стопанство подчини селянина земеделец на спекулиращия капитал. Социалната демокрация на Ваймарския конституционен период се оказа безсилна да поправи злото и се задоволи с частични или временни подпомагания, запазвайки либерално-капиталистическата основа. Приблизително така се постъпва и в привидно авторитарните режими. Националсоциализмът, напротив, се нахвърли върху корена на злото и осъществи реформения си план без компромиси, без полумерки, цялостно. Нека се разбере добре: само по този начин могат да се лекуват недъзите на съвременния обществен и стопански живот, защото пораженията на стария режим са много дълбоки и всеки компромис с него ще бъде задна вратичка, през която неговата змийска гъвкавост ще съумее да го измъкне.
Старият режим се характеризира с постоянното западане на селячеството. Поради диктуваните от международната борса ниски цени на земеделските произведения, селянинът живееше оскъдно и се намираше в постоянно парично затруднение. Правителствата смятаха, че достатъчно изпълняват дълга си като оставят частния капитал да предлага на селяните услугите си, във форма на добре гарантирани заеми!
Км 1907 год., в разцвета на либералистичната икономика, половината от германските селяни бяха принудени да отстъпят на едрите земевладелци земята си и да станат при тях изполичари или работници. Това изкореняване на половината от селските стопани се извърши без насилие, напълно законно, в духа на либералистичната икономика.
Особено динамично се развиха отношенията на германското селячество след Световната война - един 15-годишен процес на всестранен упадък.
Продължителната война разнебити всичко, включително земеделието и скотовъдството. Воден от своя здрав инстинкт, селянинът: зае да навакса изгубеното. Банките му предложиха своите услуги, срещу висока лихва и добра гаранция. Марката се обезценяваше катастрофално. Въвеждането на рентенмарката произведе обратен удар. Земеделецът не можеше да спекулира, нито да следи машинациите на борсовите банкови спекуланти. Той се остави на Бога и на своите управници - социалдемократите. Крайният резултат, изразен във факти, бе следният:
От началото на кредитната и стокова криза на 1929 год., до поемането на властта от Хитлер, германското селячество се видя обременено с колосалния дълг от 12 милиарда златни марки или, кръгло 40 милиарда лева. При това критическо положение, започна спадане на стойността на земеделските произведения, главно поради ниските цени на международната борса. Спекулантите внасяха евтино жито от чужбина и смазваха германския селянин, който се бореше с неплодородна земя и лош климат. И повечето селяни не можаха да издържат борбата: сумата на лихвите съставляваше 20 на сто от продажната цена на цялото земеделско производство на Германия. Добре обезпечените банкери пристъпиха към принудително събиране на вземанията си и обсебиха земята на селянина по най-износна за тях цена. Следните цифри показват размера на злото: на публичен търг бяха продадени селски стопанства.
