Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2011 10:58 - РИХАРД ДАРЕ - 2
Автор: allvin Категория: История   
Прочетен: 834 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.03.2012 09:07


 

Нова земя бе доставена чрез изземването на преголемите и частни чифлици (над 125 хектара), чрез премахването на грамадните родови имения (фидаикомиси) и чрез покупка със средствата на Германската банка за вътрешно заселване (Дойче Щадлунгсбанк). Ще бъдат сигурно придобити около един милион и 700 хиляди хектара.

 

До 1 октомври 1936 год., райхсминистър Даре успя да устрои над 700 000 селски дворове (самостоятелни стопанства). Това съставлява 35 процента от цялата обработваема площ на Германия. Стремежът е да се покрие цяла Германия със самостоятелни селски стопанства в духа из закона за селския двор. Земеделското население на Германия съставлява 21 на сто, но правителството се стреми да го увеличи, колкото може повече.

 

За подобрението на земеделското и скотовъдно производство се полагат неимоверни грижи. Всичко е поставено в услуга на земеделеца, на първо място, науката и машините. В само две години националсоциалистическо управление, от 1932 до 1935 год. пласментът на земеделски маншети се покачи от 80 на 240 милиона марки; употребата на изкуствени торове се увеличи с повече от 30 на сто. Професионалното обучение на селяните и особено на техните деца, е поставено на голяма висота и развива усилена дейност. Никак не е чудно, че от своята неплодородна по природа земя, германският селянин изкарва много по-голям добив, отколкото например нашият селянин, па и отколкото земеделците на другите културни народи, напр. в Германия на хектар се добива 21,6 двойни центнери (един двоен центнер е равен на 100 кг.), в Франция 16,4, в Съединените щати 8,8, въпреки плодородната почва.

 

От 23 хиляди безработни земеделски работници в 1933 год., които Хитлер и Даре завариха, през лятото на 1935 год., не остана нито един безработен.

 

Цялото земеделско производство се покачи бързо и значително. Само след двегодишно приложение на стопанския план на Даре, добивът на пшеница нарасна с 400 000 тона, а през 1936 год. - с един милион тона. Местото не ми позволява да посоча цифрите и за други видове произведения. Особено голямо нарастване се отбелязва в областта на маслодайните растения - 10 до 20 пъти увеличение - и на лена. Последният артикул вече е достатъчен да покрие вътрешните нужди на страната.

 

Как самите селяни посрещат новия земеделски ред, показват не само добитите резултати в количество и качество, но и самочувствието на селянина и семейството му. Духовното освежаване на селяните и привързаността им към режима, може да се наблюдава масово на големите празненства, устройвани всека година като Празникът на жетвата (Erntedankfest), където стотици хиляди селяни се стичат да изразят радостта си и да изкажат благодарност на своя Фюрер и на министъра си, които направиха толкова много за тях във всяко отношение. На един от последните празници, понеже Фюрерът оповести голямата нужда на Райха от лен, селяните доброволно решиха и засяха две хиляди хектара с лен, на стойност около 800 хиляди марки, и го подариха на Фюрера, да го употреби за нуждите на страната, а добитата сума - за подобрение на земеделието. Затова следните думи на Хитлер, казани на това празненство, звучат като искрена изповед, а не като демагогска агитация:

 

„ ...Щастлив съм, че от мястото, което заемам, мога да работя за моя народ. Особено много се радвам на всеки час, който откъсвам от моята всекидневна работа, за да го прекарвам между вас. Вашите очи и вашите погледи, са за мене най-хубавата награда, която би могло да има на земята, заради положените от мене грижи. От вас си отивам винаги двойно и тройно по-силен, отколкото съм дошъл”.

 

Ще завърша този очерк с пророческите думи на Р. Валтер Даре:

 

„ ... И тогава стопанството на германския народ ще стане първото стопанство в света, изградено върху нов ред, в което не вече алчността на търговеца, а етоса на труда ще бъде оста на всека дейност и съобразителност”.

 

Райхсминистър Даре, чудотворецът на германското селско стопанство, е и добър приятел на нашия народ, който в грамадното си мнозинство е селски. Една статия на Даре, от която ще цитирам най-същественото, показва отношението му към България и към българското селско стопанство. В статията си „Германо-българският принос за изграждането на европейското стопанство”, Даре пише:

 

„Европа стои пред съдбоносния праг на нов стопански и политически живот. Този нов начин на живот ще бъде изграден върху делото. Той ще бъде възнаграден от кипящата работна кръв на европейските народи. С поглед назад към 1930 год. - земеделските борби на Германия и постиженията през 1933 г. - може да констатираме, че мерките, приложени в германското земеделие, биха дали най-добри резултати в едно сътрудничество между европейското селско население. Когато германското селско население започна своята производствена борба, аз не си правех илюзии върху въпроса за прехраната. Беше ми ясно, че ще трябва да бъдат внесени, чрез разумна търговска политика, допълнителни хранителни припаси от чужбина.

 

Нямаше, обаче, никакъв повод, снабдяването на германския народ с хранителни продукти да се предостави на спекулативните презокеански страни, тъй като Германия не желаеше да стане зависима от тях. От ден на ден ставаше по-ясно, че световните либералистични стопанства не са били и никога вече не ще могат да бъдат годни. Затова съзнателно насочих своя поглед към Европа, а най-вече към младите селски страни, с които историята ни свързва векове наред. Моят стремеж беше да наредя систематично тези страни около Германия, за да може тя да закупува от тях земеделските произведения. При тази естествена размяна, износът на индустриални произведения от Германия, се повиши. България и Германия дават хубав пример за възможностите, които предлага едно съвършено допълване на две различни стопанства.

 

При това, аз разглеждам българското земеделие като главен фактор в стокообмена между двете страни. Германия ще бъде винаги един естествен пазар за българските произведения, като с това, на българския селянин се дава възможност да получи от Германия, за по-нататъшното планомерно разширение на земеделското му производство, нужните машини на ниска цена. България повиши производството си на масла и индустриални растения, на зеленчуци и овощия, както и отглеждането на добитъка си, с което задоволява нуждите на германския пазар. Без съмнение, за в бъдеще тя ще има още по-голяма възможност да разшири своята търговия с Германия. Аз см дълбоко уверен, че именно германо-българското сътрудничество ще допринесе за щастливото изграждане на новия стопански ред в Европа”.

 

Осъден е от незаконния трибунал в Нюрнберг на 5 години затвор. Освободен е през 1950 г. През 1952 г. работи като експерт по прилагането на изкуствени торове.

 

Умира на 5 септември 1953 г. в Мюнхен, оставяйки на своя народ първата цялостна модерна концепция за един живот на хората в хармония с природата, която е приложена масово и на практика. Вечна му памет!








Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456103
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031