Писмо до ЛЕВСКИ

Спи, Дяконе!Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти.От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви.Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.

На “пътя към Европа” се продават
В ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.


автор:Васил  Димитров

Извън тази връзка.

Драмата на Васил Левски - Апостола е в това, че се е събудил много рано. Когато всички спят.
И опитите да ги събуди са неуспешни.
Спомнят си по-късно за него.

След прочита настръхнах...Това е картината. Виждаме и се примиряваме, въпреки, че не ни харесва! Време е да се СЪБУДИМ, защото го дължим на тези, които ще дойдат след нас.