Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2018 01:41 - ,,Огнената раса" - 3 - ,,Презареждане"
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 1291 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 13.03.2020 23:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Сега ще ви разкажа за някои мои преживявания, за да можете да съобразявате в бъдеще къде може да ,,трупате енергия" за отблъскване силите на злото.
  
    Беше преди около 15-ина години. Беше горе-долу по това време на лятото и една вечер падна силен, но кратък летен дъжд точно преди свечеряване. Еха-казах си аз, тъкмо ще отида в близкия парк и там няма да ги има ,,четирите лапи", нито някой друг след такъв дъжд и ще мога да си се разхождам напълно свободно. Така и беше-когато отидох в парка,видях, че дъждът беше измел като ,,метла" всички хора!
   
    Беше започнало вече да се свечерява. Цареше пълна тишина. Нищо не помръдваше в здрача.Вървях по алеите, а дърветата издигаха своите корони като куполи на катедрали над мене.Царуваше някаква много странна мистична атмосфера, все едно бях пренесен в някое от приказните елфически царства от книгите на Толкин - ,,Лотлориен". Доста време по-късно, при един анализ, разбрах, че всъщност моето подсъзнание, или моето недоразвито и деградирало истинско ,,аз"- огненото ,,аз", е ,,разговаряло" безшумно и недоловимо с Великият Дух на природата(Бога!); също както в ,,Градът и звездите" на Артър Кларк роботът на Учителя разговаряше безшумно и недоловимо със Компютъра на Диаспар(„Вечният град"); само че тогава за момента не го разбрах, докато моето физическо ,,аз" се е разхождало из алеите на парка ... Но такава ситуация трябва лично да се преживее, за да може да се разбере най-добре...
   
      Друга подобна беше също преди около 12-13 години. Едно лято бяхме се събрали много хора на една от поляните на Рила и си направихме истински лагер. Тръгнахме привечер да обикаляме лагера и по едно време се събрахме две момчета с китари, моя милост и едно момиче. Решихме да отидеме на една близка поляна и да посвириме, да си попееме и да си ,,лафнем" някоя и друга приказка. Речено-сторено и след няколко минути вече удобно се бяхме настанили на поляната. Беше се вече напълно свечерило и над нас засияха звездните купове на Вселената, ,,прорязвани" от време на време от червените бордни светлинки на някой далеч над нас прелитащ самолет, толкова далеч, че минаваха напълно безшумно. Топлият вечерен ветрец носеше прохлада и дъх на планински билки.Решихме да не палим никакъв огън и това за онази нощ се оказа страхотно решение, защото над нас сияеха огньовете на звездите...  Започнахме да свирим и да пеем, като от време на време спирахме за някоя и друга приказка. Понеже беше най-горещият ден в годината, даже и когато падна здрача ние си бяхме по летни ризи, сандали и къси панталони, а в планината даже и през лятото през нощите става студено и се спи с якета или в спални чували, но тази нощ си беше като в тропиците... Получи се страхотна атмосфера на Един-Е-Ние(единение!) между всички нас, природата и небесата и ние онази нощ приличахме на елфически деца - безгрижни, весели и щастливи... Никога нито преди, нито след тази нощ съм преживявал нещо подобно - както се казва - неописуемо!  :) :) :) 
   
       Трета подобна случка имах, когато гледах Брус Уилис как се вихри в ,,Умирай трудно-3" във вече несъществуващото кино ,,Сердика", и по-точно когато изхвърча от шахтата на язовира и се пльосна в калната локва, та тогава всички хора в киното се засмяха като един - получи се едно истинско Един-Е-Ние! Макар и само за няколко секунди се почувствах като че ли част от едно огромно ,,Аз", съставено от стотици други по-малки ,,аз", но без да си пречат и въпреки различията хармонично да се допълват като капки в една огромна вълна...(надявам се искренно да сте разбрали, че тук акцентът е върху самото преживяване, а не върху разните му там измислени холивудски филмчета!)
  
      Тези моменти би трябвало да са чести в живота на хората, но за съжаление не са, а тези, които поне привидно ги имат,си ги осигуряват в повечето случаи чрез измами, лъжи и експлоатация над своите съчовеци, а нима в такива случаи може да има истинско Един-Е-Ние?!... ( защото истинското единство е ето това:„ Има ЕДНО тяло,ЕДИН Дух,ЕДНА Вяра... - ,,Послание до Ефесяните" 4:3-5)

       И така излиза, че най-зареждащите моменти са тези сред природата и времето, прекарано с близките ти по кръв или дух хора, иначе бавно и неусетно ,,чичо Лу" ще те превърне в ,,полу-човек" като онези, които сега беснеят понякога по улиците на Берлин, Париж и Лондон... Давайте път само на ,,огненото" ви ,,аз" да се развива, защото само ,,то" ще ви отведе в бъдещето! :) 

image


image












Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. allvin - Български притчи
02.03.2020 05:25
Dancho Mateev


Вървя си аз вчера, на 1-ви март, по улицата, и си подсвирквам, ама едно така международно, европейски си подсвирквам, а Слънцето се ,,облещило" от небето, все едно не Слънце, а ще речеш все едно бай ти Ганя ти се хили насреща... Та вървя си аз, и изведнъж гледам насреща си мишка с мартеница! - Не може да бъде, казах си аз, а мишката ме погледна едно така интернационално и въздъхна: Ама аз всъщност съм лъв! Ако не вярваш, ще те заведа в моята дупка, но първо вземи това хапче да се посмалиш малко - и ми подава наистина едно хапче, на което беше изписано ,,егоист" и ,,паразит". - Гълтай, гълтай, да се посмалиш, че иначе не мож' влезе в дупчицата ми! И аз к'во да правя, хък-мък, пък накрая го глътнах като един високо цивилизован човек, свикнал винаги да изпълнява нарежданията на държавните и църковни власти. И влязох аз подир мишката в нейната дупчица, а там разкош!; - ферарита, яхти, замъци, и гледам - мишката вече не е мишка, а наистина лъв! И изведнъж разбрах, че в мишето царство мишките са лъвове, а лъвовете - мишки! И 'и казвам аз на мишката(лъва) - А ве не ми трябват твойте ферарита, замъци и яхти! Искам да си бъда просто Човек! И като 'и казах това, изведнъж се събудих! Оказа се, че всичко е било само един сън ...
цитирай
2. allvin - Спомени от казармата-1
07.02.2021 01:46
2 МХ- 5.10.1985-27.12.1987г.- редник. Есента на 85 заминахме ОХР-охрана в едно много малко поделение до ж.п. линиите и гарата по линията на ферибота Варна-Иличовск;( моля за извинение, но вече не си спомням как се казваше това поделение, нито номера); - ние поемахме товарните композиции със тогавашната военна съветска техника и ги охранявахме до съответните поделения, въоръжени с калашници с бойни патрони, после се връщахме за няколко дена и хайде пак, като групите постоянно се ,,въртяха". Когато се върнахме през пролетта на 86, всички бяха заминали по лагери и ние тогава поехме цялата охрана и на самото поделение, и на всички останали обекти - Нови погреби, Стари погреби, Звездата, и така една цяла пролет и половин лято. Втората половина на лятото ни прехвърлиха една група да строим отбранителните линии в село Райкова Могила точно до южната граница с Турция - там бяхме до късна есен. През зимата на лагер в Корен, а после за кратко пак охрана , а след това ни прехвърлиха пролетта и цяло лято и есен чак до декември да помагаме на работниците в Хим.комбината в Димитровград.
цитирай
3. allvin - Спомени от казармата-2
07.02.2021 01:48
,, ... на мен лично ,много ми допаднаха тези караули - никой не те юрка за нищо, автомата ти в ръцете, сам си си господар...; може би и затова изкарах после близо 20 години из разни охранителни фирми в София.
цитирай
4. allvin - Спомени от казармата-3
07.02.2021 01:49
Спомням си една вечер - давах един караул до една композиция - аз сам на релсите и бях яко се натъпкал, 'щото да се запася един вид, че понякога старите ни взимаха и храната, но от стреса ми стана лошо, и къде-къде - накрая се ,,скатах" за около 1 час в една ремонтна сграда наблизо, в най-глухата доба на нощта; нямаше никой, втора смяна вече си беше заминала, а първа още не беше дошла, а и покрай влаковете не се мяркаше жив човек, та можах малко да се посъвзема, и да благодаря на Бога, че не дойдоха на проверка, иначе директно отивах в дисципа... ; то сега може и да изглежда смешно, но тогава хич не ми беше до смях - една от най-гадните нощи въобще в живота ми... ; иначе старите не ни гонеха много, но една вечер бяха се напили зверски, офицерите ги нямаше и беше зверски линч над новобранките - точно тогава се крихме под леглата, но това за съжаление си беше жестоката действителност онази вечер, и добре че не бяхме караул и нямахме оръжие в момента в ръцете, иначе на някой от нас новобранците можеха да не му издържат нервите и случаят от ,,Звездата" можеше да се повтори в много по-голям размер и с много по-ужасяващи резултати...такива ми ти работи, но като изключим тези 1-2 вечери, ОХР-то иначе страшно ме ,,кефеше"! - като че ли бях създаден точно за това - или както се казва - намерих си призванието! ... хах ... 😉 🙂
цитирай
5. allvin - Спомени от казармата-4
07.02.2021 01:51
,, ... И още какви ли не истории... ; - например имахме курс до Шумен, а не ни бяха дали пътнически вагон, и къде-къде - машинистите ни взеха в кабината, и беше страхотно- при загасени главни светлини светеха само циферблатите както нощно време като шофираш кола, а навънка студ, сняг - м@м@т@ си еб@ло!; - само фаровете святкаха 50-60 метра напред в нощта... ; а ве направо онази нощ бяхме почти като героите от филмчето ,,Полярен експрес!"... хах...
цитирай
6. allvin - Спомени от казрмата-5
07.02.2021 01:53
,, ... А пък имаш един друг курс, дето не успяхме да се приберем навреме, и къде-къде да прекараме нощта - в един конски вагон! Намерихме покрай линиите едно кюмбе тип ,,циганска радост", а после си краднахме от склада на гаричката малко въглища( да ни прости Господ!), запалихме кюмбето и така успяхме да се постоплим малко, обаче по едно време всички бяхме заспали и като се събудихме сутринта - е'гати зверският студ!; - как не сме умрели тогава и досега се чудя... ; може би защото онази нощ температурата не е била паднала повече от нулата надолу... ; така или иначе, Господ пак ни спаси! ...
цитирай
7. allvin - Спомени от казармата-6
07.02.2021 02:15
А си спомням една нощ и на ,,Звездата'' - пак сняг, студ, най-дълбоката доба на нощта между 1 и 3-4 часа; бяха ни дали едни големи ,,гъбини'', 'дето сега никъде не можеш ги намери, с едни високи и дебели яки по 30 сантима; и се събрахме аз и другият постови на най-долния край, и понеже усещахме, че едва ли някой ще тръгне да ни проверява в такава зимна нощ, си се изтегнахме направо на снега с габините и автоматите до нас, и се отдадохме на мечти и разговори за времената след казармата...; за 1-2 часа бяхме като героите от ,,Винету'' и другите такива филми по онова време - а ве млади идеалисти отвсякъде! Мечтаехме си, а наоколо мрак, студ, и снегът блести в мрака като бели огньове - истинска зимна нощ в планината, ама нали автоматите ни бяха в ръцете - не се плашехме от нищо! ... :)
цитирай
8. allvin - Спомени от казармата-7
07.02.2021 02:52
,, ... Спомням си още от ОХР-то, как на релсите при Пловдив се засякохме с още една група за малко. И гледаме по едно време един от другата група се връща от пост, ама яко смърди на бензин! Оказа се, че докато е караулил покрай тяхната си композиция, от другата страна имало цистерни с бензин и жепейците решили да добавят още една, обаче при скачването не преценили много добре силата на скачване и цистерната като се шибнала със следващата, и от отворения 'и капак се излял цял ,,леген'' със бензин и то точно върху войника! И добре че не е пушил в момента, че в сравнение с трагедията в село Хитрино можеше да бъде много по-голяма - можеше да ,,хвръкне'' във въздуха не само цялата композиция, ами и цялата Пловдивска гара барабар със квартала и хората до гарата! Да благодарим отново на Бога, че една жестока трагедия им се размина тогава на пловдивчани... Късметлии бяхте в онзи ден, ,,майни''! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457759
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031