Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07 01:41 - ,,Огнената раса" - 3 - ,,Презареждане"
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.12 07:09


   Сега ще ви разкажа за някои мои преживявания, за да можете да съобразявате в бъдеще къде може да ,,трупате енергия" за отблъскване силите на злото.
   Беше преди около 15-ина години. Беше горе-долу по това време на лятото и една вечер падна силен, но кратък летен дъжд точно преди свечеряване. Еха-казах си аз, тъкмо ще отида в близкия парк и там няма да ги има ,,кучкарите", нито някой друг след такъв дъжд и ще мога да си се разхождам напълно свободно. Така и беше-когато отидох в парка,видях, че дъждът беше измел като ,,метла" всички хора!
    Беше започнало вече да се свечерява. Цареше пълна тишина. Нищо не помръдваше в здрача.Вървях по алеите, а дърветата издигаха своите корони като куполи на катедрали над мене.Царуваше някаква много странна мистична атмосфера, все едно бях пренесен в някое от приказните елфически царства от книгите на Толкин - ,,Лотлориен". Доста време по-късно, при един анализ, разбрах, че всъщност моето подсъзнание, или моето недоразвито и деградирало истинско ,,аз"- огненото ,,аз", е ,,разговаряло" безшумно и недоловимо с Великият Дух на природата(Бога!); също както в ,,Градът и звездите" на Артър Кларк роботът на Учителя разговаряше безшумно и недоловимо със Компютъра на Диаспар(„„Вечният град"); само че тогава за момента не го разбрах, докато моето физическо ,,аз" се е разхождало из алеите на парка ... Но такава ситуация трябва лично да се преживее, за да може да се разбере най-добре...
    Друга подобна беше също преди около 12-13 години. Едно лято бяхме се събрали много хора на една от поляните на Рила и си направихме истински лагер. Тръгнахме привечер да обикаляме лагера и по едно време се събрахме две момчета с китари, моя милост и едно момиче. Решихме да отидеме на една близка поляна и да посвириме, да си попееме и да си ,,лафнем" някоя и друга приказка. Речено-сторено и след няколко минути вече удобно се бяхме настанили на поляната. Беше се вече напълно свечерило и над нас засияха звездните купове на Вселената, ,,прорязвани" от време на време от червените бордни светлинки на някой далеч над нас прелитащ самолет, толкова далеч, че минаваха напълно безшумно. Топлият вечерен ветрец носеше прохлада и дъх на планински билки.Решихме да не палим никакъв огън и това за онази нощ се оказа страхотно решение, защото над нас сияеха огньовете на звездите...Започнахме да свирим и да пеем, като от време на време спирахме за някоя и друга приказка. Понеже беше най-горещият ден в годината, даже и когато падна здрача ние си бяхме по летни ризи, сандали и къси панталони, а в планината даже и през лятото през нощите става студено и се спи с якета или в спални чували, но тази нощ си беше като в тропиците... Получи се страхотна атмосфера на Един-Е-Ние(единение!) между всички нас, природата и небесата и ние онази нощ приличахме на елфически деца - безгрижни, весели и щастливи... Никога нито преди, нито след тази нощ съм преживявал нещо подобно!...
    Трета подобна случка имах, когато гледах Брус Уилис как се вихри в ,,Умирай трудно-3" във вече несъществуващото кино ,,Сердика", и по-точно когато изхвърча от шахтата на язовира и се пльосна в калната локва, та тогава всички хора в киното се засмяха като един - получи се едно истинско Един-Е-Ние! Макар и само за няколко секунди се почувствах като че ли част от едно огромно ,,Аз", съставено от стотици други по-малки ,,аз", но без да си пречат и въпреки различията хармонично да се допълват като капки в една огромна вълна...(надявам се искренно да сте разбрали, че тук акцентът е върху самото преживяване, а не върху разните му там измислени холивудски филмчета!)
   Тези моменти би трябвало да са чести в живота на хората, но за съжаление не са, а тези, които поне привидно ги имат,си ги осигуряват в повечето случаи чрез измами, лъжи и експлоатация над своите съчовеци, а нима в такива случаи може да има истинско Един-Е-Ние?!... ( защото истинското единство е ето това:„ Има ЕДНО тяло,ЕДИН Дух,ЕДНА Вяра... - ,,Послание до Ефесяните" 4:3-5)
    И така излиза, че най-зареждащите моменти са тези сред природата и времето, прекарано с близките ти по кръв или дух хора, иначе бавно и неусетно ,,чичо Лу" ще те превърне в ,,полу-човек" като онези, които сега беснеят понякога по улиците на Берлин, Париж и Лондон... Давайте път само на ,,огненото" ви ,,аз" да се развива, защото само ,,то" ще ви отведе в бъдещето! :) 

image


image












Гласувай:
1
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1021679
Постинги: 320
Коментари: 1352
Гласове: 2741
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31