Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2016 05:31 - ,,Небесно Царство - 3 - ,,Милостта на Силния"
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.10.2016 17:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                           Пролог

     Има един ужасен епизод от филма ,,Господар и Командир - далечният край на света", където бурята край нос Хорн пречупи задната мачта на английския кораб и я метна зад борда заедно с един моряк. Въжетата на мачтата при падането "и обаче се заплетоха в такелажа и корабът започна да забавя и да се извива напречно на вълните. Всеки момент някоя вълна можеше да удари странично кораба и да го потопи. Нямаше време да спасяват моряка и капитанът заедно с още двама човека от екипажа започна да сече въжетата, които държаха все още свързана мачтата с кораба и към които плуваше морякът. Капитанът отсече последното въже и корабът беше спасен, но с цената на един човешки живот, изоставен в мрака на бурята... А ако на мястото на моряка беше вашето дете, вие бихте ли отсекли въжетата? Защото на Голгота Бог направи точно това - изостави Исус, за да спаси хората ... И въпреки че никой човек не заслужава това, и до днес Той все още показва милост към хората.

              ,,Милостта на Силния"

(използвани са леко видоизменени и съкратени части от повестта на Джеймс Оливър Кърууд ,,Гризли"- включена в книгата ,,Долината на мълчаливите"- издадена 1984 г.chitanka.info/text/7157/2#textstart)

... Джим продължи да се катери по скалите, докато стигна края им. От това място се откриваше великолепна гледка и той седна на ръба, за да се наслади на великолепната панорама, която се разкриваше пред него. Миля след миля пред възхитения му поглед се редяха долините на канадските скалисти планини, изпълнени със слънчев блясък и с ромона на бистри поточета. Струваше му се, че би могъл да броди из тях вечно, минавайки от една в друга, и че всяка от тях има има свои тайни и свои съкровища. Джим седеше така, погълнат от гледката пред него, когато изведнъж един звук го стресна, сякаш някой беше въздъхнал зад гърба му. Джим се обърна и изведнъж почувства, че сърцето му спира да бие, защото зад него стоеше Тир, царят на планината!!!
     Пресекливо, задавящо се дишане се изтръгна от устата на Джим, когато видя да го гледа чудовищната гризли. Стана му ясно, че доживява броени секунди от своя живот, че се е изправил лице в лице със страшна смърт.
     А Тир! Внезапно и неочаквано се беше натъкнал на човека! Но това ли беше съществото, което го рани? Къде беше загадъчната му гръмотевица? Къде беше парещата му светкавица? Нима този свил се бледолик пигмей му беше причинил онези болки? От това свито безобидно същество не идваше никаква заплаха и Тир се озадачи. Дори едно куче щеше да заръмжи, да се бие, да се озъби, но това ужасено нещо нищо не предприемаше! И Тир отново загледа втренчено човека и цели тридесет ужасни и дълги секунди мечката и човека се гледаха един друг. След това мечката се обърна и бавно изчезна сред скалите. Едва тогава Джим успя да си поеме дъх.
  - Ех, ти, не мечка, а бог на мечките!-прошепна той. - Ти... ти, чудовище със сърце, по-голямо от човешкото! Ако аз те бях хванал тебе тъй натясно, щях да те убия! А ти ме притисна до стената и ме остави да живея!
    Джим тръгна към стана и постепенно му стана ясно, че тази среща е довела до край голямата промяна, която зрееше в него през последните дни. Знаеше, че вече не ще тръгне на лов, за да вземе живота на Тир, нито на някой друг от неговия род.
    Толкова погълнат беше Джим от тези свои мисли, че отначало не чу лая на кучетата, но когато се осъзна, разбра, че те лаят от посоката, където се беше скрил Тир. А където бяха те , наблизо бяха Брюс и Метусин със своите пушки!
    Джим се обърна и с големи скокове се затича обратно. След малко видя кучетата, които бяха обградили Тир, а Тир днес му беше подарил живота! Брюс и Метусин още не бяха дошли и той не се поколеба нито за миг - пушката му затрещя и кучетата едно след друго се свличаха по склона ранени или умиращи. В това време Тир се скри в скалите и пое по пътеката към билото. Брюс и Метусин тъкмо се готвеха да поемат следата на Тир, когато видяха Джим да крещи и да им сочи противоположната посока. Понеже не можеха да видят в момента скритата сред скалите мечка, те се подведоха по тази хитрост и тръгнаха надолу. След стотина крачки се обърнаха за нови указания и за свое изумление видяха Джим да им сочи билото.

    Тир тъкмо го преваляше. Там се спря за миг и погледна за последен път Човека. А Джим, когато го видя да изчезва, размаха шапката си и завика:
   - На добър ти час, друже ... на добър час!
    










Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 899063
Постинги: 318
Коментари: 1350
Гласове: 2727
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930