Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2014 19:44 - България - индиански резерват - да или не?
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 4427 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 28.05.2018 22:35


,,Очите ми бизони жълти виждат,
  надушвам прах,раздухван от червени ноздри,
  по пясъчния път на родната ни степ.
 
  Мой лък,изпъвай тетивата!
  Моя стрела,забий се право във сърцето!"

(някогашна ловна песен на индианците от американските прерии)

,,Синовете на Великата Мечка" -историята накратко за тези,които не са я чели:

При ,,Мечата орда"(част от племето дакота), пристига Фред Кларк(,,Червената лисица"). Вождът Матотаупа(,,Четирите мечки"), го кани на вечеря в шатрата си,където Фред коварно успява до известна степен да напие вождът и отчасти успява да разбере, че има злато в земите на дакота. Останалите бойци разбират това и отлъчват вожда. Той заминава в изгнание, но синът му Харка решава да тръгне с него. В следващите няколко години двамата кръстосват прерията насам-натам, а след това се хващат на работа като съгледвачи при строежа на железопътната линия ,,Юниън Пасифик". При една пиянска свада Фред убива Матотаупа,а  Харка се връща при ,,Мечата орда", където го приемат за свой нов боен вожд и му дават новото име Токай-ихто. Междувременно назрява война, но съветът на вождовете решава да изпрати Токай-ихто да преговаря за мир, но той е предаден и затворен. Междувременно войната избухва, но след първоначалните си успехи индианските бойни отряди са разгромени и натикани с жените и децата си в резервати,където започват да измират от глад,студ и болести.

Когато най-сетне след дълги дни и нощи освобождават Токай-ихто, той се връща в родния си бивак и веднага ги повежда на север към Канада, водейки същевременно умели ариегардни битки с преследващите го ,,уачичун". Накрая той успява да ги заведе в Канада, а той самият остава до границата и се бие сам срещу всичките си преследвачи. Успява да победи и отива при своите в Канада - последният свободен американски вожд ...

Поуки: в днешно време България също е превърната в резерват. Някога хан Аспарух и неговото племе също водиха умели ариегардни боеве с преследващите ги по петите хазаро-юдейски пълчища и накрая успяха да намерят и те като ,,Мечата Орда" нова родина. В днешно време българите отново трябва да ,,потеглят"" на път - пътят на познанието за себе си и Вселената. Според предсказанията в Библията, сегашната земна Цивилизация е на път да загине. Тези от българите, които оцелеят, заедно с оцелелите от другите народи ще основат истинският ,,Хилядолетен Райх",(който ще е преходен период между старата сегашна Цивилизация и новата), но не тук, а в Космоса - според предсказанията в Библията. След изтичането на тези хиляда години всички оцелели ще се завърнат на Земята за последната битка със силите на злото, която ще ги унищожи завинаги и след това на Земята ще бъде пресътворена реалността на елфическите кралства като от книгите на Толкин - една Всесветска Държава на мира и справедливостта, едно истинско ,,Небесно Царство" ...
................................................................................................................................................................
,,  ... Сенките на дърветата вече се удължиха и небето аленееше от вечерните зари. Най-после Харка откри на склона една поляна, през която бе минала отдавна лавина. Повалените стволове на дърветата вече бяха полуизгнили, подядени от корените на мъховете и на ниските ягодови храсти и от няколко млади дръвчета, израснали след това. Младият индианец реши да прекара нощта тук. 

Радваше се както всяка вечер, откакто бе тръгнал на път, на спокойствието и самотата. Шумът край железопътната станция му бе станал омразен, също както и миризмите там. Съвсем сам сред прерията, той се чувствуваше много по-добре. Нямаше нужда да се подчинява никому, никой не можеше да му иска сметка за нищо. Нямаше никакъв приятел, но и никакъв враг. За един обиден до смърт човек самотата винаги е много привлекателна. Тялото и мислите му се бяха отпуснали. Нямаше време да се задълбочава много в мислите си, тъй като пустошта поглъщаше ежедневно цялото му внимание. Вятърът шумолеше през върхарите на дърветата, совите излязоха на лов. Той беше съвсем сам и започна да разсъждава.

Имаше много време занапред. Зимата, която бе достатъчно неприветлива, за да плаши повечето бели ловци и търсачи на злато, едва-що започваше и индианецът не можеше да разчита, че ще има да се сблъска през следващите месеци с много врагове. Приятели, с които да прекарва времето си, нямаше. В шатрите на дакота, където смятаха Камък с рога за син на предател, нямаше намерение да се мярка, макар и да бе видно, че водените от Тасунка-витко, Татанка-йотанка и Макпиалута племенни групи в Черните хълмове не се отнасяха към него като към враг, нито имаха намерение да го заловят или да го убият. Бяха го оставили да навлезе спокойно в планинските гори. Харка(„„Камък с рога"), можеше и трябваше да ходи на лов, за да си осигури прехраната и да пази от хищници двата си мустанга. Можеше и смяташе да обикаля наоколо, за да унищожава всеки бял, когото срещнеше по тези места. Това беше задачата, която си постави. Единствената задача, която му бе останала. Той беше вече само боец, само една силна воля и остър ум, само една система от много добре закалени жили и мускули, система от бързо реагиращи сетива и нерви, които направляваха оръжието, за да убива. Освен това не беше повече нищо друго. В действителност той не беше вече никакъв син, макар че смяташе да вижда баща си всяка година по веднъж. Не беше вече и никакъв брат. Нямаше да има шатра, нямаше да се бори да спечели някоя жена. Какво значение щеше да има всъщност занапред това дали ще живее, или ще умре? Омразата беше безполезна страст, пък и Харка знаеше твърде много. Знаеше, че може да убива бели мъже, но знаеше също така, че непрекъснато щяха да идват все повече бели мъже. Онова, което той вършеше от омраза, в последна сметка се оказваше безполезно. Приятелство и любов обаче бяха зачеркнати от неговия живот, защото той бе изключен от всяка общност. Каква полза имаше от това, че бе станал боец, че бе спечелил съревнованието във всички игри, че бе устоял на Танца на слънцето и че се издигаше над останалите мъже?

Той беше сам, син на предател и отвред подозиран като предател.

Обзе го огорчение, каквото никого досега не бе изпитвал. Ако беше по-волен характер, можеше още веднъж през живота си да се наплаче, както бе сторил това като дванадесетгодишно момче при сбогуването си с планинската долина, където бе живял заедно с баща си едно цяло лято, изпълнен с голяма надежда. Обаче той не бе приел държането на боец само външно. Тежкият живот бе оставил върху него такъв отпечатък, че той би изпитал срам пред себе си да се поддаде, на чувствата си и да заплаче дори тук сред пълната самота. Очите му останаха сухи. Толкова сухи, че почти го болеше да раздвижи клепачите си. Мислите му взеха друга насока и от тях израсна твърдо решение да оказва занапред отпор на всички и на всичко. "

.......................................................................................................................................................................................

Морис сякаш разсъждаваше дали има право да зададе следващия въпрос, който го вълнуваше. Най-после се реши:

— Какво смятат да правят дакота?

— Ще трябва да попиташ главните вождове и съвета на старейшините на нашата племенна общност.

— Ти самият имаш ли някакъв въпрос към нас… Джек?

— Не. Или може би вие бихте ми казали с какво право белите мъже нарушават всички свещени договори?

Художникът сведе поглед.

— Ти знаеш — заекна той, — че аз притежавам тотема на Тасунка-витко, вашия главен вожд, и че никога няма да убия или да предам никой дакота. Не знам дали вие възнамерявате да се биете с нашите войски. Ако мислите да се биете обаче, вие ще изгубите тази битка. Не знам дали…

— Но може би — рече Джек от племето понка, който в същност се наричаше Хари Токай-ихто и беше дакота, — може би ти знаеш, Прелетна птицо, защо същите онези бели мъже, които водиха война, за да освободят от робство негрите, сега се бият, за да затворят дакота в един огромен затвор, който те наричат резерват, и защо искат да се отнасят с тях така, както се отнасят с белите хора, затворени в лудница — без права, без свобода?

Художникът гледаше втренчено индианеца.

— Негрите са работна сила за нашите фермери и предприемачи дори и като свободни хора. Дакота обаче искат да създадат своя държава и да живеят според собствените си закони и принципи, които не носят голяма полза на икономиката.

— Излиза, че хората трябва да живеят или за ваша полза, или да умрат?

— Джек, победителите в гражданската война станаха корумпирани и самонадеяни. Над нас самите републиканските стоманени магнати властвуват днес по един направо нетърпим начин. Може би това някога ще се промени. За вас обаче тогава вече ще бъде късно.













Гласувай:
3



1. allvin - Днес от фейса:
23.11.2014 23:28
Veselin Dimitrov

4 часа · Редактирано ·

Гледах преди два часа по Диема филма на САЩ,,Випуск -61'' за гражданската война 1861-1865г., отнела живота на около 700 хил.американци от Севера и Юга.Тази война между конфедерацията на Джеферсън Дейвис и Северните щати е най кръвопролитната в историята на САЩ завършила и с убийството на президента А.Линкълн в театър Форд през април 1865г. Тя както всички е на икономическа основа, напудрена с идеологически мотиви където няма добри и лоши,а интересите са над всичко! Във филма един от героите е лейтенант Дж. Къстър,впоследствие генерал , известен в историята с битката през юни 1876г. със сиуксите при Черните хълмове и р.Литъл Бигхорн където е разбит до крак от индианците водени от вождовете Джеронимо и Седящия бик. Янките навлизат в ловните полета на индианците заради залежите от злато. В следващите 140г. американците участваха активно в двете световни войни заради своите интереси но на други континенти и чрез други държави с възможно най малко жертви. След събитията в Югославия,Ирак ,Либия и редица други държави богати за разлика от индианците на петрол а не злато, бе организиран преврата в Украйна където водещ е природния газ, а синът на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън завладя украинските ловни полета,пардон газопреносната система.Нищо ново под слънцето,вълкът,козината си мени но не и стремежа за печалба на всяка цена!!!
цитирай
2. allvin - Днес от фейса - 2
24.11.2014 03:22
Silva Goebel сподели публикация на Елена Ваташка.
49 мин. ·

Пазете се хора! Пазете семействата си!
Елена Ваташка

Не изоставяйте България!

Никой не може да забрани на млади българи да отиват да работят и живеят в чужбина. Нека обаче знаят, че освободеното от тях жизнено пространство в България няма да стои празно, че никой няма да им пази мястото, че никой няма да е в състояние да брани техните възрастни родители, техните опустели имоти и земи, това си е тяхна грижа. Идват хиляди пришълци, които ще го завземат и няма да им го върнат никога, защото българската земя е по-ценна от златото, защото е благословена. Когато се приберат един ден в своята Родина, може да се окаже, че вече няма място за тях, защото са продали българската си чест и достойнство, че са зарязали своята свещена българска земя за разни лъскави залъгалки. Знам, че сега тук у дома е тежко и няма работа, и не се диша от подтисничество и неправда, но тук е нашето място на земята отредено по Божията воля, тук в днешна България и никъде другаде по света, и там, където е било българска земя и има още българи на нея! И Българско може да свети сред всичките държави, "...защото ний ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословлението божие от ада в рай.../В.Левски/
цитирай
3. allvin - Днес от фейса - 3
24.11.2014 03:32
Христина Петрова

Българите днес:
от хубави момчета
стават на прасета;
от родени хубави жени -
превръщат се във курви!

И всеки сам стои -
вечно друг му е виновен.
Ала страхът им
е голям за избора съдбовен.

Важно е да даваш от себе си,
та на свой ред да отгледаш живот нов!
А колко жалко - ти се грижиш
единствено за стомаха си
и възбудата на органа си полов!

Мъка е да видиш
какво са българите днес:
все самотни четници,
бедни духом клетници,
застаряващи бездетници...

Народ без бъдеще.
Древен, но умиращ етнос -
не толкова от материална,
а от духовна бедност!...

.
"Българите днес", 23.11.2014
цитирай
4. allvin - от фейса тази вечер
26.11.2014 23:45
ВИЕ БЪЛГАРИЯ ЛИ ТЪРСИТЕ?

Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.
Вие надеждата ли търсите?
Елате две села да видите:
едното - гробище за мъртвите,
едното - гробище за живите...
В деня ми черно слънце пръснато,
в съня ми - лястовици бели...
Вие България ли търсите?
Боя се, че сте закъснели.

Райчо Русев
цитирай
5. allvin - Радой Ралин - ,,Безглаголно стихотворение"
28.11.2014 07:12
Безглаголно Стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,

скамейка, шепот сладък.

И сред цветята Той и Тя,

любов и тъй нататък.



Поля, природа, красота,

река, гора, нататък,

природа, сбъдната мечта,

възторг и тъй нататък.



Годеж, венчило, поп и брак,

момент безумно кратък,

после проза, скука, мрак,

деца и тъй нататък.



Курорт, море, приятен смях,

простор, вълни оттатък,

възбуда, трепет, сладък грях,

рога и тъй нататък.



Полуда, нежност, сълзи, плач,

плесник и писък кратък,

багаж, билет, дете, носач,

развод и тъй нататък.



Нахалник, пари, кола,

вертеп и той сред мрака,

кафе, билярд, квартира, ключ,

жени и тъй нататък.



Бастун, легло, юрган, приют,

глава с перчем окапъл,

цокало, карти сноп, албум,

легло и тъй нататък.



Наследници, камбанен звън

и яма сред цветята,

лопата, кирка, поп и кръст,

ковчег без тъй нататък.



Радой Ралин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457779
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031