,,Това, което знаеш, човече, е нищо; това, което имаш да учиш, е безмерно". - Чарлз Дикенс


Ако още някой не го е разбрал, ще го кажа съвсем ясно - тази цивилизация вече е ,,бита карта",а никой умен картоиграч не залага на ,,бита карта", нали така? Онзи ден минах край една локва,която по време на проливните пролетни дъждове беше достигнала размерите на малко езерце. И там някоя жаба,мислейки,че това е вечният рай, си беше навъдила многобройни ,,попови лъжички". Само че от няколко дена вече не вали и от огромната локва,която изглеждаше вечна,остана само кал ... и ,,трупове" - стотици мъртви ,,попови лъжички". Същата работа ще стане и с ,,вечната и благоденстваща" цивилизация - мъртвило, пустош. Само въпрос на време е. Но ,,Без паника!!!"- както се казваше във великолепната книга ,,Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс. Както ,,подсказах" съвсем ясно в един от предишните си постове - ,,Орелът", тази планета не е нищо повече от едно ,,гнездо", а истинската ни ,,стихия" е Космосът - другите планети, звезди и хилядите други галактики( вижте трилогията на руските братя-фантасти Аркадий и Борис Стругацки ,,Обитаемият остров"; ,,Бръмбар в мравуняка" и ,,Вълните усмиряват вятъра"). Обаче, ако не си поддържаш ,,перата" чисти и в ред, те започват да падат и в някой ,,хубав ден за българската демокрация" може да се отзовеш долу на Земята(,,долу" в смисъл да паднеш духом!), а тук все още бродят гладни ,,хищници" и не се знае ,,кой кого"...
.................................................................................................................................................................
 ,, Тъмна борова гора се мръщеше по двата бряга на заледената река. Вятърът наскоро бе смъкнал бялата им снежна покривка и сега те сякаш се навеждаха едно към друго, черни и зловещи, в сивата светлина на гаснещия ден. Дълбока тишина царуваше над земята. Това беше дивата пустиня - жестоката северна пустиня с вледенено сърце. И все пак в тази пустиня имаше живот. Върволица от вълчеподобни кучета с мъка креташе по течението на заледената река, теглейки една шейна. Пред и зад шейната крачеха двама мъже. Приличаха на призрачни същества - като гробари от отвъдния свят. Те вървяха,без да говорят, и пестяха дъха си.Отвред ги обкръжаваше пълна тишина,която ги подтискаше с присъствието си. Природата разполага с много начини да убеди човека в неговата тленност - стихията на бурята, трусовете на земетресението, тътенът на небесната ,,артилерия"; - обаче най-могъщото,най- замайващото от всички е безстрастното време на бялото мълчание. Тогава спира всяко движение,облаците изчезват,небето сякаш е от метал; най-тихият шепот звучи като светотатство и човек става боязлив и се плаши от звука на собствения си глас. Самотно зрънце живот, пътуващо през призрачната пустош на един мъртъв свят, той трепери от своята дързост и си дава сметка, че животът му е живот на червей и нищо повече. Неканени, идват му на ум странни мисли и той започва да търси в себе си тайната на живота. Обхваща го страх от смъртта и човек започва да мисли за Бога,за вселената,има ли възкресение след смъртта,обхваща го отчаян копнеж по безсмъртието и тогава човек най-ясно чувства безплодните си и жалки земни копнежи на окования си дух - именно тогава,ако въобще е възможно, човек върви сам с Господа.
             
Измина час,после друг. Бледата светлина на деня вече гаснеше,когато в тишината се разнесе слаб далечен вой. Той изви бързо нагоре и като достигна най-високата си точка, се задържа, трепкащ и напрегнат, а после бавно замря. Втори вой се изви и раздра тишината като с игла. Трети вой се разнесе зад тях вляво.
- Нас гонят ,Бил!- каза човекът пред впряга. Бил измъкна пушката.
- Къде отиваш, Бил? - Ще им се да ни пипнат, ама ще има да почакат!
 - Хей,Бил! - викна подир него Хенри. - Внимавай!
Всичко стана бързо,много по-бързо,отколкото Хенри очакваше. Той чу един изстрел, после още два, а после страшна олелия от вой и ръмжене. И това беше всичко. Ръмженето спря. Скимтенето стихна. Над пустата земя отново легна тишина.
        Хенри седна върху шейната, защото колената му се разтрепериха.Излишно беше да отиде и да види какво е станало. Той го знаеше, сякаш всичко се беше случило пред очите му. Останалото време от деня той употреби ,за да насече голям запас от дърва и да запали огън.
       С нощта настъпи и ужасът. Умиращите от глад вълци ставаха все по-дръзки, а той просто изнемогваше за сън.
       Развиделяваше се. Дървата намаляваха, но вълците не му позволяваха да насече нови. Всеки път,когато той се опитваше да стигне до някое от съседните дървета, те се спускаха към него и той трябваше да отскача зад огнения обръч.
 - Виждам,че ще ме грабнете,но аз въпреки това ще си поспя-промърмори Хенри и заспа. След малко се събуди, но някаква тайнствена промяна беше се случила,толкова тайнствена,че той не схвана веднага. После разбра. Вълците бяха изчезнали. Чу скимтенето на кучета и виковете на хора. Четири шейни се зададоха откъм коритото на реката и шест човека заобиколиха Хенри,клекнал в средата на загасващия огън. Те го раздрусваха и дърпаха, за да го върнат в съзнание. Той ги гледаше като пиян и промърмори нещо със странен сънен глас:
 - Червената вълчица ... Идваше при кучетата за вечеря ... После изяде кучетата ... След това изяде и Бил ... Оставете ме на мира ... Смъртно съм уморен ... Лека нощ на всички ...
        Очите му трепнаха и се затвориха и още преди да го положат удобно върху постелята, хъркането му се разнесе в студения въздух.
        Но имаше и някакъв друг звук - слаб и неясен, там някъде в далечината - воят на гладните вълци, които тичаха да намерят някоя друга храна вместо човека, когото не бяха успели да изядат."

Б.Р. Използвани са леко изменени и съкратени откъси от книгата на Джек Лондон ,,Белият зъб" и от разказът му ,,Бялото мълчание".

Станимиръ Диневъ
преди 32 минути
Наводнения , земетресения , градушки , пожари , смърт по пътищата , болести , стерилност -това е следствие...А причините са лъжи , кражби , тарикатлъчета и хитринки , разврат , педерастия , алчност , овчедушие , егоизъм , материализъм , атеизъм и показна вяра ....И какво ? Чакате да видите в небето Архангел с огнена колесница ли , че да ви светне за какво иде реч ?
ПОКАЙТЕ СЕ И ПРИЕМЕТЕ В ДУШИТЕ, В СЪРЦАТА И В ЖИВОТА СИ ГОСПОДА БОГ НАШ ИСУС ХРИСТОС ! ТОЙ НЕ Е ТАМ, КЪДЕТО НЕ ГО ИСКАТ И Е ПРОКУДЕН !
БЕЗ ПРАВОСЛАВИЕ НЯМА БЪЛГАРИЯ !

Alex Res
17 юли в 14:07

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог.Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други.Натъжил се като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма тежест. Човекът попитал Господ Бог:"Не ми ли обеща, че ако Ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път?Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Господ Бог отвърнал:"Безценно мое дете, аз те обичам и никога няма да те оставя.Когато ти беше в изпитания и страдания - там където виждаш следи само от едни нозе - тогава аз те носих на ръце".