Постинг
06.05.2014 12:00 -
Христо Ботев - ,,Меч и Огън, Огън и меч"!!!
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 2915 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2014 18:20
Прочетен: 2915 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 15.07.2014 18:20
но Стадото ще ги разбере ли?
И гениалният Ботев?
Смрат и мърша поголовна!!!
цитирайИ гениалният Ботев?
Смрат и мърша поголовна!!!
Konstantin Petkov
"Конфликтът, който се носи през вековете и който ще трябва да бъде решен чрез борба рано или късно е: народът срещу банките."
- Лорд Джон Актън (1834-1902), Първи барон Актън на Алденхам
цитирай"Конфликтът, който се носи през вековете и който ще трябва да бъде решен чрез борба рано или късно е: народът срещу банките."
- Лорд Джон Актън (1834-1902), Първи барон Актън на Алденхам
СЪНЯТ НА ГЕРОЯ
Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.
И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:
- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.
Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!
Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипвахасе румени зари.
Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой.
Димчо Дебелянов
цитирайВрагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.
И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:
- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.
Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!
Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипвахасе румени зари.
Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой.
Димчо Дебелянов