Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2013 12:10 - Денят на безумието
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 3271 Коментари: 10 Гласове:
4

Последна промяна: 01.07.2014 11:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Българският народ за съжаление върви по пътя на престъпния еврейски народ(,,Безумният рече в сърцето си - няма Бог."-Псалом 53:1) Ръководителите на нацията,вместо да обединяват народа,го разединяват и по този начин изпълняват имперската политика на силите на злото - ,,Разделяй и владей!";(Дълготърпението на Бога към Ерусалим само затвърди евреите в упорито
непокаяние. В омразата и жестокостта си към учениците на Исус те
отхвърлиха и последното предложение на милост. Ето защо Бог оттегли от
тях закрилата Си и престана да ограничава мощта на Сатана и неговите
ангели. Нацията бе оставена под контрола на избран ия от тях водач.
Нейните чада бяха отблъснали Христовата благодат, която би им осигурила
възможност, би им дала сила да победят злите си наклонности, а сега те
бяха победени от тях. Сатана бе възбудил най-свирепите и най-долните
страсти на душата. Хората престанаха да разсъждават; бяха обезумели,
управлявани от собствените си прищевки и сляпа страст. Проявяваха
сатанинска жестокост. В семейството и сред народа, в средите на най-
висшите, както и сред най-низшите класи владееше подозрение, завист,
омраза, борба, бунт, несъгласие, убийства. Никъде нямаше сигурност.
Приятели и роднини се предаваха един друг. Родители убиваха децата си и
деца убиваха родителите си. Необуздаваните им страсти ги правеха
тирани. Евреите бяха послушали фалшиви свидетели, за да осъдят невинния
Божи Син. Сега фалшиви обвинения правеха несигурен собствения им живот.
Чрез делата си те отдавна казваха: “Махнете отпред нас Светия Израилев”
(Исая 30:11). Желанието им бе изпълнено. Страхът от Бога не ги
безпокоеше повече. Сатана бе застанал начело на нацията и най-висшите
граждански и религиозни власти му се подчиняваха. ( ,,Великата Борба - Елена Вайт(Елън Уайт)- 1 глава - Предсказание за участта на Света") ; също както преди 100 години българският елит поиска възстановяване на националният идеал за Сан-Стефанска България,но без да е очистил сърцата си(,,Твоите князе са бунтовници(в православната Библия преводът е ,,законопрестъпници") и съучастници на крадци; всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения"- Книгата на пророк Исаия-1:23); резултатът всеки го знае - две национални катастрофи!!! (,,Земята ви е опустошена,градовете ви са изгорени с огън, земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви - всичко е запустяло ..." - Исаия-1:7)

========================

image
=============================



image

Тържество при мобилизацията, 1912 г.

"Трудно е за изследователя да опише разгорелия се възторг сред войници и офицери, очакващи войната като дълг пред историята и бъдещето. Много точно е изразил в дневника си всеобщото ликуване полковник Петър Тантилов, началник на артилерията в 3-а армия: „Война! Най-после, изпълни се общото народно желание, изпълниха се мечтите. Боже, помогни ни! Трябва да победим! Трябва отмъщение, трябва създаване на Велика България, трябва живот и право на съществуване за България; само с война и победата ще спечелим всичко, а без нея обречени сме на загиване. Не са жертвите, които ще дадем в тая война, невъзвратими загуби, напротив, те са залог, че с тях ние ще осигурим славно съществуване на България”. Безценният човешки живот можеше да се жертвува за свободата на съотечествениците."


Денят на престъпното безумие или началото на Междусъюзническата война

Публикувано от Екип "Българска история" на 16/06/2013 в На бойното поле · 0 Коментари
В следващите редове ще ви разкажем за една от най-черните дати в българската история, която според мнозина историци предопределя съдбата на България в следващите близо 30 години. Дата, която безспорно преобръща хода на историята и предизвиква непреодолимото желание на българите да завърнат своите загубени земи, където техните братя са подложени на изключителни репресии от съседните държави. Както може би вече се досещате, тази статия ще бъде посветена на останалия в историята като “Ден на престъпното безумие” - 16 юни , както и на последвалата през лятото на 1913 година Междусъюзническа война. Преди обаче да се съсредоточим върху военните действия, ще обърнем сериозно внимание на атмосферата и случващото се  на Балканите в края на Балканската война, за да добием по-реална представа за желанията и стремежите на всяка от държавите. Няма да пропуснем да споменем и за някои типични черти от характера на българския политически елит, които също изиграват ключова роля в този така напрегнат момент. Но нека прекъснем този увод и се пренесем 100 години назад във времето, в късната пролет на 1913 година. image Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница

   Първата балканска война е в историята. Османската империя е разбита и почти изцяло изгонена от Европа. Балканските държави ликуват, като всяка една от тях е разширила значително териториалните си владения вследствие на успешните военни действия и подписания през 1912 година Лондонски мирен договор. Както виждате от картата вляво, България е държавата, която съвсем заслужено получава най-голяма част от загубените от Турция територии. Всички населени места от Мидия на изток до Гевгели на запад попадат в новите българския владения. Това включва важни икономически центрове като Одрин, Лозенград и Сяр,  едни от най-големите Беломорски пристанища – Кавала и Дедеагач. Тези завоевания несъмнено превръщат България в най-голямата и силна държава на Балканския полуостров, още повече имайки предвид, че всички тези земи са населени основно с българи, което предполага още по-бързата им интеграция в държавата. Гърците и сърбите от своя страна също получават значително разширение и си поделят голяма част от Македония. Именно Македония ще се превърна в ябълката на раздора за доскорошните съюзници, които, тълкувайки всеки по своему подписаните през 1912 година договори, ще искат да вземат колкото се може по-голяма част от “ябълката”. Опирайки се на българо-сръбския договор отпреди войната, правителството в София настоява да получи от сърбите поне т. нар. „безспорна“ зона” и арбитраж от руския император за „спорната“ зона. Освен това българският политически елит има претенции и към Солун и Костур, въпреки че липсват довоенни договорености с Гърция. От една страна, българските искания изглеждат логични с довода, че населението във въпросните територии е преобладаващо българско. От друга страна, твърдението на управниците е, че българската армия е изнесла основната тежест на войната срещу османците, сражавайки се срещу главните им сили по направлението към Цариград, и е дала най-много жертви в сравнение с останалите съюзници. Съвсем друг въпрос е дали българското правителство не е трябвало да изчака някой по-удобен момент в близките години и да се задоволи със спечелването на цяла Беломорска Тракия. image “Ябълката на раздора” – спорната зона в Македония
   Разбира се, сърбите и гърците имат съвсем друг поглед върху нещата. Виждайки че България ще се превърне във водеща сила на Балканите, съгласно Лондонския мирен договор, двете държави започват да се опитват да променят това. Белград настоява за ревизия на договора си с България, така че да задържи не само „спорната“ зона, но и останалите македонски територии, завзети от войските й, а гърците настояват, че компактни маси от гръцко население попадат под българско владениe спрямо новите териториални граници. Един от главните аргументи на сърбите пък е, че те са изнесли основната тежест на войната в Македония, тъй като българската държава не е спазила уговорката си и вместо 100-хилядна войска е отделила за Вардарския военен театър само Седма рилска дивизия.  Както става ясно от написаното по-горе, всяка една от държавите победителки има свой собствен поглед върху нещата, което в допълнение с недобре оформените договори от 1912 година е отлична предпоставка за избухване на нова война. Мнозина от българските историци отбелязват, че в този решителен момент политическият елит на България просто не издържа на напрежението. За да се опитаме да разберем по-добре предприетите от тях “безумни” действия, нека си представим за момент, че сме на тяхно място. За по-малко от една година Българската армия успява да разбие по безапелационен начин турците и да стигне почти до столицата им. Всички тези военни победи са наградени с Лондонския мирен договор, който превръща България във водеща държава на полуострова. Голяма част от Санстефанския идеал е постигнат – Беломорска Тракия и Странджанско са изцяло в български предели. Единствената частица, която липсва, е Македония. И точно в този момент, след толкова славни победи, българските политици са въодушевени и не успяват да направят трезва преценка на ситуацията. Изпълнението на националния идеал е толкова близо, че те губят търпение и искат да го постигнат още сега, в рамките само на една година. Не се отчитат много важни фактори като изморената войска, която е на бойното поле от октомври 1912, липсата на подкрепа сред която и да е от другите Балкански държави и възможността гърци, сърби и турци да се обединят срещу общия враг – България. В този решителен момент важна роля изиграва и личността на Фердинанд, който е един от главните виновници 16 юни да бъде наречен “денят на престъпното безумие”. Още с възкачването си на българския престол той нееднократно е показвал амбициите си, които често добивали големи мащаби. Може би най-категоричното доказателство за тях е желанието му да влезе в Цариград. Виждайки как през лятото на 1913 година неговата България се е разправила с турците, царят отказва да прояви каквото и да било търпение и решава, че сега е подходящият момент да стори същото със сърбите и гърците. С други думи – всичко или нищо. image Българският военен план
   И докато българските политици почти виждат изпълнен идеала за национално обединение, то сърбите и гърците вече са се задействали и подготвят антибългарския съюз. Преговори между двете държави има още през януари 1913 година, когато при посещението си в Белград гръцкият министър-председател влиза в преговори със сърбите за общата им граница в Македония. Това е последвано от предварително споразумение за съюз срещу България от 22 април 1913 година, а на 1 май е сключена и военна конвенция между двете страни. Следва договор, с който двете страни си гарантират взаимно териториалните придобивки, както и разработка на общ военен план в случай на война срещу българите, към който се включва и Черна гора. Междувременно румънците също дават сигнали, че биха подкрепили евентуални военни действия срещу София. Това се дължи на факта, че още от края на 1912 година Румъния настоява българската държава да отстъпи земи в Южна Добруджа като компенсация за териториалното разширение на страната в Тракия. Безумното искане е отхвърлено на няколко пъти от българското правителство, което допълнително нагнетява атмосферата между двете държави. Не помага и намесата на великите сили, които след арбитраж отсъждат Силистра да премине в румънско владение. Това обаче не устройва нито една от двете страни – румънците искат още земи в Южна Добруджа, а българите смятат за недопустимо да предадат града, след като северните им съседи нямат никакво отношение в Балканската война. Всичко това довежда до там, че на 5 юни Румъния предупреждава, че в случай на война между балканските съюзници ще изпрати войските си срещу България. Излишно е да се споменава, че подобна война е добре дошла за Османската империя, която още не може да се примири, че една от най-силните й крепости – Одрин – е в български предели. Всички тези сигнали обаче са или пренебрегнати, или пропуснати от българския политически елит и така се стига до 16 юни 1913 година, когато цар Фердинанд решава да засили българската позиция на предстоящите преговори, които трябва да разделят окончателно Македония с успешна военна акция. През нощта на 16-ти срещу 17-ти юни монархът заповядва 4-а и 2-а армия да атакуват сръбските и гръцките позиции. Този ден остава в нашата история като “Денят на престъпното безумие”.
ХОД НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ

Макар публикацията да е насочена към политическата обстановка преди войната и причините, поради които тя избухва, ще разгледаме основните сблъсъци и последствия. В друг обширен пост ще наблегнем по-задълбочено на военните акции. image Генерал Васил Кутинчев, командващ Първа българска армия в Балканската война и Втора българска армия в Междусъюзническата война.
   Българската армия започва настъпление на фронта между Осоговска планина и Орфанския залив. В науката все още стои въпросът дали тогавашното правителство е било напълно наясно с решението на царя. Тезата, че атаката е предприета без знанието на министър-председателя Данев, е широко застъпена, а твърдящите обратно претендират, че това на практика няма как да се случи. Българска армия започва ударно войната. Левият бряг на Струма е “изчистен” от гръцки войски, а завладяването на Гевгели придобива много важно стратегическо значение.  Настъплението на Пета армия на север от Осогово обаче закъснява, а  две български армии (Първа и Трета) на практика бездействат, заради нерешителността на правителството на Данев. Министър-председателят се опитва да разреши конфликта по дипломатичен път, но вече е прекалено късно.  На бойните полета срещу сърбите нещата са още по-неспокойни. На 18 юни западните ни съседи минават в контранастъпление и нанасят тежък удар по десния фланг на Четвърта армия. Сръбският успех е неутрализиран от победата на лявото българско крило. Втора Българска армия обаче е в кризисна ситуация, тъй като не е добре позиционирана. Гърците се възползват от това и настъпват с голямата си артилерия. На 21 юни позициите са пробити на две места – Лахна и Кукуш.  Четвърта армия успява да се изтегли своевременно към Калиманското плато, но оставя в сръбски ръце Кочани, Щип и др. image Румънски войски прекосяват Дунав
   На 28  юни и румънците се включват във войната съвсем очаквано. Северните ни съседи са подкрепени от Франция, макар българското правителство с всички усилия да се опита да привлече великите сили на своя страна и да предпази речната си граница. Исканията на Румъния са България да се откаже от Южна Добруджа. Войските им преминават Тутракан-Балчик и се отправят към Шумен и Варна. Съгласно заповед на своето правителство българските погранични части не оказват съпротива, а повечето войски са оттеглени от Северозападна България. При вестта за румънското форсиране на Дунав, “кабинетът Данев”  подава оставка (2 юли). Отчаяният цар Фердинанд няма друг избор освен да се обърне директно към Крал Карол и да обещае, че румънците ще получат каквото искат стига да прекратят действията. На 4 юли новото правителство на Радославов спазва обещанието на монарха. Външният министър Генадиев уведомява, че страната ни дава територията, населена с българи, на румънците. В отговор, съгласно договореност с генералните щабове на Сърбия и Гърция, румънската армия продължава настъплението си през Стара планина – един от най големите грехове на северната ни съседка.  Съвсем скоро ще настъпи заключителният етап от войната. Румънското нахлуване през Дунав заставя кабинета Радославов да търси примирие със сърби и гърци. Съюзниците обаче отказват да преговарят. През това време гърците и сърбите се договарят за общо настъпление към Горна Джумая. Причината врагът да не иска да подпише примирие са договорките, които трите държави са направили дни преди това. Те предварително са разпределили териториите, които ще придобият след войната без съгласуване с никого.  На 4 юли Трета сръбска армия настъпва към Царево село, но е спряна пред Калиманци. Калиманското сражение завършва на 11 юли с победа на българите. Следва и българска победа при Голеш, но опитите на армията ни да настъпи са безуспешни. Изтеглянето на Първа армия в началото на юли позволява на сръбската Тимошка групировка да окупира заедно с румънците цяла Северозападна България без Видин. image Кресненското дефиле
   Така стигаме до Кресненското сражение, едно от най-ключовите в цялата война. На 10 юли въпреки поканата на румънското правителство за мирна конференция, на която българите откликват, гръцкият крал Константин I не спира настъплението. На 14-15 юли българските и гръцките части се срещат при Кресна. Втора и Четвърта армия, с подкрепата на Западнородопския отряд, нанасят тежко сражение на врага и заплашват с обкръжение. Опитите за пробиване на гърците са безуспешни и бързо променилият мнението си Константин I е принуден да поиска спиране на военните действия. Примирието е договорено в Букурещ и влиза в сила на 18 юли.  Редно е да обърнем и внимание на действията на единствения български враг от предишната война – Османската империя. Турското правителство хитро изчаква развоя на бойните действия между съюзниците до 29 юни.  Тогава то предприема офанзива с флота си, като достига Ахтопол. Ден по-късно и сухопътните войски се включват, достигайки Булаир и Чаталджа. Галиполската армия прави това до 2 юли, а Чаталджанската се забавя с два дни.  Това, което прави турското правителство, се оказва много спорно и в историята остава като, заявяваме в прав текст, подла постъпка. Без да обявяват формално война, на 6 юли османците прекосяват граничната линия Мидия-Енос. На същия ден си връщат Люлебургаз, Виса и Бунархисар. България, която разполага с твърде малко редовни войски в района, се обръща към Великите сили с молба да гарантират спазването на Лондонския договор, но без успех.  Реваншистко настроената турска армия опожарява редица села и прогонва местното население на север. Българското командване започва да прехвърля масово войски в Тракия чак на 20 юли, което се оказва успешно, тъй като турското напредване е преустановено. В началото на август, под натиск от Русия и Великобритания, цариградското правителство изтегля войските си зад старите български граници. Макар късно, ролята на Великите сили се оказва ключова. МИРНИ ДОГОВОРИ И РАВНОСМЕТКА  Мирният договор на България с бившите ѝ съюзници и Румъния е сключен в Букурещ на 28 юли. С договора България отстъпва на Румъния Южна Добруджа. Българо-сръбската граница е прокарана по вододела между Вардар и Струма, а българо-гръцката – по Беласица и Места. С Цариградския договор България запазва Беломорска Тракия, което е частичен успех. Одрин, Лозенград, Бунархисар и други важни центрове преминават в османска територия. image Териториални промени след войната.
  Трудно е да си представим от колко голямо значение за развитието на Югоизточна Европа се оказва Междусъюзническата война. Непосредствено преди нея България се превръща в тотален хегемон, заплашващ хармонията и баланса на полуострова. Уплашените от силна българска държава, сърби и гърци “заразяват” с намеренията си доскорошните неутрални румънци, както и реваншистко настроените турци. Фаталните грешки на българската власт не бива да бъдат поставяни под съмнение. Неведнъж сме казвали, че България винаги печели войната на фронта, но я губи на политическото и дипломатическото поле. Така се и случва. Хаотичният политически живот в страната, пагубната грешка на цар Фердинанд, както и цялостната криза, настъпила в държавата след края на Балканската война, се оказват ключови за падението, което предстои. Равносметката е отчайваща. След тежките войни и дадените близо 200 000 жертви България увеличава населението си с едва 8%, като тоя наброява 4 800 000 души. За сравнение Сърбия го увеличава с 40%. Макар площта на страната ни да се увеличава от 96 000 кв. км до 112 000, настъпилата демографска, икономическа и политическа криза превръща държавата ни от най-заплашителната след Балканската война до една от най-бедстващите на Балканския полуостров. Сърбия и Гърция излизат от конфликта с почти удвоена площ, а с нищо на практика заслужилата Румъния придобива важни и плодородни територии.
  България е на прага на Първата световна война, в която отново ще се включи, оставена без избор. Тежките години тепърва предстоят. Макар тях, страната ни за пореден път се изправя на крака в опит да постигне идеала си...
image




Гласувай:
4
0



1. allvin - Kiril Stefanov · Top Commenter · ...
23.11.2013 12:15
Kiril Stefanov ·
Top Commenter · Harmanli, Bulgaria

Нищо против вас нямам,но тази статия сякаш е преписана от учебниците по история от времето на соца.Благодарение на Цар Фердинанд,сега в пределите на България са градовете:Благоевград,Сандански,Петрич,Г.Делчев,Смолян,Кърджали,Свиленград,М.Търново,Ахтопол и др.Благодарение на него България добива европейски вид с мощна армия,с която се извършват тези завоевания.Българският лев по негово време е вървял в цяла Европа.Що се отнася до Междусъюзническата война,тя е била неизбежна.Омразата на сърбите и гърците към нас е била много силна,което най-добре се илюстрира със случаите на убийства на братята Атанас и Илия Лютвиеви,веднага след 1-та балканска война,първият убит от сърбите в Прилеп,а вторият убит от гърците в Солун,само защото са вдигали наздравица за Цар Фердинанд на общите празненства.Гръцките историци не крият,че ако българите не са нападнали,те са щели да сторят това.И второ:Един ден преди това,на 15.юни е избухнало Тиквешкото въстание и българите от този край са се надявали на помощта на БА. Съвсем наивно е да се мисли също,че Цар Фердинанд е искал да се изпъчи в Цариград и затова е воювал на този фронт така упорито.Историята трябва да се разглежда като една непрекъсната борба между религиите.С подкрепата на австроунгарския крал Цар Фердинанд е имал мисията да върне на християните Вселенската патриаршия,намираща се в европейската част на Цариград.Точно тук е грешката на великите сили,че не са го подкрепили,защото това вече изглежда невъзможно.Въпреки това обаче,повечето земи на европейската част на Османската империя остават в християнски ръце и като пътуваме в гръцка Тракия и Македония виждаме повече църкви отколкото джамии,а Цар Фердинанд ще си остане като унищожителя на Османската империя. Струва ми се ,че е време българските историци да погледнат по благосклонно към този наш цар и българската държава да изпълни последното му желание да бъде погребан в българска земя,защото германците още ни чакат да ни до
цитирай
2. allvin - Кирил Стефанов-продължение на коментара
23.11.2013 12:16
Струва ми се ,че е време българските историци да погледнат по благосклонно към този наш цар и българската държава да изпълни последното му желание да бъде погребан в българска земя,защото германците още ни чакат да ни дойде акълът. Миналата седмица сърбите погребаха 4 царски особи.И по този показател останахме последни.
Reply · 11 · Like · Follow Post · June 16 at 11:39pm
цитирай
3. allvin - Boyan Blajev По-скоро подемът ...
23.11.2013 12:17
Boyan Blajev

По-скоро подемът на България от тогава е Въпреки Фердинанд. Във всичките си дела е воден от егоцентризъм, за него българския народ е субект, чрез който да се стобие с цариградския престол. Втората балканска не е била нужна въобще, защото стараната ни постига много. Просто е смешно да искаме и Солун, който никога не е бил наше владение, а и претенциите на сърби и гърци в Македония не са лишени от основание. Турция пък разбира се че няма да пропусне да върне довчерашните си владения, още повече, че Лондонският мирен договор не е ратифициран. Румъния като вижда какви балъци сме и тя не пропуска да вземе своето. В крайна сметка учебниците от соц-а съдържат вярната информация в обобщение: това е първата национална катастрофа и води след себе си другите две. Като погледнем и последните години, може би Кобургите са най-лошото случило се на България до сега?
Reply · 2 · Like · September 26 at 6:50pm
цитирай
4. allvin - Димитър Боздански И преди съм ...
23.11.2013 12:17
Димитър Боздански

И преди съм го казвал и сега ще го кажа. Фердинанд няма нищо общо с българския героизъм и подем през войната. Всичко се дължи на нашите деди! По скоро неговата глупост и на "Някой" управляващи стават тези мизериии. И въпреки това ние разбиваме и сърбите и гърците в между съюзническата. И все пак срещу още две вече няма как да стане работата. Виж ако имахме 800 хил. както имаме през първата световна можеше и да стане работата.
цитирай
5. allvin - Веско Маринов · Follow · Top ...
23.11.2013 12:18
Веско Маринов

· Follow · Top Commenter

Добре е да се види и написаното от Френски военни анализатори от времето на Балканските войни!Защото се пропускат интересите на "великите сили".......
"Историята си знае истинските причини поради които Българските армии бяха спрени в победоносния им марш към Константинопол. Веднъж щурмът спрян, движенето назад започна, и по логиката на събитията, всичко което изглеждаше лесно и изпълнимо за съюзническите народи, им стана трудно и неизпълнимо.
Критичният час, според мен, беше дебаркирането на интернационални военни части в Константинопол. От този момент, конфликтът, от „Балкански” до момента, стана „Европейски”!"
http://scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=5868
цитирай
6. allvin - Иво Цветанов · ТУ Габрово ...
23.11.2013 12:19
Иво Цветанов ·

ТУ Габрово

Така е като след освобождението винаги са ни управлявали чужденци пряко или косвено единственият от управляващите който не е бил със чужда кръв или с чужда диплома е.
Т. Живков(колко и да го плюят тогава България беше икономическото и военно страшилище на балканите). Погледнете вече 24 години тези които ни управляват и елита около тях са с не българско образование и/или не българска кръв. Това за жалост унищожава държава та ни.
Reply · 7 · Like · Follow Post · June 16 at 10:22pm
цитирай
7. allvin - Любомир Иванчев · Top Comme...
23.11.2013 12:24
Любомир Иванчев
·
Top Commenter · Sofia, Bulgaria

Доста неща в стила на статията не ми допадат. Примерно определения като "С нищо незаслужилата Румъния..." Това да не е "Кой, по-по най"? Във войната и политиката няма заслужили и незаслужили, има печеливши и губещи. Подобни определения придават доста инфантилнен облик на статията, а и да не говорим че нарушават обективния тон. Иначе в нея има и много положителни черти - високо информативна е, а и аналитичността в обобщението определено е стойностна!
цитирай
8. allvin - Dragomir N Dinchev · Chemist at ...
23.11.2013 12:25
Dragomir N Dinchev ·

Chemist at Софарма АД | Sopharma PLC

Ето някои нелицеприятни изводи от първата ни национална катастрофа:

- Тази първа национална катастрофа унищожава мечтата на българския народ за силна и обединена България. Политиката на страната през следващите няколко десетилетия, чак до края на Втората Световна Война ще е следствие от тези събития.

- Народът губи вяра, че управленския елит е в състояние да осигури силна и независима държава. От тук нататък следват компромиси, предаване на интересите на страната на една или друга велика сила в името на реванша над бившите съюзници. Такава се явява основно Германия, която пък се оказва губеща. Елитът ни е все по-зависим от външни сили и бързо губи своя авторитет. Разочорованието на обществеността от неговите действия постепено води до отчуждаване на българина от държавата си. Никога след Балканската война не се демонстрира такъв всеобщ ентусиазъм и сплотеност от народа за постигане на национална цел.

- Противопоставянето на широки слоеве от населението на компроментиралия се елит има последици сред които са въздигането на политическата сцена на нови партии като БЗНС, които се фокусират върху положението на селяните – преобладаващото население тогава. От друга страна бежанската вълна създава много социални проблеми, а ВМРО от организация за освобождение на българите в завладените територии придобива характер на дестабилизираща управлението на страната сила.

И наркая в резюме неща свързани с нашата народопсихология:

Ние никога не знаем, кога и къде да спрем. Усещането ни за действителността се разминава съществено от възможностите, които имаме. От тук действаме прибързано, като трудно си признавае грешките и пораженията. Веднъж разбрали, че колективните услилия са предадени обичаме да се спасяваме „поединично”. Както казват съседите за нас „Да имам на българина ПОСЛЕДНИЯ му акъл”.
цитирай
9. allvin - Joro Penchev · Follow · Lead ...
23.11.2013 12:27
Joro Penchev ·

Follow · Lead Developer at Astea Solutions

Статията е сравнително добра, но и тя, и коментарите (повечето) не се спират достатъчно на дипломатическите игри, които са създавали много по-сложна обстановка, отколкото изглежда на пръв поглед. Далеч не всичко е въпрос на някаква омраза или лакомия. Немалка вина имат и Великите сили и конкретно Австрия с претенциите си за Адриатика, което насочва Сърбия към Македония. За повече информация бих ви препоръчал книгата на Ричард Хол за двете балкански войни.
Reply · 3 · Like · Follow Post · June 17 at 6:38pm
цитирай
10. allvin - коментар от фейса - полунощ на 25.11 срещу 26.11.2013
26.11.2013 02:16
Христина Рокпетрова

Ситуацията в държавата БЪЛГАРИЯ изглежда патова...

Правителство-мъртвец, което отказва да легне в ковчега вече половин година...
Време разделно на мръсни борби между крадливи политически партии.
Каращи се до заплахи с бой националисти.
Политическа безпътица.
Агресивно настъпваща ислямизация.
В пъти по-висока циганска раждаемост отколкото тази на етническите българи.
Смазващо черна демографска статистика за отрицателния прираст на населението ни - всяка година от картата на България изчезва град с размерите на Враца !!!
Здравна и пенсионна системи във фактически фалит.
Погромна външна политика със самоубийствено членство в ЕС и НАТО.
Нищожна армия, нарязано въоръжение, слаби държавни граници.
Полиция, изпълняваща политически поръчки и поддържаща политически интереси!
Разстреляно селско стопанство, убита промишленост и индустриално производство. Почти ликвидиран дребен търговски бизнес.
Кървава безработица и материална мизерия !!!
Духът борбен на хората отслабва всеки ден! ......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1005122
Постинги: 320
Коментари: 1352
Гласове: 2739
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930