Постинг
08.11.2013 23:43 -
,,Аз,роботът" - 2
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1472 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2013 21:55
Прочетен: 1472 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.12.2013 21:55
Както вече казах в ,,Аз,роботът",роботизацията в армиите на високо развитите страни все още е в начален етап(безпилотните самолети и ,,дроновете"),но ако продължи да се развива,един ,,хубав ден за световната демокрация", те могат да бъдат изтървани от контрол и тогава може да се стигне и до битки,като на Регис III,от книгата на Станислав Лем ,,Непобедимият":
,,Поражение"(съкратена и леко видоизменена версия на една от главите на ,,Непобедимият"- цялата книга може да прочетете тук - chitanka.info/text/1541-nepobedimijat)
... След изваждането от строя на групата на Рохан от ,,черните облаци",учените настояваха да им се достави по-голямо количество кристалчета,за да могат да продължат с изследванията си.Астрогаторът се съгласи,но понеже не искаше повече да рискува живота на хората от екипажа,реши да изпрати в каньона една машина,която досега не беше взимала участие в нито една експедиция.Това беше осемдесеттонният всъдеход със специално предназначение,наричан в корабния жаргон ,,Циклоп",използван само в ситуации на огромни налягания,температури и радиоактивност. Тези машини по принцип не се използваха на повърхността на планетите,а по отношение на ситуациите,когато трябваше да се използват,можеха да се преброят на пръстите на едната ръка по отношение на всички кораби в базата,а,откровено казано, на ,,Непобедимият" досега изобщо не беше се налагало да използва своя ,,Циклоп". Да се изпрати за нещо ,,Циклоп",на езика на корабния жаргон означаваше да се изпрати с поръчение самият дявол - никой досега не беше чувал някой ,,Циклоп" да е претърпял някъде поражение. Освен обикновенните емитори на Дирак за силово поле ,,Циклоп" притежаваше и кълбовиден антиматериомет,който можеше да изхвърля антипротони на всяка страна или във всички посоки едновременно. Освен това монтираният в бронираният корпус на ,,Циклоп" емитор му позволяваше да се издига до няколко метра над земята,следователно въобще не беше зависим от който и да е терен,нито пък имаше нужда от колела или вериги. Собствената му керамично-ванадиева броня беше твърда като диамант,имаше и силна радиостанция и телепредавател,а най-важното беше,че имаше собствен електронен мозък,който му осигуряваше автономна независимост на действие. Най - после след проверката на всички устройства машината безшумно се спусна с удивителна лекота по опустелия пандус и без изобщо да вдига вълни от пясък бързо се скри от очите на хората. След малко в съответствие с предварително изработеният план Астрогаторът изстреля в ниска орбита автоматична сонда с телевизионен ретранслатор,чрез която поддържаха връзка с ,,Циклоп" и едновременно го наблюдаваха.
,,Циклоп" достигна най-тясното място на прохода,там,където бяха сблъскалите се транспортьори от експедицията на Рохан. Машината увеличи реактивната тяга,леко премина над изоставените машини и се спусна на камъните от другата им страна. Точно в този момент някой от наблюдателите нададе предупредителен вик. Той се разнесе в командният пункт на ,,Непобедимият",когато черната четина по склоновете на теснината започна да ,,дими",от тях изпълзя черен облак и с бясна бързина се стовари върху земната машина. В следващият миг голяма зигзаговидна светкавица прониза атакуващия облак,но това не беше антиматериометът на ,,Циклоп" - само неговото силово поле се беше сблъскало със създадените от облака други силови полета. Все нови и нови облаци се спускаха към дъното на теснината и блясъкът от сблъсъка на силовите полета вече не се виждаше,само в глухата тишина продължаваше страховитата борба на две неживи,но огромни сили.
Рохан с крайчеца на окото си видя как Астрогаторът отваря уста,за да попита застаналия до него главен инженер дали силовото поле на ,,Циклоп" ще издържи на този страхотно силен натиск - но не каза нищо. Не успя.
Внезапно картината от телесондата за миг ,,изчезна". Гледката беше такава,все едно на дъното на теснината беше изригнал вулкан. ,,Циклоп" най-сетне беше пуснал в действие антиматериомета си. Хоризонтът на североизток засия,сякаш оттам щеше да изгрее второ слънце,по-силно от увисналото в средата на небето,а след няколко секунди блясъкът изчезна в един огромен стълб от дим във формата на гъба...
Един оглушителен,непрестанен гръм и грохот,сякаш значителна част от континента беше обхваната от чудовищно земетресение, предавано от акустичните индикатори на сондата,изпълни командния пункт; същевременно трикилометрови пламъци пронизаха тялото на атакуващия облак и после бавно започнаха да се въртят,като се превърнаха в нещо като огнени мелници; цели пластове въздух трепереха и се огъваха от високата температура.
Ако атакуващите бяха живи същества,унищожението,на което бяха подложени,сигурно щеше да принуди следващите редици да отстъпят или поне да се спрат пред прага на разпаления ад,но там мъртвото воюваше с мъртво,атомният огън не угасна,промени само формата и посоката на главния си удар - и тогава Рохан разбра или по-скоро се досети без думи как са изглеждали битките,водени някога на пустинната повърхност на Регис III,в които едни роботи са смазвали и разбивали други.Но този на пръв поглед безмислен напор не беше лишен от шанс,защото при този непрестанен огън въпреки мощните защитни средства всички апаратури на ,,Циклоп" постепенно се нагряваха все повече и повече. Затова атаката продължаваше така яростно,затова се водеше от всички страни едновременно.
Изведнъж огненият блясък изчезна.Облакът го покри. След това облакът започна да се оттегля към пресечената местност със каньоните и пред очите на хората за пръв път от началото на битката се показа ,,Циклоп" - той беше привидно невредим,обърна се и като увеличи скоростта си,насочи се към голямата пустиня. По едно време хората видяха нещо като огнена нишка да лети право към лицата им и преди да разберат,че това са анихилирани частици въздух от антиматериомета на ,,Циклоп",картината изчезна и екранът се изпълни с ярка пустота. Хорпах нареди да се изстрелят други сонди - ,,Циклоп" ги сваляше една след друга като добър стрелец,който се забавлява да сваля хвърляни панички.
- Трябва ми цялата мощност - каза Хорпах,без да извръща глава от екрана.
Главният инженер удари с две ръце по разпределителните уреди като пианист,който изсвирва акорд.
- Стартова мощност след шест минути - каза той.
- Трябва ми цялата мощност - повтори Хорпах със същия тон,а в командния пункт стана толкова тихо,че се чуваше цъкането на предавателите.
- Обвивката на реактора е още студена - започна главният инженер.
Тогава Хорпах се обърна с лице към него и за трети път,все така,без да повишава тон,каза:
- Трябва ми ЦЯЛАТА мощност.
Инженерът мълчаливо протегна ръка към главния изключвател. В дъното на кораба се чу късото изсвирване на сирените за тревога и подобно на някакви далечни барабани им отговориха стъпките на побягналите към бойните си места хора. Хорпах отново погледна екрана. Никой не говореше нищо,но сега всички вече разбраха,че е станало невъзможното. Астрогаторът се готвеше за борба със своя собствен ,,Циклоп".
,,Циклоп" сякаш не беше се насочил право към ,,Непобедимият",който чакаше,притихнал и затворен,в пълна бойна готовност,под бронята на силовото си поле. От носа му на равни интервали излитаха телесонди. Рохан знаеше,че ,,Непобедимият" може да спре заряда от антиматерия,но трябваше да погълне ударната енергия в ущърб на своите собствени енергетични резерви. В създалото се положение най-разумно му се струваше отстъплението,тоест да стартира и да влезе в стационарна орбита. Очакваше всеки момент такава заповед,но Астрогаторът само отстъпи една крачка.
- Кронотос?
Кибернетикът се приближи.
- Да?
- Какво ли са му направили?
- Единственото,което съм в състояние да си представя,е резонансът - каза след кратко колебание кибернетикът. - Ако тяхното поле е интерферирало в честотата на самовъзбуждението на електронния мозък на ,,Циклоп" ...
- А силовото поле?
- Силовото поле не екранира магнитното.
- Жалко - сухо забеляза Астрогаторът.
Напрежението постепенно спадаше,защото ,,Циклоп" вече явно не се насочваше към кораба - майка. Разстоянието между тях,минимално до преди минута,започна да расте. Изтръгнатата от човешки ръце машина се насочи към просторите на огромната северна пустиня ...
,,Поражение"(съкратена и леко видоизменена версия на една от главите на ,,Непобедимият"- цялата книга може да прочетете тук - chitanka.info/text/1541-nepobedimijat)
... След изваждането от строя на групата на Рохан от ,,черните облаци",учените настояваха да им се достави по-голямо количество кристалчета,за да могат да продължат с изследванията си.Астрогаторът се съгласи,но понеже не искаше повече да рискува живота на хората от екипажа,реши да изпрати в каньона една машина,която досега не беше взимала участие в нито една експедиция.Това беше осемдесеттонният всъдеход със специално предназначение,наричан в корабния жаргон ,,Циклоп",използван само в ситуации на огромни налягания,температури и радиоактивност. Тези машини по принцип не се използваха на повърхността на планетите,а по отношение на ситуациите,когато трябваше да се използват,можеха да се преброят на пръстите на едната ръка по отношение на всички кораби в базата,а,откровено казано, на ,,Непобедимият" досега изобщо не беше се налагало да използва своя ,,Циклоп". Да се изпрати за нещо ,,Циклоп",на езика на корабния жаргон означаваше да се изпрати с поръчение самият дявол - никой досега не беше чувал някой ,,Циклоп" да е претърпял някъде поражение. Освен обикновенните емитори на Дирак за силово поле ,,Циклоп" притежаваше и кълбовиден антиматериомет,който можеше да изхвърля антипротони на всяка страна или във всички посоки едновременно. Освен това монтираният в бронираният корпус на ,,Циклоп" емитор му позволяваше да се издига до няколко метра над земята,следователно въобще не беше зависим от който и да е терен,нито пък имаше нужда от колела или вериги. Собствената му керамично-ванадиева броня беше твърда като диамант,имаше и силна радиостанция и телепредавател,а най-важното беше,че имаше собствен електронен мозък,който му осигуряваше автономна независимост на действие. Най - после след проверката на всички устройства машината безшумно се спусна с удивителна лекота по опустелия пандус и без изобщо да вдига вълни от пясък бързо се скри от очите на хората. След малко в съответствие с предварително изработеният план Астрогаторът изстреля в ниска орбита автоматична сонда с телевизионен ретранслатор,чрез която поддържаха връзка с ,,Циклоп" и едновременно го наблюдаваха.
,,Циклоп" достигна най-тясното място на прохода,там,където бяха сблъскалите се транспортьори от експедицията на Рохан. Машината увеличи реактивната тяга,леко премина над изоставените машини и се спусна на камъните от другата им страна. Точно в този момент някой от наблюдателите нададе предупредителен вик. Той се разнесе в командният пункт на ,,Непобедимият",когато черната четина по склоновете на теснината започна да ,,дими",от тях изпълзя черен облак и с бясна бързина се стовари върху земната машина. В следващият миг голяма зигзаговидна светкавица прониза атакуващия облак,но това не беше антиматериометът на ,,Циклоп" - само неговото силово поле се беше сблъскало със създадените от облака други силови полета. Все нови и нови облаци се спускаха към дъното на теснината и блясъкът от сблъсъка на силовите полета вече не се виждаше,само в глухата тишина продължаваше страховитата борба на две неживи,но огромни сили.
Рохан с крайчеца на окото си видя как Астрогаторът отваря уста,за да попита застаналия до него главен инженер дали силовото поле на ,,Циклоп" ще издържи на този страхотно силен натиск - но не каза нищо. Не успя.
Внезапно картината от телесондата за миг ,,изчезна". Гледката беше такава,все едно на дъното на теснината беше изригнал вулкан. ,,Циклоп" най-сетне беше пуснал в действие антиматериомета си. Хоризонтът на североизток засия,сякаш оттам щеше да изгрее второ слънце,по-силно от увисналото в средата на небето,а след няколко секунди блясъкът изчезна в един огромен стълб от дим във формата на гъба...
Един оглушителен,непрестанен гръм и грохот,сякаш значителна част от континента беше обхваната от чудовищно земетресение, предавано от акустичните индикатори на сондата,изпълни командния пункт; същевременно трикилометрови пламъци пронизаха тялото на атакуващия облак и после бавно започнаха да се въртят,като се превърнаха в нещо като огнени мелници; цели пластове въздух трепереха и се огъваха от високата температура.
Ако атакуващите бяха живи същества,унищожението,на което бяха подложени,сигурно щеше да принуди следващите редици да отстъпят или поне да се спрат пред прага на разпаления ад,но там мъртвото воюваше с мъртво,атомният огън не угасна,промени само формата и посоката на главния си удар - и тогава Рохан разбра или по-скоро се досети без думи как са изглеждали битките,водени някога на пустинната повърхност на Регис III,в които едни роботи са смазвали и разбивали други.Но този на пръв поглед безмислен напор не беше лишен от шанс,защото при този непрестанен огън въпреки мощните защитни средства всички апаратури на ,,Циклоп" постепенно се нагряваха все повече и повече. Затова атаката продължаваше така яростно,затова се водеше от всички страни едновременно.
Изведнъж огненият блясък изчезна.Облакът го покри. След това облакът започна да се оттегля към пресечената местност със каньоните и пред очите на хората за пръв път от началото на битката се показа ,,Циклоп" - той беше привидно невредим,обърна се и като увеличи скоростта си,насочи се към голямата пустиня. По едно време хората видяха нещо като огнена нишка да лети право към лицата им и преди да разберат,че това са анихилирани частици въздух от антиматериомета на ,,Циклоп",картината изчезна и екранът се изпълни с ярка пустота. Хорпах нареди да се изстрелят други сонди - ,,Циклоп" ги сваляше една след друга като добър стрелец,който се забавлява да сваля хвърляни панички.
- Трябва ми цялата мощност - каза Хорпах,без да извръща глава от екрана.
Главният инженер удари с две ръце по разпределителните уреди като пианист,който изсвирва акорд.
- Стартова мощност след шест минути - каза той.
- Трябва ми цялата мощност - повтори Хорпах със същия тон,а в командния пункт стана толкова тихо,че се чуваше цъкането на предавателите.
- Обвивката на реактора е още студена - започна главният инженер.
Тогава Хорпах се обърна с лице към него и за трети път,все така,без да повишава тон,каза:
- Трябва ми ЦЯЛАТА мощност.
Инженерът мълчаливо протегна ръка към главния изключвател. В дъното на кораба се чу късото изсвирване на сирените за тревога и подобно на някакви далечни барабани им отговориха стъпките на побягналите към бойните си места хора. Хорпах отново погледна екрана. Никой не говореше нищо,но сега всички вече разбраха,че е станало невъзможното. Астрогаторът се готвеше за борба със своя собствен ,,Циклоп".
,,Циклоп" сякаш не беше се насочил право към ,,Непобедимият",който чакаше,притихнал и затворен,в пълна бойна готовност,под бронята на силовото си поле. От носа му на равни интервали излитаха телесонди. Рохан знаеше,че ,,Непобедимият" може да спре заряда от антиматерия,но трябваше да погълне ударната енергия в ущърб на своите собствени енергетични резерви. В създалото се положение най-разумно му се струваше отстъплението,тоест да стартира и да влезе в стационарна орбита. Очакваше всеки момент такава заповед,но Астрогаторът само отстъпи една крачка.
- Кронотос?
Кибернетикът се приближи.
- Да?
- Какво ли са му направили?
- Единственото,което съм в състояние да си представя,е резонансът - каза след кратко колебание кибернетикът. - Ако тяхното поле е интерферирало в честотата на самовъзбуждението на електронния мозък на ,,Циклоп" ...
- А силовото поле?
- Силовото поле не екранира магнитното.
- Жалко - сухо забеляза Астрогаторът.
Напрежението постепенно спадаше,защото ,,Циклоп" вече явно не се насочваше към кораба - майка. Разстоянието между тях,минимално до преди минута,започна да расте. Изтръгнатата от човешки ръце машина се насочи към просторите на огромната северна пустиня ...
Няма коментари
