Постинг
18.07.2013 15:44 -
18 юли 1837 г. - рожден ден на Васил Левски - Апостола на Свободата
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 4032 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2014 19:16
Прочетен: 4032 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 15.07.2014 19:16
ЛЕВСКИ
-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.
В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.
Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.
Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.
Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.
Но ... узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.
Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ...
Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.
Автор: Цветан Ангелов
http://www.youtube.com/watch?v=vK19vaTXn6w
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.
Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.
Николина Милева
Л Е В С К И
от Кръстина Тодорова
Той беше слънце в пъкления мрак,
за свобода очите му зовяха,
надежда, истина и Божи знак,
онеправданите в сърцето му видяха.
Той вярваше във идващия ден,
обичаше живота и простора,
към своята идея устремен,
за нас загина Левски - бдете, хора!
Той вярваше във светлата звезда,
в безкористния неин полет,
във вечната и святата следа,
която носи сбъднатата пролет.
И днес отвсякога по-нужен и по-жив,
усмихнат пак ни гледа от портрета,
повярвал в идеала си правдив,
че ще пребъде доброто у човека.
Българският Бог Иван Вазов Тревожни дни, велики дни ! Не знам прекарвал ли е друг народ такива. триумфи, слава! – а сърцата нам змия гризе, отрова в тях излива. Душмани грозни с низки врагове обграждат ни.Стихия на коварство! На адска завист демонът реве към младото, великото ни царство! И хищни птици яростно кълват меса ни живи, кръв ручи от рани... Затуй ли нашите свети герои мрат- да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ? Българио, треперя с твоя гнев, треперя с твойта ярост безгранична, треперя с яростта на бесний лев, на кой, настръхнала, си днес прилична ; треперя с целий негодующ свет пред тоз позор; с душите възмутени на твойте храбри синове без чет по бойните полета покосени. Но жив е Българският Бог. Той нас в най-мрачни векове пази: пази ни при Шипка, Сливница, Люлебургаз – и днес той бди въз нашите съдбини. И днес той бди въз нас, невидим страж народен, и не ще да ни остави. О, жив е Българский Бог, Богът наш велик, и чудеса за нази прави. Защото правдата е с наший меч и имаме велико тук призванье и славна рол в историята веч съдбата предвидлива начърта ни. И пак ще одолейм ! И по-висок ще бъде нашият полет свободни въпреки всики сили преизподни ! О, жив е, жив е Българският Бог ! Февруари 1913
Следващ постинг
Предишен постинг