Блогът на allvin :: Военни хроники

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.07.2013 17:00 - Военни хроники - Сталинград

Автор: allvin Категория: Други

Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.04.2015 01:24

   Сталинград - 200 огнени
              дни и нощи
(17.07.1942 - 2.02.1943)

Фланговете на германските военни части,настъпващи към Сталинград,се охранявали от румънски части,далеч по-слаби от Вермахта. Хитлер допуска(вероятно от небрежност или поради недостатъчна информираност от страна на германското разузнаване),огромната грешка да повери защитата на фланговете на германските войски на небоеспособните румънски бойни части,която по-късно прераства в жесток разгром на елитните германски дивизии при Сталинград.

Съветските офицери още от лятото на 1940 г. при присъединяването на Бесарабия и Северна Буковина знаят за слабостта на румънските войски: ,,За пръв път в живота си срещах кралски офицери с изписани вежди и ресници,напудрени и напомадени като същински контета. Оперетни персонажи,чиста проба!", разказва маршал Николай Воронов. И съвсем скоро се уверява,че и военните им умения са от същото ниво.

     В същото се уверяват и самите германски офицери. Ето и достигналият до нас разказ на командирът на немски сапьорен батальон Хелмут Велц: ,,На следващото утро пред мен застават двама румънски джентълмени - командирите на подчинените ми роти. От тях вони на одеколон и въпреки мустаците си изглеждат доста женствени, добре охранени и пухкави. Мундирите им са шикозни,предназначени по-скоро за зимен курорт или за Пикадили. Върху мундирите се мъдрят овчи шуби." След тази среща Велц продължава обиколката си и изведнъж спира като закован: ,, Пред мен е полевата кухня с димящия казан, а над него се е надвесил и разбърква с точилка манджата самият капитан Попеску.Пот се стича по лицето му,добре окръглено от редовния контакт с манджата. ,,Налага се да се захвана сам - обяснява ми странното си поведение самият господин Попеску. В такова време не можеш да имаш доверие на никой по отношение на ,,лапачката"...

   Руското командване решава да се възползва от това положение и на 19. 11. 1942 г. започва операция ,,Уран" за обкръжаване на немските войски в Сталинград. Както се и очаква,румънските войски не оказват почти никаква съпротива и позорно бягат от позициите си,без даже да се бият,както ги вижда от въздуха знаменитият немски ас Ханс Рудел: ,,Тълпи хора в кафяви униформи - руснаци ли са? Не,румънци! Някои даже захвърлят винтовките си,за да бягат по-бързо. Какво позорно зрелище! Ние летим над цели колони румънци,бягащи на север,а после завиваме и прелитаме над изоставените артилерийски позиции на румънците. Всички оръдия са изоставени,без да са излезли от строя. Летим още малко и вече виждаме настъпващите съветски войски,които не срещат никаква съпротива. Ние започваме да хвърляме бомби и да стреляме с картечниците - но каква полза,щом никой не оказва съпротива на земята! ... На връщане пак виждаме бягащи румънци. Имат късмет,че боеприпасите ми са се свършили и няма с какво да спра жалкото им бягство! Пфу,какви страхливци!!!"

     Краят е известен на всички. На 24.11.1942 г.,след няма и 100 часа след започването по заповед на Сталин на операция ,,Уран",руските войски превземат гр. Калач и капанът щраква около 300-хилядната немска групировка.Малобройните немски резерви отчаяно и храбро се сражават,опитвайки се с всички сили и средства да разкъсат обръча около обкръжените немски дивизии в Сталинград,но вече нищо не могат да променят. Германските войски са обкръжени и на 2.02.1943 г. капитулират.

      Изводи за днешно време: предателският български ,,елит" поиска да превърне насила хиляди млади хора в подобие на ,,сбирщината на г-н Попеску" и те избягаха от България. Добре е все пак,че хиляди други останаха,но и те,ако не обърнат внимание на укрепването на своите ,,флангове" и не развият психо-физичните и духовните си сили,ги чака съдбата на капитан Попеску ...