Постинг
27.01.2013 12:12 -
Само 1 - 2 въпроса! - 2
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 3326 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2013 23:28
Прочетен: 3326 Коментари: 5 Гласове:
5
Последна промяна: 29.01.2013 23:28
,,Лъвът се бие,а мишката се крие!!!"
Военните,вижте тук как някога са се били войниците и офицерите от една друга армия и се запитайте дали сте достойни наследници на Дрангов,Серафимов,Списаревски и още хиляди знайни и незнайни български войници и офицери?
500 срещу 40 000 перси! ... Не,това не е Спарта!
ТОВА Е РУСИЯ! Егор Просвирнин
Походът на полковник Карягин срещу персите през 1805 г. не прилича на реална военна история. Повече напомня препратка към филма "300" (40 хиляди персийци, 500 руснаци, пропасти, атаки "На нож!", "Това е лудост!!! - Не, това е 17-ти егерски полк!"). Златна, платинена страница от руската история, съчетаваща бойна лудост с изключително тактическо майсторство, смайваща съобразителност и зашеметяваща руска дързост. Но да караме поред...
През 1805 г. Руската империя воюва срещу Франция в състава на Третата коалиция. Воюва неуспешно. Франция си имала Наполеон, а Русия си имала австрийци - чиято военна слава в онзи момент отдавна била залязла. Ах, да - имала още и Англия, която пък никога не е имала нормални сухопътни войски, за разлика от флота. И австрийците, и англичаните се държали като абсолютни женски полови органи...
По същото това време южно от Русия на персийския Баба-хан, който със сладостно мъркане като доволен персийски котарак четял военните сводки за руските европейски поражения, му хрумнала една идея, може би дори Идейчица. В изпълнение на тази Идейчица Баба-хан престанал да мърка и отново тръгнал на война срещу Русия, надявайки се на реванш за пораженията от предишната, 1804 г. Той избрал извънредно подходящ момент - поради обичайната постановка на обичайната пиеса "Тълпа от т. нар. "съюзници" и Русия, която се опитва да спаси всички тях" Петербург не можел да изпрати на Кавказ нито един войник, независимо, че в целия Кавказ имало само между 8 и 10 хиляди руски войника. Затова, когато узнал, че срещу град Шуши (това е в днешен Нагорни Карабах, вляво и надолу от Азербайджан), където се намирал майор Лисаневич с 6 роти егери (планински стрелци - б. пр.) е тръгнала 40-хилядна персийска армия под командването на престолонаследника принц Абас-мирза, княз Цицианов изпратил цялата помощ, на която бил способен. Всичко на всичко 493 войници и офицери с 2 оръдия, супермена Карягин, супермена Котляревски (за него може да се разказва още много) и руския воински дух.
Още преди да стигнат до Шуши, на 24 юни персите прехванали нашите по пътя, до река Шах-Булах. Това бил само персийският авангард, нищо особено, просто 40 хиляди души. Без да му мигне окото (по онова време в Кавказ сражения срещу по-малко от 10-кратно превъзхождащ по брой противник въобще дори не се смятали за сражения, а просто в рапортите ги отчитали като "учения в условия, максимално близки до бойните") Карягин построил войниците си в каре и цял ден отбивал безплодните атаки на персийската кавалерия, докато от персите останали само трупове и копита. Сетне изминал още 60 километра и организирал укрепен лагер, т. нар. "вагенбург" или, на руски, "гуляй-город" - отбранителната линия се формира от обозните каруци (предвид кавказката липса на пътища и липсата на снабдяване, войските мъкнели със себе си значителни запаси). Персите продължили атаките си и безплодно щурмували лагера чак до късна нощ - след което направили пауза, за да приберат труповете на убитите си войници, да ги оплачат, погребат и да пратят картички на семействата им. Сутринта, след като прочели изпратеното им с експресна поща упътване "Военно изкуство за чайници" (("Ако врагът се е укрепил и този враг са руснаци, не се опитвайте да го нападате - дори ако вие сте 40 хиляди, а той е само 400"), персите започнали да бомбардират нашия гуляй-город с артилерия, за да не могат нашите да достигнат до реката и да попълнят запасите си от вода.
В отговор руснаците направили вилазка, пробили си път до персийската батарея и я взривили, като хвърлили остатъците от оръдията в реката, по всяка вероятност - с подигравателни и псувателни надписи по тях.
Но, така или иначе, това не можело да спаси положението.
След като повоювал още един ден, полковник Карягин започнал да подозира, че с 300 руснаци не ще може да унищожи цялата персийска армия от 40 хиляди души. Освен това, започнали и проблеми вътре в лагера - към персите дезертирали поручик Лисенко и още шестима дрисльовци, на другия ден ги последвали още 19 привърженици на "общочовешките" ценности; по този начин нашите загуби от страхливите пацифисти започнали да надхвърлят загубите от некадърните персийски атаки...
И отново жажда.
Жега.
Куршуми.
Наоколо - 40 хиляди перси.
Каквото и да си говорим - кофти.
На офицерския съвет били предложени два варианта: или всички оставаме тук и умираме, кой е "за"? Никой. Или се стягаме, пробиваме персийското обкръжение, след което АТАКУВАМЕ близката крепост, докато персите ни преследват - и се настаняваме в крепостта. Там е по-уютно. Хич не е зле. Дори мухите не хапят... може би. Единственият проблем е, че вече не сме 300 руски спартанци, а най-много 200, а персите са все така десетки хиляди, и ни пазят, и всичко това ще прилича на играта Left 4 Dead, където малкият отряд оцелели е нападан от тълпи озверели зомбита.
Изглежда още през 1805 г. харесвали играта Left 4 Dead - защото решили да тръгнат на пробив. През нощта.
Руснаците изклали персийските часови и се стараели да не дишат - но се натъкнали на персийски патрул.
Започнало преследване, престрелка, после отново преследване, сетне нашите най-после се откъснали от махмудите из тъмните кавказки планини и наближили крепостта, наречена на името на реката - Шах-Булах. В онзи момент около оцелелите участници в безумния маратон "Сражавай се, докато можеш!" (да не забравяме, че това било ЧЕТВЪРТО денонощие непрестанни битки, вилазки, схватки "на нож" и нощно криене по горите) вече имало нещо като златиста аура на непобедими - ето защо Карягин просто гръмнал портите на Шах-Булах с гюлле, сетне уморено попитал малкия персийски гарнизон:
- Момчета, погледнете ни! Наистина ли искате да опитате? Помислете си пак!
"Момчетата" разбрали намека и хукнали кой накъдето свари. В процеса на разбягването били убити двама ханове, руснаците едва успели да ремонтират надве-натри портите - и се появили основните персийски сили, разтревожени от липсата на любимия им руски отряд.
Но това не бил краят.
Дори не било и началото на края.
Защото след ревизията на имуществото в крепостта се оказало, че храна няма. И, че се било наложило да изоставят обоза с храната по време на пробива - затова нямало нищо за ядене. Нищо. Нищичко.
Карягин отново строил войниците и застанал пред тях:
- Приятели, аз знам, че това не е лудост, нито е Спарта и въобще няма измислени думи за ситуацията, в която се намираме. От нас, и без това жалки 493 души - останахме живи 175. Практически всички сме ранени, обезводнени, изтощени до максималната възможна степен. Храна - няма. Обоз - няма. Снарядите и патроните са на привършване. Освен това, насреща ни е наследникът на персийския престол Абас-мирза, който вече няколко пъти се опита да ни атакува. Той чака да издъхнем окончателно и се надява, че гладът ще довърши онова, което не можаха да свършат 40 хиляди перси. Но ние няма да издъхнем. Вие няма да издъхнете. Аз, полковник Карягин, ви забранявам да издъхвате. Заповядвам ви да съберете цялата дързост, на която сте способни - защото още тази нощ ние излизаме от крепостта и си пробиваме път до ЕДНА ДРУГА КРЕПОСТ, КОЯТО ПАК ЩЕ ПРЕВЗЕМЕМ С ЩУРМ И С ЦЯЛАТА ПЕРСИЙСКА АРМИЯ ЗАД ГЪРБА НИ. По стените да се разставят часови, които цяла нощ да викат помежду си, за да създават впечатление, че все още сме в крепостта! Тръгваме, щом се стъмни!
Казват, че някога на Небето имало ангел, който отговарял за мониторинга на невъзможното. Изглежда на 7 юли в 22 ч., когато Карягин излязъл от крепостта, за да атакува следващата, още по-голяма крепост, този ангел направо е хвърлил топа. Трябва да се разбере, че на 7 юли отрядът непрестанно воювал вече 13-ти ден и бил не толкова в състояние "терминаторите идват" - колкото в състоянието "пределно отчаяни хора само с дързост и със силата на духа си се движат в Сърцето на Мрака на този безумен, невъзможен, невероятен и немислим поход".
С оръдията и носилките с ранените, това било не разходка с раници - а продължително и тежко придвижване. Карягин се измъкнал от крепостта като нощен призрак, като вампир, същество от Другата, Забранената страна - затова дори войниците, които останали да се надвикват по стените, успели да избягат от персите и да настигнат отряда, макар вече да се били приготвили да умрат, разбирайки абсолютната гибелност на своята задача.
Но Върхът на Безумието, Храбростта и Духа ги чакал все още занапред.
Промъкващият се през мрака, болките, глада и жаждата отряд от руски... войници?, призраци?, свети воини? се натъкнал на дълбок ров, през който оръдията не можели да минат. А без оръдия атаката на следващата, още по-укрепена, крепост - Мухрат, нямала нито смисъл, нито някакъв шанс. Наколо липсвали дървета и храсти, с които да бъде запълнен ровът. Не разполагали и с време да търсят дървета и храсти - персите можели да ги настигнат всеки миг.
Четирима руски войници - един от тях бил Гаврила Свиридов, имената на другите, за съжаление, не успях да открия, мълчаливо скочили в рова. И легнали. Като отсечени дървета. Без подкана, без разговори, без нищо. Скочили и легнали. Тежките оръдия тръгнали върху тях. Чувало се само хрущенето на костите им. И едва сдържани стонове на болка. Още по-силно хрущене. Сухо и отчетливо, като изстрели от пушка.
Върху калните оръдейни лафети пръснало червено.
Руско червено.
От рова се надигнали само двама. Мълчаливо.
На 8 юли отрядът влязъл в Касапет, за пръв от много време войниците хапнали, пили вода - и продължили към крепостта Мухрат. На около 12 километра от нея отрядът в състав малко повече от стотина войници бил атакуван от няколко хиляди персийски конници, които успели да си пробият път до оръдията и да ги завземат.
Не трябвало да правят това.
Един от офицерите си спомня:
"Карягин закрещя:
- Момчета, напред, спасявайте оръдията!"
Всички се хвърлили като лъвове... Явно, войниците помнели НА КАКВА ЦЕНА разполагали сега с тези оръдия. Върху лафетите отново пръснало червено, този път персийско червено, и пръскало, и се ляло, и се проливало, докато персите в паника не се разбягали кой накъдето види.
Сто руснаци...
Сто руснаци, също като вас, които сега презирате народа си, руското си име, руската нация и руската история - и си позволявате мълчаливо да гледате как гние и се разпада държавата, създадена с такива подвизи, с такова свръхчовешко напрежение, с толкова болка и толкова саможертва. Днес вие лягате в рова на апатичните удоволстивя, за да минават по вас оръдията на хедонизма, развлечениета и страхливостта, и да мачкат крехките ви страхливи черепи със своите колела от захилена мерзост...
Те превзели Мухрат с лекота.
А на следващия ден, 9-ти юли, княз Цицианов, след като получил рапорт по куриер от Карягин, веднага тръгнал срещу персийската армия с 2300 войници и 10 оръдия.
На 15 юли Цицианов разгромил и прогонил персите, а после се съединил с остатъците от отряда на полковник Карягин.
За този поход Карягин получил златна шпага, всички офицери и войници - награди.
Безмълвно легналият и останал в рова Гаврила Свиридов получил паметник в щаба на полка.
А всички ние получаваме урок.
Урок по мълчание.
Урок по хрущене.
Урок по червено.
И когато следващия път от вас се поиска да направите нещо за Русия и за другарите си, и сърцето ви бъде обхванато от апатия и от дребнавия, гаден страх на типичната рожба на Русия от епохата на Новия Световен Ред, страх от митинги, от действия, от сътресения, от борба, страх от живота и страх от смъртта - спомнете си за онзи ров. Спомнете си за Гаврила. Превод: Л. Чолаков http://nnm.ru/blogs
Военните,вижте тук как някога са се били войниците и офицерите от една друга армия и се запитайте дали сте достойни наследници на Дрангов,Серафимов,Списаревски и още хиляди знайни и незнайни български войници и офицери?
500 срещу 40 000 перси! ... Не,това не е Спарта!
ТОВА Е РУСИЯ! Егор Просвирнин
Походът на полковник Карягин срещу персите през 1805 г. не прилича на реална военна история. Повече напомня препратка към филма "300" (40 хиляди персийци, 500 руснаци, пропасти, атаки "На нож!", "Това е лудост!!! - Не, това е 17-ти егерски полк!"). Златна, платинена страница от руската история, съчетаваща бойна лудост с изключително тактическо майсторство, смайваща съобразителност и зашеметяваща руска дързост. Но да караме поред...През 1805 г. Руската империя воюва срещу Франция в състава на Третата коалиция. Воюва неуспешно. Франция си имала Наполеон, а Русия си имала австрийци - чиято военна слава в онзи момент отдавна била залязла. Ах, да - имала още и Англия, която пък никога не е имала нормални сухопътни войски, за разлика от флота. И австрийците, и англичаните се държали като абсолютни женски полови органи...
По същото това време южно от Русия на персийския Баба-хан, който със сладостно мъркане като доволен персийски котарак четял военните сводки за руските европейски поражения, му хрумнала една идея, може би дори Идейчица. В изпълнение на тази Идейчица Баба-хан престанал да мърка и отново тръгнал на война срещу Русия, надявайки се на реванш за пораженията от предишната, 1804 г. Той избрал извънредно подходящ момент - поради обичайната постановка на обичайната пиеса "Тълпа от т. нар. "съюзници" и Русия, която се опитва да спаси всички тях" Петербург не можел да изпрати на Кавказ нито един войник, независимо, че в целия Кавказ имало само между 8 и 10 хиляди руски войника. Затова, когато узнал, че срещу град Шуши (това е в днешен Нагорни Карабах, вляво и надолу от Азербайджан), където се намирал майор Лисаневич с 6 роти егери (планински стрелци - б. пр.) е тръгнала 40-хилядна персийска армия под командването на престолонаследника принц Абас-мирза, княз Цицианов изпратил цялата помощ, на която бил способен. Всичко на всичко 493 войници и офицери с 2 оръдия, супермена Карягин, супермена Котляревски (за него може да се разказва още много) и руския воински дух.
Още преди да стигнат до Шуши, на 24 юни персите прехванали нашите по пътя, до река Шах-Булах. Това бил само персийският авангард, нищо особено, просто 40 хиляди души. Без да му мигне окото (по онова време в Кавказ сражения срещу по-малко от 10-кратно превъзхождащ по брой противник въобще дори не се смятали за сражения, а просто в рапортите ги отчитали като "учения в условия, максимално близки до бойните") Карягин построил войниците си в каре и цял ден отбивал безплодните атаки на персийската кавалерия, докато от персите останали само трупове и копита. Сетне изминал още 60 километра и организирал укрепен лагер, т. нар. "вагенбург" или, на руски, "гуляй-город" - отбранителната линия се формира от обозните каруци (предвид кавказката липса на пътища и липсата на снабдяване, войските мъкнели със себе си значителни запаси). Персите продължили атаките си и безплодно щурмували лагера чак до късна нощ - след което направили пауза, за да приберат труповете на убитите си войници, да ги оплачат, погребат и да пратят картички на семействата им. Сутринта, след като прочели изпратеното им с експресна поща упътване "Военно изкуство за чайници" (("Ако врагът се е укрепил и този враг са руснаци, не се опитвайте да го нападате - дори ако вие сте 40 хиляди, а той е само 400"), персите започнали да бомбардират нашия гуляй-город с артилерия, за да не могат нашите да достигнат до реката и да попълнят запасите си от вода.
В отговор руснаците направили вилазка, пробили си път до персийската батарея и я взривили, като хвърлили остатъците от оръдията в реката, по всяка вероятност - с подигравателни и псувателни надписи по тях.
Но, така или иначе, това не можело да спаси положението.
След като повоювал още един ден, полковник Карягин започнал да подозира, че с 300 руснаци не ще може да унищожи цялата персийска армия от 40 хиляди души. Освен това, започнали и проблеми вътре в лагера - към персите дезертирали поручик Лисенко и още шестима дрисльовци, на другия ден ги последвали още 19 привърженици на "общочовешките" ценности; по този начин нашите загуби от страхливите пацифисти започнали да надхвърлят загубите от некадърните персийски атаки...
И отново жажда.
Жега.
Куршуми.
Наоколо - 40 хиляди перси.
Каквото и да си говорим - кофти.
На офицерския съвет били предложени два варианта: или всички оставаме тук и умираме, кой е "за"? Никой. Или се стягаме, пробиваме персийското обкръжение, след което АТАКУВАМЕ близката крепост, докато персите ни преследват - и се настаняваме в крепостта. Там е по-уютно. Хич не е зле. Дори мухите не хапят... може би. Единственият проблем е, че вече не сме 300 руски спартанци, а най-много 200, а персите са все така десетки хиляди, и ни пазят, и всичко това ще прилича на играта Left 4 Dead, където малкият отряд оцелели е нападан от тълпи озверели зомбита.
Изглежда още през 1805 г. харесвали играта Left 4 Dead - защото решили да тръгнат на пробив. През нощта.
Руснаците изклали персийските часови и се стараели да не дишат - но се натъкнали на персийски патрул.
Започнало преследване, престрелка, после отново преследване, сетне нашите най-после се откъснали от махмудите из тъмните кавказки планини и наближили крепостта, наречена на името на реката - Шах-Булах. В онзи момент около оцелелите участници в безумния маратон "Сражавай се, докато можеш!" (да не забравяме, че това било ЧЕТВЪРТО денонощие непрестанни битки, вилазки, схватки "на нож" и нощно криене по горите) вече имало нещо като златиста аура на непобедими - ето защо Карягин просто гръмнал портите на Шах-Булах с гюлле, сетне уморено попитал малкия персийски гарнизон:
- Момчета, погледнете ни! Наистина ли искате да опитате? Помислете си пак!
"Момчетата" разбрали намека и хукнали кой накъдето свари. В процеса на разбягването били убити двама ханове, руснаците едва успели да ремонтират надве-натри портите - и се появили основните персийски сили, разтревожени от липсата на любимия им руски отряд.
Но това не бил краят.
Дори не било и началото на края.
Защото след ревизията на имуществото в крепостта се оказало, че храна няма. И, че се било наложило да изоставят обоза с храната по време на пробива - затова нямало нищо за ядене. Нищо. Нищичко.
Карягин отново строил войниците и застанал пред тях:
- Приятели, аз знам, че това не е лудост, нито е Спарта и въобще няма измислени думи за ситуацията, в която се намираме. От нас, и без това жалки 493 души - останахме живи 175. Практически всички сме ранени, обезводнени, изтощени до максималната възможна степен. Храна - няма. Обоз - няма. Снарядите и патроните са на привършване. Освен това, насреща ни е наследникът на персийския престол Абас-мирза, който вече няколко пъти се опита да ни атакува. Той чака да издъхнем окончателно и се надява, че гладът ще довърши онова, което не можаха да свършат 40 хиляди перси. Но ние няма да издъхнем. Вие няма да издъхнете. Аз, полковник Карягин, ви забранявам да издъхвате. Заповядвам ви да съберете цялата дързост, на която сте способни - защото още тази нощ ние излизаме от крепостта и си пробиваме път до ЕДНА ДРУГА КРЕПОСТ, КОЯТО ПАК ЩЕ ПРЕВЗЕМЕМ С ЩУРМ И С ЦЯЛАТА ПЕРСИЙСКА АРМИЯ ЗАД ГЪРБА НИ. По стените да се разставят часови, които цяла нощ да викат помежду си, за да създават впечатление, че все още сме в крепостта! Тръгваме, щом се стъмни!
Казват, че някога на Небето имало ангел, който отговарял за мониторинга на невъзможното. Изглежда на 7 юли в 22 ч., когато Карягин излязъл от крепостта, за да атакува следващата, още по-голяма крепост, този ангел направо е хвърлил топа. Трябва да се разбере, че на 7 юли отрядът непрестанно воювал вече 13-ти ден и бил не толкова в състояние "терминаторите идват" - колкото в състоянието "пределно отчаяни хора само с дързост и със силата на духа си се движат в Сърцето на Мрака на този безумен, невъзможен, невероятен и немислим поход".
С оръдията и носилките с ранените, това било не разходка с раници - а продължително и тежко придвижване. Карягин се измъкнал от крепостта като нощен призрак, като вампир, същество от Другата, Забранената страна - затова дори войниците, които останали да се надвикват по стените, успели да избягат от персите и да настигнат отряда, макар вече да се били приготвили да умрат, разбирайки абсолютната гибелност на своята задача.
Но Върхът на Безумието, Храбростта и Духа ги чакал все още занапред.
Промъкващият се през мрака, болките, глада и жаждата отряд от руски... войници?, призраци?, свети воини? се натъкнал на дълбок ров, през който оръдията не можели да минат. А без оръдия атаката на следващата, още по-укрепена, крепост - Мухрат, нямала нито смисъл, нито някакъв шанс. Наколо липсвали дървета и храсти, с които да бъде запълнен ровът. Не разполагали и с време да търсят дървета и храсти - персите можели да ги настигнат всеки миг.
Четирима руски войници - един от тях бил Гаврила Свиридов, имената на другите, за съжаление, не успях да открия, мълчаливо скочили в рова. И легнали. Като отсечени дървета. Без подкана, без разговори, без нищо. Скочили и легнали. Тежките оръдия тръгнали върху тях. Чувало се само хрущенето на костите им. И едва сдържани стонове на болка. Още по-силно хрущене. Сухо и отчетливо, като изстрели от пушка.
Върху калните оръдейни лафети пръснало червено.
Руско червено.
От рова се надигнали само двама. Мълчаливо.
На 8 юли отрядът влязъл в Касапет, за пръв от много време войниците хапнали, пили вода - и продължили към крепостта Мухрат. На около 12 километра от нея отрядът в състав малко повече от стотина войници бил атакуван от няколко хиляди персийски конници, които успели да си пробият път до оръдията и да ги завземат.
Не трябвало да правят това.
Един от офицерите си спомня:
"Карягин закрещя:
- Момчета, напред, спасявайте оръдията!"
Всички се хвърлили като лъвове... Явно, войниците помнели НА КАКВА ЦЕНА разполагали сега с тези оръдия. Върху лафетите отново пръснало червено, този път персийско червено, и пръскало, и се ляло, и се проливало, докато персите в паника не се разбягали кой накъдето види.
Сто руснаци...
Сто руснаци, също като вас, които сега презирате народа си, руското си име, руската нация и руската история - и си позволявате мълчаливо да гледате как гние и се разпада държавата, създадена с такива подвизи, с такова свръхчовешко напрежение, с толкова болка и толкова саможертва. Днес вие лягате в рова на апатичните удоволстивя, за да минават по вас оръдията на хедонизма, развлечениета и страхливостта, и да мачкат крехките ви страхливи черепи със своите колела от захилена мерзост...
Те превзели Мухрат с лекота.
А на следващия ден, 9-ти юли, княз Цицианов, след като получил рапорт по куриер от Карягин, веднага тръгнал срещу персийската армия с 2300 войници и 10 оръдия.
На 15 юли Цицианов разгромил и прогонил персите, а после се съединил с остатъците от отряда на полковник Карягин.
За този поход Карягин получил златна шпага, всички офицери и войници - награди.
Безмълвно легналият и останал в рова Гаврила Свиридов получил паметник в щаба на полка.
А всички ние получаваме урок.
Урок по мълчание.
Урок по хрущене.
Урок по червено.
И когато следващия път от вас се поиска да направите нещо за Русия и за другарите си, и сърцето ви бъде обхванато от апатия и от дребнавия, гаден страх на типичната рожба на Русия от епохата на Новия Световен Ред, страх от митинги, от действия, от сътресения, от борба, страх от живота и страх от смъртта - спомнете си за онзи ров. Спомнете си за Гаврила. Превод: Л. Чолаков http://nnm.ru/blogs
Не бях чувал тази история...Способните на саможертва бойци заслужават поклон, независимо от етническата си принадлежност.
цитирайРУСИЯ Е БИТА ЗВЕРСКИ ПРИ АУСТЕРЛИТЦ И Е БИТА ВО ГЛАВЕ С ИМПЕРАТОРА СИ И... КУТУЗОВ - да Кутузов също е бит при Аустерлитц. "Това по повод" руската митологема за вината на нейните съюзници - едно удобно оправдание неведнъж в руската история!
"СЪЩИТЕ" АВСТРИЙЦИ векове по-рано се бият с турците и начело в Ойген Савойски смазват фесовете неведнъж, превземат и Белград. "Това по повод" половите органи, тези австрийци в няколко войни с Наполеон защитават собствената си империя, вярно неуспешно.
За същината на постинга - БРАВО!
Бих се усъмнил в част от инфото, но дори неистинно в някои детайли (а възможно и напълно истинно) е подвиг, героизъм и потрес - поклон!
цитирай"СЪЩИТЕ" АВСТРИЙЦИ векове по-рано се бият с турците и начело в Ойген Савойски смазват фесовете неведнъж, превземат и Белград. "Това по повод" половите органи, тези австрийци в няколко войни с Наполеон защитават собствената си империя, вярно неуспешно.
За същината на постинга - БРАВО!
Бих се усъмнил в част от инфото, но дори неистинно в някои детайли (а възможно и напълно истинно) е подвиг, героизъм и потрес - поклон!
germantiger написа:
РУСИЯ Е БИОТА ЗВЕРСКИ ПРИ АУСТЕРЛИТЦ И Е БИТА ВО ГЛАВЕ С ИМПЕРАТИОРА СИ И... КУТУЗОВ - да Кутузов също е бит при Аустерлитц. "Това по повод" руската митологема за вината на нейните съюзници - едно удобно оправдание неведнъж в руската история!
"СЪЩИТЕ" АВСТРИЙЦИ векове по-рано се бият с турците и начело в Ойген Савойски смазват фесовете неведнъж, превземат и Белград. "Това по повод" половите органи, тези австрийци в няколко войни с Наполеон защитават собствената си империя, вярно неуспешно.
За същината на постинга - БРАВО!
Бих се усъмнил в част от инфото, но дори неистинно в някои детайли (а възможно и напълно истинно) е подвиг, героизъм и потрес - поклон!
"СЪЩИТЕ" АВСТРИЙЦИ векове по-рано се бият с турците и начело в Ойген Савойски смазват фесовете неведнъж, превземат и Белград. "Това по повод" половите органи, тези австрийци в няколко войни с Наполеон защитават собствената си империя, вярно неуспешно.
За същината на постинга - БРАВО!
Бих се усъмнил в част от инфото, но дори неистинно в някои детайли (а възможно и напълно истинно) е подвиг, героизъм и потрес - поклон!
Тигре,знам отдавна,че във военната област по отношение на каквато и да е информация от тази наистина огромна по обема си информация ти си далеч пред почти всички от нас,списващите този блог тук,затова искам да те помоля,ако разбереш повече подробности за тази битка,моля да ги изложиш тук като инфо в твой следващ коментар.
Няма човек който да знае всичко;)
Мъдростта "гласи"
Мъдрия знае, за да може
Умния знае, за да знае
САМО ГЛУПАКА ЗНАЕ ВСИЧКО...
За споменатия бой и героизъм до твоя постинг не ми беше известно!
цитирайМъдростта "гласи"
Мъдрия знае, за да може
Умния знае, за да знае
САМО ГЛУПАКА ЗНАЕ ВСИЧКО...
За споменатия бой и героизъм до твоя постинг не ми беше известно!
Добри Божилов
17 часа ·
Да река нещо кошмарно за русофобите - винаги, когато някой е опитвал да разруши Русия, той го е правел от позицията на тотално технологично превъзходство. Винаги нападателят е бил по-напред като наука, технологии и икономика и е изглеждал от друг порядък. И винаги си е чупил главата.
Нека започнем от Швеция - великата сила на 18 век. Руснаците никога не са вярвали, че могат да се мерят с Швеция. Тя е изглеждала спрямо тях като Япония спрямо България през 80-те. Но шведската арогантност е разбита, и не само, че Швеция е отблъсната, но и губи статута си на Европейска велика сила, с всички последствия за нея в следващите векове.
Да идем до Наполеон - стралишилището на 19 век. Превзел цяла Европа, превзел Кайро, победил всичките си врагове, със супер модерна армия, най-модерна стратегия, оръжия, силна икономика. Превзел дори Русия и Москва. И преследван след това до Париж, в който начело на победоносните руски войски стои победеният преди това император Александър.
Стигаме и до Хитлер - най-технологичната държава по онова време. 1 немски танк сразява 3 руски и 4 американски. Германската военна машина смила Франция и поставя на колене Англия. Райхът - тогавашния ЕС, е построен, цяла Европа е обединена да воюва с Русия. Насреща и - Сталин с едва изграждана икономика, и след гигантски чистки на офицери и интелигенция.
Резултатът - 1945 г. примитивна Русия влиза победоносно в модерен Берлин, и като компенсация получава половин Европа като колония за половин век.
И сега кой е наред - САЩ - наистина са по-технологични, по-силни икономически, имат 14 самолетоносача, срещу само 1 руски. Имат Епъл и Майкрософт, АйБиЕм, държат технологиите за чипове, наистина са много по-напред като наука и развитие.
Но ако не се усетят навреме, някой от следващите им президенти ще носи славянско име...
цитирай17 часа ·
Да река нещо кошмарно за русофобите - винаги, когато някой е опитвал да разруши Русия, той го е правел от позицията на тотално технологично превъзходство. Винаги нападателят е бил по-напред като наука, технологии и икономика и е изглеждал от друг порядък. И винаги си е чупил главата.
Нека започнем от Швеция - великата сила на 18 век. Руснаците никога не са вярвали, че могат да се мерят с Швеция. Тя е изглеждала спрямо тях като Япония спрямо България през 80-те. Но шведската арогантност е разбита, и не само, че Швеция е отблъсната, но и губи статута си на Европейска велика сила, с всички последствия за нея в следващите векове.
Да идем до Наполеон - стралишилището на 19 век. Превзел цяла Европа, превзел Кайро, победил всичките си врагове, със супер модерна армия, най-модерна стратегия, оръжия, силна икономика. Превзел дори Русия и Москва. И преследван след това до Париж, в който начело на победоносните руски войски стои победеният преди това император Александър.
Стигаме и до Хитлер - най-технологичната държава по онова време. 1 немски танк сразява 3 руски и 4 американски. Германската военна машина смила Франция и поставя на колене Англия. Райхът - тогавашния ЕС, е построен, цяла Европа е обединена да воюва с Русия. Насреща и - Сталин с едва изграждана икономика, и след гигантски чистки на офицери и интелигенция.
Резултатът - 1945 г. примитивна Русия влиза победоносно в модерен Берлин, и като компенсация получава половин Европа като колония за половин век.
И сега кой е наред - САЩ - наистина са по-технологични, по-силни икономически, имат 14 самолетоносача, срещу само 1 руски. Имат Епъл и Майкрософт, АйБиЕм, държат технологиите за чипове, наистина са много по-напред като наука и развитие.
Но ако не се усетят навреме, някой от следващите им президенти ще носи славянско име...
