Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2013 00:31 - Уа!Уа!Уа!
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 10402 Коментари: 16 Гласове:
5

Последна промяна: 06.03.2013 23:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
,,УА,УА,УА!!!" - заглавие на разказ от Джек Лондон


Г.Е.Р.Б., какво ще кажете по следните два случая,че само в порядъка на десетина дни второ семейство са намерени мъртви? Да бъдеш докаран до такова отчаяние,че да застреляш цялото си семейство ; преди поне самоубийците си се самоубиваха само те,а сега вече убиват и семействата си,преди да се самоубият ... Това е огледален израз на вашата вътрешна политика към хората,Г.Е.Р.Б.!

А относно предстоящият референдум ще разкажа една случка от преди около десетина години: идва при един мой познат един човек,води го при една кола,напълва пред очите му резервоара с вода,сипва във водата някаква течност и после пали двигателя без никакви проблеми!!! А идиотите от тогавашната власт,вместо да го позлатят,а след това с това изобретение и цяла България,го отхвърлят!!! Ако това изобретение беше прието и внедрено в България тогава,сега средната заплата щеше да бъде не 500, а 5000-6000 лева,а пенсиите по 2000-3000 лева! Изпуснахте питомното,а сега вървете да гоните дивото!!!

 По същия начин се отнесохте,елитът, и със предложението програмата ,,Евристика" да бъде внедрена в българските училища! Даже когато и аз самият се опитах да задвижа въпросът с тази програма,беше ,,стреляно" по мене! Слава Богу,засега поне само на психическо ниво,но това за мен си е опит за убийство - ако днес ,,стреляш" само с ума си,утре какво би спряло такъв човек да стреля и с оръжие в ръката си?

А що се отнася до фарса с Ахмед Доган тези дни и последвалото изказване на лидерът на европейските либерали сър Греъм Уотсън,че България трябвало да бъде вкарана в ,,правия път"; както и изказването на някой си Соломон Бали,че Луков марш трябвало да бъде забранен,то искам да заява открито,че такива ,,същества" трябва да бъдат унищожавани незабавно! Каквото повикало,такова се обадило!!!


УА!УА!УА!

-------------------------------

Ами ако Октай беше Иван?

22.01.2013 11:11; Кирил Борисов, В-к ,,24 Часа"

Октай Енимехмедов едва ли си дава сметка за това колко митове от политическия живот в България разби с пистолета, насочен към главата на Доган. И как показа печалната истина за състоянието на партиите и институциите.

Един изтрещял млад мъж на 25 години от Бургас. Който не е имал късмета на неговата възраст да е обгрижван от Държавна сигурност по всички параграфи като Доган, а живее в демокрацията, която е създадена от него. По случайност - етнически турчин. Защото можеше да е всеки. Например Иван от Пловдив, но тогава ситуацията след инцидента щеше да е коренно различна. Но все пак пишман атентаторът срещу бившия вече лидер на ДПС се казва Октай Хасанов Енимехмедов. Само името му отхвърля всякакви удобни спекулации за напрежение между етносите.

Този Октай направи за смях всички истерични фенове на теорията на конспирацията. Вече и на малоумните е ясно, че Октай е замислил и извършил "покушението" самостоятелно и никакви земни и извънземни сили не са му внушавали да убива Доган. Няма намеса на турските тайни служби, нито на българските. Няма сложен политически заговор за структуриране на следващото парламентарно мнозинство. То не бяха "езикът на омразата", то не беше "опит за политическо убийство". Какви ли не клишета и съмнения, догадки за поръчители и организатори. Дори - че Доган сам е организирал театъра. И ако е истински мъжкар, самият той ще развенчае тези митове и легенди публично или поне ще инструктира новото ръководство да спре да говори безумици с цел политически дивиденти.

Октай Енимехмедов развенча и друг мит - за железния и непоклатим Сокол. Може би за това си дава сметка, но само частично. Под дулото на пистолета за 40 лева, зареден със сигнални патрони, публиката видя изкривеното лице на страха. Изражение, което е нетипично за Ахмед Доган, когото сме свикнали да виждаме самоуверен, хладнокръвен, ироничен и дори надменен. Делегати, гости и зрители видяха Сокола в непривичната поза да се бори за живота си, вместо самодоволно да се сочи с пръст и да нарежда: "Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в тази държава."

Доскоро Доган слизаше сред гласоподавателите по селата с хеликоптер като божество. Возеше се в бронирани мерцедеси, заобиколен от държавни охранители. Плаваше на скъпи яхти с едрогърди мадами. На конференцията в събота всички го видяха да се търкаля в прахта на иначе луксозния подиум. А Доган едва ли си е представял, че точно така ще се оттегли от поста на лидер.

Октай Енимехмедов косвено зададе и въпроса за охраната на Доган, осигурена му от държавата. 24-ма служители на НСО (служба, митът за професионализма на която също бе развенчан от младежа с пистолета), от години се редуват да го обгрижват, защото животът му е застрашен, или, както твърдят феновете на теорията на конспирацията, да го контролират. И изведнъж 25-годишният Октай цъфва на сцената до най-застрашения и строго пазен политик в държавата, и то с пищов в ръка и нож в задния джоб. А щом той сам може да го направи, какво остава за организирана престъпна група с опит в мокрите поръчки.

И никой не казва колко струва това на данъкоплатеца За действията на НСО - или добро, или нищо. И без това си работят без закон толкова години. Както се казва, ако не бяха те и пропуските в работата им по пазенето на Доган, нямаше да гледаме театъра на абсурда. Но прокуратурата е друга бира. Веднага след инцидента прибързаха да обвинят Енимехмедов в опит за убийство. После се оказа, че е хулиган, за каквото е и съден три месеца преди това. Но делегатите, които го пребиха, не са хулигани в деня на покушението според един прокурор. После станаха такива по думите на негов колега.
Точно тук е и следващият мит, който Октай, без да иска, разби на пух и прах - за толерантността на ДПС.

Озверелите мъже в костюми с баджове тотално се саморазправиха (престъпление по Наказателния кодекс, за справка на прокуратурата) с Октай, който в крайна сметка се оказа най-пострадал от цялата ситуация.

“Естествената реакция” на политиците от ДПС показа наглед това, за което всички говорят. Те не се съобразяват с институциите. За тях НСО, МВР, прокуратура и съд нищо не значат. Защо да се съобразяват със законите, след като им е втълпено, че като членове на ДПС са недосегаеми? И това важи не само за ДПС, а за всички големи политически партии в България.

Те могат да ритат в главата паднал и обезвреден човек, могат да му свалят гащите, да
показват надмощие. И в този момент едва ли са предполагали, че името му е Октай. Защото можеше и да е Иван от Пловдив, който решава да си направи малко шоу за сметка на НСО, ДПС и прокуратурата. Е, тогава вече не можеш му затвори устата години наред на Лютви Местан за провокирането на етническа омраза, защото е Иван, а не Хасан или Октай. Той и сега си го говори убедително, разбира се, без да вярва истински в тезата си. И по-добре, че момчето с пистолета беше Октай, защото, ако Иван от Пловдив беше брутално пребит без съд и присъда, не се знае как феновете на “Ботев” (Пловдив) щяха да реагират в тази ситуация и дали тогава развръзката нямаше да стигне до масови ексцесии, реваншизъм и етническа омраза.

Сега от простата ситуация с обикновеното момче политици се опитват да правят сложни интерпретации, за да печелят доверие. И се вижда колко са нелепи в опитите да надценяват или неглижират инцидента.


----------------------------------


image

----------------------------------

Уа! Уа! Уа! - разказ от Джек Лондон

Той беше пияница шотландец и пиеше уискито си чисто, като започваше точно в шест часа сутринта и продължаваше на равни интервали през целия ден, докато си легнеше, което ставаше обикновено в полунощ. Спеше само по пет часа на денонощие, а през останалите деветнадесет часа беше тихо и порядъчно пиян. През осемте седмици, които прекарах на атола Улонг, нито веднъж не го видях трезвен. Всъщност той спеше толкова малко, че никога нямаше време да изтрезнее. Това беше най-съвършеният и най-прилежният и методичен пияница, когото някога съм виждал.

Казваше се Макалистър. Беше стар човек, едва се крепеше на пищялките си. Ръката му трепереше като на паралитик и това особено личеше, когато си наливаше уиски, но никога не го видях да разлее нито капка. Беше прекарал двадесет и осем години в Меланезия — от немска Нова Гвинея до немските Соломонови острови — и дотолкова се бе сраснал с тази част на света, че обикновено говореше на онова ужасно наречие, известно под името „ЬесЬе йе тегл“. Дори в разговор с мен употребяваше „слънцето стана“ вместо „разсъмна се“; „кай-кай пристигна“ вместо „обедът е готов“; „коремът ми се разхожда“ вместо „боли ме стомахът“. Беше дребен изсушен човечец, изгорен отвътре от палещия алкохол, а отвън — от палещото слънце. Това беше въглен, човек сгурия, мъничко одушевено късче още недоизстинала сгурия, което се движеше сковано и рязко като някакъв автомат. Да духнеше вятър, щеше да го отнесе. Тежеше някакви си деветдесет фунта.

Но силата на властта му беше огромна. Атолът Улонг е сто и четиридесет мили околовръст. В лагуната му може да се плава само с компас. По онова време беше населен от шест хиляди полинезийци,все едри мъже и жени, мнозина по шест фута високи и по двеста фунта тежки. От Улонг до най-близката земя има двеста и петдесет мили. Два пъти в годината тук идваше малка шхуна, за да вземе копра. Единственият бял човек на Улонг беше Макалистър — дребен търговец и непоправим пияница; но той управляваше Улонг и неговите шест хиляди диваци с желязна ръка. Казваше „елате“ и те идваха, „вървете“ — и те отиваха. Волята и нарежданията му се изпълняваха безпрекословно. Той беше сприхав, както може да бъде само един старик шотландец, и постоянно се месеше в личните им работи. Когато Нугу, дъщерята на краля, реши да се омъжи за Хаунау, който живееше на другия край на атола, баща й се съгласи; но Макалистър каза „не“ и сватбата не се състоя. Когато кралят пожела да купи от главния жрец едно островче сред лагуната, Макалистър пак каза „не“. Кралят беше задлъжнял на компанията със сто и осемдесет хиляди кокосови ореха и Макалистър не позволи нито един кокосов орех да отиде другаде, докато не бе изплатен дългът. А при това кралят и народът му не обичаха Макалистър. Напротив, страшно го ненавиждаха и както разбрах, всички жители на атола начело с жреците цели три месеца напразно правили заклинания да пукне. Насъсквали срещу него най-страшните си духове, но тъй като Макалистър в нищо не вярвал, духовете се оказали безсилни. При такъв пияница — шотландец никакви заклинания не помагат. Диваците събирали остатъците от храната, до която се били докосвали устните му, празните бутилки от уиски, изпити от него кокосови орехи, дори слюнката му и баяли как ли не над тях. Но Макалистър си живееше. Радваше се на превъзходно здраве. Не знаеше що е треска, кашлица или простуда; дизентерията го отминаваше; а злокачествените язви и гнусните кожни болести, които при този климат не щадят ни черни, ни бели, никога не се докосваха до него. Сигурно така се беше спиртосал, че никакъв микроб не можеше да живее в него. Аз си представях, че щом приближаваха окръжаващата го, наситена с алкохол атмосфера, микробите падаха на земята като дъжд от невидима пепел. Никой не го обичаше, дори микробите, а той обичаше само уискито и все пак живееше.

Бях озадачен. Не можех да разбера как е възможно шест хиляди туземци да търпят тиранията на това съсухрено старче. Цяло чудо беше, че не бе умрял скоропостижно още преди много години. За разлика от страхливите меланезийци местното племе се отличаваше с храброст и войнствен дух. В голямото гробище, при главите и краката на погребаните, се пазеха трофеи от минали кървави събития — стъргала за китова мас, стари ръждясали щикове и саби, медни болтове, железни кърмови части, харпуни, тухли — очевидно от пещ на китоловен кораб — и стари бронзови пушки от шестнадесети век, които показваха, че тук са идвали корабите на първите испански мореплаватели. Не един кораб бе намерил своята гибел в тези води. Само преди тридесет години китоловният кораб „Блендърдейл“, спрял в лагуната за ремонт, бил пленен заедно с целия екипаж. Тук бе загинал и екипажът на шхуната „Гаскет“, която пренасяла сандалово дърво. Големият, френски платноходен кораб „Тулон“ попаднал в щил край атола и след остра схватка бил взет на абордаж от островитяните и потопен при входа на Липо; само капитанът и шепа моряци успели да избягат със спасителната лодка. А и испанските пушки говореха за гибелта на някои от първите изследователи. Всичко описано за споменатите кораби е вече достояние на историята и може да се намери в „Мореплавателски справочник за Южния Тихи океан“. Но има друга, неписана история, която тепърва щях да науча. Междувременно си блъсках главата да разбера защо шестте хиляди първобитни туземци не бяха се разправили досега с този уродлив шотландец деспот.

Един горещ следобед седяхме с Макалистър на верандата и гледахме лагуната, в която преливаха разноцветни багри като на чуден скъпоценен камък. Зад нас, отвъд осеяните с палми пясъци, прибоят ревеше в крайбрежните скали. Беше адска жега. Намирахме се на четири градуса южна ширина и слънцето, прекосило само преди няколко дни екватора в своя път на юг, беше точно в зенита си. Нямаше никакъв вятър — нито полъх дори. Сезонът на югоизточния пасат бе приключил по-рано, а северозападният мусон още не бе започнал да духа.

— Пет пари не струват техните танци — каза Макалистър.

Случайно бях казал, че полинезийските танци превъзхождат папуаските и сега Макалистър отричаше това не за друго, а просто защото си беше сприхав. Но в тая жега не ми се спореше и аз замълчах. Освен това никога не бях виждал как танцуват жителите на Уланг.

— Сега ще ви докажа — продължи той и повика чернокожото момче от Нови Хановер, което бе взел наскоро за готвач и домашен прислужник: — Ей, ти, иди кажи на краля да дойде при мене.

Момчето отиде да изпълни поръката и скоро пред нас застана министърпредседателят, смутен, неспокоен, и взе да мърмори някакви извинения и обяснения. С две думи, кралят спял и не бивало да го смущават.

— Кралят е заспал здравата — каза той в заключение.

Това така вбеси Макалистър, че министърът хукна неудържимо и се върна със самия крал. Бяха великолепна двойка, особено кралят, висок най-малко шест фута и три инча. В чертите му имаше нещо орлово, което така често се среща в чертите на североамериканските индианци. Беше не само роден, но и създаден да управлява. Очите му искряха, но той покорно изслуша и се подчини на заповедта да доведе двеста души мъже и жени от най-добрите танцьори в селището. И те наистина танцуваха пред нас в продължение на два убийствени часа под палещите лъчи на слънцето. Това ги караше още повече да ненавиждат Макалистър, но техните чувства никак не го интересуваха и той ги отпрати с ругатни и насмешки.

Робското покорство на тези великолепни диваци беше поразително. Как бе възможно това? Каква беше тайната на неговата власт? През следващите дни аз все повече се губех в догадки и макар непрекъснато да виждах доказателства за неоспоримата му власт, не можех да намеря ключа на тази тайна.

Един ден случайно изказах пред Макалистър разочарованието си, че не успях да се спогодя за покупката на две красиви раковини от най-малко пет лири. Бях предложил на собственика им двеста пачки тютюн, но той не отстъпи по-долу от триста пачки. Когато мимоходом разказах това на Макалистър, той изпрати незабавно да повикат човека, взе от него раковините и ми ги даде. Не ми позволи да дам повече от петдесет пачки тютюн. Собственикът им прие тютюна, очевидно доволен и предоволен, че се е отървал така леко. Що се отнася до мен, реших в бъдеще да си държа езика зад зъбите. И продължавах да умувам над тайната на властта на Макалистър. Дори се осмелих да го попитам направо за това, но той само хитро намигна и с дълбокомислен вид отпи от чашата си.

Една вечер излязохме с Оти — така се казваше изиграният туземец — да ловим риба в лагуната. Бях му дал тайно още сто и петдесет пачки тютюн и той започна да се отнася към мен с уважение, граничещо с обожание — нещо удивително, защото Оти беше стар човек, поне два пъти по-възрастен от мене.

— Що за хора сте вие, канаките, също като малки деца — подхванах аз. — Нали е един, а вие, канаките, сте много. Като че сте някакви паленца — много се боите от него.Няма да ви изяде. Та той дори зъби няма. Защо толкова му се боите?

— А ако много канаки убият него? — попита старецът.

— Той ще умре — отвърнах. — Навремето вие канаките сума бели хора сте избили. Защо толкова се боите от този бял човек?

— Да, ние много убили — съгласи се той. — Истина казвам. Много! Но това отдавна. Едно време — аз бил млад — един шхуна спрял в атол. Вятър не духал. Ние много канаки, качили много, много кану и тръгнали да хванем тоз шхуна. И ние хванали — истина казвам! — но голям бой паднал. Две-три бели хора стреляли като дявол. Нас не било страх. Приближили, качили шхуна — много канаки, може имало петдесет пъти десет. На шхуна било един бяла жена. Аз не виждал бяла жена. Канаки убили много бели. Само капитан не умирал. И още пет-шест бели хора не умирал. Капитан давал команда. И бели хора стреляли. Други бели спуснали лодка. После всички през борд. Капитан свалил бяла жена. После всички гребали като дявол. Баща мой, той тогаз бил силен. Той хвърлил копие. Копие пробило една страна на бяла жена, излезло от друга,истина казвам. Край на бяла жена. Мене не било страх. Много канака, нас не било страх.

Очевидно бях засегнал гордостта на стария Оти, защото той свали набедреника си й ми показа дълбок белег от куршум. Но преди да успея да проговоря, конецът на въдицата му силно се опъна. Оти хвана конеца и понечи да го изтегли, но рибата се беше завряла вече в коралите. Старецът ме погледна с укор, защото с разговора му бях отвлякъл вниманието, прехвърли се през борда с краката напред, преобърна се под водата и тръгна по конеца към дъното. Дълбочината тук беше десет разтега. Наведох се през борда и заследих пъргаво биещите крака, които все повече и повече се губеха, оставяйки във фосфорисциращите дълбини призрачна огнена следа. Десет разтега — шестдесет фута — това не значеше нищо за него, стареца, в сравнение със скъпоценния конец и въдичката. След около минута, която ми се стори цяла вечност, го видях да изплува нагоре, обвит в искряща бяла пяна. Той изскочи на повърхността и хвърли в лодката десетфунтова треска — конецът и въдичката (все още забита здраво в устата на рибата) бяха цели-целинички.

— Може би на времето не ви е било страх — заядох го пак. — Но сега много ви е страх от Макалистър.

— Да, много страх — призна той, очевидно без всякакво желание да продължи разговора на тази тема.

Още половин час мълчаливо вадехме и хвърляхме въдиците. Но ето че започнаха да кълват малки акули и след като ни отнесоха по една кука, ние прибрахме въдиците и зачакахме да се разпръснат.

— Мене каже тебе истина — продума изведнъж Оти, — тогава ти разбере защо нас страх сега. Запалих лулата си и зачаках. Историята, която Оти ми разказа на този ужасен „ЬесЬе о!етег“, предавам на нормален език. Но по дух и строй на повествованието разказът е такъв, какъвто го чух от него.

— По онова време ние много се бяхме възгордели. Толкова пъти бяхме воювали с непознатите бели Хора, които идваха от морето, и всякога ги бяхме побеждавали. Немалка от нас загинаха, но какво значение имаше това в сравнение с купищата какви ли не съкровища, които намирахме на корабите? Ала един ден, преди около двайсет двайсет и пет години,на входа на лагуната се появи кораб и влезе право в нея. Беше голяма тримачтова шхуна. На борда й имаше петима бели и около четиридесет души екипаж — все черни от Нова Гвинея и Нова Британия; дошли бяха да ловят морски краставички. Шхуната хвърли котва при Паулу — на отсрещния бряг на лагуната, — а лодките й се пръснаха из цялата лагуна. По брега устроиха лагери, където сушеха морските краставички. Разделени по такъв начин, белите не представляваха вече сила, защото ловците в лагуната бяха на петдесет мили от кораба при Паулу, а някои бяха дори по-далеч.

Кралят и старейшините се събраха на съвет, а аз и неколцина други цял следобед и цяла нощ гребахме да стигнем другия край на лагуната и да съобщим на жителите на Паулу, че сутринта ще нападнем ненадейно всички лагери, а те трябва да завладеят шхуната. Макар уморени от гребане, ние, вестоносците, също участвувахме в нападението. На шхуната имаше двама бели — капитанът и вторият помощник — и петима-шестима черни. На брега хванахме капитана и трима матроси и ги убихме, но преди това капитанът уби с двата си револвера осем от нашите. Боят се водеше отблизо, виждаш ли, съвсем лице в лице.

Като чул пукотевицата, помощникът разбрал какво става и сложил храна, вода и едно платно в малка лодка — на дължина не повече от четири крачки. Ние се понесохме към шхуната, хиляда мъже с канута, осеяли цялата лагуна. Надувахме раковини, пеехме бойни песни и думкахме с веслата по канутата. Какво можеха да сторят един бял и трима черни срещу толкова народ? Нищо — и помощникът знаеше това.

Но белите са същински дяволи. Години наред съм ги наблюдавал и сега, когато съм вече старец, най-после разбрах защо белите успяха да завладеят всички острови в морето. Защото са същински дяволи. Да вземем тебе, който седиш с мен в кануто. Ти си почти още момче. Какво знаеш ти? Аз трябва всеки ден да те уча ту едно, ту друго. Когато бях мъничък, знаех за рибите и техните навици повече, отколкото ти знаеш сега. Аз съм старец, но мога да сляза до дъното на лагуната, а ти има да ме гониш. Тогава, пита се, за какво те бива? За нищо друго, освен да се биеш. Не съм те виждал в бой, ала знам, че си като твоите братя и, можеш да се биеш като дявол. Иначе и ти си глупав като братята си. Не можеш да разбереш кога губиш. Готов си да се биеш до смърт, но тогава вече е твърде късно, за да разбереш, че си изгубил.

Сега слушай какво направи този помощник-капитан. Когато водата почерня от нашите канута и ние, надувайки раковините, обградихме шхуната, той спусна лодката и заедно с останалите трима черни загреба към изхода на лагуната. Ето че и той беше глупак, защото кой разумен човек ще се отправи в открито море с такава черупчица? Бордът й стърчеше едва половин педя над водата. След него тръгнаха двадесет канута, в които имаше двеста млади мъже. Ние гребяхме пет пъти по-бързо от неговите чернокожи. За него нямаше спасение, но нали си беше глупав, стоеше с пушка в лодката и стреляше ли, стреляше. Не беше добър стрелец, но ние се приближавахме към него и мнозина от нашите падаха ранени или убити. И въпреки всичко за него нямаше спасение.

Спомням си, че през цялото време пушеше пура. Когато стигнахме на четиридесет фута от него, той захвърли пушката, запали с пурата си шашка динамит и я хвърли срещу нас. Запалваше все нови и нови шашки и една след друга ги хвърляше срещу нас. Сега си обяснявам, че той сигурно е разцепвал краищата на фитилите и е пъхал в тях кибритени главички — много бързо се палеха. Освен това фитилите бяха съвсем къси. Понякога динамитът избухваше във въздуха, но по-често в някое кану. А избухнеше ли в кану, с кануто се свършваше. Половината от двадесетте лодки станаха на трески. Кануто, в което бях аз, също отиде по дяволите, а с него и двамата мои другари. Динамитът падна точно между тях. Останалите канута запрашиха назад. Тогава помощникът взе да вика по нас: „Уа! Уа! Уа!“ И пак хвана пушката и започна да ни стреля в гръб; много паднаха убити при това бягство. А през цялото време черните в неговата лодка гребяха здравата. Казах ли ти аз, този човек беше същински дявол.

Но не се размина само с това. Преди да напусне шхуната, той я бе подпалил и бе наредил всичкия барут и динамит по такъв начин, че да избухват едновременно. Стотици от нашите бяха на борда и се мъчеха да угасят пожара, когато шхуната хвръкна във въздуха. И така богатството, за което се бяхме били, ни убягна, а колко от нашите паднаха убити! Дори сега, след толкова години, ме спохождат кошмари, в които чувам помощника да крещи: „Уа! Уа! Уа!“ Крещи с гръмотевичен глас: „Уа! Уа! Уа!“ Във всеки случай онези в лагерите бяха избити до един.

Помощник капитанът се измъкна от лагуната с малката си лодчица и ние бяхме сигурни, че това ще бъде краят му, защото как е възможно една такава черупка, с четирима души в нея, да издържи в океана? Мина месец и една заран, в затишието между два пороя, в лагуната влезе някаква шхуна и хвърли котва срещу нашето селище. Кралят събра старейшините и се взе решение след два-три дена да нападнем шхуната. Междувременно, спазвайки обичая да изглеждаме винаги приятелски настроени, ние се отправихме с канута към шхуната, като взехме със себе си за обмен нанизи кокосови орехи, птици и прасета. Но щом многобройните ни канута се изравниха с шхуната, хората от борда й започнаха да стрелят по нас с пушките си и докато бягахме назад, аз видях помощника — дето бе излязъл в океана с малката лодчица, — който взе да подскача, да се върти и да крещи: „Уа! Уа! Уа!“

Същия следобед три лодки от шхуната, пълни с бели мъже, приближиха брега. Мъжете тръгнаха през селото, убивайки всеки срещнат. Освен това избиваха птици и прасета. Тия от нас, които се спасиха от куршумите, седнаха в канутата и избягаха в лагуната. Като погледнахме към брега, видяхме, че цялото село е в пламъци. Привечер забелязахме много канута да идват откъм Нихи, селището до протока Нихи на североизток. Това бяха хора, успели като нас да се спасят: селото им беше подпалено от втора шхуна, влязла през Нихи.

Мракът ни застигна на запад от Паулу, дето посред нощ дочухме женски стенания, после налетяхме на цял куп канута. В тях бяха бежанци от Паулу, също превърнато в пепелище, защото трета шхуна влязла в лагуната през протока при Паулу. Както виждаш, помощникът със своите трима черни не се бе удавил. Стигнал до Соломоновите острови и разказал на събратята си за случилото се в Уланг. Тогава събратята му решили да тръгнат, да ни накажат и ето че дойдоха с трите шхуни и сравниха със земята селищата ни.

Какво ни оставаше да правим? На сутринта две от шхуните се възползуваха от попътния вятър и ни застигнаха посред лагуната. Духаше силен пасат и те ни връхлетяха, потапяйки десетки канута. Пушките им не замлъкваха нито за миг. Ние се пръснахме кой накъдето види, както летящите риби се пръскат пред рибата меч, и понеже бяхме много, хиляди от нас успяха да се укрият на островите.

Но и след това шхуните продължаваха да ни преследват из цялата лагуна. Нощем ние благополучно се промъквахме край тях. Но на другия ден или след два-три дена шхуните се връщаха и ни погваха към отсрещния край на лагуната. И така ден след ден. Вече не знаехме броя на убитите. Вярно, ние бяхме много, а те — малко. Но какво можехме да сторим? Аз бях в едно от двайсетте канута, пълни с мъже, които не се страхуваха от смъртта. Нападнахме най-малката шхуна. Направиха ни на леш. Хвърляха динамит в канутата, а когато свършиха динамита, взеха да ни заливат с вряла вода. И пушките им не млъкваха нито за миг. Убиваха във водата оцелелите от разбитите канута. А помощникът подскачаше на мостика и крещеше: „Уа! Уа! Уа!“

Всяка къща и на най-малкия остров бе изгорена. Не остана живо прасе, ни птица. Запълваха кладенците ни с труповете на избитите или с коралови отломъци. Преди да дойдат трите шхуни, на Улонг живееха двайсет и пет хиляди души. Сега бяхме останали пет хиляди. А след като шхуните си заминаха, останахме, както ще видиш, едва три хиляди.

Най-после на трите шхуни им омръзна да ни гонят нагоре-надолу. Тогава се събраха при Нихи, на североизток И оттам започнаха да ни изтласкват на запад. Спуснаха във водата и деветте си лодки. Обхождаха всеки остров по пътя си. Изтласкваха ни, изтласкваха ни ден след ден. И всяка нощ трите шхуни и деветте лодки се нареждаха във верига от единия до другия край на лагуната, тъй че да не можем да бягаме назад.

Това изтласкване не можеше да продължи вече,защото лагуната все пак има край; най-после всички оцелели бяхме изтласкани на западния бряг.Отвъд него се простираше океанът. Бяхме десет хиляди души, заели пясъчната ивица от вътрешния край на лагуната до скалите откъм океана, дето се разбива прибоят. Никой не можеше да легне. Просто нямаше място. Стояхме бедро до бедро, рамо до рамо. Два дена ни държаха така, а помощникът току се покатерваше на мачтата и ни се подиграваше, крещейки: „Уа! Уа! Уа!“ Ние вече съжалявахме, че преди месец бяхме вдигнали ръка срещу него и шхуната му. Два дни и две нощи стояхме на крак без никаква храна. Умираха децата, умираха старите и немощните, умираха ранените. И което беше най-лошото, нямаше вода да утолим жаждата си, а слънцето два дена ни жареше и никъде нямаше сенчица. Много мъже и жени потърсиха спасение в океана, но се издавиха и прибоят изхвърли телата им на брега. После ни налетя нова напаст — рояци мухи. Някои от мъжете се опитаха да се доберат с плуване до шхуните, но бяха избити до един. А ние, живите, истински се разкайвахме, че подтиквани от честолюбието си, бяхме нападнали тримачтовата шхуна, дошла на лов за морски краставички. Сутринта на третия ден при нас дойдоха с малка лодка капитаните на трите шхуни и оня помощник-капитан. Въоръжени с пушки и револвери, те поведоха преговори с нас. Обясниха ни, че престанали да ни унищожават просто защото се уморили да убиват. Ние ги уверихме, че се разкайваме и че никога вече няма да вдигнем ръка срещу бял човек и за да изразим нашата покорност, поръсихме главите си с пясък. Тогава жените и децата така се разреваха за вода, че известно време не можеше да се разбере какво говорят мъжете. После ни казаха какво наказание са ни определили. Трябваше да напълним трите шхуни с копра и морски краставички. Ние се съгласихме, защото ни мъчеше жажда, защото бяхме изгубили мъжеството си и знаехме, че в боя сме същински деца в сравнение с белите, които се бият като дяволи. Когато преговорите завършиха, помощникът стана и подигравателно закрещя: „Уа! Уа! Уа!“ После ние седнахме в канутата си и тръгнахме да търсим вода за пиене.

Седмици наред се трудихме — ловяхме и сушахме морски краставички, събирахме кокосови орехи и приготвяхме от тях копра. Ден и нощ над всички острови на Улонг се вдигаха облаци дим — ние изкупвахме вината си. Защото тези дни на смърт запечатаха с нажежено желязо в мозъка ни, че никога не бива да вдигаме ръка срещу бял човек.

Постепенно шхуните се напълниха с копра и морски краставички, а по нашите палми не остана кокосов орех. Тогава тримата капитани и помощникът пак ни повикаха на важен разговор. Те изразиха радостта си, че сме си взели добра поука, а ние за хиляден път ги уверихме, че се разкайваме и никога вече няма да правим така. И пак си посипахме главите с пясък. Тогава капитаните казаха, че всичко това е много хубаво, но за да ни покажат, че не са ни забравили, ще ни изпратят по един дявол на дяволите, когото никога да не забравяме и за когото винаги да си спомняме, щом речем да вдигнем ръка срещу бял човек. После помощникът още веднъж ни се надсмя и изкрещя: „Уа! Уа! Уа!“ Сетне шестима от нашите, които отдавна мислехме за мъртви, бяха свалени на брега от шхуните, след което шхуните вдигнаха платна и се изнизаха през протока към Соломоновите острови.

Шестимата първи станаха жертва на страшния дявол, когото ни бяха изпратили капитаните.

— И ви порази тежка болест — прекъснах го аз, защото веднага разбрах трика. На една от шхуните е върлувала шарка и пленниците умишлено са били заразени.

— Да, тежка болест — продължи Оти. — Това беше страшен дявол. Дори най-старите не бяха чували за такова нещо. Ние убихме последните останали живи жреци, защото не можеха да се справят с този дявол. Болестта бързо се разпространяваше. Вече казах, че на пясъчната ивица стояхме, бедро до бедро и рамо до рамо, десет хиляди души. Когато болестта си отиде, останаха живи само три хиляди. И тъй като всички кокосови орехи бяха превърнати в копра, настъпи глад.

— каза в заключение Оти, — той

мръсна гад. Той прогнил, червеите него кай-кайу той вони. Той псе, краставо псе, мухи него изядат. Ние не плашим се тоз търговец. Ние плашим се, защо той бял. Канака много добре знае какво убиеш бял човек. Тоз краставо псе търговец, него има братя много, те него не оставят и бият се като дявол. Ние не плашим се тоз жалки търговец. Някога той много ядосва канака и канака искат убият него, но канака спомня страшен дявол и канака чува помощник крещи „Уа! Уа! Уа!“ и канака не убива търговец.

Оти закачи на въдицата си парче стръв, което откъсна със зъби от една жива, мятаща се селия, и въдицата със стръвта полетя към дъното, оставяйки следа от бели пламъци.

— Акули направили избягване — рече той.

— Сега ще уловим много, много риба.

Конецът му рязко се опъна. Старецът започна бързо да го събира и накрая хвърли в дъното на лодката голяма, тежко дишаща треска.

— Слънцето стане и аз занесе на тоз жалки търговец подарък едно голямо риба — каза Оти.

Край
-----------------------------------------

Roza Dimitrova

На вниманието на новия партиен председател Лютви Местан:
Уважаеми г-н Лютви Местан,
моля Ви спрете да говорите за етническа омраза, която ние българските жени-майки не познаваме. За нас БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ всеки живот е безкрайно ценен, без значение от етнос и религия. Не се заигравайте с огъня в името на някакви неоправдани цели. Сложете България и българският НАРОД над всичко. Показателен е факта, че всяка БЪЛГАРСКА МАЙКА беше потресена както от действията на похитителя, така и от висшите мъже на Вашата партия, които упражняваха насилие над вече неутрализирания Октай Енимехмедов с парламентарните си обувки. Наш дълг е да уважаваме закона и трябва Българският Съд да се произнесе за двете страни.
Г-н Лютви Местан, Вие поискахте международен съд, а аз от своя страна Ви питам – Вие международен гражданин ли сте? Чий гражданин сте?
Ако Вие не уважавате Българският Съд, какъв пример ще дадете на българите??? Болеете ли за България? Милеете ли за България? И, ако е така – покажете го!!! Да стоиш в Парламента и да поучаваш е лесно, но живота нито на българите, нито на етническите общности, не е лесен и Вие ще ми кажете ЗАЩО? Вие сте 24 години в Парламента и отговора навярно го знаете!
В доклада на конгреса аз не чух за болката Ви към живота на българите. Защо не запознахте Вашите гости на конгреса с нелекия живот на БЪЛГАРИТЕ? Нима не знаете и аз трябва да Ви кажа, че има граждани, които живеят с по 122 лв. Пенсии. Вас за това боли ли Ви?
Искам да питам до кога ще се надлъгвате в медиите колко са безработните в България? Искам да питам защо България е първа по смъртност в ЕС? Искам да питам разтревожени ли сте, че 2012 г. е с най-ниска раждаемост от 1945 г. насам? Искам да питам още, какво направихте за българските майки, за да се увеличи тази раждаемост? Попитахте ли родителите как се чувстват без децата си, които са емигрирали? Попитахте ли, българските граждани, които са емигрирали как се чувстват? Какво мислите за българските граждани, които с месеци не са си получавали заплатите? Тъжно е, че и учениците се присъединяват към стачката на родителите си – това тревожи ли Ви? След 24 годишно пребиваване в Народното Събрание, колко пъти поставихте въпроса за отпускане на средства за животоспасяващи операции на деца, които ежедневно текат по форумите и по националните телевизии? Как спите г-н Лютви Местан? Спите ли въобще, защото аз не мога да спя?
Г-н Местан, знаете ли колко болни има в държавата? И, защо?
Г-н Местан, искам да Ви попитам, когато Вие отидете при един български лекар, усетили ли сте пренебрежение за това, че сте от друг етнос, защото българските граждани нямат проблеми с никакви етноси. Дори твърдя, че са братя и сестри и имат еднакви тегоби. Политическите елити може да имат проблеми за разпарчосване на държавата, но българският народ и етносите нямат – уверявам Ви!

От високата трибуна на Вашият конгрес, който аз много уважавам, Вие се обърнахте към светът, но по-редно е да се обърнете към БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД и да му се извините! Човек може да излъже целият СВЯТ, но НЕБЕТО – няма как да излъже!!!






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparotok - !
22.01.2013 19:10
Аз съм против насилието, но не и против самозащитата. Ако някой започне да ни нарежда какво да правим и какво не, то е редно да му бъде даден отговор...

Обикновено тези, които морализират са най-големите грешници. Първо те трябва да изкарат гредата от окото си и чак после да вадят треската от окото на другия...
цитирай
2. stix - Етнически партии не трябва да има в ...
23.01.2013 12:33
Етнически партии не трябва да има в страната ни. Всеки роден в България е българин, който има чуждо самосъзнание да си определи в коя страна ще пребивава и да напусне България, ако не иска да се счита българин.

Наздраве за Макалистър!
цитирай
3. allvin - Emi Petrova
23.01.2013 15:27
Emi Petrova

Възхищавам се от горенаписаното! Има една дума - прекрасен ум! А колкото до г-н Местан, той едва ли ще прочете тези редове. Гледам - възрастен човек, престижна осанка, а кух и тъп до низост. Това са слагачите в живота. Винаги ги е имало и ще ги има. Толкова е кух и елементарен този човек, че от мозъчно безсилие, се хваща за нещо сигурно и проверено от векове - етнос и непримиримост. Толкова ми е гнусен, че повече не ми се коментира. Но такива хора, като г-жа Димитрова, трябва да изказват по- често мнението си, защото това е логиката на истинския живот!
цитирай
4. allvin - Йордан Куцаров
23.01.2013 15:28
Йордан Куцаров

Г-н Местан !Тръгнете още от Родилното..Там никога не са делили деца и родилки на българи,турци, цигани,евреи и....в живота е така. Навсякъде,по села и градове сме само хора-ЧОВЕЦИ.Не ни разваляйте живота с вашите долни похвати за личностно изтъкване.Не е това начина, да мислиш другите за глупави и да ги манипулираш по този начин. Ако искаш да спечелиш, направи добро и хората ще те запомнят...ЕДНО КУЧЕ, КОЕТО МНОГО ЛАЕ, НЕ ХАПЕ !
цитирай
5. allvin - Роси Петрова
23.01.2013 15:29
Роси Петрова

По долно и по безочливо линчуване не бях виждала ....ей хора това да не ви е "Великолепния век "...или Фатма гюл....Направо не е истина и това ми било Партия за Права и Свободи......Линч и побой само това ли можете,това дете е ваше ,направете си сметка за това как стои вашата Пария в нашето общество!
цитирай
6. allvin - Магдалена Харизанова
23.01.2013 15:31
Магдалена Харизанова

МЕСТАН ЕФЕНДИ, МОГА ЛИ ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА ВИ ДАМ ЕДИН СЪВЕТ? КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА БЪЛГАРИЯ, МОЛЯ ВИ ОТИДЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО ЩЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ СВОЙ СРЕД СВОИ И НИ ОСВОБОДЕТЕ ОТ ВЕЧНОТО СИ МРЪНКАНЕ И НЕДОВОЛСТВО. ИМАМ ПРИЯТЕЛИ ТУРЦИ, КОИТО БЕЗКРАЙНО МНОГО ЦЕНЯ И КОНТАКТУВАМ С ТЯХ БЕЗ ВАШАТА ПОМОЩ И ПОСРЕДНИЧЕСТВО, НО ДПС-ТО НИ ИДВА В ПОВЕЧЕ. ОМРЪЗНАХТЕ НИ С ВЕЧНИТЕ СИ ПРЕТЕНЦИИ И ОХОЛНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО ВОДИТЕ НА ГЪРБА НА РАБОТЕЩИТЕ ТУРЦИ И БЪЛГАРИ. ВИЕ ИЗКАРАХТЕ ТРУДОВИЯ СИ СТАЖ КАТО ДЕПУТАТ. ДАЛИ ТАКА ЩЯХТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ, АКО БЯХТЕ ОТИШЛИ В ЛЮБИМА ЗА ВАС ДЪРЖАВА?!?! ЕДВА ЛИ!!! ПИСНАХТЕ НИ!!!!!!!!БОЖЕ, КАКВО ЛИ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ АКО "ПОХИТИТЕЛЯТ" НЕ СЕ КАЗВАШЕ ОКТАЙ, А ДА РЕЧЕМ ИВАН, ИЛИ ППЕТЪР, ИЛИ СТОЯН, ПРОСТО ДОРИ НЕ СМЕЯ ДА СИ ГО ПОМИСЛЯ. А ЗА ДЖЕЛАТИТЕ, ПАЗВАНТИТЕ, ИЛИ БОГ ЗНАЕ ТАМ КАК ГИ НАРИЧАТЕ, КОИТО ПРЕБИХА ЧОВЕК, ПОВАЛЕН И ОБЕЗВРЕДЕН, КОЙТО ДОРИ НЕ МОЖА ДА СТРЕЛЯ С НЕЩО ПОДОБНО НА "ТАПИШНИК", ТАМ НЕКА ВАШИЯТ БОГ ГИ СЪДИ И ВЯРВАМ, ЧЕ Е СПРАВЕДЛИВ И ЩЕ ГИ НАКАЖЕ ПОДОБАВАЩО ЗА ЗВЕРСКИТЕ РИТНИЦИ, КОИТО ПОЛУЧАВАШЕ ПОВАЛЕНОТО МОМЧЕ ОТ ТОКОВЕТЕ ИМ В ГЛАВАТА.
цитирай
7. allvin - В - к ,,България Сега" - 1
23.01.2013 15:47
,,България Сега" - Вестникът на българите в САЩ и Канада
понеделник в 21:33 ·

Новината за покушението срещу лидера на ДПС обиколи света

Видеото, в което Октай Енимехмедов насочва пистолет към Ахмед Доган, има всички необходими елементи, за да стане хит в Youtube, въпреки че много от клиповете в Youtube са предварително режисирани и манипулирани, за да привлекат максимално количество зрители. Дали покушението срещу Доган е реален атентат или театрално представление на този етап знаят само самите участници. Това, което е безспорно, е, че е абсолютно неприемливо да се напада с оръжие обикновен човек или политически лидер, както и да се позволи на тълпата да пребие нападателя, след като той вече е обезвреден. Като познавам обстановката в България обаче, съмнявам се, че скоро Министерството на вътрешните работи ще оповести какво точно се е случило и защо? Съмнявам се, че и провинилите се ще получат справедливи наказания. Но случилото се е повод за много българи да изкажат своето мнение за ДПС и неговия лидер, както и за политическата обстановка в България като цяло.
цитирай
8. allvin - В - к ,,България Сега" - 2
23.01.2013 15:50
Главният въпрос е дали има нужда от турска етническа политическа партия в България? По същата логика трябва да има арменска, ромска, еврейска и прочие партии. В САЩ, например, има имигранти от цял свят, но те не създават политически партии на етнически принцип, за да защитават своите интереси. ДПС се бори турският език да стане официален език в България. В САЩ официалният език е английски, а не немски, макар че немците са най-голямата имигрантска колония тук. Това не означава, че имигрантите от цял свят, които живеят в САЩ, не говорят на собствения си език и нямат свои общности. По същата логика българските турци имат право да говорят на турски и да се самоорганизират като малцинствена общност, но в България трябва да има един официален език. Самото съществуване на партия на етнически принцип е предпоставка за етническо напрежение в страната. България вероятно се нарежда сред страните-шампиони по брой политически партии на глава от населението. Тези партии обаче съществуват заради амбициите на определени “политически активни личности”, а не заради реалната потребност на хората. Политиката в България е преди всичко изгоден бизнес, а не обществено полезна дейност. ДПС е също един голям бизнес и Ахмед Доган е главният бизнесмен, потвърждение за което са неговите думи, изречени на митинг в с. Кочан на 18 юни 2009 година: ”Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансиите в държавата”.
цитирай
9. allvin - В - к ,,България Сега" - 3
23.01.2013 15:51
В основата на бизнеса на Доган и ДПС е турската етническа карта, разбира се. Още на 12 юни 1990 година Ахмед Доган е казал: “Аз съм човек на делото, посветил съм се на борбата за права на турското население. По-скоро ще заложа главата си, отколкото да отстъпя и милиметър от постигането на тези права. Това е съдържанието на действията ми, първата мимисия. Непосредствено свързана с нея е и втората ми мисия – да направя всичко, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Това са хора, изключително предани на своята религия и вярващи, че са турци. ДПС е задължена на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция”.
цитирай
10. allvin - В - к ,,България" - 4
23.01.2013 15:53
За да върви бизнеса на ДПС, трябва да е максимално успешен ПР-а, че българските турци са онеправдани в България и се нуждаят в защита, че помаците са по-скоро турци, а не българи и че те също се нуждаят от защита. В реалния живот нещата не стоят така. Българи, турци и помаци живеят нормално и в разбирателство. Напрeжението между етносите е изгодно за етнически партии като ДПС и то главно, за да правят пари от своята политическа дейност. Ето защо, ако България бе нормална демокрация, хора като Ахмед Доган би трябвало да бъдат разследвани за нарушения по повод насаждането на етническа омраза, а всички техни финансови транзакции в България и чужбина (2 милиона българи днес са в чужбина) да бъдат щателно проверени. Защото след време може да се случи това, което Тургут Юзал каза в прав текст още през 1991 година: “Един ден Булгаристан ще бъде наша, само че този път ще я купим!”
цитирай
11. allvin - Лични позиции - 1
23.01.2013 16:11
Alex Res

Искам да изясня моята позиция по един въпрос, и евентуално да предизвикам дискусия...

Става дума за Октай Енимехмедов.

Първо, трябва да отбележа, че съм за най-строги наказания на ПОЛИТИЦИТЕ линчували този човек.
Второ, трябва да отбележа, че с действията си този човек направи за резил България пред целия свят. Ето днес дори и някакъв УСАняшки комик взима на подбив българите, заради ЦИРКА в събота.
Трето. Забелязах, че Октай е започнат да бъде възхваляван и изкарван като най-големия патриот и националист, снощи лицето му се появи на трикольора до образите на Ботев и Левски (ГАВРА!), а днес виждам, че са го приели за почетен член на националистическа структура (защо?). Аз лично, по никакъв начин не мога да нарека човек, който е фен на Касим Дал и ДПС "патриот", камо ли "националист". Името и религията на този човек даже не ги взимам в предвид, просто твърдо вярвам, че В АНТИБЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИИ НА Касим Дал и Доган-Местан НАЦИОНАЛИСТИ И ПАТРИОТИ НЕ МОЖЕ ДА ИМА (освен ако не са турски националисти и турски патриоти).
Четвърто. Все-още няма никаква яснота относно мотивите и подбудите които са накарали този младеж да извърши това нещо, казвам "нещо", защото това според мен НЕ Е опит за убийство, по-скоро е опит за реанимация на политически труп. Дали това, което извърши Октай е от геройство, от смелост, или за пари или поради заплаха не се знае (а може и да не се разбере), така че на този етап аз се въздържам от всякакви превъзнасяния на това момче и оставам поддръжник единствено на тезата, че тия, които го линчуваха трябва да бъдат съдени за саморазправа и опит за убийство (все пак те крещяха "убийте го, убийте го") и го ритаха в главата, което не е като потупване по рамото.
цитирай
12. allvin - Лични позции - Боян Расате - 1
23.01.2013 16:14
Боян Расате
Октай Енимехмедов - приет за почетен член на НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО

Както е известно на 19 януари 2013 г. беше нападнат Ахмед Доган, лидер на Движението за права и свободи.
Непосредствено след това в публичното пространство се появиха предположения, че покушението е политически ход в дъното, на който стои неизвестен поръчител. От изнесената, обаче досега информация е видно следното:
1. Октай Eнимехмедов е български гражданин и българин по произход и самосъзнание, изповядващ мюсюлманска вяра.

2. Октай Енимехмедов е оставил предсмъртно писмо, в което се определя като патриот.

3. В същото писмо Енимехмедов квалифицира Доган, като корумпиран и безчестен политик, който повече от 20 години разединява българското общество и работи против интересите на България.

4. Октай Енимехмедов не е член на ДПС, нито на някоя друга политическа партия от криминалния демократичен преход.

На кого, как и кога е симпатизирал Енимехмедов не знам, но действията му от събота, 19-ти януари, го показват като идеалист, бунтар и гражданин с категорична позиция срещу политиката на разединение и омраза провеждана от ДПС в продължение на две десетилетия.

Всичко казано дотук съвпада с убежденията на огромната част от българското общество и в частност на онези, които се определят като националисти, патриоти и родолюбци.
Нападението на Енимехмедов срещу Ахмед Доган е неприемливо за „политическият елит” и беше безапелационно осъдено от върхушката, която 23 години си партнира с догановата партия.
Не такива, обаче са настроенията в българското общество, което в по-голямата си част симпатизира на Октай.

цитирай
13. allvin - Лични позиции - Боян Расате - 2
23.01.2013 16:15

НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО е реална гражданска инициатива, която има за цел да събере най-будните, най-непримиримите и борбени българи.
От името на Оперативното ръководство на НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО, чиито председателстващ съм, изразявам нашето възмущение от варварските действия на догановите башибозуци, които брутално пребиха приведения вече в беззащитно състояние Октай Енимехмедов. Считам, че именно това насилие, а не постъпката му опетни името на България пред Европа и света.

За нас е абсолютно недопустимо политици, които претендират, че изповядват либерално-демократични ценности, публично да издевателстват над беззащитен човек!

НАСТОЯВАМЕ, компетентните органи да повдигнат на биячите обвинения за побой, нанасяне на телесни повреди и подбудителство към убийство на онези от тях, които крещяха „Убийте го, убийте го!”.

В знак на „признание” за досегашната му дейност Ахмед Доган беше обявен за почетен председател на ДПС.
На свой ред, в знак на симпатии към Енимехмедов, от името на Оперативното ръководство, ОБЯВЯВАМ Октай Енимехмедов за почетен член на НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО.
Считано от 13:00, днес - 23.01.2013 г., същият ще се ползва с всички произтичащи от това членски права, включително защита и съдействие, ако поиска такива.

Пожелавам на Октай твърдост и бързо възстановяване, и нека Всевишния бъде с него!

София, 23 януари 2013
цитирай
14. allvin - Лични позиции - Евгени Дайнов
23.01.2013 16:57
Паническата реакция на държавния елит след покушението срещу Ахмед Доган ни казва някои много важни неща, които трябва да знаем, за да оценим, в каква държава живеем.

Първото важно нещо е, че държавниците лъжат, преди дори да мислят – просто ей-така, защото е по-лесно. Пример е шефът на НСО, чиято служба така драматично се издъни с охраната на форума на ДПС. Според въпросния пишман-генерал, неговите хора били реагирали адекватно – именно те се хвърлили върху атентатора Октай. Което, разбира се, не е верно. Делегати от ДПС, начело с Карадайъ, свалиха Октай на земята. И това се вижда от всички кадри на събитието. Колко трябва да си безпомощен – или нагъл – за да излъжеш за нещо, което всички могат да видят, че не е така?

Щом правят това в този абсолютно очевиден за всички случай, за какво ли ни лъжат всеки ден, час и минута, когато не можем толкова лесно да проверим истината?
цитирай
15. allvin - Лични позиции - от блога на Ивайло Зартов -1
23.01.2013 17:16
Сезонът на носорози е открит
Posted on January 22, 2013 by zartov

Няколко дни не съм писал. Химикалките ми уплашено поглеждаха към мен, мастилото в тях беше замръзнало от страх. Аз самият се разболях. От какво ли? От гледане на телевизия. Видях как някакъв човек насочи пистолет срещу един от чорбаджиите ни. Видях и как останалите присъстващи аги стъпкаха като стадо разбеснели се носорози човека с пистолета. Това не беше конгрес на ДПС, нито на БСП, нито на ГЕРБ……Нападателят не беше турчин, нито арменец, нито българин…. Това, което видях беше един български гражданин вдигнал ръка срещу един от виновниците за ежедневните самоубийства на цели български семейства. Нападнат беше един от тези, заради чиято алчност сме най-бедната и най-корумпираната държава. Нападнатият принадлежи към организираната престъпна група от олигарси и корумпираните от тях политици и магистрати. Нападателят е един от двата милиона прокудени български граждани по света, той е и част от останалите в концлагера 7 млн. жертви. Полудели от страх кметове и депутати ритаха и тъпкаха сваленият на земята нападател. С всеки ритник сякаш ни казваха: Ще ни нападате а..? Ще вдигате ръка срещу нас? Мамицата ви мръсна. Ритниците ехтяха: Да не сте си го и помислили даже, да скачате против нас. Ето, вижте какво ще се случи – ще ви размажем, ще ви стъпчем с крака. И удряха, блъскаха, мачкаха. Искаха още там, на място да стъпчат всеки опит за подражание. Шубето е голям страх, вярно е. По лицата на носорозите се виждаше – те ритаха от страх. За пръв път им се случва, някой публично да покаже, че те богопомазаните не са недосегаеми. Ужас! Ами утре всеки един от тях може да е потенциална мишена. Без значение кой в коя партия се е скрил. Утре и пистолетът може да се окаже истински. Утре, някой смазан, полудял от мизерия и неправди баща вместо да застрелва децата си, жена си и себе си, може да се сети кои са истинските виновници за бедите му.
цитирай
16. allvin - Лични позиции - от блога на Ивайло Зартов - 2
23.01.2013 17:17
Това, което се случи е много опасно. Но не за етническият мир в България, не и за някакво имагинерно, измислено, нищо не означаващо добро име на държавата ни. Държавата ще има добро име когато хората живеещи в нея са добре. Когато престанем да бъдем последни по доходи и първи по корупция. Страшната опасност е за Герговци, Баневци, Прокопиевци…За Станишевци, Догановци, Борисовци…За всички тях и за слугите им – корумпираните магистрати става опасно. След 23 годишни дивашки приватизации-кражби, заменки – сопол за кокошка, кокошка за кон. Данъчни измами, нагласени обществени поръчки, комисиони при всяко кихане…Иначе казано с дебилната си алчност, те сами създадоха армия от гладуващи хора. Прави са да се страхуват. След 23 годишно сеене рано или късно ще дойде време и за жътва. Ще пожънат това, което са посяли. Топчето пукна! Някак иронично, с името Октай и с неговият засякъл или незареден газов пистолет, но фактът си е факт. Сезонът е открит. Носорозите не са в безопасност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457542
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031